Чели ли сте тази статия?

вие не сте в рисковата група  
уф ама и аз мога май да ошашкам хората без причина!

става дума, че при някои рискови групи може да има проблеми при прохождането напр. Това са деца при които е засегнат мозъка - звучи ужасно ама не знам как да обясня по-ясно - и  в резултат на това могат да имат в по-малка или по-голяма степен двигателни смущения. и това да се прояви на по-късен етап - да не могат да пролазят, да проходят по-трудно и подобни ... много трудно ми е да обясня  
напр. има деца които показват отклонения чак при прохождането
Напр. ДАни си беше в термин ама поради загуба на тонове и поради наложилия се форцепс - имаше някои проблеми - напр. в началото на втори месец не си вдигаше главата. Аз забелязах само това и то защото съм наблюдателна. Когато отидохме на невролог открихме и някои други проблеми - и затова ходим на спец.упражнения които да помогнат да се преодолеят проблемите
ще потърся темата в др.форум и ще вкл. тук рисковите групи

2-3 седмици преди термина си е съвсем нормално според мен

Ето рисковите фактори

Ох, майчета притеснихте ме яко...
Имах високо кръвно в края на бременността, Таня е родена 3 седмици преди термин, (с предизвикано раждане заради много лоши тонове) и то с вакуум... събраха се три рискови фактора...
да не споменавам, че беше 2700
и сега казвате да я заведа на нефролог...
аз ще се допитам до педиатъра ни за всеки случай обаче.... все си мисля, че ако имаше нещо тя трябва да забележи.... пък и на мен ми се струва, че детето се развива нормално, но не знам доколко ми е обективна преценката....

не се притеснявай  - ти си наблюдателна - ако имаше нещо щеше да го забележеш като мен

Майййкооо, от къде тръгнахме и къде стигнахме   разказах на мъжа ми темата и май от утре ще ми забранят достъпа до нета   И аз утре ще говоря с педито, де ...
А какво означава 'късното' в 'късно започват да се усмихват, да се обръщат, да пълзят, да сядат и т.н.'???
И какво е ДЦП?

Стига бе, майчета   По-спокойно.
Ние имахме проблем, но ни предупредиха още от родилния дом, че ще трябва да се следи развитието на детето. Те лекарите си казват.
Не е излишна малко повече наблюдателност, както и профилактични прегледи, но няма нужда от шашкане за всичко. Нищо не коства (само 15-20лв) да се направи една консултация с невропедиатър на 6 месеца, ако всичко е наред - само ще ви зарадва лекарят  
Просто има и деца с проблеми и майчетата, минали през това, искат да предупредят. Защото колкото по-рано, толкова по-добре  

Мамчета,не се шашкайте.Това е информация,която може да е полезна,но пък прекаленото вглеждане и задълбаване не е добро.Ако няма за какво да се притеснявате и не сте забелязали нищо съмнително,спокойно.Това са рискови фактори,но не значи,че при всички такива случаи ще има негативни последствия.Мислете позитивно.Разбира се,че дечицата ви са прекрасни и според мен само излишно се паникьосвате.Добре е да сме информирани,за да знаем как да реагираме и това да стане навреме.Но когато всичко е наред,не се натоварвайте излишно.
А в повечето случаи,когато има нещо обезпокоително-повярвайте ми,проблемът се забелязва и без да си лекар,както се случи при нас;затова пак ви казвам радвайте се на дечицата и не се притеснявайте без причина,само защото сте прочели нещо.
 

Тони не се шашкай, аз имах високо кръвно и бъбречни проблеми, родих 3 седмици преди термина, дете с тегло 2,900кг, но с белези на недоносеност, с доста кръвозагуба при раждането. Детенцето ми сега е на 11 мес. и вече ходи от 1,5 месеца, развива се даже по-бързо в някои отношения от връстниците си. До сега щеше да си забелязала ако имаше малката някакви отклонения.

я се успокойте:)
 дори и да са недоносени или родени с проблем или попадащи в коя да е рискова група, не е задължително да детето да има проблеми. голям % от тези деца /за съжаление не помня колко/ нямат никакви проблеми.
Просто тези деца трябва да се наблюдават внимателно /без да се прекалява/ и ако има нещо, което притеснява майката, да се проверява от специалист. Ще дам пример: ако дете, попадащо в рискова група, на 7 месеца не може да седи, е по-добре да се заведе на невролог, а не да се слушат баби и за съжаление някои ЛЛ, които те успокояват с думите "изчакайте, всяко дете е различно."
по-ведро и не се шашкайте:)

Тони, неВролог е докторът - има разлика:)
Аз също мисля, че ако имаше нещо, щеше да забележиш...няма лошо да питаш педиатърът на детето, ако това ще те успокои...
пускам инфо за двигателното развитие...само искам да предупредя преди да се шашкате, че изостават децата, да говорите с педиатър...все пак има допустими отклонения във времето.
двигателно развитие на детето
2 месец :
Повдига главата най-малко на 45 градуса. Тя може да бъде задържана така повече от 10 секунди, при това тя се поклаща видимо в двете страни. Лицето и плоскостта на опора образуват ъгъла. Също при седене кърмачето е в състояние за най-малко 5 секунди да държи главата изправена при изразени балансиращи движения. В развитието на ходенето през втория месец се представя една преходна фаза. Рефлекторната реакция на опора на краката и автоматичната походка са във фаза на отзвучаване, т.е. невинаги могат да бъдат предизвикани.

