непълно осиновяване

  Дар За Мен,

Е от това по-ясно какво може да бъде:

При завършена процедура и детето у дома, макар и порочна, имат ли шанс осиновителите без рискове да санират нещата, ако въобще подлежат на саниране ? - отговорите са болезнени и колегите ги знаят.


За мен първата заповед като при лекарите е: Да не вредим.
А после е заповедта да помагаме.   

То оголено "до кокал" съм го казала.

Добре де, нека ви попитам нещо, така както би ви попитала всяка нормална жена, което не е на "ти" с материята.

Периодично посещавам разни специализирани институции за деца. Всички деца са невероятни и се радват да ги гушкам и да се закачам. Гледам да не се привързвам, макар това да е невъзможно.
С времето аз тайно в съзнанието си имам любимци, същото... се случва и с тях, обаче.
Едно дете си ме избира, ама наистина. Усещам, че е различно, другите искат просто да ги гушна, моите обятия са миг за нещо жадувано и непознато. ТО обаче е различно. ТО примира в ръцете ми, утихва и ме гледа с такава нежност... чувствам, че ме избира, сякаш ми казва не просто "вземи ме", а "искам те"...

Вече няколко месеца избягвам да отида там. Страх ме е.

Това дете е на около 3 години. Не знам защо още е там, но да предположим, че няма подписана декларация.

По логиката на закона, аз мога ли да се опитам чрез дирекцията, съответно съда, да достигна до родителите и да направя опит да получа съгласие за непълно осиновяване (дали е препоръчително, го оставяме настрана).
За пълно и дума не може да става, защото това би означавало да прескоча целия закон за закрила на детето и всъщност, освен че няма кой да ме подкрепи в това, бих била в нарушение.

Тоест, кажете ми на прост език - единствения начин да осиновя ТОВА дете е непълното осиновяване (ако има съгласие, разбира се) или дори и този вариант е абсурден в настоящата ситуация?

Как мога да поема грижата за ТОВА дете?

Мираета, или още болестта ми е във вихъра си, или просто не разбирам какво ми казваш в "санирания" пост.

така..........я да внеса яснота, че стана мазало.
дона, никъде не виждам да съм те обидила грубо и лично. твърдението ми, че имаш някакви познания по право ли те обиди. ми не е ли така.
е, оказа се че си юрист, не съм знаела, то не ти пише в профила. мен би ме поласкало например, че някой ми казва че имам  познания в професията ми.
другото, за тегленето на една. ами в моето семейство целият израз е.......тегля една обида и си обирам крушите............
това, че ти, от твоя гледна точка довършваш мое изречение не е коректно.
ако в твоя дом тази част от изречението има друго продължение ти казвам как е в моя.
другото, което е съществено, че никъде не съм писала да ти тегля една, а да тегля една.
така че, ти, като юрист с опит, какъвто разбрахме че си, би трябвало да усещаш разликите. аз например не съм си редактирала мненията и ги прочетох наново и видях, че груби и обидни думи срямо теб не съм употребила. виж, ако ти, като юрист ги виждаш-дай да ги видим и ние. а и друго ме наведе на мисълта, че си по скоро любител-юрист. объркването на термините, които всеки стажант би трябвало да е научил. в случая цитирам.........А сега със здраве няма да се занимавам по -вече с теб...щото скоро се занимавах с една като тебе дето се беше хванала за главата ,биомайката развали осиновяването за жалост. и просто вметнах, като лаик, че термина не е разваляне, а прекратяване. аз например работя с интубирани пациенти и подобна грешка би била еквивалентна на това да объркам катетър с анус претер.
за това, как ти си писала, нямам забележки. каквото си мислила, писала си. и тъй като явно си останала с впечатлението, че знаеш и какво мисля аз като пиша, направих това уточнение. а и за да спестя на аудиторията ровене назад в темата.
аз прекратявам с изясняването на личните си отношения тук. и предлагам да се върнем към темата, за да има някаква полза от нея, а не да си чешем езиците.

първи конкретен въпрос.

може ли да се трансформира непълно в пълно осиновяване. ако да-защо. ако не, пак защо.

