Абсурдни реплики за нашите недоносени деца!

Мила, не се впечатлявай толкова! Аз нямам опит с недоносени деца, но дрехите не могат да бъдат ориентир. Само ще ти кажа, че купих на Мите анцунг долнището е за 12м, а горнището за 6м. Колкото и да е "несъразмерен" тежи 6кг. Няма такова дете на 12м. 

Мисля имаше някаква пропорция, че  дланта трябва да достига ябълката на крака, но дали важи и за бебета...

Невероятно. Питали са ме за разликите в при раждане в България и в Норвегия, радвам се, че не мога да направя съпоставка. Удивително е, че такива хора съществуват, без капка такт и разум, на всичкото отгоре здравни работници 
Моето момиченце се роди 5 седмици преди термин, 2 100 кг. Имаше най-сладкото малко личице на света, с големи сини (естествено, какви други да са) очи и мънички устни. Сега има нормално лице на 3 350 грамово бебе, но онова малкото винаги ще ми липсва.

Isa76 за сестрите от неонатологията мога да говоря много.Интриги страшни.Ведньж имах разговор с 2 от тях.Бях много уплашена,детето ми все още беше на апаратна вентилация.И изведньж едната ме пита искам ли аз да и сложа маркуча,чрез  които                влиза вьздух.Е,как си го представяш това?И след време чувам,че сьм искала да си взема детето вкьщи да си го гледам барабар с кувиоза А когато родих дьщеря си почти мьртва/1кг без сьрд. деиност и т. н./трябвало е да искат разрешение от Радкова ,за да и бьдат поставени инжекции за разгрьщане                на дробовете-Екзосьрв.Разрешение от лекар ,за да оживее детето ти Помня и Радкова и сестрата интригантка.

Здравейте пак от мен!   

Благодаря на всички ви за милите думи. 

Dundurela, и аз започнах в средата на Януари със захранването и борбата е безмилостно жестока  Той плюе - аз набутвам обратно и така ...
По отношение на крайниците ... Евтим има изкривяване на тибиите, т.е от коляното към глезените. Изкривяванията не са толкова големи, както бяха в началото, но въпреки това ще се наложи хирургична интервенция.
Повече ме притесняват късите крайници, а най-вече ме притеснява това, че никой не успя да постави точна диагноза на детето. 

Имаш прекрасно детенце, по-добре да не си спомняме за тези хора, не заслужават. Цялата болница ги знае, че се държат зле с родилките. Наистина са интригантки, имаше няколко сестри, които се държаха добре. Абе то не е и за приказване...

 Много интересна тема, но и много тъжна...понякога направо се отчайвам с тия лекари...Имам случки и с двамата си сина. По-големият се роди буквално с влизането ми в деветия месец (може би на първия или втория ден).Вървеше си малко по-мъничък през цялата бременност, съвсем малко изоставаше от нормите, всъщност, но се роди 2 450кг. През последния месец, преди да се роди, почти не порасна - не знам защо беше така-и досега не могат да ми обяснят добре, а аз нямах корем-не растях и толкова! Хранех се нормално, всичко правех по учебник, но бебчо не растеше много, както и корема ми-в 8-и месец бях като в 5-и месец...Една акушерка, която ме прие за раждане(бяха ми изтекли водите) още преди да ме прегледа изсъска: "Ей-и-и-и...много сте тъпи днешните млади!Какви ги свърши, та ми идваш да раждаш толкова рано? Да не сте прекалили с креватната гимнастика с твоя Убавец!"...Голяма тъпанарка беше.Едва изчаках наблюдаващата ме лекарка да дойде и веднага се оплаках, а тя, вместо да и се накара ми казва:"Остави я...не е правила секс от години, какво искаш..."..Все едно...
  Роди се малчо после, а той, милия, няма и 2 500 кг, ама все пак съвсем нормално си изглеждаше, просто малко подрани, но една акушерка (тази, която го къпеше) казва на лекарката ми:"Обади се на бащата да кажеш, че въшлето му се роди и го подготви,че трябва да внимава да не го стъпче без да иска, че много дребно..." и се кикоти едно такова гадно...И после друга до нея и казва:"Верно, скоро толкова дребна конищипица(помня тая дума!!! ) не се е раждала, пък уж влязла в деветия...Тц,тц... Много се чудя к'во ще стане от туй кльощавото..."и пак кикотене (не знам какво им беше толкова смешно ).
 Като го изписваха пък беше едва 2 400 кг и на фона на другите бебета беше наистина много малък (аз бях в отделението за нормално родили). Акушерката, която го обличаше, ми каза да съм вземела да отида в някой магазин за играчки и да му купя кукленско боди, че съм щяла иначе да го загубя в тия бодита за нормални новородени (пак уж на смях..много са ми странни тия хора...какво толкова смешно има ...) Изобщо...знам, че ме притесниха и ме натовариха излишно...и моето пак е нищо...Като чета как са се държали с вас...наистина са за линч тези...хм.."хора"...Иначе моето кльощавото е вече на 7 години, 34 кг е и е висок 136 см(с една глава по-висок е от всичките си съученици в първи клас и съвсем скоро ще ме настигне (аз съм 160 см )
  Не искам пък да ви казвам какво чух по отношение на малкия си син, за който в седмия месец се усъмниха за хидроцефалия и започнаха да ме разкарват по невролози, един от друг (уж) по-големи светила, а един от друг по-груби и неадекватни в отношението си...Както и да е... Темата с малкия, все още ми е много болна и просто полудявам като се сетя...(Той сега е вече на 2 г., впрочем и си е съвсем добре-нищо му няма въпреки всички неща, които ми наговориха). Важното е, че въпреки идиотските им диагнози и отношение, накрая попаднах на свестен лекар и Човек, с чиято помощ нещата с малкия се оправиха...Де да бях попаднала на него още в началото...
  Извинете дългия пост, но се отплеснах в спомени и малко се поядосах отново, но и ми стана много мъчно отново...
  Поздрави на всички вас, мили майчета! 
  Стискам палци нещата с вашите смели юначета и с вас да са наред   

Krisal, ама и ти си ги преживяла едни, нямам думи, ама то повечето сме така, а устати и прости хора  - навсякъде  - с лопата да ги ринеш!

