непълно осиновяване

Какво значи не-пълно осиновяване? Това да не е приемничество????

При възраст 3 до 7 години и ако нямаш изискване за етническия произход, имаш шанс да осиновиш, дори според мен не малък.
Според мен е по-трудно непълно осиновяване на дете с тази възраст.
Има осиновил така и се надявам да се включи.
Разкажи повече за случая си и каквото и да решиш, от мен успех.

Има много деца на тази възраст останали по домовете не заради сериозно заболяване,а защото са нямали отказ от билогичните родители дълго време и сега малко като се промени закона на 6 месеца,вече може да са получили такъв отказ.
Успех в начинанието и твоето детенце ще си дойде в къщи.
 

Анжи, има не малък, а голям шанс да ти бъде предложено дете на възраст между 3 и 7 години. Ако в заявлението си посочила смесен прозиход или без претенции за произход, шансовете се увеличават още повече.

Когато няма претенции за етническия произход, осиновяванията стават много бързо, включително и за малко бебета - напълно е възможно след регистрирането в регистрите за кандидат-осиновители, да ви бъде предложено дете още на първото заседание на съвета по осиновяване.

aз осиновх непълно   

А каква е разликата от пълно и не пълно осиновяване? 

детето остава в роднински връзки с биологичното си семейство, със семейството на осиновителите не се създават роднински връзки. няма тайна на осиновяването. родителските права и задължения преминават върху осиновителите. биологичните родители нямат права и задължения.

Мата, така и не разбрах кой определя дали едно дете може да се осинови непълно. Това  е по желание на биологичните родители или на осиновителите.

Льо, извини ме че те зарязах, ама напоследък наистина имах много ангажименти. Та, каквито и въпроси да имаш, оказа се, че аз съм единствения капацитет в българия по непълното осиновяване. други няма.........имам и юрист, който покрай мен също стана капацитет по върпоса. да ти отговоря на въпроса. това, кой и кое дете може да бъде осиновено непълно определя само родителя и осиновителя. и после съдът, който допуска осиновяването. социалните могат да съдействат, ако желаят, но нито знаят за какво става дума, нито се интересуват-от мой опит. това е начина да се осинови конкретно дете. напълно законен.

Мата, знаеш, че когато с Галин бяхме в МП, говорихме доста и за непълното осиновяване.
Обаче казаното никак не ме възрадва.
Дамите, една от които беше доста подкована със закони и тълкуването им, макар и не така запозната със самата процедура, единодушно ни обясниха, че непълното осиновяване е възможно само в случаите, когато детето не е влязло в институция.
Ако Съдът е определил причини и мярка за настаняване на дете в специализирана институция, то подлежи само на пълно осиновяване.

Затова се опитахме да им обясним, че непълното осиновяване у нас като единствен еквивалент на отвореното осиновяване на запад, трябва да бъде преразгледано, за да даде възможност, именно на тези деца, които по смисъла на пълното - не биха имали шанс.

Така че, отново сме в изходната точка.
Начин за осиновяване на конкретно дете, но не и когато то е постъпило за отглеждане в специализирана институция.

незнам, за мен е неприемливо, че закона не може да се прилага при деца с неуредени документи. не би трябвало да е така. за да не е възможно нещо, трябва да е изрично забранено с наредба или закон. или да има прецедент. именно поради тази причина трябва при расговорите да присъства юрист експерт от наша страна. ние не можем да им опонираме адекватно.

Извинете ме, ако задавам тъп въпрос/коментар, тъй като не съм навлязла достатъчно в проблематиката (още съм на етап четене тук ... току що се и регистрирах), опитвам се да си изясня нещата и ако мога да съм полезна.
Не съм тесен специалист, та да се меря с тези от МП, ама в семейния кодекс не пише ли, че пълното осиновяване е само при осиновявани, вписани в регистрите за деца, които подлежат?! Това мисля е различно от деца в институция - там има такива, дето са с уредени документи и отказ и вписани, и такива, които не са. А теоретично, вписани в регистъра могат да са и деца, които не са в институция, а в приемно семейство. Значи за всички останали, включително тези деца в институция, които са без отказ, е допустимо непълно осиновяване ...
Пълно или непълно, от значение за да го постанови съдът, трябва отказ от биологичния родител. И пак сме там - при безхаберните, които не знаят какво искат ... хем не си гледат детето, хем не се отказват от него, така че друг да го отгледа ...

