Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Катина, за това: "Възрастта 3-5 г. Детето трябва да знае още понятия като под, над, по близо, около.........20ина са.Също така би трябвало да мисли, и отговаря на логически въпроси от типа:
 Слънцето е жълто, а ябълката.........? 
Колата се движи по шосе, а влака по.......?
 С гребен си решим косата, а зъбите мием с........?
Числата,буквите - разликата между тях,цветове,броене, и отброяване, едно, много, различаване на половете? ..."

За нас това също е проблем, не ги познаваме като по цветове.. Аз също всеки ден се мисля за бъдещето... и ми става много мъчно, не мога да си го представя...

Току що и аз изгледах репортажа от вчерашния брой на "Часът на мама".Бях провокирана отзащото ми се стори странна.Смятам че многото говорене по-скоро затруднява и обърква децата.Предвид бедния пасивен речник те чуват-........позната дума......позната дума....-като на мястото на многоточието чуват някаква неразбираема поредица от звуци.По добре малко думи, но да са поднесени така ,че да са разбираеми и всяка нова да е на базата на вече усвоени.Децата сами си показват какво ги интересува и според мен трябва това основно да ни води.Важно е разбира се и нормата за дадена възраст ,но не най- важно.А,Оля каза-Речта и общуването.Общуването влючва и внимателно "слушане".Кавичките ги слагам заради това ,че нашите деца се изразяват не само с думи.

Цитирах Оля по памет.Гери напълно съм съгласна с теб.Обаче, ако детето чува най често - махни се оттук, ходи си гледай телевизия, мръдни се  или, ако родителите постоянно си мислят - ми той/тя не разбира и не се и опитват да го/я накарат да разбере.Защото най често релността е такава.Ами искам 100%, защо пък да не искам.Имам право да искам.

Аз си мисля, че говоренето и общуването с детето, да го занимаваш и то с дейности, в които да е полезно в къщи си струва. Слушат и запомнят. Гери и запомнила толкова много фрази и мога да кажа, че на моменти ме цитира.

Вале, а ти защо си гост? Какво стана с твоя профил на ФРИГ

Надявам се и нашето време да дойде,у скоростта ни да ни изведе до правилния път

[/quote]
Така е но по психология у4ихме 4е всяко дете се развива с собственна скорост и за всяко едно нещо си има определено време -ако за едно дете тази възраст е правилно посо4ена за друго дете тя не е то4на така 4е вси4ко е много относителнои зависи от самото дете. Също дете на 6 години имазапас от 40000 думи в ре4ника си .
[/quote]

За мен времето е лукс,който не мога да си позволя.Цялата психология със всичките и школи няма да може да ми даде отговор колко думи пасивен речник е натрупало детето,при положение,че досега то не изговаря нито една.

Rossoneri,не можем да предвидим бъдещето колкото и да ни се иска,но можем да го направим по предвидимо с това,което правим за децата ни днес.

Вчера се опитах да обясня най деликатно на един колега,на който дъщеря му не говори,че имат проблем и трябва да действат сега,а не да чакат времето да покаже.

Pegs метода тепърва ще го уча другата седмица в София.Иначе съм се опитвал да правя домашни pegs карти в къщи,детето прояви интерес към тях.На колегата не му се меся,не съм се взел чак толкова насериозно,просто той искаше да сподели.

Съгласна съм с теб, така е.

Хубаво правиш, че се опитваш да помогнеш на колегата, дано да те послуша, замисли, но има и такива хора, които не вярват, че детето има проблем и които се срамуват от това, неудобно им е, не контактуват и не говорят за това с родители с подобни проблеми.

Вале, ясно... разбрах защо не си ФРИГ

По повод говора и комуникацията - Вие спомняте ли си как вашите деца за пръв път про-куминикираха с вас? Аз напоследък с все по-голяма вътрешна благодарност си спомням за заниманията със Съни /katosun/, която научи дъщеря ми да използва първата дума за комуникация "дай". Беше на 2,5 месеца и използваше само думите "кола, кака и пее". И по никакъв начин не казваше нещо за желания. Отне й около 2-3 месеца да й покажем как да използва "дай".
За напредъка и тестовете - мисля, че трябва да погледнем до къде са стигнали децата и от там да продължим. Аз чета книги за развитието в периода 2-3 години, защото там имаме още пропуски и търся всичко изостанало- внимание, комуникация, разбиране, фина моторика, ориентация. Образно струва ми се, че не може едно дете да бъде в 5-ти клас, а да не е овладяло материала за 2-ри.

