С кого играят децата ни?

И аз се чудя, но все пак от предпазване до предпазване има разлика. За мен логиката е следната - децата са все пак с крехка психика, която е много издръжлива, но все пак трябва да се щади. Ако мога да помогна с нещо в тази насока - правя го. В смисъл - всяко нещо да идва с времето си. Ако се налага синът ми да изяде 2-3 тупаника в градинката, предпочитам да не става, когато е на година и половина, две, защото не мога да му обясня защо става и че понякога е нормално. Той ще плаче, ще ме гледа и аз не знам какво да направя. Ако мога да му го спестя - разбира се. Когато говори, разбира и се вслушва - тогава все пак ми се струва, че става малко или много по-лесно за тях. Разбира се, всичко е до дете все пак, но тук е работата на родителя да прецени. От стерилност няма смисъл, разбира се.


Не мисля, че някоя майка може да вини дете, не и конректно него. За малките деца, а и за големите май, винаги вината е в родителите, това е факт. Предпазването не е обвинение.
Да, въшливи, крадливи, мърляви, да , не са виновни, но това повод ли е синът ми да се прибере у дома с куп въшки и някаква болест? Не е ли нормална и логична постъпка предпазването на детето? Не е ли безотговорно дори да оставиш детето си до някое въшливо такова? Не знам, може и да греша, не мога да преценя, това са моите отговори засега... Децата нямат вина, така е, но и моето дете няма. Не е справедливо, но е така.
Не, не му налагам никакви такива забрани. Даже се старая да съм още по-отворена и да ти кажа, сърцето ми спира от това, че постъпвам обратно на това, което то ми подсказва, но често решавам, че това е правилното и стискам зъби.
Не е лесно и еднозначни отговори няма, но би било хубаво всички да сме просто добри и човечни 

Да, обаче, обективно погледнато, детето може да хване въшки от всяко друго дете. Аз не съм дружала никога с циганчета (не е имало там, където съм живяла, нито в училище), но пак съм имала въшки няколко пъти.
По повод предпазването - аз си мисля, че номерът е не да не събираш детето с други деца, които могат да му повлияят лошо, а  да обясняваш във всяка една ситуация кое държание е уместно, кое не е, кои думи какво значат и съответно дали и кога трябва да се употребват. Така детето ще придобие по-голям социален опит и повече наблюдение над различни модели на поведение, което, струва ми се, е добре за него.Освен това мисля, че така ще се научи много по-добре да преценява нещата, което пък ще му даде възможност  в някакъв момент само да започне да се пази от лошо влияние. Ще видим дали съм права.

Нямам нищо против детето ми да играе с циганчета или с други "различни" деца. Той не прави разлика между децата и аз умишлено се старая да е така.
До блока на баба му и дядо му има къща в която живеят цигани, N на брой. Грижат се децата да са спретнати и чисти. Мишо си играе с тях. Случвало се е обаче да играе и с непознати циганета. На пример на кварталната детска площадка се заигра с едно по-голямо от него момиченце, което беше с баба си. Тя беше купила хляб и нашият хубавец като го видя веднага се строи в очакване да му се даде  . Жената му отчупи едно парче и му го даде, той го взе и продължи да играе. Не се възпротивих, не изглеждаха заразни  .
Веднъж пък, както се разхождаме двамата и ни задминават циганка с момиченце. Синът ми изтича и хвана за ръка детето, тръгнаха заедно. И така вървяхме известно време заедно. Аз, синът ми за ръка с цигането и циганката.
Е, има и цигани които  ... но пък има и такива българи, турци, арменци и. т.н. в този дух.

На село изкарвах цяло лято като малка в къщата на пра-баба ми. На улицата играехме всички заедно - циганчета, българчета... Ходела съм в техните къщи, те също в нашата. Пра дядо ми беше построил къщите на половината хора без значение цигани или българи са. Работеха в едно и също ТКЗС, ходеха в един и същ хоремаг, пазаруваха в единствения смесен магазин. По това време в софийския ни квартал не съм срещала повече от 5-6 цигани и нямах впечатление как са нещата. Някъде в средата на 90-те, когато започнаха активно да бродят из транспорта джебчийки видях и другите цигани. Направо не ги понасям. Разпознавам ги отдалече и винаги демонстративно си придърпвам чантата  . Но това няма да промени отношението ми към другите, нормални човеци сред тях, които познавам.
Малко дълго стана, но се сещам откога спрях да давам пари на просещите. В тинейджърските години е било някъде и в отсечката  Попа - НДК едно от малките, мръсни и сополиви, но ухилени до уши циганче ме спря и аз примерно съм имала 2-3 /сегашни, не помня колко са били тогава/ лева и му давам 1, а то вади от гащите си една мини пачка и виждам, че има поне 20 пъти по 1 левче . Е, тогава се отказах.

:Много труден въпрос постави додоІдодо.

Веднъж в един детски кът детето ми се заигра с две момиченца. Бяха чисти, спретнати и се държаха много възпитано. Зачудих се защо другите майки си тръгнаха и чак като видях да пристигат още братчета и сестричета, разбрах каква е работата. Детето ми се забавляваше и не виждах причина да го отделям.

Друг път на детската площадка бяха дошли да си играят две мърляви и мръсни циганета. Ами как да позволя на моето да се доближи до тях. Обаче наистина се вбесих, когато 2-3 момченца събраха камъни и започнаха да ги замерят пред очите на родителите си. Развиках се, защото подобно поведение е недопустимо за мен, дори и да съм само страничен наблюдател.