За мен има няколко проблема:
- Изискванията на кандидат осиновителите за възраст и произход - на това обаче как да му повлияеш със закон?!
- Ефективността на дирекциите при търсене на осиновители за всяко детенце, включено в регистъра - примерно колко пъти е обсъждано детето на съвет, колко пъти заради него са обърнали папките с чакащи, каква информация са подготвили и подали на кандидат-осиновителите, така че да им позволи да помислят дали стриктно ще следват изискванията си ... Сигурно социалните си знаят, ама май само те. Седим си ей така, две големи групи чакащи и си чакаме;
- Липсата на прозрачен, описан в закон механизъм за всичко, освен пълното осиновяване чрез регистъра - защото за да е законна, ситуацията ще да е доста невероятна - някак се срещат родилата и потенциалната осиновителка и заедно решават ... - всеки, който е посредник, играе на ръба на закона ... ще излезе, че стимулира майката да се откаже от детето, а пък и кой ще го прави ей така - ще е по занятие, а това си е съвсем за затвор ... ако тази дейност е регулирана и контролирана, тогава може би било друго - все тая дали с пълно или непълно осиновяване като резултат. Сега излиза, че родилката, дето си оставя детето, го оставя изобщо - не му знае бъдещето, дали ще се осинови, дали ще отлежи по домовете ... - ако има възможност да се срещне с кандидатите, в рамките на заково уредена процедура, може и по-рано да узрее за решение и да не губи времето на детето!
Аз лично и на сериала "Приятели" съм голям фен и все си спомням епизодите с осиновяването на близнаците на Моника и Чандлър

Именно. Точно така бяха извъртяни нещата.
Само децата вписани в Регистъра могат да бъдат осиновени и то единствено по процедурата за пълно осиновяване.

Другите не подлежат на осиновяване, тоест - те могат да са настанени със заповед на съда за временно отглеждане и докато не бъде издадено различно решение от това, те си остават такива.
Твърдението, че преценката на съда не може да бъде коментирана, прозираше явно зад думите им.

Тоест, непълното осиновяване може да се случи само в ситуации, в които фазата - институция е прескочена. Например, в случаите, когато се осиновява от близки на майката или семейството (случаи на смърт на родителите) или, когато биологичната майка и осиновителката влязат в директна връзка.

Туй то. 

докато едно дете е с неуредени документи и родителите не са лишени от родителски права, то може във всеки един момент да бъде поискано от тях обратно. самото решение го казва. временно  настаняване. има наистина родители, които не искат да дадат декларация за пълно осиновяване, но биха дали за непълно. моите мисли текат в този ред. следователно контакт личен между биологични родители и осиновители е възможен. има деца, които биват взимани обратно в семействата си за седмица и после пак ги връщат, явно решили, че няма да се справят. не говорим за хиляди случаи, но колкото и малко да са, ако това е вариант би трябвало да се ползва. галин не е разбрал, че ако веднъж детето влезе в институция не може да бъде осиновено непълно, а по-скоро, че не може да бъде осиновено непълно, тъй като няма уредени документи. а ако са уредени, то пък ще е в регистъра и трябва да бъде осиновено пълно. сега съм задала въппроса на един юрист, да видим какво ще каже той.

Дано съм ви разбрала:
Идеята за непълното в случая е, че предвид това, че под предлог, че запазват уж някаква връзка, биха направили освестващия компромис да освободят детето? Защото, въпреки че няма да имат права (което си е и екстра за тях, защото нямат и задължения), някак се утешават, че не всичко са дали (хем боли, хем сърби)?

В този смисъл  - ок. Но аз лично за себе считам, че това е вариант, само доколкото се явява по-гъвкава алтернатива на режима на пълното осиновяване с неговите недостатъци и доколкото точно режима на пълното е безусловен, както е разписан сега (не знам какви аргументи, примерно, някакво обвързващо ЕС законодателство или подобно седи зад него), а не е възможно да се промени някак за по-добро.

Обаче има празнина - как се случва личния контакт между осиновителите и биолог. родители? Докато не е уредено, ще е поле за спекулации и няма да е в полза на децата, а за бъдещите родители ще е едно специално предизвикателство, да не кажа нещо по-гадно.

Иначе, ясно е, че без отказ от био-родителя, т.е. неговото съгласие детето му да бъде осиновено от други, не може да има осиновяване въобще. В този смисъл, тия от МП са прави, аз това имах и предвид - без отказ няма осиновяване, без значение вида.
За мен въпросът е как да стигнем хем по морален, хем по законен път до това съгласие, вкл и интереса на детето. 

