Есенен ветрец листата рони, мама ЮНЧО в парковете гони

Привет, милички дружки!!!

Аз също много съжалявам за случилото се , Люба! Наистина знам какво е, аз загубих родителите си така нелепо и двамата, и всичко ми е толкова познато до болка...Усещам,че си силна жена, и може би времето ще те направи още по-силна и ще ти помогне да се примириш...знай,че тя ще живее в теб , ще идва в сънищата и спомените ще те топлят...Миличка, прегръщам те!

Сега отново ще се включа, този път да поздравя рожденичките : БУБОЛИНА и ЗЛАТКА    ! Да сте много,много щастливи момичета !

Благодаря за хубавите думи за нашите снимки от село  !
Да Сонка - бях на трактор и познай, Ники беше толкова доволен ,впил бе пръстчетата в кормилото и не искаше да слезе, едвам го примолих ,имаше дори и сълзи да остане още ...
Саси- то не се знае на къде ще го отвее вятъра момчето ми, може и да е по-надалече, но за любовта граници няма  ! пък що да не е варненка .

Чушчице - аз също през цялото време на бременността бях в неразположение, ту ми беше адски леко, ту ми беше кофти, дано при тебе нещата поотминат и се насладиш на отново разстящия корем   !
Ане- много хубави снимки, явно повечето мами са били там, ех, жалко...а познах и малката на Елия - страхотни опашчици има ...кога пак ще има среща, къде се обявява ,за да знам?

Аз да ви разкажа, вече пием от сламка, най-сетне се научи ,ей така без да го карам...и вече изпива маминото сокче ,ако сме на кафенце, на един дъх ....
Това е от мен, пазете се !

Люба, приеми искрените ми съболезнования! Боже, колко нелепо!

Любе, мойте най- искрени съболезнования 

Люба миличка аз вече ти казах каквото ми беше на сърце... Прегръщам те силно, ама много силно и ти предлагам виртуално си рамо ако имаш нужда от него 

Влизам да ви прочета набързо, без никакво желание за писане.... и не можах да повярвам на тъжната новина...
Люба, искрени съболезнования! Дано твоята майчица е на по-хубаво и светло място и да пази всички ви! Тежко е, тъгата е задушаваща, но за съжаление и това е част от живота. Повече сили и светли мисли!

Живот...

Здравейте, мили момичета!

Влизам във вашето малко царство, за да ви призова да помогнем на малкото слънчице Симона. Тя се нуждае от силата на този форум спешно - сега - веднага. Ако всеки отдели 10 или 20 лева за нея това ще означава живот.

http://www.save-darina.org/



Люба 

Здравейте, момичета!

На пук на меланхолията и тъгата, които се опитват да ме потискат, ще се опитам да напиша няколко слънчеви реда тук.
От сърце се моля всички болни вече да са здрави!
Важните неща в живота откриваме едва след като ни се случи нещо тъжно. Та не чакайте, ами се радвайте на този момент, точно този, в който вашето дете се усмихва, танцува, прави бели или просто ви щипва по бузите, ей така, за да изрази симпатия...
Една баба в парка ми пожела Ени да ми носи късмет. В първия момент ми прозвуча странно, но като се замислих, да, децата са нашият късмет, голям късмет!
Изпращам много светли мисли на всички вас! Бъдете здрави и нека есента ни носи повече цветно настроение! И въпреки всичко навън е красиво!

С пожелания за красив и усмихнат ден



 
 

Ей, Таталинка... ,чудесно си го казала...
Всичко се оценя ,когато го загубиш, и аз се научих да се радвам на всичко малко, незначително дори, ценя всеки ден и всяка хубава усмивка, мила дума...а децата те са най-прекнасното,което може да ни се случи, късметът идва с тях, всичко се забравя,щом ги видиш да се усмихват , и си казваш - това е моето богатство!

Ето и една усмивка от моето момченце :

Здравейте момичета!
При нас нищо ново,освен че три дни подред сме на РД и затова не ми остава много време за форума,а и отново поднових тренировките във фитнеса,и тук да подсетя Анелиз, че я чакам да се включи в отбора,дано Криско вече да е добре
Таталинка,Ани големи бонбони са дечицата ви  и аз се присъединявам към думите ви ,наистина живота е много кратък и трябва да го живеем  на макс всеки един момент,защото утре може да го няма.Така че ,обичайте се мили момичета,обичайте децата ,съпрузите си,родителите си, .приятелите си и всяка усмивка повече е един миг на щастие  повече 
Любе, не очаквам да се включваш мила,но ако ни четеш ,знай че мислим за теб и те прегръщаме