Krisal, някои хора в желанието си да бъдат оригинални казват невероятни глупости.    Ние празнувахме годишнина от сватбата в 9м и наша роднина ми каза "Ти консултира ли се с лекар за този малък корем?!". Вярно е, че беше много малък, но Шуши се роди 3250гр. А до този момент аз не се бях замисляла за обиколката и много се сдухах. Сега ако ми е, ще й кажа: "Корема ми е малък, но хралупата е голяма!". 

Щеше ми се точно тази тема да не е от най- актуалните! Жалко е наистина, че има толкова груби хора; съжалявам за всичко което сте преживели милички  ... може да не са лоши хора, но просто липсва такт и разбиране...вместо да ни вдъхват кураж и вяра, че нещата ще се оправят, че и нашите малки дечица ще порастнат...винаги се намира някой да ни намъчни...но важното е децата да са добре,,,а нека си говорят...а пък ние ако може да не им обръщаме внимание, но пък чувствителността е неделима част от нас нали...

Ровех се във форума и видях темата ви.Не съм и предполагала ,че може доктор да говори така!Та това са деца!Моето се роди голямо,но на вас всички ви свалям шапка.Вашите грижи са двойно по големи и никой няма право да говори така за тези малки ангелчета! 

Милички, не можах да пропусна темата. Моето се роди нормално, благодаря на Господ!
Към всички, лекарите и медицинските сестри са толкова цинични, че каквото и да напишете няма да се учудя!
Радвайте се на рожбите си, които до една са прекрасни, и ги дарявайте с цялата нежност и обич на света - някой ден те ще ви се отблагодарят по най-красивия начин!
Много силни прегръдки на всички ви!

Мили майчета, настръхвам като чета тази тема, от яд и безсилие, защото бебчетата ни зависят или са зависели от такива хора, и от неприятни спомени... Стискам палци на всички вас и ви се възхищавам. Моето момиченце се роди 2,200 в началото на 9ти месец, хипотрофна,с проблеми с храносмилателната система, стоя 2 седмици в кувьоз. Семейството ми има доста познати в АГ, сигурно затова повечето лекари се държаха добре с нас, но една от неонатоложките по някаква причина реши, че е наложително всеки път като ме види да казва с гробовен глас, че детето ми много е страдало в мен... Аз питам "как е днес", тя казва "ами то много е страдало във вас, как да е" и това  всеки път, с различни украси. Дори веднъж тръгна да обяснява, че се родило 1,900 (което не е вярно). Имах чувството, че й прави удоволствие. Като знам как се разстройвах от тази абсурдна реплика си представям какво е на някои от вас към които лекари и акушерки са били направо жестоки... В трудните за мен моменти си напомням, че Бог праща изпитания на тези, които най-много обича. 

Абе всички идиоти в България за лекари ли са учили??? 
Шапка ви свалям, мили майки, че сте толкова силни! Бог да е с вас и дечицата ви! 

ауууууууу.............направо ме разбихте !то е верно ,че лекарите са нетактични и цинични ,ама чак толкова бездушни да са точно тия дето се занимават с бебета не съм предполагала- и то жени !Ужассссссссссссссссс

Здравейте,
случайно попаднах на темата и ми допадна.
Попаднах в болницата месец преди терминът ми - водите ми изтекоха. Дългоочаквано бебе- 12 години (каката ни е осиновена). Лекарят в приемното бе категоричен - неправилно определен термин, доносено едро бебе. Да наистина ние със съпруга ми сме едри хора, но чак пък толкова... Раждам секцио, щото съм дъртичка и заради годините чакане, тя тежи 3 кг и е 47 см. На следващия ден ни водят в отделението и ни казват да очакваме бебетата си. Да ама не. Никакви бебета никаква информация. Да видите вие дали някаква си операция е в състояние да ме сре да се кача на горния етаж, пеша по стълбите и да открия, че там, пред неонатологичното отделение в12 часа дават сведения за бебетата. Нареждам се на опашката, идва и моя ред. Докторката заявява - "вашето бебе е в кувьоз, добре е, ще се оправи". От което аз зяпвам и питам, "как така? то добре ли е и ако е така, от какво трябва да се оправя и защо е в кувьоз?" А тя ми се скара - "вие кога трябваше да раждате, а? А днес коя дата е ,а? - изглеждате ми интелигентна жена..." И аз както повечето нормални жени в подобна ситуация, ревнах, а тя ми вика "сега защо ревете". Опитах се да се овладея и й казвам, "ще ви обясня, но нека е накрая", не че бебето ми е по-различно от другите, но историята ми е...., а тя ми се тросва "аз съм наясно с Вашия случай....."
И така малката ми щерка прекара седмица в интензивно отделение и беше добре и се оправяше, независимо от 3-те си кила тя си беше недоносена. На седмия ден след обед ми я дадоха в ръцете за първи път и на следващата сутрин ни изритаха от болницата.Кърмих я 9 месеца, с цената на всичко.
Днес, на мама недоносчето е мадама на 2 години и 4 месеца и тежи 17 кг и е с около глава по-висока от връстниците си.
Благодаря на Бога за това, и за нея, и за голямото си момиченце.......