А децата без документи, докато не са вписани в регистъра, принципно могат да са "обект" на непълно осиновяване, разбира се след съгласие на биото за това - ето тук не съм съгласна, ако са казали това от МП. Няма правило, което да казва "влезеш ли в институция, само онзи регистър те спасява". Прави са само, че не подлежат, доколкото към дадения момент няма отказ, ама не значи, че няма да има Това обаче може да стане само след някакъв личен контакт с осиновителя - биото си взима детето от дома и отива пред съда с осиновитея. Как се случва контакта - божия намеса или делови посредници? Мъдрият законодател мъдро е оставил тука вратичка мълчейки, като ни е "позволил" сами да се оправяме, както ни дойде. И то е ясно как идва. Това ме дразни мене. И това според мен е спирачка, особено за децата, които по местна традиция повечето не искат -  с увреждания, на възраст, с определен произход понякога.

Личната ми теза е, че освен държавата за посредник, би било добре да има частна алтернатива, която да дава резултати на една и съща, сравнима плоскост, разбира се при строг държавен и обществен контрол и прозрачност на дейността. Не виждам особена драматична разлика между пълното и непълното осиновяване като връзка между родител и дете, разликата сега само в процедурата - едната е строга и безсмислено бюрократична (безсмислено, доколкото оставя нерегулирани алтернативи, които, както знаем, си се практикуват), а другата се случва някак незнайно, доколкото се случва.

За сефте форумник много се разприказвах. Основно исках да подчертая, че в момента не виждам формална пречка всяко дете, което не е вписано в онзи регистър, дори да е в институция, да бъде осиновено непълно, стига да се случат всички други неща, които водят до това - срещата, съгласието. Вписано ли е в онзи регистър - дано е късметлия!

благодаря за отговора. наистина е от страхотна полза. именно този контакт личен е важен и начина да се стигне до него и то без да има възможност за изнудвания, плащания и спекулации. алтернативата е наистина частни организации, лицензирани от съответните органи, извършващи подобни услуги. и при пълното и при непълното осиновяване проучванията и документите на кандидат осиновителите са почти идентични. просто експерти трябва да седнат и да го измъдрят. така че да е за доброто на децата. колкото до правата и задълженията, за това даже юристите все още не са единни. защото хипотети4но, ако осиновителите станат социално слаби, то биологичните родители на детето биха дължали издръжка, при условие, че имат материална възможност. и има още куп неизяснени неща по въпроса.......даже и за министерството.

Отдавна не съм влизала тука, някога мисля отговарях по въпроси за непълно осиновяване .

Създава се правна връзка/отношения на родство / само между осиновения и осиновителя.
Осиновения не наследява близките на осиновителя.Оситовения запазва отношенията си на родство с роднините си по произход.
Нужно е съглие на родителите на осиновящия и на осиновителите -за осиновяване на детето .
Молбата се подава до окръжният съд.Представител на ОСЗГ дава становище.
На DarZaMen правилно са и обяснили кога това е възможно.
По принцит това непълно осиновяване се използва най-вече между близки хора.
Поне с такива впечетляния съм. Ето ви случай трима  братя единия няма деца осиновява при условията на непълно осиновянане детето на единия от братята/причина наследяване/ ...,в миналото често се практикуваше.
И за каква тайна на осиновяването се говори из темата ...тука няма такава и би било глупаво да има тъй като осиновения и неговите нисходящи запазват кръвната си връзка със своите роднини по произход .Не се прекъсва биологичната връзка ,глупаво е да се прекъсне социалната връзка с тия хора,само родителските права преминават върху осиновителя.

дона, непълното осиновяване като цяло е индентично с пълното, що се отнася до родителските права. те и в двата случая изцяло преминават върху осиновителите. родсвените връзки се запазават, но те не дават никакви права при възпитанието и отглеждането на детето. дали е умно или глупаво да се прекъсват социалните връзки е въпрос на виждане на този, който има родителските права. за какво се ползва този вид осиновяване е едно, а за какво съществува закона е друго. закона е за да е от полза на децата, най-вече на тях. и след като той дава възможност да бъде изведено едно дете от дом, значи е добър. в случая става дума са това, дали едно дете, вече настанено в институция може да бъде осиновено непълно. това е въпроса. говорим за дете настанено, но с неуредени документи, а не вписано в регистъра за пълно осиновяване

