Вие не сте ли изпадали в подобно състояние? Винаги ли сте мили и внимателни с децата си? Никога не сте крещели и не сте изпадали в истерия?
- Публикувана: 20 септ. 2007, 15:21 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2007, 23:00 ч.
Стана ми страшно!
Принципно всеки сам решава по какъв начин ще вузпитава респект у децата си - някои го правят с шамари, други със заплахи...
С бой и заплахи не се изгражда респект, а страх. Разликата е, че респектът е за цял живот, а страха отминава, когато това момче порасне. И никакъв респект.
Предисторията не ме интересува, аз съм възмутена вече, само от факта, че е бито детето. Преувеличено или не, измислено или не, такива неща съществуват и каквото и да е направило детето не е нужно да е бито. Нито мъж да посяга на жена, нито възрастен на дете - просто не са в една категория. Това ми стига.
Хайде да не вадим генерални изводи от така разказана случка.
Ми я си представете, че това момче е хукнало да пресича улицата без да се огледа, а майката с бебето в количка е станала свидетел на това, как шофьор с последни усилия е успял да набие спирачки на косъм пред детето й?
Подобно нещо ми се е случвало, нищо че "огледай се, преди да пресечеш" е мантрата ми. И съм реагирала почти като тази майка.
Щото предпочитам детето ми да запомни хубавичкия пердах, отколкото да живее само в моите спомени.
Ми я си представете, че това момче е хукнало да пресича улицата без да се огледа, а майката с бебето в количка е станала свидетел на това, как шофьор с последни усилия е успял да набие спирачки на косъм пред детето й?
Подобно нещо ми се е случвало, нищо че "огледай се, преди да пресечеш" е мантрата ми. И съм реагирала почти като тази майка.
Щото предпочитам детето ми да запомни хубавичкия пердах, отколкото да живее само в моите спомени.
Хайде да не вадим генерални изводи от така разказана случка.
Ми я си представете, че това момче е хукнало да пресича улицата без да се огледа, а майката с бебето в количка е станала свидетел на това, как шофьор с последни усилия е успял да набие спирачки на косъм пред детето й?
Подобно нещо ми се е случвало, нищо че "огледай се, преди да пресечеш" е мантрата ми. И съм реагирала почти като тази майка.
Щото предпочитам детето ми да запомни хубавичкия пердах, отколкото да живее само в моите спомени.
Ми я си представете, че това момче е хукнало да пресича улицата без да се огледа, а майката с бебето в количка е станала свидетел на това, как шофьор с последни усилия е успял да набие спирачки на косъм пред детето й?
Подобно нещо ми се е случвало, нищо че "огледай се, преди да пресечеш" е мантрата ми. И съм реагирала почти като тази майка.
Щото предпочитам детето ми да запомни хубавичкия пердах, отколкото да живее само в моите спомени.
Честно казано описаната случка с онази майка не можа да ме разплаче, но предположението на Моли Уизли успя.
съгласна съм с Моли Уизли!
иначе за историята на Ню - и аз знам за такъв случай- леля ми не искаше второто си дете и винаги, и до ден днешен, то е лошо и наказвано за всичко, а на голямото всичко е разрешено, обичано е и т.н.
опитвали сме се да направим нещо по въпроса цялото семейство, но уви- майката си е майка и никой не може да я замени, а подобно отношение от майка е непростимо деформира характера завинаги
иначе за историята на Ню - и аз знам за такъв случай- леля ми не искаше второто си дете и винаги, и до ден днешен, то е лошо и наказвано за всичко, а на голямото всичко е разрешено, обичано е и т.н.
опитвали сме се да направим нещо по въпроса цялото семейство, но уви- майката си е майка и никой не може да я замени, а подобно отношение от майка е непростимо деформира характера завинаги
Разпаках се - направо съм потресена. Никога не бих се държала така с детето си, дано Господ даде сили на всички майки да запазят човечността си и да не позволява на истерични майки да малтретират децата си.