rainov,  ако започнете сериозно да работите с картите ще можеш да следиш думите от пасивния речник.
В началото нас ни караха всяка седмица да пишем думи в 2 колони - "разбира" и "използва спонтанно"
Думите бяха думите от картите. Почнахме от най-елементарните...
Аз ги броях отначало и се радвах на всяка нова в колонката "РАзбира". После на всеки запълнен лист. Като минахме няколко листа вече не ги и броя,м нито ги пишем.
За активния речник обаче все още ги пишем - дали разпознава думата/от 2 карти да избере правилната/ и дали я ползва спонтанно.
Моето дете според последната оценка е на "възраст 3-3.5г" по активен и пасивен речник.
Активния ни речник се развива в момента по-бързо от пасивния, но и при нас изоставането в активния беше по-голямо. Сега в момента 2та си отговарят за възраст 3 -3.5 години , и въпреки, че изоставането ни все още е много назад върви някак си успоредно.
tigonew е права, почва се от това което се смята, че детето знае. независимо дали е на 5 или 10 години - почва се с материята за най-малките. Ако детето я "знае" то ще мине през нея ужасно бързо. Ако ли не - ще остане там докато я усвои.
Наистина е много важно да няма пропуски. това е като с ходенето - неможе и не трябва да учим детето си да ходи, преди то да се научи да се обръща, да сяда, да пълзи....
Rossoneri , аз все си мисля защо ли никой не ми каза, че детето ми има проблем по-рано. Най-малкто щеше да ме накара да чета и да се "ограмотя".Друг въпрос, дали щях да повярвам. Но вероятно по рано бих взела мерки.
А човек е човек в края на краищата - рано или късно когато открие, че има проблем, първата реакция ще е да не го приеме.
Аз честно си признавам, мислех че всички се престарават и на детето ми му няма нищо  За всичко си имах оправдание...
Ама ето днес - на почти 5 годишния ми хлапак съм горда да изкрещя на целия свят, че може да говори като 3 годишен.

Между другото да ви кажа - днеска ходихме на гости.........обути с ..... ДЪНКИ!  все още неможе да се социализира и стоеше изолиран от децата и не говореше на никого, но беше облечен с нещо различно от пижама, и то по моя преценка "груба" дреха. панталона му е много ниско над чатала, все още неможем да го вдигнем нагоре, но факта,ч е го търпи на мен много ми харесва:)
терапевтката ни е нагласила дрешки които да носим. тежки дрешки.  Малко му е топло, защото навън е 35 градуса, но това ние част от терапията. Няма тън мън -или се обличаме/незвисимо от писъците/ или стоим у дома. тя също го облича и ми показа как да вкарвам крачолите за да не го дразня. немога да опиша точно, но докато го обувам му натискам силно бедрата отстрани. А, щях да забравя да кажа не пищим като ни четкат- само първия път беше неспокоен. сега иска той да сложи четките и като ги сложи вече може да го четкаме. Само първоначалното им допиране в кожата му е много неприятно. Другото някак си го понася.  Не му е особенно приятно, но разбра, че няма де да иде.
Не съм видала още някакъв ефект, четкаме се сутрин и вечер по 2 пъти като е на градина, и по 8 пъти на ден събота и неделя

Аз си спомням, че Гери на година и 4 м. казваше думи като дай, сок, лельо...често се обръщаше към мен с чаша в ръка и казваше Лельо дай сок, за това така съм ги и запомнила, - това беше през зимния период, но после от лятото, когато сменихме нейната си ясла, с друга - дежурна, други лелки, персонал, друга обстановка, Гери ревеше и се тръшкаше по земята, все едно я колят, сърцето ми се късаше, но нямаше начин... След този период нещо се промени в Гери. Като се връщам назад гледайки от сегашната ми гледна точка, си мисля, че тогава може и да е било ключов момент и сега на стрес да се дължи това при нея.

За общуването. Логопедката ми даде едно възможно обяснение за неговите по-специфични движения с ръцете, за което не се бях сещала. Той ги прави основно в моменти на силна радост. Тя каза, че той свободно изразява гняв и несъгласие, както и своите желания, но по-рядко споделя и търси словесен израз за положителните си емоции и впечатления. Каза да опитваме, когато прави така, да провокираме разговор за нещото, което го впечатлява - и така да не го оставяме да го преживява сам в себе си и за себе си, а да се научи да говори за нещата, които му носят радост - какво му харесва в тях, какво изпитва при досега с тях.