Търсете родителите ,да дадат съгласие за  непълно основяване само това ви е изхода. И се молете да не са лишени от родителски права.
Не ви го препоръчвам тоя вид осиновяване ,при условие че един родител е зарязал ей така детето си в дом да го гледа дъържавата ,помислете  колко неприятности може да ви създаде в последствие.
Тук няма тайна на осиновяване , може мн. често да ви безпокои с най-различни по рода си искания ,може и да ви тормози с това ,че ще поиска от съда разваляне на оситовяването ........
Затова казах и по-горе практикува се межоду близки хора с цел уреждане на наследствени отношения.
Сори ако съм засегнала някого ,но в случая не препоръчвам тоя вид осиновяване.

дона, не искам да ти прозвучи агресивно, ама топлата вода я открихме отдавна. по-добре влез в закованата тема за гражданската инициатива.

Радвам се за тебе ,че си в час с материята ...преди време на тебе или на някого другиго отговарях тука,въпреки ,че от написаното по темата не става много ясно ,но се съгласявам.
Нормално е да се хванеш като удавник за сламка ,ако непълното осиновяване ти е някакв шанс да имаш дете ,но преди да дискутираш темата помисли за това какви рискове крие то ...рисковете за твое сведение съм ги виждала в практиката ...НЕКА ДА НЕ ТИ ЗВУЧИ АГРЕСИВНО Глупаво е да твърдиш ,че непълното осиновяване е изцяло идентично с пълното .. ,не е дори много не е  ,не се хващай като удавник за сламка за едни родителски права, на идея си нямаш какви рискове крие .
Гражданската инициатива не ме вълнува много ,нямам тоя проблем просто познавам практиката по въпроса...,а и мразя да се включвам в каквито и да е масови инициативи .

дона, аз лично не търся тук решаване на личните си проблеми. тях ги реших, с помоща на добри юристи, на които си плащам.
кое е глупаво и кое не е друга тема. израза е на съдия, е, нека да е глупав човека.
това, че последният ми шанс да имам дете е бил непълното осиновяване е твоя теория, но за жалост само теория.
лично аз можех да осиновя детето си пълно. и явно защото имаш някакви познания по право, няма да ти обяснявам как става това. при това напълно легално и законно от моя страна. явно не разбираш за какво става дума, ама нейсе.

аз участвам в масови мероприятия, особено когато е за подобряването на състоянието на децата в домовете. обичам такива масови мероприятия, защото имам гражданска позиция. и не само участвам, а и активно се боря. ако си беше направила труда да прочетеш други теми, може би нямяше да идваш и парадираш със знанията си, тъй като мен лично не ме удоволетворяват. от такива хора като теб произлиза твърдението, че подобен закон е измислен само за онаследяване. дори лаик като мен знае, че не е така. поразрови се малко и ще видиш, че този закон е създаден много преди мен и теб да ни има и че осиновяванията преди доста време са били само такива.
и след като считаш, че възможноста да се изведат по този начин деца от домовете е маловажна, явно състоянието им там те задоволява. мен лично не. и колкото и налудничава да е идеята, за мен тя е от полза.
индивидуализма е хубаво нещо, само че за мен липсата на гражднаска позиция не е индивидуализъм, а безразличие. и ако толкова много държиш да докажеш юридическите си знания в диспут, ще ти намеря юрист, с когото да го направиш.
и ако не си разбрала целта на този подфорум-да ти я кажа пак. тук търсим начини да  помогнем, а не да се изявяваме колко сме велики. защото в крайна сметка става дума за деца.

и за да те осветля по въпроса, аз съм ЕДИНСВЕНА, която е осиновила непълно с цел отглеждане на детето. и в това отношение какви са плюсовете и минусите съм експерт. а данните за това, че моето осиновяване е единствено са от ДАЗД.

Виж ако имаш някакви проблеми иди си ги реши другаде ....а явно ги имаш щом се тахвърли върху мен с такава злъч. Много си компетентна в кавички ,участвай където искаш ,не ме интересува къде участваш и на кого плащаш . Аз не имам само някви познания по право ,аз се занимавам с това ...и човек като тебе едва ли би ми накривил нанякъде.
Това което написах в темата и го написах само заради твоята злъч не ти го пожелавам да се случи въпреки ,че съм виждала доста неща ,така ,че като съветваш другите без да си имаш и най-малък поглед върху последиците си помисли колко си компетентна .
А сега със здраве няма да се занимавам по -вече с теб...щото скоро се занимавах с една като тебе дето се беше хванала за главата ,биомайката развали осиновяването за жалост.

