Публикувана: 15 септ. 2007, 07:49 ч.
Последно мнение: 1 юли 2015, 19:12 ч.

"Приемни семейства с трудов договор"???

197 283
1 926
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Програмата „Приемни семейства с трудов договор“ е инициатива, при която одобрените кандидати сключват трудов договор за професионална грижа за деца. Те получават заплащане от 130% за едно дете, 140% за две и 150% за три от минималната заплата на дете. Целта е да се насърчат хората да приемат възможно най-малко деца в домове и да осигурят възможност за живот в семейна среда.
- Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Основната цел на програмата е да осигури възможност за живеене на децата в семейна среда, като се насърчават желаещите да ги приемат. Програмата предоставя краткосрочна, дългосрочна и спешна грижа за деца, които не подлежат на осиновяване, като същевременно подкрепя родителите при разрешаване на техните затруднения или осигуряване на почивка.
- Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
  
  Извършва се оценка на годността на приемните родители, подготовка за приемане на дете, подкрепа и наблюдение както на детето, така и на приемното семейство. Социални работници извършват оценка въз основа на която определят кое семейство е най-подходящо за конкретно дете. За да станеш приемно семейство трябва да предоставиш някои документи, които доказват твоето добро здраве като изследвания за определени болести като хепатит и СПИН, както и удостоверение от местен психиатричен център, че нямате психични заболявания. Освен това трябва да има налично място и време за дете в семейството. Процедурите за проучване продължават три месеца, а обучението е осем сесии по три часа. Тези изисквания са важни за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на децата в приемното семейство.
- Какви са основните разлики между приемните семейства и осиновяването?
- Какви са основните критерии, изисквания и процедури за приемна грижа в България?

# 1 830 24 апр. 2013, 09:01 ч.

Мнения: 55

снощи приемното дете настанено при нас пожела да се чуе с биологичната майка не мога да ви опиша радостта по време на разговора положителната емоция на детето и успокоението след този разговор. после тя разговаря с нас и детето се почуства обичано от всички възрастни който отговаряме за него .

# 1 831 24 апр. 2013, 10:42 ч.

Мнения: 1 477

И отново повтарям, че на първо място в закона е реинтеграцията, след това е настаняване при близки и роднини, едва след това е осиновяването и накрая е приемната грижа.

Цитат

Правилник за прилагане на закона за закрила на детето
Чл. 23. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2006 г.) При предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за настаняване в семейство на роднини или близки.
Чл. 28. Настаняването на детето в специализирана институция се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване.

Относно това, защо се предпочита осиновяването, пред приемната грижа:

Цитат

Закон за закрила на детето
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

Относно срокът от 6 месеца:

Цитат

Семеен кодекс
Чл. 84.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Както се вижда, този член на семейния кодекс е в сила от края на 2010 г. До тогава действаше стария, при който децата не се вписваха в регистрите за осиновяване, ако родителят поддържа връзка и потърси детето в срок от 6 месеца. Тогава много деца оставаха в домовете до навършване на пълнолетие и нямаха шанс да бъдат осиновени. Родителите им ги търсеха, децата изграждаха емоционална връзка с тях, но истината е, че почти никога не се реинтегрираха.
Сега искате да върнете пак това положение. За мен това е обричане на децата да нямат никога семейство.

Относно разсиновяването:
Не си мислете, че всеки ей-така може да се откаже от осиновеното си дете.

Цитат

Семеен кодекс
Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:
1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
Чл. 107. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на дирекция "Социално подпомагане", когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.

Направо питам - ако се забрани разсиновяването, какво ще се случва с децата, които са жертви на насилие или друг тормоз? Ако осиновителят не може да изгради емоционална връзка с детето и отношенията в семейството са обтегнати? Ако единият родител почине, а другият е в невъзможност да гледа и възпитава детето?

# 1 832 24 апр. 2013, 11:06 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Ох, нямам време и капацитет да участвам толкова задълбочено в дискусията. За мен и осиновяването, и приемната грижа си имат своето място като мерки за закрила на деца останали без родителски грижи. Във всички случаи интересите на детето трябва да са на първо място.

