"Приемни семейства с трудов договор"???

  Не знам, нямам отговор на въпроса .  Работодателят също няма ясна визия по въпроса засега.
 Някой ако знае нещо повече, моля да пише.

По мое скромно мнение и на базата на чужбински опит:
трябва да има специално организирани почивки за тези деца И за родителите им. Дневни занимания за децата, отдих за приемните родители, без драма от раздели. Струва пари, искат се хора, кой да го организира?

Много ми харесва твоята идея! Ако се осъществи на практика ще бъде страхотно! Ще може да се запознаят ПР, да обменят опит и да си починат наистина. Би било интересно и приятно за децата и за родителите.  Но ако се измисли нещо и за собствените деца на ПР, за да могат да присъстват и те - ще бъде направо супер!!! Защото аз лично не мисля, че мога да си почина ако децата ми не са някъде наблизо до мен.  Ако отида на почивка без деца за мен няма да е почивка.

Здравейте!Имам толкова много въпроси, че не знам от къде да започна.Аз съм майка на три прекрасни момиченца. Но в сърцето ми има място за още поне едно слънчице. Опитвам се да намеря разна информация във нета, доста неща намерих и прочетох, но все още имам въпроси.Искам да станем професионални приемни родители със моя съпруг. Но това е едно изключително сериозно нещо, и не може просто така човек да се впусне, затова трябва всичко внимателно да се обмисли.Усещам обаче че "моето " детенце е някъде там и ни чака да го прегърнем, да му дадем това от което има най-голяма нужда-обич!
започвам с част от въпросите и ще съм благодарна ако някой от вас може да ми отговори.
1.Дали ще е проблем това че имаме три дечица.Те са на 8,5 и 3 години. Имат си своя стая, голяма е със всичко необходимо.
2.Задължително ли е детенцето да си има своя собствена стая или може да живее в тази на нашите деца?
3. Може ли да го запиша на детска градина ако е на такава възраст? Защото мисля че детето трябва да се развива, да общува с други деца, да учи нови неща и тн.
4.Четох за заплатата на приемните родители,че е 330 лв. но не можах да разбера, ако са семейство дали се заплаща и на двамата родители по 330лв.или е и за двамата общо?И че се сключва и трудов договор, пак ли важи за двамата? Възможно ли е бащата да продължава да работи?- Бързам да поясня, че макар да питам за заплащането, не това е мотива ми. Но все пак трябва да сме наясно със всичко, да преценим нещата.
5.Притеснява ме болката от раздялата.Ще го обикнем, ще стане част от нас, от живота и семейството ни, а един ден ще трябва да се разделим.Сигурно е много тежко. Казвам си , че ще е чудесно за детенцето ако се върне при родителите си, значи го обичат.
6.След изтичане на 6месечния срок или колкото е дълъг, ако родителите не са готови да си вземат детенцето да се грижат за него, дали може пак при нас да остане? Дали няма да го пратят при друго семейство и да ни дадат ново детенце, или може да си го гледаме ние докато родителите са готови или докато порасне?
7.Разбрах, че детенцето не бива да ни казва мама и тате. Но ако чувайки от нашите деца поиска? Може би ще си измислим някакво специално вълшебно обръщение и ще си бъде само нашето:)  ,защото тя ще бъде няшата специална принцеса.

Иначе толкова много искам това да стане.Тъжно ми е когато си помисля, че има деца които няма към кого да се обърнат когато нещо ги боли.Няма кой да ги цунка за да мине.Деца, който не знаят какво е да имаш семейство и не са усетили истинската родителска любов. Когато нашите са болни, уплашени или щастливи веднага идват при нас да споделят.Знаят , че всичко ще мине щом мама и тати са до тях. Понякога си мисля какво бихме могли да дадем на едно такова детенце,но отговорът веднага изкача от сърцето ми-ОБИЧ! С децата си сме говорили, разказвали сме им за дечицата от домовете, те са наясно със всичко и също са съгласни.Дори понякога сами ни питат кога ще си вземем такова детенце. А аз често си мисля колко ще е голямо-искам момиченце от една годинка до 9 годишно. Представям си как ако е колкото най малката ми принцеска ще ходи с нея на градинка, в една група като близначета.Или с 5 годишната ми принцеска в една група, после заедно първокласнички. А ако е на годините на най-голямото ми слънчице може да са в
един клас.Ще се прибират заедно, ще си говорят момически работи смеейки се.Ще си правят прически.Вечер когато трябва да спят, ще ги чувам как си говорят и се смеят.Ще надничам в
стаята а те ще се правят на заспали. Ще я водя с моите деца на гимнастика, и за всяко нейно постижение в живота ще се радвам и сърцето ми ще тупка така както за моите момичета, защото вече и тя ще е станала моето момиче.
Извинете за дългия пост.Твърде вероятно е, да съм ви била малко досадна. Но предполагам всички вие сте имали много такива въпроси и вълнения обмисляйки подобна стъпка.Ще съм благодарна за всяко мннение или съвет, защото съпруга ми има разни притеснения и наистина трябва много внимателно да се обмисли всичко. Хубав ден на всички ви!

