Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Нещо не те разбрах  .Д-р Аврамова ми го обясни със следните думи.Ако мозъка е кутия в нея са натрупани много кубчета.Ако те не се наместят, а продължават да се трупат отгоре - кутията/мозъка/ ще се задръсти.Затова сега е добре да спрем с обучението и да наместваме кубчетата.Една от терапевтките на Мишо ми обясни, че в момента на наместването на кубчетата - изглежда така сякаш напредъка спира, а всъщност кубчетата се наместват и мозъка "преживя" информацията.

Тук не става въпрос само за Мишо, а по принцип  .

цък

Ами...сигурно и аз не съм те разбрала Това второто звучи различно. Както и да е , важно е да уцелиш правилния подход

Кирил чете с удоволствие само история. Сега съм му пробутал Византия - лекционен курс за студенти от СУ на проф. Бакалов. Малко е трудничка за четене на юноша, но не и за аутист. Отначало често ме питаше за разни думи, но все по рядко. С гугълка се оправяме. Тук там има сентенции, предполагам на латински - те са по трудни. Ще я прочете 10-15 пъти преди да я остави в библиотеката. Всъщност единствената ми цел е покрай историята да предизвикам и любопитство към други неща, които са в книгата - религия, изкуство, архитектура, археология, бит, политика.
Византия

Ще опитам тогава пак да си опиша мислите  .Децата от спектъра по една или друга причина имат изоставане.Не са бавноразвиващи, а имат изоставане.То / изоставането/ трябва да се наваксва.Дали ще го наречем редене на кубчета или "тренировки" или терапии или обучение - все едно.Трябва да е плавно, балансирано и според възможностите на детето.Но трябва да опитваме да наваксваме дефицитите му.Не може да ги научи от самосебеси.Нужна му е помощ.И колкото повече - толкова повече.И никой не може да ме убеди, че е невъзможно да наваксат, стига  да полагаме усилия за това.И още нещо децата са с диагноза ГРР - но това е комплексна диагноза, колкото са различни децата - толкова е резличен и пътя към тяхното обучение.Това не е математика, не е точна наука - нужен е индивидуален подход към всяко дете.

Вълчо, идеята ти ми харесва.Ще опитам нещо подобно с приказки.

Опитах и една от идеите на Деси.Почвайки да му чета нова приказка - първоначално му минава като фон покрай ушите, но на второ четене - вече я слуша./Малкия батко на Деси така гледа филмчета/

За карти PECS - нашата логопедка ги използва по много начини - в нашия случай - за да използва "АЗ" - слага една негова снимка и за брой на думите от изречението, което иска да чуе от него.Тези карти могат и при говорещо дете да се използват.Успех Райнов - чудесен метод сте започнали  .

Една работа за да е като хората свърши си я  сам/а.


Опитвам се и сега да го пробщя към книжките.
Първо:научавам стихчето и го рецитирам.
Второ:отварям книжката,показвам,и пак рецитирам.Използвам 2,3 книжки съобразени с възраста му.
А PECS по начина по който е разработен е насочен по скоро към родителите.

rainov, сега се сещам че и аз така я научих да четем книжки. Аз обаче четях много изразително, нямах време да научавам наизуст. Бях си напечатала един лист с 2 детски стихотворения и повтарях само тях първоначално. Тя си играе, аз заставам около нея и започвам да чета. След около 10 прочитания от листа, хванах книжката и полека започна да слуша.

според мен идеята е била да се намери начин да се покаже на детето, че от комуникацията не само има нужда, а има и удоволствие в това.
Защото малко или много нашите деца НЕ ИСКАТ да говорят.
И не само нашите - това е нормална реакция, когато не се справяш с нещо да го зарежеш...
Гледам големия си син - той не говори добре български. Осъзнава го и затова никога не говори на български. При това, че ние говорим на БГ у дома, той отговаря на английски  Естествено, като не разбере някоя дума и пита и аз трябва да си повторя изречението на англисйки ща не ща...като резултат на което той става все по зле и по зле , защото въобще не ползва този език. Знае още 3, които говори и пише без проблем.... чете много - само на английски. На БГ ако реши да каже нещо звучи така - "Едно минут моля" "не иска мен яде вече, пълен съм." Аз не смея и да го поправя, защото той тогава въобще отказва да говори и толкова на БГ...разчитам на това, че ще се учи от това, че ние говорим, ама ето - нищо на научава. А на англиски пише есета и смея да твърдя, че е с много богат речник  Не може да чете на БГ, у дома ще стане революция ако се опитам да го уча.. Пише си по ICQ с бабите на някакъв полу английско-български език на латиница, те трудничко разбират, обаче забелязвам, че тй успява да чете и разбере какво му пишат.
Т.е. при него проблема, че не говори езика е изцяло, че НЕ ЖЕЛАЕ. Защото знае, че не се справя. Когато бабите обаче бяха тук, той нямаше накъде да иде и говореше на БГ. Отначало развалено, после постепенно оправи езика и започна да говори доста добре. Сега пак забрави...защото знае, че няма нужда да се напъва - аз така или иначе ще го разбера на английски....