На мен лично, като човек и майка ми става страшно да си помисля, че има деца, които не знаят какво значи някой да се грижи за тях без да му се заплаща за това. Може би трябва да се помисли за развитието на доброволната приемна грижа, за отвореното и непълото осиновяване, където децата задължително запазват връзката си с биологичната си среда. Не ме разбирайте погрешно - професионалната приемна грижа също си има своето място в системата, но на мен лично не ми се вижда приемливо да се прилага за дългосрочно отглеждане на деца.

# 1 833 24 апр. 2013, 11:15 ч.

Мнения: 55

"Сега искате да върнете пак това положение. За мен това е обричане на децата да нямат никога семейство. "
Мисля че никой от нас не иска да се върне това положение.Най-малкото защото тук почти всички които пишат са приемни родители и са станали такива защото обичат децата и ги е грижа за тях.
Доколкото разбрах по сега действащия закон ако родителят подаде молба "за промяна на мярката" или т.н реинтегриране то започва да тече 18мес.срок, в който се преценява дали родителят действително има интерес и най-вече капацитет да се грижи за детето. АКО НЯМА ,тогава детето се вписва за осиновяване ,ако соц. преценят че няма друг начин.Но в момента моите наблюдения са че никой не обяснява на родителите (особено на малки деца )това нещо и в случаите когато те са по-необразовани просто се бърза детето да се впише за осиновяване.Сигурно защото много кандидат осиновители искат малки деца.А Вие смятате ли че това е редно.?А дали пък е морално?Майката разбира че детето и е дадено за осиновяване чак когато дойдат кандидат осиновителите и какво следва -ШОК!Какво да се прави в тези случаи?
И пак да помоля приемни родители които са правили медицинско за осиновяване да ми пишат на лични.Много моля,имам въпроси.Благодаря.

# 1 834 24 апр. 2013, 11:25 ч.

Мнения: 55

Само да допълня.Наистина на първо място е интереса на детето.И той е на първо място най-вече когато детето е в приемно семейство, а не в дом за деца.Приемните родители които гледат деца с увреждания,независимо в каква форма,или с проблеми в развитието ,на месец дават доста повече от получаваната издръжка за лечение,терапия и други.Така че "заплатата"която получават за тях не е заплата а необходими средства за детето и те не биха могли да си позволят да станат доброволни родители просто защото нямат възможност.Всички които са имали тези проблеми смятам че ще ме подкрепят и са на същото мнение.Просто социалните не отпускат допълнителни средства за лечение на деца с проблеми.Това е нещо сериозно върху което според мен трябва да се помисли,защото колкото и добри да са сърцата ни ,лечението не е безплатно.Поне за сега в нашата страна.

# 1 835 24 апр. 2013, 11:35 ч.

Мнения: 55

не искам да споря с никой но това е мое мнение и което зависи ще направя за по добър живот на децата , аз нямам капацитета и знанията на много от вас ,но мисля че нещата ще тръгнат в друга .посока и прекарането желание да се осиновява без да се взима интереса на детето е проблема . знам че не одобрявате приемната грижа че повечето мислите като осиновители или сте разочаровани от това да си приемен родител това са вашите становища , но някой от вас задавал ли си е въпроса как ще се чувства това дете когато знае че има друго семейство и че някаква лекичка е дошла и е отнела него от семейството му и ли когато някой реши след като го осинови че това не е неговото и може да го върне без да се замисля какво причинява на детето. затова винаги ще споря с привържениците на 100% осиновяване . имам достъп до писма на пр и чета там как си позволяват да не се съобразяват с детето и неговите родители . да въпреки укорите за приемната грижа разговорите ми с приемни разбрах че са прекрасни хора добри и състрадателни и правят невъзможни неща да помагат на децата .

# 1 836 24 апр. 2013, 12:14 ч.

Мнения: 1 477

taisval, имах превид, че се иска връщането на закона в предишното положение.
Моите наблюдения са точно обратните на твоите - че се обяснява много и се работи повече за реинтеграция. Преди време бях споменавала и цифри във фейсбук - през 2012 г. са предотвратени 4548 случая на изоставяне на деца от БР, а 6000 деца са настанени при близки и роднини. Осиновяванията са едва 1078.

А това, че родителите научават чак при осиновяването на децата им, се чудя как се случва, нали по закон родителят се призовава да бъде изслушан в съда при вписване на детето в регистрите за осиновяване. Няма как да разбере чак при самото осиновяване. Ако наистина се случва, то е по-скоро от незаинтересованост на родителя.