Коте,чета Ви мила/по-скоро хвърлям по-едно око от време на време,защото нещо немога да насмогна-едно,че още сме болни,отделно,че вече си имам и още една къща и още един мъж за наглеждане/...и искам да благодаря на всички ви за моралната подкрепа която ми оказахте Нямате си представа какво значеха за мен и за семейството ми всичките мили жестове и думи....благодаря на всички които писаха тук,на Скайп,на Кю,обадиха се и ми пратиха СМС-и.......благодаря Ви,че не ме оставихте нито за минута да се поддам на отчаянието и че ми напомняхте какво имам и защо трябва да продължа напред 
Искам да ви успокоя,че се справяме с мъката/доколкото е възможно/,но аз поне продължавам да си мисля за майка ми като жива,да си говоря с нея,да споделям/даже се улавям как непрекъснато си ходя с телефона-и като звънне все се надявам да е тя/...опитвам се да приема,че това е била съдбата и...и че сега е много по-добро място откъдето ни гледа и ни се радва...и дано да е така
И тук искам и аз да ви кажа-живейте живота като за последно...радвайте му се,бъдете обичащи и давайте на близките си хора цялата си любов и време .....показвайте им какво значат за вас и не отлагайте нищо което би им доставило радост....работата няма да избяга,но те не всякога ще са край нас .....


За съжеление ние все още сме болни-Иво продължава да кашля,и двамата точат сополи,аз също....и вече съм на път да хвана къра,защото ни хомеопатия,ни бабешки методи,ни АБ помогнаха,незнам вече какво да пробвам.....ако някой се сеща за нещо изпитано и ефикасно-да казва.....
Сега искам дави попитам и още нещо-което ми е голям дерт-ако някой от вас е чувал нещо за fiber tumor в матката/ и възможното му развитие по-време на бременност-да ми пише/както и за всички видове миомни образувания и развитието им покрай първите месеци от бременноста/ ще съм много благодарна,защото пуснах тема в здравния,прерових нет-а....но нещо не намирам инфо/не става въпрос за мен,а за зълва ми,но тя е в САЩ и е доста стресната/

От мен лек и спокоен ден!И нацелувайте децата си.

Боже, влязох да се поразсея малко, а ме посреща тъжна новина 
Любе, мила, постът ти ми дойде като шамар... Страшно много съжалявам за нелепата загуба на майка ти, дано почива в мир душицата и    Не мога дори да си представя как се чувстваш в този момент... помни, че трябва да си силна... знам, че е трудно, но трябва да намериш сили - заради дечицата си... Казват, че времето лекува - не, тъгата по любим човек никога не си отива напълно, просто се научаваме да живеем с нея... Не искам да продължавам темата, защото мога да пиша много... а не мисля, че имаш нужда от това сега... Но няма начин, животът е кръговрат, ние сме преходни... Изпращаме ти виртуални прегръдки с Белослава, дръж се мъжки, мила, въпреки болката 

Здравейте момичета!
Малко ми е неловко да пиша за ежедневието си след тъжните страници, но все пак живота продължава. А и трябва да се постараем да поразсеем Люба  Таталина, Ани от Бургас, Албени, много хубави думи!

Коте, за фитнес не намирам време за съжаление. Майка ми гледа Мони поне 3 дни в седмицата, а останалите ходи по интервюта за работа или други задачи. Днес гледа Криско за 2 часа по центъра, колкото да прескочим до Технополис за фритюрник. Ако все пак ми се отдаде някоя възможност (за бягство от вампирчето) ще ти се обадя задължително. Казвам вампирче, защото в последно време много хапе. Карам му се и хапе по-често баща си, но вчера не знам защо така си впи зъбките в крака ми, че направи две дупки и пусна кръв.

Любе, сега се сещам нещо за хрема и сополи. Баба ми едно време настъргваше лук и ни слагаше в носа по едно памуче напоено със сока. Не знам обаче малките юнаци как ще понесат процедурата- гадничко си е. Желая ви от все сърце бързо излекуване! И стискам палци да намериш инфо за зълва си. Аз само съм чувала, че при такива проблеми препоръчват да се забременее, защото плода подтиска развитието на миомата. Дано намерите правилните отговори!

Чушчице, как си? Дано ти е поотминало вече гаденето.

Таталинка, порази ме приликата на Ени на тези снимки с тази на аватара ти. Малката сладуранка направо те е копирала.

Ники пък е взел чаровната усмивка на мама Ани

Като стана въпрос за снимки, Крис има нова кола, от тези с педали (без акумулатор). Утре ще го снимам да го видите. Взима резервните ключове за колата от чекмеджето и ги слага под волана  Много се смяхме като го направи за първи път.

Сега ще ви пожелая лека нощ, че моите юнаци отдавна хъркат 

Анита, благодаря, макар че всички казват, че госпожицата прилича повече на баща си... нищо не разбират май    Чакаме снимки с новата придобивка на Крис!

Ани, права е Анитка за усмивката на Ники 


Спокойна и уютна нощ за всички 

Добро утро! Показвам обещаните снимки: