Бихте ли посетили психотерапевт?

Това ме подсети за Anger Management (гледам, превели го като "Психаротерапия")с онзи изрод Джак Никълсън 

Че аз през вечер си говоря с някой барман или барманка. Че и пия междувременно.

По-добре направо психиатър... Психотерапевта не е лекар все пак..

Не е същото. Друго си е да плащаш тлъста сума на психотерапевт...

Някои посещават попове с подобна цел.
Други се обаждат на майките си.
Трети обогатяват Дом и Семейство.
Четвърти си намират любовница.

Не знам кой вариант е най-удачен.

Бих, ако ми даде гаранция, че ще ми помогне 

Доколкото знам е.


А пети ходят на врачки...
Най-удачен вариант няма. Всеки преценява според възможностите и желанията си.


Едва ли някой може да даде такива гаранции.

Всъщност едва ли някой може да ми помогне 

Първа опция, да, бих отишъл.
При психотерапевт (психолог), не при психиатър. Психиатърът като медицинско лице би било много по-веоятно да ми изпише веднага някакви лекарства, не, мерси. Но при човек, който може да ти помогне да погледнеш нещата под друг ъгъл, да, бих отишъл.
Към момента доходите ми не го позволяват.

Да, бих. Но не за да го ползвам за слушател и да си разкажа житие и битие, както е по филмите. А за да чуя някакви обяснения, някакви насоки, нещо казано от специалист. Не очаквам решение на проблем, а само поглед от друг ъгъл.

А каква е разликата между психиатър, психолог, психотерапевт и психоаналитик?

Психиатърът е завършил хуманна медицина, лекар е, психиатрията е специализация.
Психологът не е задължително медицинско лице.
Психоанализата е просто клон на психотерапията, една от школите, може би първата (Фройд), да кажат специалистите-психолози.
Психотерапия предполагам може да използва и психологът, и психиатърът, но само втория може да изписва лекарства.
Аз така знам, може и да греша, искам да прочета и мнението на специалисти в бранша.

Да, бих отишла. Дори доскоро сериозно го обмислях, имах много натрупан гняв, който нямаше как да изразя и не се побирах в кожата си. А на мен само ми дай да подтискам чувства ... щях да гръмна накрая като бойлер.

В крайна сметка отстраних причината за тези чувства и вече се чувствам по-добре. Психологът ще изчака.

Да ви питам и аз нещо - според вас могат ли някои прекарани заболявания да отключат психични проблеми? Менингит например?

Психолозите не са лекари и нямат общо с медицинските специалности. Което не значи, че не минават през екстензивно и изтощително обучение, при това се подлагат и себе си на психоанализа, за да знаят през какво ще минат пациентите им. Добре подготвен психолог може наистина да помогне на човек в криза и да разреши кризисни ситуации (визирам тези, които работят за полицията примерно).
Доколкото знам, задачата им е да ти помогнат да намериш собственото си решение. Т.е. който очаква да иде на психолог и там да му кажат какво да направи, за да си разреши проблема, е много далеч от това, което ще получи реално и може да е много разочарован.
Това е и причината да се колебая в отговора дали бих отишла на психолог. Просто познавам себе си достатъчно добре и съм наясно с мотивите за постъпките ми (дори и тези, които човек обикновено не си признава пред себе си), така че за момента съм в доста стабилно психическо състояние и няма какво да получа от такава консултация. В кризисните ми ситуации се обръщам към приятелите ми с изричното предупреждение, че имам нужда от някой, който да ме слуша, за да си излея всичко, което ми е на душата. Като го направя и вече съм празна от емоции, лесно взимам собствените си решения - актът на говорене пред някого ми помага да анализирам в движение, просто докато обяснявам какъв е проблема и защо е проблем, намирам и решението. Мисля, че това е целта и на психолозите - но за момента приятелите ми не ми взимат 30лв на час
Има ситуации обаче, в които помощ от психолог е почти неизбежна - напр. депресиите, насилие, или както в момента едната ми приятелка ходи на психолог заради дългогодишен стерилитет, което се отразява жестоко на психиката Да не се случва на никого да му се налага поради такива причини да посещава специалисти... но пък е хубаво, че има хора, които могат да помогнат в тези ситуации.
Иначе понякога ми се е искало да отида на консултация заради родителските дилеми - училища за родители са необходими далеч не само за бременните... даже с порастването на децата са все по-нужни. С удоволствие бих посещавала такъв курс, където се учат техники за общуване и реакция спрямо децата - даже наскоро ми попадна инфо за такива курсове и се чудя дали мога да ги вместя в програмата...

Менингитът може да предизвика мозъчни изменения, които да доведат до проблеми, приличащи на психичните - но това е мозъчно увреждане, т.е. проблемът е в компетенцията на невролози, не на психолози - няма да мине само с разговори.
Иначе психични проблеми (особено ако има наследствени) най-често се отключват около пубертета, бременност или кризи в живота.