3 месец:
Кърмачето може да държи главата си в седнало положение изправена най-малко за половин минута. Това му струва все още значителни усилия, което може да се забележи при балансирането му в седеж. Гърбът е закръглен, той все още не може да се изправи при седеж. Реакциите на опора и автоматизирана походка вече не са налице. Ако искаме да поставим детето върху краката му, те остават свити. Този етап в развитието има различна продължителност. За правилното развитие е важно само това, че кърмачето не изпъва постоянно, и най-вече спазматично, краката си във вертикално положение, но е в състояние също да ги свива активно.

4 месец:
При придръпване до седеж главата се повдига смело в положение, определено от продължението на гръбначния стълб нагоре. Детето е много концентрирано по време на извършването на това движение. Кърмачето се държи седнало, като го обхващате за тялото или за надлакетниците и се накланя горната част на тялото внимателно встрани. При полегатото положение на тялото главата винаги ще заема отново отвесно положение спрямо опорната повърхност. Ако детето е малко лениво, то може например чрез духане в лицето или повикване да бъде накарано да изправи глава. В развитието на ходенето четвъртият месец не води до някакви съществени промени. Както в предишния месец краката остават все още в свито положение. То може да бъде замествано за кратко време от изпъване на краката в коленете и глезените, но все още не в тазобедрените стави. Това изправяне на краката не е достатъчно все още да понесе тежестта на детето. Тук трябва да се подчертае, че именно в тази фаза на развитие на ходенето могат да се наблюдават някои временни промени, без да им се отдава някакво значение. Ако едно живо дете започва да се опира активно на краката си още в четвъртия месец, то това си е негово право, но това не трябва да бъде правило.

5 месец:
Детето отново се намира във форма на развитие, в която на преден план стои свитото положение. За разлика от новороденото това свито положение е вече активно. При бавно придърпване до седеж това може да се демонстрира класически. Главата се свива нагоре и напред така, че брадичката почти докосва гърдите. Ръцете – най-малко в началото, правят едно малко “повдигане от вис”. Напрежението на коремната и гръбна мускулатура предизвиква силно свиване в тазобедрените стави така, че бедрата почти докосват корема. Картината се допълва и от свиване на колената. Непрекъснато се увеличава способността да се подпира върху краката. В тази възраст е достатъчно само леко да се държи кърмачето под мишниците. Краката се превръщат в опори, чрез които самото дете поема тежестта на тялото си за 1-2секунди. Лекото свиване в тазобедрените стави може да се наблюдава още няколко месеца. По правило детето стои върху пръстите, които драскат /сграбчват/ опорната повърхност. Понякога то се отпуска вече и върху стъпалата си /върху цялото стъпало/.

6 месец:
През този месец повечето кърмачета позволяват с удоволствие да бъдат придръпвани до седеж. Ако възрастен хване ръцете на детето, то веднага разбира това като подкана да бъде взето. Ако бъде държано здраво в седеж /седнало/, контролът на детето върху положението на главата при всеки наклон на горната част на тялото е перфектен. В сравнение с петия месец в тази възраст не се установява някаква съществена промяна. Поемането на тежестта на тялото става във всеки случай по-сигурно и по-продължително.

7 месец:                                                                                                                                                          
Когато детето лежи по гръб, то с удоволствие хваща краката си и играе с тях. Някои кърмачета по този начин ги поднасят и към устата си. Предпоставка за тази игра е способността на детето да повдига таза си и да хваща целенасочено. Около този месец детето открива нова форма на движение, в която се намира особена забава: когато то бива държано от възрастен под мишниците, то прикляква и се оттласква отново чрез изпъване в таза, коленете и глезените.Така възниква едно пружиниране, което се характеризира с поредица от последователни изпъвания и свивания на краката.

8 месец:
Детето хваща предложените пръсти на родителя и се придръпва като повдигане от вис до седеж. При това родителите не държат така здраво ръчичките на детето, както в предишните месеци. В осмия месец кърмачето може за няколко секунди вече да седи съвсем самостоятелно – естествено само тогава, когато то е придърпано до или поставено в това положение. Често то се опира все още с едната или с двете си ръце,  за да не се преобърне. При това гърбът му не е съвсем изправен, но точно толкова е достатъчно, за да не загуби детето веднага равновесие и да не падне. Ако детето бъде държано здраво за едното рамо или горната част на ръката и леко се побутва встрани, тогава то се подпира с ръка встрани, за да се предпази от падане. Кърмачето пружинира с удоволствие и постоянно, когато бива държано под мишниците, и се опира леко на цяло стъпало върху опорната повърхност. При това тазът все още остава значително свит.