По първия въпрос -Не и за да не разочаровам някого обърнах и съдебната практика и литературата -демек аз да не би да не съм в час ,защо не ли ,защото законът не дава такава правна възможност. Избираш си начина на осиновяване , при непълното осиновяване целта е ...е писах я по-горе ква е , не се губи биологичната връзка с родителите ,тия родители не биха дали съгласие ,ако се би загубила биологичната връзка ,а и закона не дава правна възможност да се избегне ,чрез заобикаляне по тоя начин императивната уредба на двата вида осиноване и по -ковкретно на пълното осиновяване инък то би се обезмислило .

Коментирах възможността или невъзможността да се заздрави засегнат от пороци акт. Това е саниране.

благодаря. с какъв довод съдът би отхвърлил или не би допуснал такъв иск. с по-долу изложените в отговора доводи ли или има нещо друго.
отговора, който аз получих от юрист, като за лаик беше следния. един подобен иск няма предмет. тоест, подобна трансформация не може да бъде направена защото може да се приравни на това, родител да поиска да осинови собственото си дете, което естествено е безпредметно. от друга страна юристи от министерството са казали че подобен иск няма да бъде удоволетворен за да не се създава прецендет за заобикаляне на закона. същия отговор чух и от мастита столична юристка. склонна съм да вярвам, а и ми се струва много по-логичен отговора с това, че подобен иск няма предмет.

следващите въпроси са повечко. и те засягат плюсовете и минусите при непълното осиновяване. плюсовете са ясни. да почнем с минусите и с прословутото изнудване. мираета ще ме убие, но за мен е важно заради другите деца.
това за прекратяването със смъртта на осиновителите е вече ясно и логично, след като никой от биологичното семейство на осиновителите не е роднина на детето по закон, превантивната мярка да не се доберат биологичните роднини до наследството на детето е то да не наследи нищо. от собствен опит мисля, че прехвърлянето на имотите на мои близки е най-удачният вариант. докато детето стане на 18. предпоставката са естествено перфектни отношения с тях. ако недай си боже се гътна утре, моето дете няма да наследи нищо. всичко е вече собственост на майка ми.
може би в тази насока закона би търпял поправка или по точно някаква клауза, ако детето има наследство от осиновителите то да не може да бъде ползвано от биологичните му роднини. разсъжденията са ми чисто лаишки. но трябва да мислим за повече случаи.

какви са други евентуални методи за изнудване. тайна на осиновяването няма, това е ясно. рискът някой ден биологичната майка да спи на черджето и да тормози детето го има. но мисля в този случай има начини това да бъде спряно. не говоря за саморазправа, а за законови начини, след като е в ущърб на детето и това бъде доказано.
естествено, че най-доброто за детето е да има социален контакт със своето биологично семейство. на това съм привърженик. но хората се променят и случаят може да наложи този контакт да бъде српян за доброто на детето, приемаме например че биологичната майка е наркоманка или се разболава от шизофрения или детето да има психически пробеми от срещите с биологичното семейство. или да кажем най-прозаично биологичното семейство започва да изнудва осиновителите. би трябвало да има някакви мерки.
това са ми питанките.  целта е този вид осиновяване да стане по-ясен за хората и те да могат да взимат решението си на базата на информацията.

благодаря много още веднъж дона,  и се надявам и завбъдеще да закопаем томахавката на войната, защото тя никому не носи нищо добро.

Първо нормите касаещи осиновяването са императивни /задължителни/ ,няма правна норма ,която да дава такава правна възможност /да се трансформира  непълно в пълно осиновяване/ , с две думи делото няма предмет . За никакв прецедент не може да става дума ,защото вс. едно осиновяване си има фактически състав ,факстическия състав на пълното осиновяване е мн. по тежък от тоя на непълното . Как ще трансформираш непълното в пълно ,когато не е изпълнен фактическия състав на пълното-отговора е никак. Едно такова съдебно решение ще е НИЩОЖНО и никой съд няма да си позволи да го направи ,господ да им е на помощ при една проверка от инспектората .

Питаш ме какво ще стане ако биородителите упорстват да се виждат с детето и то постоянно ,ако са хора на място може да се разберете и няма да е зле да се запази някакв социален контакт ,но ако става въпрос за детет от дом и родителите ви изнудват и аз не зная как да ви помогна ,има да пишете жалби до прокурора и да искате да ги предупредят с протокол да не ви притесняват и така ...Какви са начините на изнудване ли ,боже ами това може да го реши само чове който реши да изнудва ,мисля си че такива хора няма да им пука особенно за децата им , а ще се интересуват от някой други материални фактори .../лично мнение /.Е ако детето не желая да се вижда с биологията  това е друга тема ,никой не може да го накара на сила и сигурно и биородителите биха се отказали просто номера няма да мине в тоя случай.
Не вярвам някой да реши да поправя текста на непълното осиновяване ,тъй като неговото предназначение е с цел да се уредят близки роднински отношения и то най-вече по отношение на  наследяване.