   Зравейте мама Сузи!  1. Прекрасно е ,че имате 3 дечица и това не е пречка да бъдете приемно семейство.2.Не е задължително детето да има отделна стая,може да има отделен кът. 3.Договорът е само за единия родител,а заплатата 250 лв. чисто,плюс издръжка за детето взависимост от възрастта.  4.Разбира се,че може, а и трябва да посещава детска градина детенце.  5.Когато срокът за настаняване изтече,а няма промяна в отношенията с биологичните родители,срока се преразглежда и се удължава/може и да бъде осиновено/.   6.С болката от раздялата сигурно е много трудно,но всеки сам за себе си решава.    7.Повечето приемни деца казват мамо и тате,не само по подражание на биологичните деца,но и от потребност.От опит обаче зная,че едно приемно детенце поглъща изключително много време,тъй като има мноооого за наваксване.Желая ви успех!

Сузи, поздравления за решението ви!
Свекъра и свекървата ми са доброволни приемни родители на три деца - две братчета и една сестричка!Децата се обръщат към тях с госпожо и господине, така е защото те имат частно детско училище и просто всички деца в училището така ги наричат.

Благодаря ви момичета за бързия отговор. Снощи четох постовите ви почти от самото начало и това малко ме разколеба , не като цяло за вземането на детенце, но може би в по късен етап. Не че не съм знаела, че ще е трудно, разбира се, очаквах го и съм наясно. Но се замислих дали децата биха могли. Направи ми впечатление поста на една от вас  майчица (извинете, не помня коя точно)  за вината която изпитва нейното собствено детенце при проблеми с приемното. Иначе съм ви много благодарна за отговорите,много са ми полезни. А ние може би ще изчакаме още малко докато пораснат нашите дечица. На всички вас пожелавам успех, защото това е една наистина трудна задача. Успех на тези от вас които вече са станали приемни родители, успех и на тези които тепърва ще стават.

Мисля, че това е много разумно решение. Успех!

Здравейте на всички мами тук.
Аз съм мама на дъщеричка, на почти 4 години, която си осиновихме преди близо 2 години. Наясно съм със специфичните проблеми при отглеждането на деца расли в институция. Имаме желание с моя съпруг да си грижим за още едно момиченце, което да е на приблизително същата възраст.  По ред причини се насочихме към приемната грижа и по-точно към професионалната. И тук имам въпрос към вас:
Ще се съобразят ли социалните и имаме ли право да избираме възрастта, пола, и физическото състояние на детето. И ако да - от къде по-точно следва това ( ако може да посочите нормативен акт). Ходих в нашите социални и от там ми казаха, че мога да избирам само възрастта, относно пола - може би, но в никакъв случай физическото състояние на детето. И тъй като в нашия дом тук са останали почти само деца с някъкви увреждания - "да съм си правила сметката".
Всеки си преценява възможностите, и аз също.Мисля че не бих се справила с деца, с по-големи физически увреждания, камо ли с психически такива. Не говоря за дребните проблеми. Дъщеря ми например е с леко кривогледство и далекогледство - не говоря за такива проблеми.
Човек трябва да си направи добра равносметка на възможностите, преди да започне. По тази причина ви моля за съдействие и повече информация, ако може.
Благодаря ви предварително и успех във вашето благородно начинание   
 

Пол,приблизителна възраст могат  да се избират,също има въпрос-бихте ли се грижили за дете с увреждания.Ако напишете не ,мисля никой няма да ви насилва.Всичко е относително,пробват и ако приемете-о.к.На нас ни предлагаха и момченце със уврежане. Ние искахме обаче момиченце на около 4-5 г.,защото имаме 9 г.момиче/също приемно/,но в крайна сметка се сдобихме с кака на 16г.В цял голям град нямаше малко дете подходящо,а от Уницеф казаха,че няма да е проблем ,ако детето е от друг район.Да,ама  не..всяка дирекция държи да настани своите си деца.Пък и как така обучили са приемен родител,а няма да вземе тяхно дете-просто нямат интерес.Успех ви желая!

irina, можеш да отправиш въпроса си към Националната Асоциация по Приемна Грижа. Имейла е info@napg.eu 
Мисля, че след членуващите има и такива с юридическо образование. Асоциацията би могла да окаже подкрепа.

От личен опит (доброволни приемни родители сме) в заявлението има “графа“ здравословно състояние както и уточнението леки .... тежки здравословни проблеми.
Струва ми се, че изказването на социалния ви работник е лично негова интерпретация и не почива на никаква нормативна уредба.

