Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Извинявайте , че се намесвам .Тъй като и ние ходим и сме ходили по логопеди и сега при помощен педагог,ето какво знам за повторението на даден брой поредни думи.Има значение в какъв ред ги повтаря-Повечето деца започвали от последната казна дума,а правилно било да се повторят думите в реда в който са казани.Има значение и при кой път повтаряне може да възпроизведе повече от думите.
Ако сега има къде да се провеждат такива занимания за дечицата ви ,това е прекрасно ,защото преди 10тина г.нямаше и като ви чета все едно говорите за моята вече праснала принцеса. и за трудностите свързани с приемането и възпроизвеждането на информация.Различното при нея е че е много контактна , което за нея е един голям плюс.

Този  тест с  думите и със   числата и на нас  го правиха  .Тогава  беше на  4  год  и е  за памет    това  го издържахме    но  му беше   трудно да се изразява и  въобще  да отговаря     на  въпросите.
Деси  това се тренира  с числата  специално при нас    почети нищо не е постигнато да кажем от  първия  път   а след многобройни  повтаряния .
Помня   че имаше  тест и  с  кибритени клечки   може ис  клечки за уши   Психоложката прави    квадрат  бързо и  го  разваля ...след това той трябва да го направи..съответно   триъгълник,  къща,и стълба.
След  клечките  това се повтаря  и на лист  хартия с  молив   тк   с  молива   е по трудничко писането отколкото с  фулмастер   натиска   върху  листа е по-малък  ..
Опитвали ли сте  теста    за  внимание   върху лист    това  го правихме  кажи речи  цяла  зима...докато  го изпълни .На  лист   хартия А4   рисувате    5  цветенца   4  лодки   3  сърца   6 квадрата   3  триъгълника   3  звезди  ... колкото  може да сберете    Всички трябва да са черни    детето трябва с   определен цвят  да  закръгля  оцветява или зачерква  фигурите.
Мачкаха  листи на топки   и  се целеха  любимо  упражнение 

Я, колко различни модели тествания споменавате  .Някои от тях като теста с числата - май не ни е правен.Това добре ли е, или зле  .Доколкото схващам идеите на тестовете - правят се според възрастта и общото състояние на детето.Например тук ги интересува най вече дали ще направят контакт с него.Дали по време на тестването ще работи механично и роботизирано.Не ги интересува толкова колко думи казва, а дали ги казва по предназначение.Задават подвеждащи въпроси и се надяват да разбере и отговори, или покаже, че е разбрал въпроса.Например " На колко години си?Я си напиши годинките - можеш ли?"Естественно той не се сети, че искат от него да напише цифрата 5.При следващите тествания чаках пред кабинета Подслушвах отвън естественно  Сега чакам епикризата за да видя официалният резултат  .Може и да ми постискате мъничко палци 

Мамчета, на нас ни искат изследване за хроомозома 22. Чела съм тук във форума преди, че е писано за това. Някой правил ли е това изследване от вас?
Много ми е притеснено за резултата. Утре отиваме на изследването, резултата излиза за период от 20-30 дни, ще ми се спука душицата до тогава

Задай въпроса си в темата "Синдром на Даун", те са по запознати.
И не се притеснявай, каквото и да правиш, това не променя обективната
действителност.

bluevelvet,  тези упражнения се правят при нас от окюпейшънал терапевта.
При нас е разделена говорната и окюпейшънал терапията.

А теста с клечките неможахме да го направим(и още неможем) защото не успяваме да му обесним какво се иска от него.
да повтори фигурата незнам дали може - просто на него му е много трудно да сържи молив/пастел и т.н. Засега "рисуват" с дебела четка(като тези бояджийските) на плакат на стената - така движенията включват и рамената и му дават малко повече упора. Финната ни моторика е много зле още, но постепенно и там ще се справим  И ние мачкаме хартия и хвърляме(първо я късаме от списанието обаче  )
Това което правим за формите -
дават му нещо като картинка с нарисувани червен триъгълник, зелен голям кръг, син малък кръф, червен триъгълник и т.н. и т.н. и съответно пластмасови триъгълници, крадратчета и т.н. същите по цветове  и той трябва да избере правилния и да го сложи на правилното място. С избиранеот се справя добре, обаче "слагането" му отнема сигурно по минута на всяко докаот успее да го сложи на правилното място - просто ръчичките ни са слабички. Почва едно велико наместване ..

за теста който ви писах в4ера - казва се Auditory Perception Test

и включва(това за 4-5 годишно дете)
*auditory sequential memory - възможността да възпроизведе поредица от цифри - за неговата възраст трябва да може да възпроизведе 4 поредни (на нас ни пише тук age delay)
*verbal - word sequence -  тук тряба да каже името си, на колко е години, адрес, телефон и рожден ден (само първите 2 може -  age delay)
*verbal-command - възможността да извърши сложна  команда от 3(или повече) несвързани елемента (може най-много 2  -  age delay)
*story memory - да възпроизведе фактите от прочетена му къса приказка - без "помагала" като картинки и т.н. - само да я чуе - не може age delay
*auditory analysis - възмозността да разцепва думата на отделни звуци - не може age delay
*rhyme detection - да разпознае рууващи се думи - не може age delay

това е "възможността му за слушане" всъщност.

най-големия ни проблем засегнат в оценката е всъщност невъзможността да му да отговаря на въпроси - какво е станало тук, кога, къде, как и т.н. И липсата на причинно -следствена връзка.... неможе примерно 2 картинки - детето вади чаша от шакафа, и после налива вътре вода - да каже кое е първо кое второ. Неможе да разбере когато го питат да посочи на картинката кое е различното, кое е грешно и т.н. просто неможе да разбере въпросите. Не дава отговор и на въпроси от рода "топката или камиончето искаш?" т.е. неможе да прави избор.
иначе се е научил да казва името си като е попитан, възрастта си, всъщност е запаметил определени въпроси и наизустил отговорите. Но неможе да се ориентира ако примерно го попиташ "А ти знаеш ли своето име?" , но ще отговори правилно на "Как се казваш".

Днеска тепапевтката ни ме "похвали", че много добре съм определяла проблемите при детето си. Ама това НИКАК , ама НИКАК не ми помага да се справям по добре Всеки божи ден се убеждавам колко много неща не знам, и колко още много трябва да чета и уча. Но пък определено започвам да разбирам детето си много по-добре. Поне вече знам винаги как точно да се "добера" до информацията която търся от него и как да провокирам реакция, която ми е необходима. Но почвам и много да се притеснявам за бъдещето.

Вълчо, благодаря ти   

Нямам време да пиша подробно, но вижте тази новина.

И аз да споделя при нас как протичат заниманията с логопеда.
Всяко занятие е посветено на определена област и тя си води записки какво той знае. Виждам, че подходът й е от общото към частното. Имахме занятие за къщата  - врата, прозорци, покрив, комин, стени. После описание на видовете помещения в един дом - коридор, хол, кухня, кабинет, трапезария, килер, тоалетна, баня. После описание на специфичните за отделните стаи мебели - бюро, диван, закачалки, печка,,,,,.  Показваше му по една книжка- първо отвън, после в разрез, после картинки на отделните стаи - сякаш правят разходка и описват какво виждат, кое за какво служи и т.н.
Имахме такова занятие за човешкото тяло,  за времето - сезоните, дните на седмицата, часовника и т.н.
Сякаш се опитва във всяка сфера да му изгради запас от знания и понятия, които той сам не е успял да усвои. Пробелмът е да се задържи вниманието достатъчно време.
Благодаря за информацията за тестовете и за АPD.

Възрастта 3-5 г. Детето трябва да знае още понятия като под, над, по близо, около.........20ина са.Също така би трябвало да мисли, и отговаря на логически въпроси от типа:
 Слънцето е жълто, а ябълката.........? 
Колата се движи по шосе, а влака по.......?
 С гребен си решим косата, а зъбите мием с........?
Числата,буквите - разликата между тях,цветове,броене, и отброяване, едно, много, различаване на половете?
Все повече установявам, че това което правя е нищичко, ама нищичко.Например паяка прави паяжина, птичето спи в гнездо.Кой от вас се е сетил докато почиства паяжините да обясни  кой ги прави.Кой от вас се е сетил да обясни, че има листо на дърво, и листо на цвете?Кой се е сетил да обясни, за прилика и разлика между шофьор, ватман, машинист.Аз не  .
Снощи Мишо няколко пъти идва в кухнята и казва "Е сега стане" - поглеждайки щателно във фурната.Казвам -да, ей сега ще стане.И изведнъж се сещам, че всъщност той пита кога ще стане яденето, но не съм се сетила досега да го науча да задава този въпрос  .Отчайвам се, и се паникьосвам за бъдещето яко.

Всичко се усложнява допълнително от факта, че не винаги е настроен да ме слуша, трябва постоянно да му привличам вниманието, за да ме види.И отговаря така ...........Котето влезе под - погледни ме в очите - колата  .Всеки път при диагностика на Мишо преживявам отново и отново факта, че имаме сериозен проблем, и все по сериозен ми се вижда  .

И всичкото това трябваше да го е научил досега, а при следващото тестване ще установят още какво е пропуснато.А как да стане, питах разбира се - ами в ролева игра ми отговориха.Не на маса,не механично, а с разиграване на ситуаций.Откраднах си една реплика на Оля от репортажа - Говоренето и общуването се научават чрез говорене и общуване.И пак стигаме дотам, че много, ама много съм пропуснала да говоря.А имам логорея, и не спирам да говоря.

кате, много хубаво си го написала. И аз се чувствам по същия начин... а и не спирам също да говоря. Ето, качвайки го в колата сутрин съм като латерна - спираме на светофар - виждаш ли светофара? Това е светофар. Сега е червен. означава стоп. сега е зелен. зелен като твоята блуза. Какъв цвят ти е блузата? Точно така - зелен! Зелен зветофар означава тръгвай. Колата тръгва. можеш ли да направиш БРЪЪМ ? Точно така, Така тръгва колата... и т.н. и т.н...
Обаче са толкова много нещата които пропускам. Толкова много. Просто колкото и да ни се иска да ги научим на всичко, някои неща които ние учим подсъзнателно пропускаме. Но се учим от грешките си. и продължаваме напред.
Честно да ви кажа, аз колкото статии и дебели книги прочетох за последната една година, толкова сигурно за цялото си следване 5 години не бях прочела ...
Но никой няма да помогне на децата ни по-добре от нас.

ето - измислих си начин да оттървем едната упойка за правене на зъба му. Днеска го дискутирахме с зъболекаря и понеделник отиваме да вадим зъбчето - има само 1 развален зъб, на който канала трябва да се лекува, аз немога (а и не искам) да го подлагам на продължително лечение - т.е. тормоз да му бъркат много пъти в устата и няколко пъти да го приспиват за това.
Решихме заедно ще му дадат лекарство (хапче) 1 час преди ваденето, което ще го надруса и няма да помни после нищо, ще го затиснат яко, и ще сложат упойка и извадят зъба набързо. От лекарството ефекта ще е , че след няколко часа няма да помни какво се е случило. Т.е. няма да остане травма.
Говорихме с анистезиолога - много се учуди какво искам да си направя с детето, избра ни лекарство, съгласи се с мен че "надрусването" няма да е толкова страшно като е еднократно за детето  и е по-безопасно от пълната упойка. И в двата случая ще вкараме токсини в оргазнизма. Смята че с midazolam ще са много по-малко.
Само дето може да ми се наложи да трябва да го изтърпя 4-5 часа докато свърши действието на лекарството "да се люлеле на полилея"... това бяха думите на анистезиолога.... а някои деца пък ставали прекалено кротки и тихи и нямало такива странични ефекти . Важното е че после няма да помни нищо. А аз ще го преживея. Една пълна упойка и излизането от нея сигурно пак толкова време отнема и притесненията ми няма да са по-малко. 

Деси, за пълната упойка всичко е строго индивидуално и до организъм.Мишо изтърпя три общи упойки тази година.Първата беше май, а през юли две в един ден.И трите пъти в малки дози за около 15 мин. им трябваше заспал.И трите пъти слезе от полилея точно един час след поставянето на упойката.И когато слезе от полилея - пак си беше същия Мишо, сякаш нищо не е било.Първата упойка я поставиха след надрусване с райски газ.Анастезиолога категорично отказа да травмира детето и го надруса с маска.Дано това мъничко те поуспокои.И никаква, ама никаква негативна промяна нямаше впоследствие.Не върна назад. Чук чук.Акано.

Деси и Катина, и аз се чувствам по подобен начин. Най-лошото е, че колкото и да се старяем не знам дали ще се навакса в минимални граници. Вчера едно дете с 6-7 месеца по-малко от Дара я погледна в обувките и констатира, че са с еднакви обувки. Е това няма как да го научиш, трябва само да се сети.
Аз не мога да си систематизирам, кое е важното и кое може да почака. Например, сега ми се струва много важно да научи под, над, отзад и т.н. Каквито и тестове да се правят има минимални неща, например ако не познава паяка не е толкова важно, или ако има речник от 50 думи, а за възрастта й трябват 150. Ако ги оценяват по 10 показателя, някои са основни, без които не може да се върви напред.
Дано всички деца да имат успехи!

А къде точно говорят Оля и Валя. В това предаване първо са близнаците, после двуезичните, но с друга логопедката и после шоколада?

Днес минахме прегледите във ВМИ. Докторката беше много готина, прие ни, записани различни прегледи. Бяхме в кабинета за медико-генетична консултация.
На Гери и взеха секрет от нослето,
кръв от пръста,
кръв от вената /на китката/,
направиха й ехография на сърцето. Видях и чух как то тупти, няма шумове.
След 10 дни трябва да се обадя да ми кажат дали изследването "върви" или ще е необходимо пак да й взимат крив  И ако си "върви" след около месец ще е готов резултата.  Разпитваха ни и нас с таткото за майки, бащи, братя и сестри.... и така..   


Вчера бяхме на цирка, забавно беше. Снимахме се навън с камилите, щраусите, видяхме крокодилите и понита също така. Дони се впечатли от акробатиката на трупа Балкански и от китайците. А Герата кога гледа, кога блей, беше заредена със зрънчо, снакс, да има мира.. /на сайта под подписа ми има качени снимки/

Това е от нас за сега, никакво ми е едно  днес, нищо не ми се прави...