Светлозар, всички искат да направят по-добър животът на децата, нали за това се борят и закрила на детето и НАПГ и всички останали организации. Казвате, че не се взима интереса на детето, но моите наблюдения са, че законите и действията на всички работещи деца са насочени преди всичко в интерес на детето, а често и в интерес на БР.

Цитат

но някой от вас задавал ли си е въпроса как ще се чувства това дете когато знае че има друго семейство и че някаква лекичка е дошла и е отнела него от семейството му

А когато детето се изведе от семейството си, за да се настани в приемно семейство, не се ли чувства по същия начин?
Говорите афектиран от собствените си чувства. Но помислете, нали се изгражда емоционална връзка, щом вие сте я изградили с вашето дете, защо не допускате, че и осиновителите могат да изградят подобна?

Цитат

и ли когато някой реши след като го осинови че това не е неговото и може да го върне без да се замисля какво причинява на детето

Отново посочвам, че не е толкова лесно да го върне. Трябва да има обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения и да е в интерес на детето.

Неправилно сте ме разбрали, че съм против приемната грижа - напротив, аз съм ЗА приемната грижа. Считам, че тя трябва да замести напълно институционалната грижа. Но не мога да подмина факта, че тя е временна и приемните родители не са носители на родителски права и задължения, т.е. приемното семейство в нашето законодателство не е семейство за детето, а по-скоро денонощни детегледачи.

# 1 837 24 апр. 2013, 12:28 ч.

Мнения: 55

много от случаите те не знаят заради това да не създават проблем има и родители който са подписали декларация .тях не коментирам но това че по някаква причина е възпрепятствано връщането на детето или поради физически проблем но въпреки контактите се вписват за това говоря . има случай когато майките са жертви на трафик . когато са психично болни или нямат финансова стабилност . не ми се иска да коментирам действия на озд имам и по преки наблюдения и комбината директори на домове и слуховете за .............. вие се сетете.
това за настаняването в приемно семейство не седи така когато има контакти и то знае че временно или до пълнолетие е там . не ми се коментира вече тази тема само този месец съм помогнал 4 деца да не попаднат в дом а да влезнат в приеми семейства и децата се чувстват прекрасно . така че каквото мога се мъча да направя за тези деца .

Последна редакция: ср, 24 апр 2013, 12:39 от светлозар русев георгиев

# 1 838 24 апр. 2013, 13:10 ч.

Мнения: 1 477

Проблемите идват от работата на социалните работници и тяхната преценка, а не от законите. В закона си пише, че първо е реинтеграцията. Това, че някой социален е решил да го прескочи и да се насочи към осиновяването, дори без да уведоми родителите, не означава, че законът е такъв.
Проблемите в приемната грижа също повечето са създадени от социалните работници. Те си гледат всичко да е добре в докладите им и често ми се струва, че създават проблеми и там, където няма. Понякога се изумявам, като чуя какви спънки създават - пишат доклад заради забелязана паяжинка, искат отчет за всяка закупена вафличка или бонбонче или дори се месят в ежедневни неща. Според мен трябва да оставят повече свобода на приемните родители. Понякога имам чувството, че ги наблюдават под лупа, само и само да намерят за какво да се заядат.
Докато в случаи на реинтеграция или осиновяване сякаш не се интересуват толкова как върви адаптирането и почти не наблюдават. То за това се случи и трагедията с детето от Враца...
Това ме подсеща, че след първото предаване за това дете, бяха казали, че много приемни родители са писали, че искат да се грижат за детето, а в статия от понеделник пише:

Цитат

Приемно семейство за Цецко все още не е открито и се издирва активно от социалните работници.