Предполагам нещо подобно става и с нашите деца - те осъзнават, че не се добри в говоренето и желянието им за комуникация се изпарява...Не се и опитват да говорят. Картите обаче им дават възможност да говорят без да се притесняват, че ще сгрешат., И се връща удоволствието от комуникацията. А после от нас зависи доколко ще ги стимулираме да говорят още и още и още...

(е това ви го пиша, не за да ме изядете с дрехите, че детето ми българче не знае езика, а за пример. Много добре знам каква е реакцията и ужаса на хора, които немогат да се поставят в моята ситуация и се чудят как децата в чужбина забравят бг.. и как може да мислят на друг език)

Darra, писах ти на лични

[desi] , абсолютно си права. Те не искат да говорят защото осъзнават , че не се справят толкова добре колкото околните. Поне при нас е така. Моят син е перфекционист, въпреки крехката си възраст. Той иска всичко сам да направи и ужасно се сърди когато нещо не може да го направи, така както е решил , че трябва да стане. И хем се сърди, хем не дава да му помогнеш. И за говоренето това важи със същата сила. Значи, за да се преодолее негативизма от факта, че нещо не го умее добре, трябва да разбере, че удоволетворението и ползата от взаимната комуникация е по-силно. А това всъшност е най-трудно, защото той е свикнал да живее и така, без много говорене. Ние използваме дори и най-първосигналните и прости методи от сорта "Ако ми кажеш...Ще ти дам/направя/купя...". За наш късмет Ники е силно комерсиален и това все още действа 

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=5388

Ако някой се интересува от книгата : "Ваксините - въпроси и отговори за мислещи родители" може да ми пише на мейла (има го в профила) , ще му я изпратя.

  Исках да ти пиша, но мейла ти е скрит. Ще ти пратя моя на лични.

Извинявам се, оправих го, мислех, че като го виждам аз в профила си, всичко е наред 

Маи4ета и татковци на специални де4ица искам да ви питам вашите деца проявяват ли агреисия?
моят син анапоследък е много агресивен и аз мого се приеснявам за това, отна4алото го отдавахме на това 4е смени групата и е с нови у4ителки и деца после по психология у4ихме 4е това е един от етапите на развитие и пове4ето деца и по то4но мом4ета го правят но мен ме притеснява защото като говорят за моя син казват 4е е аутист и може да да му се усложни положението в градината и т.н
другото което си мислих оня ден е
по психология пиша есе за развитие на егото по време на пуберитета и мисалта ми е според вас нашите сладури имат ли его и развиват ли го?
търсих в нета но не намерих много
питах една колежка дето работи от доста време с атисти и е у4ила психология и тя ми отговори 4е наи вероятно при аутистите е 4е им се набива в главата какв ли4ност са и в пове4ето слу4аи е въпрос на терапия. Та вие какво мислите по въпроса?

Имат според мен и едва ли е въпрос на терапия.Ние такава не сме провеждали,а той е център на света според себе си.Редовните му изрази-аз мога,аз сам ще се справя.вие не разбирате(в смисъл какво да се занимавам с вас като толкова си знаете)не аз не мога да разбера,а вие не обяснявате както трябва и не можете да ми казвате какво да правя,аз съм голям и опитен.Май в това отношение не се различава от пубертет без аутизъм,обаче справянето с емоциите куца-всичко е много драматично,и трудността до се владее го вбесява.Пък и другите не си заслужават усилието.Все нещо не им достига,да са достойни за него-според негови думи.Единственият момент в детството си ,когато е проявявал агресия бешекогато започна 1 клас,не му хареса и не разбираше защо трябва да ходи там.Невъзможността да промени нещата го направи агресивен.С много обяснения и разговори защо не бива да удря/мен или баща си,само на нас си позволяваше да излива емоциите си/успяхме да се справим.....досега.Сега пак опитва,не се вслушва и единствиния начин засега да не го предизвикваме е да не го дразним.Думи като -така не бива да се прави нямат значение сега.А за помощ от психолог не иска и да чуе.