... Ако споделя с някоя "приятелка", че детето не е добре или мъжът ми ме е ядосал или имам финансов проблем и пр. започва едно успокояване и съчувствие. Но ако се похваля, че малкия може нещо ново или сме си купили нещо или сме ходили някъде и е било приятно, започва цяла тирада колко са щастливи как децата и съпрузите им са най-.Едва ли не, къде съм тръгнала да се хваля и какво си въобразявам.
Толкова ли е трудно да се зарадваш на моето щастие, а не да го омаловажаваш, за да изпъкнеш ти в твоето, според мен, нещастие.
Болно ми е, но откакто съм в къщи, за да гледам малкия, подобни случки с "приятелки" зачестиха и това ме накара постепенно да се отдръпна и да си излизаме само двамата през деня.
Толкова ли е трудно да се зарадваш на моето щастие, а не да го омаловажаваш, за да изпъкнеш ти в твоето, според мен, нещастие.
Болно ми е, но откакто съм в къщи, за да гледам малкия, подобни случки с "приятелки" зачестиха и това ме накара постепенно да се отдръпна и да си излизаме само двамата през деня.
И аз съм забелязала същото. При мен също така се получи - постепенно се оттеглих от "приятелките", омръзна ми да слушам клюки и злоба по адрес на други жени. Не съжалявам за решението си.
Вече знам кои хора от обкръжението ми са злобни и клюкари, и пред тях гледам да не казвам нищо за нас, за здравето на детето, за семейните ни отношения.
За съжаление не става въпрос за параноя. Имам и съвсем реални доказателства, добре, че не вярвам в такива неща. Пфу. 
? 