да кажа, че съм потресена мисля че е малко. дано живееш в мир със себе си.

То и аз съм потресена от твоята реакция , вътрешен мир трябва ти да намериш ,а не другите .Затова преди да знаеш какви са последствията от нещо първо помисли и тогава давай мнения ,защото понякога резултата е плачевен .Животът е такъв и ти нищо не може да направиш в случая .

Ах, Донна!
Защо си хабиш труда и безплатно да съветваш единствения капацитет в страната???
Очевидно, дори адвокатите от нея са се учили, защото са се свършили професорите в тази област! Хем ги учи, хем им плаща!
Който желае, на свой риск да осиновява непълно! Аз също не го препоръчвам като вариант!

Ей, аман от такива, дето хвърлят по един поглед тук от любопитство и първият им пост във форума е, за да се заяждат.

И аз това казвам ЕЙ, ЕЙ....
Разбира се, че който желае. И който желае ще си прецени от кого да взема акъл и на кого за това да плаща.
Пък и хората имат глави да мислят за риска и сами. Абе, каквото и да си говорим, опасности има навсякъде:"Животът е вреден - от него се умира!"

не се ядосвайте, момичета. все пак форума е поле за изява, нъл тъй. идваш. хвърляш едно мнение, като някой те настъпи, хапеш, че и подкрепа си водиш........нейсе. нещо обаче факти няма. ужасно било, опасно било. те затова в други европейски държава имат такова осиновяване, щото са прости. и си го ползват хората. и прекратяването на осиновяването става просто ей така, храс-и готово. аз викам, че няма непълни с цел отглеждане и данните са на ДАЗД, те, че знаели. ми да знаят. простено им е, все пак са с диплома. че и пожелания. ми, няма проблем. то пожеланията понякога стигат и тези които са ги мислили. няма какво да се чудим защо децата са толкова по домовете. вместо да се търсят начини да се изкарат от там се търсят причини това да не стане. щото било опасно.
хората в министерството на срещата бяха по склонни на дискусия и положителни към непълното осиновяване, ама те са някакви си юристи в министерството. как да се мерят с такива капацитети. все пак е някакво пършиво министерство на правосъдието.

а, впрочем и една лека забележка. осиновяването не е договор за да се разваля. то се прекратява. прости юридически термини..........

Много грешите! Не хвърлям по един поглед, а редовно го преглеждам ! Само че не виждам смисъл да пиша празни приказки само ей така- за количеството мнения! Съществото на написаното е по- важно! Тук, в не една и две теми, свързани с правни въпроси,  всеки си държи на своето собствено право така, както би му се искало да бъде.
Спомням си например, някой усилено и убедително твърдеше в една тема, че дете може да се изведе зад граница без съгласието на другия родител, само въз основа на социален доклад!!!
Абсурд!!!
В случая донна е напълно права! Непълното осиновяване е рисковано и винаги пълното е за предпочитане! Да не повтарям изложените вече причини. Непълно осиновяване е добре да се извърши тогава, когато се осиновителя и осиновения имат родство- например баба и дядо осиновяват детето на дъщеря си!!!
А Вие, вместо да се вслушате в мнение на специалист, тръгвате да се самонавивате една друга колко по- лесно и по -правилно е това, което сами сте си наумили!
Хайде със здраве!

ние искаме факти. доводи, лишени от емоции. и не става дума за предпочитание, а за допълнителен начин деца да бъдат изведени от домовете.
нямаме нужда от специалисти, които идват, наметнали бели плащове и викат БАУ.
 
всеки лично за себе си сам избира видът на осиновяване, но ако се отнася за деца от домовете, които всеки ден седят в нищото, въпроса е въпрос на бързи реакции и взаимопомощ. емоции и страхове и ние си имаме. нямаме нужда от юристи за да ни плашат, а да помагат с конструктивни мнения. но това става едиствено ако човек е ангажиран с дадена кауза. за моят частен случай не търся съвети оттук, а за една обща кауза. и само по тази причина продължавам да пиша и да не се връзвам на глупости. ако беше за самата мен, досега да съм теглила една и да не съм се появила в темата.
нито имам нужда някой да ми прави разбори какви проблеми имам или нямам и да ми пожелава идиотии, нито имам много време за губене. така че, които иска конструктивна дискусия, която да е подкрепена с факти-да заповяда. който не желае, а иска да се плюем, да заповяда на лични.

