Големият ми син е просто роден със склонност към математиката. От съвсем малък събира и изважда, без да го карам, сам ме е карал да играем с него игри и аз да го питам колко бонбони ще има, ако... Сега, като ученик във втори клас през лятото научи таблицата за умножение, като разбра без проблеми неговият смисъл, както и смисълът на делението.
Аз никога не съм имала такива наклонности. По- скоро съм с хуманитарна насоченост. Винаги съм обичала литературата, философията, историята и т.н. Литературата, обаче, също развива логическо абстрактно мислене, в не по- малка степен от математиката. Само че проявлението се материализира по друг начин. Играта на Скрабъл, да речем, не е математическа, но е определено логическа. Логика има и в играта на "Не се сърди човече" и в играта на карти /нямам предвид "войната", разбира се/ и в таблата и в шаха, и в игрите на думи /намислих си дума, която започва с "м", детето задава въпроси, на които може да се отговаря с "да" или "не", за да познае думата/, игра на "топло- студено" /"крий предмет"/ и мн. др., подбрани според възрастта, разбира се.
Наистина е добре просто детето да се наблюдава и да се стимулира в онази област, в която то самото има желание да става това. Никога не е прибързано да се създават игри за детето, които да развиват мисленето му, стига на него да му е приятно.