Статистика

Ето ни и нас:
Подаване на заявление - 21.05.2012
Вписване в регистрите - 20.08.2012

Изисквания:  Пол без значение. Възраст  до 2 години. Произход без значение, но без ясно видими   белези на ромски етнос.

Писмо за СЛЪНЦЕТО - 28.09.2012
Първа среща - 02.10.2012
Подаване на декларация-08.10.2012
Дело 15.11.2012

Междувременно още едно писмо за момченце на 11 месеци.
У дома - 23.11.2012

Без да съм чела подробно всички коментари, ми се иска да споделя, че и нашето съкровище се появи неочкавано бързо. Аз се бях въоръжила с търпение да изчакам двете години... А то стана месец и половина след вписването ни в регистрите, т.е. тогава дойде писмото и след месец малкият (6-месечен) мъж си беше в къщи. И не, не съм ползвала връзки, ходатайства или други методи. Що се отнася до изискванията - при мен бяха да е до три години и да няма здравослони проблеми.

Здравейте! След като прочетох много интересни неща по темата осиновяване, реших и аз да се регистрирам и да задам някои въпроси към всички вас, с надеждата все някой да може да ми отговори. И ето ме.......а това е първата ми публикация тук
Интересува ме има ли статистика за това колко сами жени (без партньори) са осиновили деца в България. Прочетох статия за д-р Илияна Кънева, осиновила 4 деца и бях възхитена от смелостта и голямото сърце на тази жена. В същото време се учудих, че тези осиновявания са се случили от чисто бюрократична гледна точка. Имам предвид изискваните документи за доходи например. Доколкото разбрах д-р Кънева разчита само на лекарската си заплата, която едва ли стига за отглеждане на 4 деца. Аз лично познавам жена (бивша колежка), която също сама си осинови момиченце и също разчита само на своята не дотам висока заплата. С други думи: какви са шансовете на сама жена, с нормална заплата, отговаряща на всички други изисквания, да си осинови дете. Предполагам , че финансовият аспект е много важен при осиновяване и затова питам. Предполагам също, че кандидати с брак са предпочитани за осиновители.
Друго, което живо ме вълнува е дали е вярно, че до 2014 или 2016 г. всички домове за деца в страната трябва да бъдат закрити. А какво ще стане с всички онези хора, които искат да осиновяват?
Искрено се надявам някой да има информация по тези теми и предварително благодаря на тези от вас, които ще ми отговорят.
Благодаря ви

Подаване на документи  27.12.2011
Курс за осиновители  февруари 2012
Вписване в регистрите 23.03.2012
Първо и единствено писмо 16.11.2012
Първа среща  20.11.2012, последваха още 5 срещи, всеки уикенд
Подаване на декларация 26.11.2012
Дело 15.12.2012
Извеждане от приемното семейство 27.12.2012
Изписване 28.12.2012
В къщи от 29.12.2012
Тотал  1 календарна година
Успех на чакащите

Подаване на документи  29.10.2012
Курс за осиновители  януари 2013
Вписване в регистрите 23.01.2013
обаждане за принцесата 18.02.2013
Първа среща  19.02.2013, последваха още много срещи
Подаване на декларация 19.02.2013
Дело 05.03.2013
В къщи от 13.03.2013

Аз съм сама осиновителка.
Изискванията ми бяха: 0-3 години, здраво без претенции за пол  и етнос.

С удоволствие ще пораздвижа темата 

Подаване на документи: началото на декември 2012
Вписване в регистрите:  12.02.2013
Писмо за Александър: 12.04.2013
Първа среща: 14.04.2013
Подаване на декларация: 06.05.2013
Дело: 14.05.2013
В къщи от 22.05.2013

Изискванията ни бяха: здраво детенце, без претенции за етнос и пол, до година и половина
 

Здравейте, с радост и аз ще се разпиша тук 
Подаване на документи - 19.02.2013г
Вписване в регистрите - 19.05.2013г.
Изисквания - до 2г, без значение на пол, етнос - без ясно изразени черти на ромски етнос
Първо предложение - 28.08.2013г - момченце на 2,7г - отказахме 
Второ предложение - 25.10.2013г - момченце на 2,1г - синът ни 
Първа среща - 06.11.2013г
Подаване на документи - 15.11.2013г
Дело - 27.11.2013г
Вкъщи - 05.12.2013г
Тотал - 6-7 месеца

Да се запиша и аз тука с голяма радост.
Подаване на документи на 13.04.2013 г.
Входящ номер на 24.04.2013 г.
Училище за родители 4 дни от месец юли.
Вписване в регистъра за всички РДСП за цялата страна на 23.08 2013 г.
Изискване за 1-2 деца с български произход до 10 години,без значение за пол.
Първо писмо за Петя на 12.11.2013г.
Среща на 18. 11. 2013 г.
Тя е нашето момиче
Дело на 4.12. 2013 г.
У дома след 6 дни-на 12.12.2013 г.
Всичко 8 месеца
Имахме и още едно предложение за момиченце на 7 години,но отказахме.