Едно е да не искаш да говориш с някой, а съвсем друго е го обиждаш или удряш.

И аз разсъждавам по подобен начин.   

Да, на мен също ми допада това мнение.

Старая се да не възпитавам децата си в расизъм, така че естествено бих позволила да играят с циганчета. Какво ще им стане, ако просто си играят? Виж, ако става въпрос за по-дълготрайно приятелство и евентуални лоши влияния бих се замислила, но това не важи специално за циганчета, а по принцип.
Честно казано, направо ме е срам като чувам откровено расистки коментари от деца на приятели в България. Без повод, просто така - види някое циганче и започне да го обижда, примерно. Защо е нужно това?


А детенцето от тази снимка направо е одрало кожата на дъщеря ми, все едно и е брат-близнак!
Само дето тя е по-чиста, една идея по-светла и не я пускам да ходи гола по улиците.

За това харесвам нашата ДГ /поне едно от нещата за които/. Там има деца с увреждания, деца, които не говорят български, и такива, които изобщо им е трудно да говорят, но игри винаги е имало.
Специално деца от ромски произход няма, но просто такива няма около нас.
Не виждам защо да не си играе и с такова, обаче.

точно срещу нас живеят две циганчета - деца , като деца...като излязат на вън са чисти , като се прибират не са.../точно като моето, де.../ ...Та въпроса ми е , кога точно трябва да се покажа на прозореца и да се развикам , да се прибира моето дете ?...или това не важи , щото и моето се цапа ...може пък някоя друга майка , да си прибере нейното, заради моето...
въшки , досега не е хващала...
аз съм имала в първи клас , ама в моя клас нямаше циганета
Бих отдръпнала детето си от друго дете, само ако не ми харесва поведението му, действа отрицателно върху възпитанието на моето, или ако ми се вижда доста болно ... бих го направила тактчино, без да засягам другото дете, и после бих обяснила на моето  , защо сме си тръгнали...

Докато живеехме в Австрия се е случвало НИЕ да бъдем избягвани от "местните". Трябва да кажа, че на детенцето ми му беше много неприятно на моменти. И расистки подмятания сме чували.  Общо взето отношението към чужденците там е като на българите към ромите (някой нямат нищо против и са дружелюбни, а други са изпълнени с омраза и дори агресивни). Но така или иначе, каквото и да правиш си по-долна класа човек. Едно е да го знаеш, друго е да го чуваш всеки път, че си "нежелан" - винаги наранява.

Имало е обаче и изключително весели моменти. На една приятелка синът българче (1 клас) беше наказан за закъсняване в час заедно с 2 другарчета (чернокож французин и камбуджанец). Та остановили дечицата, че цвета на кожата им е различен и възникнал спор дали е от мръсотия или от нещо друго. Отишли до тоалетната да пробват да измият кожата си да видят дали нещо ще се промени . И забравили, че трябва да влизат в час! Учителката и целия клас се юрнали да ги търсят на двора, по етажите. Включила се и директорката. И като ги намерила дочула следното: На Джорди (чернокожия) му е черна кожата, защото като се е родил, майка му го е изпуснала в тоалетната и се е омазал в лайна (следва кикот на тримата). .
Много ми стана драго на тази история, защото показва, че децата всъщност нямат проблем с цвета на кожата или произхода. Ние възрастните имаме проблем.

Така че дъщеря ми е играла с всякакви видове деца, като тип и вид - стига да не са агресивни.

Децата ми играят с тези, които са им симпатични.
Не деля хората на цветове и раси, уча и децата си да си избират приятелите по качествата. /за момента само баткото уча, де, но и с малкия ще е същото/
Самата аз си изпатих от странен "расизъм" когато на пясъчника една майка издърпа нейното дете от пясъка и изкрещя - Бягай, не го докосвай, той е осиновен!
М-да, а ваксина за плиткоумие още никой не е измислил 

Нетолерантността се насажда у децата ни от самите нас, за съжаление. Не е правилно, но понякога се случва без самите ние да искаме(случайни реплики и прочие). Ако детето ми си играе с чисто и спретнато друго дете, пък било то и циганче, няма да имам нищо против(има подобни случки), но ако детето е мръсно, определено ще отдалеча детето си, но без да обяснявам конкретно за какво става дума. Не искам насила да "възпитавам" омраза към циганите у детето си, а това би се случило, ако отдръпвайки го от мръсното циганче, му обясня, че го отделям, защото това дете е "мангал", примерно...

Абе има цигани и цигани. И съответно и моята реакция би била различна. Това е истината.

Не съм прочела цялата тема, но ми се струва, че е препълнена от отговори на търпимост, което съм убедена, че не винаги е така и не точно това е истината. Или поне не цялата 

Не са си играли, защото около нас не живеят цигани и в групите им в ДГ няма циганчета.
Голямата дъщеря от 4 годишна играе сама пред блока. Оказва се, че има много точна преценка за хората и с една част от децата просто не играе, просто, защото нещо не може да се спогоди с тях. Така, че не и се меся в контактите, просто си говорим и обсъждаме децата.

Иначе децата на тази възраст малко правят разлика дали е  циганче или българче или някакво друго - например  голямата дъщеря имаше китайче в групата в ДГ и изибщо не и правеше впечатление, че не е като българчетата.

През лятото беше на село и имало циганска сватба. Баба и я беше водила. После обсъждаме и става въпрос, че сватбата била циганска, при което тя ми казва "Мамо, ама те не бяха цигани, а бяха хора......"

Да, всъщност така се оказа.
А действителността навън е по-различна сякаш.