# 1 839 24 апр. 2013, 13:35 ч.

Мнения: 55

не бяха казали че преговарят с приемно семейство и че ще бъде настанено в прием семейство . не з нам какви преговори са водели сигурно на кръгла маса поредната глупост от тяхна страна

# 1 840 24 апр. 2013, 15:41 ч.

Мнения: 367

Разсиновяване не трябва да има, това разбира се е мое лично мнение. Защо? Винаги има трудни моменти, но бих казала, че няма непреодолими трудности в този живот. Може би съм оптимист, но смятам, че веднъж като си поел пълната отговорност за нечий човешки живот, не бива да я оставиш. Понеже ти се разкъсваш от проблемите с детето или в личния си живот...Но то какво е виновно? Кой дава право на небългарските осиновители да търсят вратички в закона и чрез солидно заплащане да докажат, че е имало насилие върху детето, само за да се откажат от него?! Вместо да се посветят на това дете и да му докажат, че е обичано и значимо за тях и винаги ще бъде, независимо какво ще им причини. Нали това е истинкото родителство?
По мои наблюдения огромна част от осиновителите в чужбина не са подготвени за това какви са особеностите на децата, живели в институция. Имат свръх положителни представи за тях и когато станат участници или свидетели на криза, на жестокост или въобще на някакво неприемливо от обществото поведение, са готови просто да се откажат. Защото не са случили на дете...Както нас, приемните родители ни подготвят за реалността на тези деца, така е нужно и осиновителите да са обучени, да са подкрепяни, да знаят че отказване няма, защото това е твое дете. Каква травма ще е за него, когато мама и тати са решили да се откажат от теб, защото не си достоен за тях, защото ги стресираш или защото са се появили непреодолими проблеми в живота им?! И как ще научиш върнатото дете да не бяга от отговорност в своето бъдеще на зрял човек и да дава неусловна любов на хората? Затова съм против разсиновяването....

# 1 841 24 апр. 2013, 17:29 ч.

Мнения: 1 477

Цитат на: Dani*mama na Amy and Peter в ср, 24 апр 2013, 15:41

Кой дава право на небългарските осиновители да търсят вратички в закона и чрез солидно заплащане да докажат, че е имало насилие върху детето, само за да се откажат от него?! Вместо да се посветят на това дете и да му докажат, че е обичано и значимо за тях и винаги ще бъде, независимо какво ще им причини. Нали това е истинкото родителство?

А смяташ ли, че ще се посветят на детето и ще му докажат, че е обичано, щом са стигнали до там, че да плащат, за да докажат, че е имало насилие?
И ако наистина не могат да се откажат, няма ли в действителност да прибегнат до някаква форма на насилие? Добре ли ще е за детето да остане при такива родители?

Трябва да се гледа от всички страни.
Биологичните мама и тати не издържат на плача на бебето и го пребиват. Майка ражда нежелано дете и го изхвърля в тоалетната. Друга го задушава с възглавница. Жена оставя бебето си на сметище... това са част от нещата, които се случват с нежелани деца при биологичните им родители, основно защото родителите им не са могли да се адаптират или да свикнат с тях. Биологични родители с пълна липса на майчински инстинкт.
А ако осиновителите не свикнат с детето и то е нежелано?

Не е редно да се иска детето да остане на всяка цена, защото цената обикновено я плаща то.

Цитат

Каква травма ще е за него, когато мама и тати са решили да се откажат от теб, защото не си достоен за тях, защото ги стресираш или защото са се появили непреодолими проблеми в живота им?!

А ако остане цял живот в семейството, но се чувства недостойно, защото са му го натяквали постоянно и цял живот е виждало, че е излишно и нежелано? Тогава травмата по-малка ли ще е? Според мен е по-добре да се откажат, за да получи детето шанс да отиде някъде, където го искат.

Разговарях с една жена, която искаше да осинови. Жената вече беше изгледала двама сина, които са поели своя си път. Попитах я защо иска да осинови и отговорът беше: "Скарах се със синовете и за да видят те - чуждото ще ме гледа". Не съм сигурна каква майка би била за "чуждото" - възможно е да го гледа добре, но... лично аз много се съмнявам, че то ще се чувства добре.

# 1 842 25 апр. 2013, 13:03 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Dani*mama na Amy and Peter в ср, 24 апр 2013, 15:41

Както нас, приемните родители ни подготвят за реалността на тези деца, така е нужно и осиновителите да са обучени, да са подкрепяни, да знаят че отказване няма, защото това е твое дете. Каква травма ще е за него, когато мама и тати са решили да се откажат от теб, защото не си достоен за тях, защото ги стресираш или защото са се появили непреодолими проблеми в живота им?! И как ще научиш върнатото дете да не бяга от отговорност в своето бъдеще на зрял човек и да дава неусловна любов на хората? Затова съм против разсиновяването....