9 месец:

На тази възраст едно кърмаче може да седи най-малко в продължение на една минута стабилно и свободно и с изправено тяло. Гърбът до поясната област на гръбнака е изправен, а краката са леко свити. Концентрацията, с която детето трябва да се задържи в равновесие, и все още не напълно изправеният му гръб показват, че новопридобитата способност все още не е развита напълно. Когато детето се постави изправено и се държи само за ръчичките, тогава то стои здраво на крака и поема тежестта на тялото си за няколко секунди. Двете стъпала са напълно натоварени. Този стоеж се удава на детето, но за кратко време, след което то не може да задържи повече равновесие в това положение.

10 месец:

В десетия месец детето прави така, че сяда самостоятелно от положение по корем. За да дойде до самостоятелно сядане от това положение на тялото, трябва да са налице няколко двигателни способности на детето: да се опира върху ръцете си без затруднения и без умора да може да седи самостоятелно. Свързващият елемент се състои във винтовото завъртане на тялото в областта между таза и раменете. Тези предпоставки са вече налице в десетия месец. То седи стабилно с вече изправен гръб и изпънати крака. Стъпалата са леко свити. В това положение то може да играе дълго време, без да губи равновесие. То е в състояние да застава само в положение “на четири крака”. От тази поза то се повдига нагоре по мебелите до изправяне. От колянна или полуколянна опора то поставя едното краче напред с опора върху стъпалото и се изтегля с ръцете нагоре. След като може да се държи здраво за мебели, то стои самостоятелно така повече от половин минута. Стъпалата, не само върховете на пръстите, опират върху опорната повърхност.

11 месец:

Седи свободно с добро равновесие. Развитието на сядането достига своя завършек. Дори чрез бавно повдигане на крачетата напред детето вече не губи равновесие. То седи напълно сигурно с изпънати крака и изправен гръб дълго време. Нарастващата сигурност при изправен стоеж позволява на детето посменно да премества центъра на тежестта на тялото върху единия крак, после върху другия. По този начин се идва до първите стъпки на място или встрани. Ако бъде хванато за двете ръце,то прави опити за ходене. Единият крак се поставя напред, тазът се премества напред, цялата тежест преминава върху стъпалото. Стъпките са все още бавни, несигурни и широки.

12 месец:

Седенето не се е променило в сравнение със седенето на 11 месеца. Развитието на тази функция е достигнало вече своя окончателен етап. Ако се хване за едната му ръка, то е в състояние в края на първата година да прави първите крачки. Те са все още несигурни и широки. Детето губи бързо своето равновесие, така че възрастният трябва да го държи здраво и преди да падне, да го хване.

Изчетох рисковите фактори - дъщеря ми се роди 10 дни преди термина, тегло 3250; раждането беше дълго - 23 часа и асистирано - с форцепс.
Проходи доста късно - на 1г.4м - 1г.5м.    /за разлика от говоренето /; това, което ме възмущава и то много  е, че в самото родилно НЕ ме уведомиха, че бебето е извадено с форцепс. Научих го случайно и то месеци след раждането. Може да ви се вижда странно, но накрая съм била в безсъзнание и не помня нищо.
Това, което не мога да приема е, че на детето явно не е обърнато достатъчно внимание ; личният й педиатър даже не е споменавал за преглед от невролог, а в случая явно той е доста препоръчителен. Надявам се, че дори и да е имало проблем /за което съм почти убедена, защото Валито правеше много особени движения с ръчичките като бебе, нещо като много бързо съкращаване на мускулите/ вече сме го израстнали.
Но си мисля, че за по-мъничките е по-добре една навременна консултация, отколкото проблеми в бъдеще.

Ох, да бе...   как се изложих... извинете....
Иначе благодаря, че си постнала списъка с уменията. Аз имам един вкъщи, но този ми се вижда по-пълен, даже сега си го принтирах да ми е под ръка

Мили мами, бих искала да уточня още веднъж, че повода да пусна тази тема е не защото аз се притеснявам за моето дете. То се държи съвсем адекватно за възрастта си и аз нямам никакви поводи за съмнения, че тя е едно здраво дете, въпреки твърденията на някои доктори, че е родена незряла и т.н. Просто прочетох статията, започнах да броя ... ииииии се сетих за Кирчо. И затова ви попитах, защото доста нелогично ми се стори това броене някак  
Благодаря на всички за съветите. Може би прегледа при невролог трябва да е точно толкова задължителен както и прегледа при ортопеда! Благодаря на agneshka и искрица надежда за хубавото инфо!

ами логично си е:) просто някои от преждевременно родените настигат календарната си възраст към 4-ия месец...по-често това се случва към 8-ия...по мои наблюдения