Носталгията по соца - носталгия по детството, що ли?

  • 8 072
  • 156
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 244
По детството е, по детството....

# 16
Без "Лакта" и "Карамел Му" нищо не е същото вече...

# 17
  • София
  • Мнения: 4 423
Даааа, носталгия по соца, защото е пряко свързан с детството ми, живеех прекрасно - как да плюя по нещо, което ме е хранило с бял хляб, няма да стане.

# 18
  • Мнения: 105
Ех, спомени .... няма да забравя имаше едни шоколадови камбанки с бял крем, нектар в стъклени бутилки и лютеничката  ... Кока-кола колко рядко можеше да пиеш ... а банани и портокали само на зима Whistling беше едно време

# 19
Сега май само "Филикон" (бившият КК "Първи май") затварят нектарите в бирени бутилки... Но не от носталгия. Такива има...

# 20
  • Мнения: 105
Сега май само "Филикон" (бившият КК "Първи май") затварят нектарите в бирени бутилки... Но не от носталгия. Такива има...
Вярно?!  Flutter Дали е същия на вкус?

# 21
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Няма да зажаля. Ще ме прощавате, ама освен бонбони Лакта и дъвка Идеал не прочетох нещо стойностно да е имало, че да зажаля.
Мани и забрави. Книги ли имаше, филми ли или собствено мнение?
Въпреки трудностите семейството ми се справяше и след, и преди.
Аз това знам.
Дъвката Идеал ставаше за циментово лепило, бонбоните Лакта се залепяха за някой зъб и хлябът беше от фуражна пшеница.

Но сигурно, защото не съм имала кой знае какво детство, затуй.

# 22
Сигурно е същият. Машините им са същите, технологията им е същата (с изключение на DeltaPACK, с която опаковат доматените пюрета в едни кубчета...), но вкусът все пак се намира в душата, а не в рецепторите на езика, така че едва ли ще се получи същият ефект като едно време от тия нектари.

А аз си спомням как като дете обикалях нелегално с приятели из цеховете на същия тоя КК "Първи май" и пиехме кетчуп на корем. После овършавахме и Млекозавода (днес - "Данон"), и Хлебозавода (днес го няма, строят мол на негово място) и ДАП-а, където горяхме гуми от камион и се къпехме в басейн с метър и половина водорасли отгоре... Отдолу нагоре не се виждаше слънцето посред бял ден. С тая вода миеха тролеите в ДАП-а...

Да, романтиката е или в мига, или в миналото. И двете не съществуват.

# 23
  • Мнения: 2 792
Нямам носталгични спомени към соц. миналото, напротив непрестанно се учудвам на романтичната окраска, която се придава на онези времена, изумявам се по-точно.

# 24
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
Спомените ми хич не са носталгични.Не бих заменила дъвките идеал и тн за свободата да можеш да пътуваш в чужбина без да искаш изходна виза.А и бележка от службата и от кварталния  #Crazy , затова че си благонадежден и ще се върнеш.

# 25
  • София
  • Мнения: 6 363
Нямам носталгични спомени към соц. миналото, напротив непрестанно се учудвам на романтичната окраска, която се придава на онези времена, изумявам се по-точно.

какво толкова има да се изумяваш, изумявам се на свой ред аз. дотук всички отговорили много ясно са посочили какво ги дърпа към миналото - спокойствието и сигурността на тогавашния им детски свят, което сравняват с несигурността и опасностите от света на техните деца.
ако не можеш да направиш това сравнение, значи може би имаш амнезия.
и тук не става дума за "соц" минало, а изобщо за "минало". светът се развива към лошо.

има и други неща, разбира се, но да не навлизаме.
изобщо, сравнението не е "дъвка идеал" срещу "свободно излизане в чужбина", драга ми марго на 23 години, предполагам?
сравнението е съвсем друго, но трябва да си живял тогава, за да можеш да го направиш.

апропо, ако немаш кинти - кво те грее, че никой не те спира да излезеш в чужбина?

# 26
  • Мнения: 3 423
Носталгия по соца?! Вие нормални ли сте?

# 27
  • Мнения: 667
Носталгия по соца?! Вие нормални ли сте?

Не, по детството! Спокойно и безоблачно. За някои това са годините на соца.
Но аз се сещам и за доста възрастни хора, които също така говорят за времето от тяхната младост и накъде отива сега светът /става дума за още по-далечно минало преди соца/.
maya_coheleach, у дома съпругът ми въздиша по онова време. Така че, разбирам те. Имали сте хубаво детство.

# 28
  • Мнения: 2 792
какво толкова има да се изумяваш, изумявам се на свой ред аз. дотук всички отговорили много ясно са посочили какво ги дърпа към миналото - спокойствието и сигурността на тогавашния им детски свят, което сравняват с несигурността и опасностите от света на техните деца.
ако не можеш да направиш това сравнение, значи може би имаш амнезия.
и тук не става дума за "соц" минало, а изобщо за "минало". светът се развива към лошо.

има и други неща, разбира се, но да не навлизаме.
изобщо, сравнението не е "дъвка идеал" срещу "свободно излизане в чужбина", драга ми марго на 23 години, предполагам?
сравнението е съвсем друго, но трябва да си живял тогава, за да можеш да го направиш.

апропо, ако немаш кинти - кво те грее, че никой не те спира да излезеш в чужбина?
Изумявам се, точно защото нямам амнезия и светоусещането и спомените ми не се ограничават до вкусовите ми рецептори, примерно.
 Привидното спокойствие на соц-а си има своята цена, която плащаме и до днес и тепърва ще се плаща. Живеещите в Бг в  момента, не са се появили от небитието изневиделица на връх 1990-та, не това, което ни заобикаля са следствието на соц. поколението и соц. възпитанието.
 

# 29
  • Мнения: 14 654
Носталгия по детството не е като носталгия по соц-а. И нашите деца ще изпитват носталгия по детството си, сигурна съм.
Споменавате старите филми, а не сте забелязали как в доста от тях се прокрадва недоволството от системата. Веднага се сещам за "Оркестър без име", а от кой друг филм учителката трябваше да пише най- глупавия ученик 6 по математика, защото баща му беше влиятелен, "Маргарит и Маргарита" помните ли?
На една снимка от училищен концерт на баща ми, се чете надпис: "Благодарим ти, Партио, за щастливото ни детство!"
Ще питам бабата на мъжа ми дали изпитва носталгия за времето, когато баща и е бил изпратен в Белене като враг на народа, и баба ми ще попитам хубаво ли и беше, когато са я накарали да подстриже лично ученичките, на които е била класна.

Общи условия

Активация на акаунт