Дойде и моят ред
Подадени документи 18,06,2012
Вписване в регистъра 18,09,2012
Изисквания за детето - здраво , от 6 месеца до 2 г и половина , пол без значение , произход - българси ,турски и всякакъв смесен без видими за етноса черти
Първо писмо - юни 2013 - момченце на 9 месеца - отказах го и това  винаги ще ми тежи
Второ писмо -ноември 2013 - моето дете - момиченце на 5 месеца
Трето писмо - декември 2013 - момченце на 1 г и пет месеца , написах веднага отказ / без да видя детенцето /  , защото бях в процедура за осиновяване на момиченцето .
Осиновявам сама , подадох документите си , когато бях на 39 години
Успех на всички и бъдете сигурни , че ще дойде и вашият ред

Много е полезна темата със статистиката. Дава ми доста надежда. Хубаво е, че и за всички приказката е с щастлив край. Но не става ясно кой от какъв старт започва - възраст, семейно положение, колко регионални дирекции е вписал и др. такива важни неща и така не мога да предвидя кога ще се присъединя в отбора на не чакащите. Късмет и много усмивки на всички вас. ))

kok73, основен определящ фактор за периода на чакане се оказват "изискванията" на кандидатите, а те в повечето случаи са отбелязани в статистиката... Относно другите данни - тук има несемейни мами, кандидатствали сами и чакали по-малко от месец до срещата с тяхното дете. Явно семейното положение не е толкова важна характеристика. Възрастта също е относително понятие. Когато ние подавахме документи, аз бях на 38г. и често чувахме социални да казват, че сме "младички кандидати"... 

Пожелавам ти кратко чакане, успех и много усмивки!

Аз реално съм от броени дни сред чакащите мами, изчетох май почти всичко по форумите и се опитвам да реша уравнението, но явно си е висша математика. Ще видя Съдбата какво е предвидила

kok73  не се впускай в такива математики. Когато ние бяхме "чакащи", бяхме на по 40+ години, с биологично дете и първоначално доста си почакахме. (година и половина чакахме) До момента в, който не отидохме и подадохме изрично заявление, че нямаме претенции за етнически произход.
А днес между другото си имаме годишнина - преди 6 години на 19,02 ни беше делото и официално семейството ни се увеличи с още една дъщеричка 

Да се отчетем и ние
Аз съм на 31 години, съпругът ми на 35
Вписани бяхме в регистрите на 11.12.2013г.
Обаждане за нашето слънчице - момиченце на 9 месеца - получихме на 21.02.2014г!
Първа среща 25.02.2014 - беше любов от пръв поглед!
В къщи от 26.03.2014!
Нашите ''изисквания" - 0-3 годишна възраст, пол без значение, етнос без значение без видими ромски черти, здраво дете като бихме приели дете с алергии, астма и други леки заболявания.....
Вписани бяхме във всички дирекции.
Успех от нас на всички чакащи! Не губете надежда, бъдете спокойни и търпеливи и обаждането ще ви изненада, когато най-малко сте очаквали .....Иииии хубаво премислете критериите си - колкото повече изисквания имате, толкова повече ще чакате....

Здравей, Лидия! Добре дошла във форума! Аз осинових моето дете преди 7 години сама, със заплата на университетски преподавател и без одобрението / и помощта/ на семейството си. Преди създаването на Агенцията за защита на детето не беше лесно да се реализира такова начинание - 5 години се опитвах да осиновя дете от дом за деца от 0-3 години, без никаква надежда. След създаването на Агенцията нещата се промениха. Първо получих писмо дали още поддържам желанието си да осиновя дете. Това беше през март 2006 година; на 19 декември Сиси беше вече в къщи. Тъй като се притеснявах като теб, разпитвах много и ето какво ми беше отговорено от социалните /район Лозенец/  - разбира се че ти искат документи за доход и за наличие на жилище, но не това е основното; най-важното изискване е да си мотивирана да гледаш детето, да си здрава и да работиш. Също е много важно да знаеш какво дете искаш - обмисли го преди да отидеш в Агенцията - момче или момиче, или няма значение; колко голямо и защо; здраво или допускаш болести; държиш ли да прилича на теб - пълно е с такива родители-как се отнасяш към турски или ромски произход. Не е срамно да кажеш, че искаш непременно българче, напротив, по-добре е да го кажеш, отколкото после да откажеш детенцето. Сиси е от турско-ромски произход и имаше отказ за произход, който й се отразил много зле - казваше - гледаха ме и ми викаха "бедното дете", после си отидоха и ме оставиха пак там. Тя беше на 4 години и половина, когато я взех, сега е на 12 години, скоро ще има рожден ден. Свикна лесно с новата обстановка, майка ми и сестра ми също свикнаха. С любов и търпение всичко се постига! Прегръщам те и ти желая успех!