Момичета, като юрист ще ви кажа, че правната логика е по-различна от житейската – за съжаление. И в моята глава се въртят само черни сценарий какво биха могли да направят биологичните на осиновителите или на детето.
Днес прочетох темата и си направих труда да погледна част от съдебната практика по непълното осиновяване. Повечето съдебни решения са свързани точно с въпроси на наследяването, или с осиновяване от роднини.
Донна е обяснила защо не може непълното да се трансформира в пълно - съгласна съм с нея.
За сега само с това мога да се включа, но ще продължа да се ровя.

ясно. костелив орех е непълното, ма нейсе. в крайна сметка всичко опира до хора. и осиновителите и биологичните родители. законите имат наистина друга логика, но се прилагат върху хора и там всеки случай е индивидуален. естествено, че малко хора биха се съгласили на непълно осиновяване. въпроса е обаче какви законни права имат биологичните родители. теоритично  и при пълното осиноваване биологичните родители могат да изнудват. изнудването си е престъпление винаги. оставам с впечатлението, че тъй като този вид осиновяване почти не се практикува, наименованието му е подвеждащо. непълно. демек осиновил си детето отчасти. поне така го тълкуват по разни служби. в крайна сметка моят извод е следният. детето има две майки и двама бащи, но единствените родители са осиновителите.
от друга страна, ако трябва да задълбаваме, майка е само биологичната, а жената осиновителка е родителка.
  тенкю на юристите.

В случая пак го омота,ама нищо .Майка ще е осиновителкаат ,родителските права минават върху нея. Биологичната връзка се запазва ....това си е някакъв хибрид.Обаче , на биородителите не са отнети род. права ,но те не ги упражняват . Биородителите в случая не отговарят за детето . Ей тука става манджата ,а става защото това осиновяване е останало от миналото ,то е преследвало съвсем други цели и наложено на нашето време става леко ....кофти. Изнудване трябва да го докажеш ,нещо което си е трудно. Но ,ако насреща си имаш хора ще се разбереш ,ако ли не СОРИ...
С две думи ,ако биомайката каже на детето по улицата аз съм ти майка не тя ...не виждам член по който да я подведеш под отговорност.Затова при такова осиновяване позициите трябва да са ясни от самото начало на страните. И се моли на среща си да имаш хора които да са разбрани ,не плаша никого и не жалая да ме разбират така ,сега може би ме разбрахте защо в случая не съм фен на тва осиновяване . А на тебе и на детето ти ви пожелавам много щастие и късмет в живота.

Момичета,
кажете ми на практика спазва ли се тайната при пълното осиновяване?
Може ли без много усилия да се научат имената на биолог.родители от детето, а биологичните да открият детето и осиновителите?

благодарско дона.
на мен отдавна ми стана ясно, че положението е тип-цапано дупе с тикви. естествено предпоставката е разбирателство. инак става много неприятно.
затова и тези осиновявания не са популярни. те са май само за смелчаци.
аз съм на принципа-ако нещо е ясно обаче не е чак толкова страшно. колкото до това, че биологичната майка един ден на улицата ще каже че е родила детето-това е съвсем нормално и приемливо. след като се навива човек на такова осиновяване, трябва да е наясно и с тази му част. лично аз проблем с това нямам и никога не съм имала. принципно съм против тайната на осиновяването и против всякякви тайни като цяло. имаш ли тайни, имаш ли какво да криеш-ставаш уязвим. става дума единствено за конкретно очертани граници. на правата и задълженията и то най вече в името на доброто на детето. отношенията между всички майки и бащи за божа работа и човешка най-вече. аз гледам на нещата от положителната им страна. и съм непоправим оптимист. приела съм, че имаме малко по-нестандартна фамилия и това никога не се е явявало проблем. да натяквам сега на детето че друга жена го е родила не е реално, тя е само на годинка и три месеца и е малко раничко. специално моята нагласа за нещата от самото начало беше, че един макар и не много чест, но постоянен контакт с биологинчата майка ще е от помощ за всички участници. детето ми има и големи брат и сестра и моето изрично желанние е алекс а ги познава от най-ранна възраст. когато нещо е даденост човек не прави трагедии от него, но естествено ситуацията е необичайна. всички съветват да нямаме контакт с биологичното семейство, аз съм на по-особено мнение. при такова осиновяване това не е идея-майка. въпроса е за вида на контакта, но това е индивидуално. като цяло контакта при този вид осиновявяне е по-скоро полезен, отколкото вреден.