Много много мъчно ми стана за горкото дететнце и това е майка му - най - съкровеният човек в живота му, жената, която трябва да е най - нежна и най - мила с детето си, спасентието на човечето.
Защо така майките загубват самообладание, сигурно си има проблеми, обаче детето не е виновно, нямам думи. Прочетох нещо, което се запамети в съзнанието ми и го използвам "Отговорът на всеки въпрос, зададен от дете е ЛЮБОВ"
Много много мъчно ми стана за горкото дететнце и това е майка му - най - съкровеният човек в живота му, жената, която трябва да е най - нежна и най - мила с детето си, спасентието на човечето.
Защо така майките загубват самообладание, сигурно си има проблеми, обаче детето не е виновно, нямам думи. Прочетох нещо, което се запамети в съзнанието ми и го използвам "Отговорът на всеки въпрос, зададен от дете е ЛЮБОВ"
Каквато и да е предисторията,този ужас ,който детето има от баща си ,не е случаен.За майката пък изобщо не искам да коментирам,в крайна сметка на 6-7 години какво толкова може да е направило,да е убило човек ли?Щом детето се опитва да обясни нещо,значи може да се комуникира с него и по друг начин,освен с удари и то по главата! 
вярвам, всеки е убеден, че щом човек има дар-слово, от мухата става слон.
Не знам защо трябва да има коментар на тази случка.
Не знам защо трябва да има коментар на тази случка.
Вие не сте ли изпадали в подобно състояние? Винаги ли сте мили и внимателни с децата си? Никога не сте крещели и не сте изпадали в истерия?
И мен са ме изкарвали извън релси, и аз съм удряла шамари. Но никога не съм ги налагала по главата- това не мога да го приема 
Вървяхме с мъжа ми по една улица и преди да пресечем светофара смени светлината си и ние трябваше да изчакаме. До нас спря майка с дете на около 6-7 години. Детето не видяло, че светофара внезапно сменя светлината си тръгна да пресича и мъжа ми го хвана леко и го върна на тротоара, където заблеяната му майка си чоплеше нещо в телефона. Когато тя се усети какво стана, като започна да го блъска, да го обижда ...въобще беше, как да кажа, "изправяща косъма" ситуация. Мъжа ми се обърна към нея и каза:"защо се държиш така с детето си? Спри се малко!"- успя и него да изкара от равновесие тая ...тя се обърна и му отговори:"Аз съм го родила, аз си го гледам, аз го храня.Ти кой си? не ми помагаш с нищо, тъй че не ми се меси!" Вирна си носа и пресече, като не спря да удря горкото дете по замръзналото тяло през цялото време.
Пак се натъжих.... Тогава ми се искаше да звънна в полицията... Нищо не направих....
Макар и да незнаем предисторията на тази истерия, прави лошо впечатление. И на мен ми дожаля за детенцето 
Не бих нарекла "лошо впечатление" това, което подобно събитие поражда е мен. По-скоро е ужас и безсилна злоба!
Каквото и да е направило, не може да го бие!!! Майка ми ме биеше така по главата. Е, няма такъв ужас! Освен това, не ви ли прави впечятление, че детето знае какво ще се случи, ако се обадят на баща му и това нещо май не е нещо, което бих приела за правилно!
Какво е направило?! Убило е някого?! Стига!
През цялото време докато четях се поставях на мястото на майката.Кой знае какво е направило диваненцето (не влагам нищо лошо в тази дума) за да я изкара извън нерви.
Каквото и да е направило, не може да го бие!!! Майка ми ме биеше така по главата. Е, няма такъв ужас! Освен това, не ви ли прави впечятление, че детето знае какво ще се случи, ако се обадят на баща му и това нещо май не е нещо, което бих приела за правилно!
Какво е направило?! Убило е някого?! Стига!