Съгласна съм, че осиновителите се нуждаят от подготовка и подкрепа, особено в началото на съвместното им адаптиране с децата един към друг и особено когато децата биват осиновявани в непеленаческа възраст.
Само искам да кажа, че при осиновените деца травмата вече е налице - те са изоставени от биологичните си родители и въобще от биологичното си семейство. И най-голямото предизвикателство пред родителите, станали такива чрез осиновяване, е как да научат детето си, че безусловното даване и приемане на любов в семейството е нещо нормално и изконно полагащо се на всеки.

# 1 843 25 апр. 2013, 20:21 ч.

Мнения: 605

Здравейте отново момичета! Няколко дни нямах възможност да пиша, но сега вече мога и ми се иска да отговоря на всички вас, които взехте отношение по проблема на моята приятелка,вие ми подадохте ръка, дадохте ми опора и основа върху която да размишлявам . Само това ,че чета вашите отговори ,ме успокоява и виждам ,че все пак има изход, ако той се търси.
Пропуснала съм да кажа всъщност най-важното, може би съм била афектирана, когато съм писала. Моята приятелка смята и е напълно сигурна,че най-добрият интерес на детето е то да остане в нейното семейство. Това дете е преживяло много травми, когато е било в биологичното си семейство, после в дома,знаете как е. Детето има наследствена обремененост. Плюс стреса и травмите,които е преживяло. Всичко това дава тежки отражения върху здравето и психиката му, като на всички деца,които са преживяли подобни травми. Детето има функционални увреждания на нервната система, не знам дали се изразявам медицински правилно, на четири години не говореше изобщо. Едвам го стабилизираха, проговори на бебешки, усмивка се появи на лицето му най-накрая ...и сега пак ще има нови сътресения в живота му. Разбирам, какво означава че най-добрият интерес е да бъде осиновено,но детето е толкова нестабилно психически, че е възможно новия стрес да отключи някакво психическо заболяване. Освен това то е със забавено развитие и на тази възраст и на този етап едва ли може да разбере какво му се случва. Всъщност като всички деца,които преживяват това...Казах ви вече че се е получило така,че детето много се е превързало към приемната си майка. Смятате ли ,че това е грешка, че не е трябвало така? Как да му обясниш, че приемната му майка, която то смята за своя и единствена майка вече няма да му е майка,че ще има нова майка и ново смейство. Отново ще се почувства изоставено и предадено.
Може би е по-удачно да се изчака детето малко да порасне, но тогава пък осиновяването ще е по-трудно.
Очаквам да посъветвате моята приятелка къде , до коя инстанция да изпрати своето мнение и аргументи , всичко това което ви разказах по-горе.
Срещала съм случаи ,когато детето остава при приемното семейство. Защо да не може и в този случай? Решението на съда е за безсрочно настаняване в пр. семейство. Какво означава безсрочно настаняване според вас?
Дани мама, прекрасен пост.

# 1 844 25 апр. 2013, 23:12 ч.

Мнения: 690

Танюшка, мисля, че социалните трябва да напишат някакво становище, че за детето най-добре е да остане в приемното семейство и да не бъде вписвано в регистрите за пълно осиновяване. Това дете не е топка, да се подмята насам-натам. Би трябвало да си има медицински документи, заключения на психолози, на базата на които социалните да вземат такова решение - да си остане в това семейство. Най-добре ще е те да си го осиновят, но след като нямат финансова възможност ....
Не знам защо, ама аз съм малко песимистично настроена към тази наредба, дето е спусната. Имам едно такова чувство, че сега ще се юрнат да впишат всички деца в регистъра и започнат едни предлагания на децата от приемни семейства, в същото време децата в институциите ще си седят там немили, недраги и ще настане един пълен хаос. Дано да не съм права.

Препоръчани теми

LaRedoute.fr - 105 - Всичко за поръчката!

LaRedoute.fr - Всичко за поръчката - 54 - Прочети 1-вия пост преди да питаш!

Майчинството - счетоводно - 10

1 472
Бъдещи майки

СТРАСТИ - класиране, записване, ГРАДИНИТЕ В СОФИЯ

1 648
Детски ясли и градини

Причина:

Причина: