Оказва се, че като имам първокласник общо взето трябва да напусна работа, за да се справя. Имам чувството, че се въртя в омагьосан кръг, от който никога няма да изляза, днес цял ден се опитвам да не се разрева с глас от безсилие и притеснение 
Всичко започва с това, че трябва да се водят децата сутрин между 8 и 8:10, за да започнат часовете в 8:20. Аз си знам, че и в 8 да тръгна, закъснявам за работа, но хайде, с няколко минутки закъснявам, така че не е такава драма. Да, обаче! Да не мислите, че госпожата идва в 8?? Мнее, защо да се мори жената – преди 8:20 не се е появила. Вчера дойдох на работа в 9:30, а днес оставих дребния да го гледа една баба на съученик, защото имах супер важна мениджърска среща в 9, на която – уви – все пак закъснях, понеже беше в по-далечен от моя офис. Утре пак в 9 имам пак супер важна среща в същия офис с много важни хора, дето няма мен да чакат – и какво да правя???? Намерих му в крайна сметка колая, да е жива и здрава бабата на съученика, утре в 7:20 ще го водя Иво у тях и тя ще ги заведе. Обаче това не ми решава генерално въпроса. Не искам да го оставям сам в училищния двор да си чака госпожата, всичко се случва ебати, малък е още. А това означава да закъснявам всеки ден за работа.
Второто голямо препятствие – когато имат 4 часа свършват в 11:30, а стола отваря в 12. през това време, ако ходят на занималня, госпожата от занималнята ги гледа, но ако не ходят – никой няма ангажимент към тях. Мен занималнята ни най-малко не ме урежда, тъй като е до 5:30, а аз преди 6:45 – 7 не мога да се прибера. Затова заедно с още едно дете плащаме на една пенсионирана детска учителка да ги взима от училище и да ги води у тях на импровизирана занималня. Само че нея не я пускат в училище да ги заведе до стола, защото е външен човек. Значи – ако искам да съм сигурна, че в тоя ½ час някой ще го наглежда, трябва да го запиша на занималня до 5:30; ако искам да ми го гледа някой докато се прибера от работа – прежалвам го за ½ час детето.
Вечерта пак търча като идиот да си го прибера навреме и се притеснявам…ама това е по-малка грижа, госпожата си ги гледа.
После докато се приберем и вечеряме и седнем да гледаме какво са учили, да хвърля едно око на домашните и да приготвим раницата за другия ден и вече сме окапали от умора и двамата. Но това последното както и да е – ясно е, че работеща самотна мама на първолак ще е изморена, притеснявам се, че не мога да му осигуря мир и спокойствие у дома, като съм толкова изнервена. Вчера си беше забравил якето и блузата в училище, а тетрадките – у следобедната госпожа и му се накарах. После ме хвана гузната съвест, понеже аз самата съм толкова ошашкана, че какво ли не забравям напоследък. От друга страна пък не мога да му кажа – ейй, супер, мамче, забравил си си якето, утре пак така.
С всичкото това не знам какво искам да ви кажа и какво очаквам вие да ми кажете, но имам нужда да поплача на рамото на някой, ужасно съм напрегната, работата изобщо не ми върви, а изисква огромно съсредоточаване, ще взема да направя някоя идиотска издънка, обаче просто не знам как да се съсредоточа като акъла ми все в детето.
Мрън-мрън
Всичко започва с това, че трябва да се водят децата сутрин между 8 и 8:10, за да започнат часовете в 8:20. Аз си знам, че и в 8 да тръгна, закъснявам за работа, но хайде, с няколко минутки закъснявам, така че не е такава драма. Да, обаче! Да не мислите, че госпожата идва в 8?? Мнее, защо да се мори жената – преди 8:20 не се е появила. Вчера дойдох на работа в 9:30, а днес оставих дребния да го гледа една баба на съученик, защото имах супер важна мениджърска среща в 9, на която – уви – все пак закъснях, понеже беше в по-далечен от моя офис. Утре пак в 9 имам пак супер важна среща в същия офис с много важни хора, дето няма мен да чакат – и какво да правя???? Намерих му в крайна сметка колая, да е жива и здрава бабата на съученика, утре в 7:20 ще го водя Иво у тях и тя ще ги заведе. Обаче това не ми решава генерално въпроса. Не искам да го оставям сам в училищния двор да си чака госпожата, всичко се случва ебати, малък е още. А това означава да закъснявам всеки ден за работа.
Второто голямо препятствие – когато имат 4 часа свършват в 11:30, а стола отваря в 12. през това време, ако ходят на занималня, госпожата от занималнята ги гледа, но ако не ходят – никой няма ангажимент към тях. Мен занималнята ни най-малко не ме урежда, тъй като е до 5:30, а аз преди 6:45 – 7 не мога да се прибера. Затова заедно с още едно дете плащаме на една пенсионирана детска учителка да ги взима от училище и да ги води у тях на импровизирана занималня. Само че нея не я пускат в училище да ги заведе до стола, защото е външен човек. Значи – ако искам да съм сигурна, че в тоя ½ час някой ще го наглежда, трябва да го запиша на занималня до 5:30; ако искам да ми го гледа някой докато се прибера от работа – прежалвам го за ½ час детето.
Вечерта пак търча като идиот да си го прибера навреме и се притеснявам…ама това е по-малка грижа, госпожата си ги гледа.
После докато се приберем и вечеряме и седнем да гледаме какво са учили, да хвърля едно око на домашните и да приготвим раницата за другия ден и вече сме окапали от умора и двамата. Но това последното както и да е – ясно е, че работеща самотна мама на първолак ще е изморена, притеснявам се, че не мога да му осигуря мир и спокойствие у дома, като съм толкова изнервена. Вчера си беше забравил якето и блузата в училище, а тетрадките – у следобедната госпожа и му се накарах. После ме хвана гузната съвест, понеже аз самата съм толкова ошашкана, че какво ли не забравям напоследък. От друга страна пък не мога да му кажа – ейй, супер, мамче, забравил си си якето, утре пак така.
С всичкото това не знам какво искам да ви кажа и какво очаквам вие да ми кажете, но имам нужда да поплача на рамото на някой, ужасно съм напрегната, работата изобщо не ми върви, а изисква огромно съсредоточаване, ще взема да направя някоя идиотска издънка, обаче просто не знам как да се съсредоточа като акъла ми все в детето.
Мрън-мрън
... 
Е,при мен е по-различно,че ми помагат родителите ми.Но не мога винаги да рачитам на тях,защото са на работа и те.Та и аз търча като ненормална.Пуснах го на занималня,няма начин 
Уж се държа,ама снощи се усетих че му нервнича за всяко нещо и то милото по едно време се разплака 
Идеше ми да си ударя един 
Почувствах се ужасно,че вместо аз да му давам сега сили и кураж,аз го стресирам допълнително.Цяла нощ не спах,упреквах се и си обещах да се стегна и да не си позволявам нервни изблици пред детето.
(при него остават децата на закъснелите родители). Обаче ей ни на - мен не са ме уволнили, а тя вече започна трети клас, ще оцелеете и вие. 
и ако търпи и лайка в нослето също помага. 
Моят син в 5клас само мисли как да седне на компа и да си говори по скайпа.Аз го карам да чете книги а той ми казва ;Няма ли ги тия митове и легенди на някой торенти да ги изгледам като филм?: 