по домовете има всякакви изоставени деца. в някои от случаите родителите имат странен морал, странни задръжки и странни доводи. да подпишат отказ и никога повече да не видят детето е неприемливо за тях и птредпочитат то да е в институция, но да не са се отказали от него. компромисният вариант на непълното осиновяване, който им гарантира родствена връз детето за някои от тях се оказва приемлив и така те са напълно удоволетворени. колкото по-регламентирано откъм техничеката част е едно подобно осиновяване, толкова по-големи са шансовете отношенията след това да бъдат точни и ясни. когато хората имат една обща цел-благополучието на едно дете и тя ги води, винаги намират общ език, рано или късно.

  Най подир сме на една позиция ,за което се радвам.
Желая ти много късмет   

И в тази връзка, да повторя въпроса си, че мина между капките:

Дете, което живее в институция, няма подписана декларация за съгласие за осиновяване и не е вписано в Регистъра,  може ли да бъде осиновено законно по процедурата за непълно осиновяване?

Здравейте!
Това е моят първи пост тук и се надявам да бъдете снизходителни!
Искам да изкажа мнението си по въпроса за непълното осиновяване.Според мен то е подходящо само при осиновяване от роднини или доведен/втори/ баща или майка.Видях,че се правят аналогии с отвореното осиновяване в Западна Европа и САЩ,но повярвайте ми-между непълното осиновяване и т.нар. Open adoption няма нищо общо.Имам специализация и известен стаж в САЩ,и знам,че целта на отвореното осиновяване не е да се запазят връзките между биологичните родители и децата,а да се намали чувството на вина в биологичните родители и да се даде възможност на децата да преодолеят най-големия проблем в тяхното израстване-да могат да си отговорят на въпроса :"Кой съм аз".В системата на отвореното осиновяване не се допуска запазване на връзките с роднини по низходяща линия на осиновения с редки изключения-когато биологичния родител е починал.В над 80 % от случаите на отворено осиновяване осиновителите само са задължени да информират биологичните родители за състоянието на детето,да изпращат снимки веднъж на 6 месеца или година...и с това контактите приключват.Социалните служби в САЩ са много внимателни по отношение на вмешателството на биологичните родители в живота на детето.Последният случай,по който работих,беше следният:Бездетно семейство се договаря с непълнолетна майка да осиновят детето и,като обещават неограничени контакти на биологичната майка с детето.Детето пораства,става прекрасна 14 годишна госпожица,и тогава започва най-страшния конфликт.Осиновителите са хора на около 50 години,биологичната майка е на 28...Осиновителите желаят детето да учи,да посещава курсове...биологичната майка иска да ходят на дискотеки и да пазаруват в бутици.Представете си какво би искал един тийнейджър-да заляга над учебниците или да си прекарва весело.Осиновителите реагират остро,казусът стига до съд,където съдията преценява,че е в интерес на детето и неговото бъдеще всякакви контакти с биологичната майка да бъдат прекратени.Биологичната майка нарушава съдебната заповед...и е въдворена "на топло" за три години.Детето от своя страна обвинява осиновителите си...и всичко това означава четири напълно разбити живота.

Между другото много интригуващо звучи:Създава се правна връзка/отношения на родство / само между осиновения и осиновителя... Това означава ли,че ако в едно семейство има три деца,едно от което е осиновено непълно,то другите две не са негови братя и сестри???Друг момент-трябва ли осиновителят да търпи инвазия на всичките биологични роднини на детето?
Според мен непълното осиновяване е нещо като приемни грижи,само че завоалирано с други думи.Затова смятам,че единственото му приложение е само при осиновяване между близки роднини или в семейства,където единят съпруг осиновява детето на другия.