Също така, ако във вашата дирекция няма дете, което да отговаря на посочените критерии, те трябва да се обърнат към друга дирекция в същия или друг град.

Благодаря за съветите. Писах и до НАПГ, дано ми отговорят скоро, защото не знам какво да си мисля и правя. Социалните, а и всички номенклатури в БГ са спец по това да те разколебават. Сакаш те на мен услуга ми правят, а не ние на тях. Не пропуснаха да ми кажат за някои "порочни" практики, дето така някои родители са се сдобивали с дете с "предимство" и са заобикаляли закона  !
Истината е, че ние наистина желаем да си осиновим детенце, но като знам как се бавят нещата, а и това ще ни е второ, което ни отвежда веднага на "опашката", та като знам тези неща просто искам да ускоря малко нещата и да си имаме по-скоро детенце. Тъй като желанието ми е да се посветя на грижата за тях у  дома, и това да стане моя професия, а не да си търся някаква друга работа и да ги оставям по градини и училища. Например сега дъщеря ми ходи на градина до обед, по общо споразумение с персонала(не виждам смисъл от повече, а и проблемите с очите го налагат).
От социалните ми казаха, че мога да подам едновременно документи и за двете неща, но така ми го казаха, че не знам дали няма да си навредя само, ако го направя. Разбира се, знам, че ако поема ангажимент за някое дете, не бих се отказала посредата, каквото и да става. И разбира се, бих подала първо документи за приемна грижа, а после за осиновяване.
Не знам, права ли съм да мисля така? Посъветвайте ме, моля.

Ирина, осиновяване или приемна грижа, трябва да решите сами. Това, което описваш е по-скоро типично отношение на социалните работници към кандидатите за приемни родители отколкото нещо лично към теб 

Само да разсея някой твои нагласи. Процедурата по кандидатстване и одобрение за приемен родител е не по-лека или кратка от тази за осиновител. Някой срокове са по-дългки, като например този за проучване и социален доклад - 4 месеца за приемна грижа.
Това колко дълго ще чакате след като получите одобрение зависи преди всичко от изискванията ви спрямо детето. Има приемни родители, които след като са вписани в регистирите (процедура, която трае в идеалния случай 6-7 месеца, но най-често около година) продължават да чакат с месеци...

Това с градината и училищата...  нали знаеш, че предучилищната и училището са задължителни в България 
Предполагам си наясно каква е заплатата на приемните родители...

освен това при приемната грижа социалните работници (същите тези, които гледат на теб като на престъпник  ще присъстват доста по сериозно в живота ви. Има верояност в живота ви да присъстват и роднини на детето което отглеждате ако имат желание да се виждат с него.

И пак да кажа, всичко зависи от това какви са представите ви за детето което ще отглеждате. Вероятността да настанят при вас здраво бебе от български произход е минимална. Преди всичко, защото осиновяването е мярка за закрила, по-висока от приемната грижа и ако за детето има голям шанс да бъде осиновено бързо не вярвам социалните работници да го предложат за приемна грижа.

  Как те разколебават? Какво ти казват?

С какво ме    разколебават ли Танюшка? Ами мислех, че има нужда от мен като приемен родител, но по тяхно твърдение са останали малко деца(за дома в нашата област говоря) и то все с някакви физически или психически проблеми, за което аз много съжалявам, но не бих могла да се грижа за такова дете, защото това изисква специфични грижи, а и имам друго дете, което е малко - на 4 години и трябва да се съобразявам и с него за да могат да се напаснат и не мога да нямам изисквания към детето относно пол, възраст и физическо състояние. Изобщо много малко информация ти дават предварително, а и процедурата се оказва никак да не е къса. Не знам , не ми се иска да започна нещо , което не знам как ще завърши.

Към Lindt : относно това - приемна грижа или осиновяване. Както писах, моята дъщеричка си я осиновихме, когато беше почти на 2 години. Невероятно трудно ни беше да наваксаме пропуснатото( и още навакскаме в някои отношения). Само ще кажа - беше 76 сантиметра, тежеше 8 килограма, не можеше да ходи самостоятелно, не говореше с думички, а само издаваше звъци. Единствено хубавото нещо беше когато се усмихнеше - цялото й личице засияваше.
Знам какво коства на нашите дечица престоя по домовете. И затова не обвинявам тези, които искат да си осиновят бебета, защото така е редно - детето не трябва и ден да престоява там. Но за съжаление, аз не бих могла да се справя с бебета, дори и те да са от български произход, както ти ми писа. Физическото ми състояние не го позволява(не съм в първа младост  ) и се насочихме към това да имаме по-големичко дете.  Но това знам е ново предизвикателство, с нови неизвестни. Това дете ще има в себе си минало, спомени. Как ще ме възприеме, как ще си напаснем ....