Идотиите ги написа ти матакосмата ,обиди още един участник .
Това бях написала и ти се нахвърли ,защо ли ,защото те е страх може би от голата истина ,че тук няма тайна на осиновяване .
Отдавна не съм влизала тука, някога мисля отговарях по въпроси за непълно осиновяване .

Създава се правна връзка/отношения на родство / само между осиновения и осиновителя.
Осиновения не наследява близките на осиновителя.Оситовения запазва отношенията си на родство с роднините си по произход.
Нужно е съглие на родителите на осиновящия и на осиновителите -за осиновяване на детето .
Молбата се подава до окръжният съд.Представител на ОСЗГ дава становище.
На DarZaMen правилно са и обяснили кога това е възможно.
По принцит това непълно осиновяване се използва най-вече между близки хора.
Поне с такива впечетляния съм. Ето ви случай трима  братя единия няма деца осиновява при условията на непълно осиновянане детето на единия от братята/причина наследяване/ ...,в миналото често се практикуваше.
И за каква тайна на осиновяването се говори из темата ...тука няма такава и би било глупаво да има тъй като осиновения и неговите нисходящи запазват кръвната си връзка със своите роднини по произход .Не се прекъсва биологичната връзка ,глупаво е да се прекъсне социалната връзка с тия хора,само родителските права преминават върху осиновителя.
 

Това не е начин да изведеш дете от дом и да помогнеш ,а напротив ,води до куп неприятности .Начина е лишаване от родителски права или с призовавне на родителя в СЗ и то винаги пълно осиновяване . Ти си осинови дете по реда на непълното осиновяване ,защото искаше определено дете . Затова реагира така остро на това което написах.
А режима на осиновяване в БГ си е добър и си има причини да е такъв иди в едни САЩ и ще видиш кво значи мъки по осиновяване.
Но да пледираш да се осиновявват непълно деца от домове е просто СМЕШНО .
Защото първо трябва да се издирят родителите ,кауза невъзможна мн. пъти и второ никой не ви гарантира ,че няма да ви изнудват в един по -късен момент. Така ,че аз лично не бих дала съвет да се осинови по тоя начин детет ,чиито родители са го зарязали в дом.
А що се отнася до масовките както казах не участвам ,за мен реда на осиновяване в БГ е добър .

Какво възпитание само ,блазе му на това дете и него ли ще възпитаваш да тегли по една на околните. Браво на такиви майки 

Каквото и да си говорим тук, явно само от преглеждане на форума, не може да се разбере за какво иде реч и каква ни е идеята, щото са празни приказки. Затова всеки да си гледа приоритетите. Тук не става въпрос за лични страхове и притеснения, а за човешки животи, ама хайде да не си губя времето, защото на когото му пука, разбира и няма смисъл да се хабя.

Всъщност е доста радостно, че най-накрая юрист взима отношение по темата. Относно реда (така, както е по закон) също нямаме кой знае какви забележки, у нас наистина процедурата е една от най-бързите на фона на други европейски страни, за това спор няма.
Масовките, обаче имат съвсем друга цел, а тя е: как децата да престояват възможно най-малко във въпросните институции? Необходимо ли е пак да говорим за пагубния ефект върху психическото и физическото им развитие? Не мисля.
Разглеждахме възможността за непълно осиновяване като възможност за мост... явно, при настоящото законодателство не е възможно, а и трябва да се обмисли добре една евентуална поправка, защото иначе би отворило не вратички, а царски двери...

Моля ви, само да не превръщаме каузата ни в цирк, защото цирка далеч не е този. Циркът настава, когато се осинови (пък макар и по процедурата на пълното осиновяване) едно дете над 3 годишна възраст - "цирк" за детето, "цирк" за родителите... такъв смях настава, че поради това напоследък осиновилите деца живяли 3,4,5 години по институции, не могат да смогнат един форум да "врътнат", от смях ще да е...

Не бива да допускаме при реални възможности за обратното, децата да престояват в сега съществуващите структури с години. Начините - кой знае, можем да ги решим с масовки, може и да не ги решим. Въпрос на житейска позиция, дори не и на гражданска.

сега сигурно ще постъпя форумно неправилно, 'щото ще смеся с темата за гражданската инициатива, но те са си и смесени ...

1. Към юристите: момичета, мата и другите, които се включват в тази тема, търсят начин да са полезни, решение ... спор няма, че схоластиката на материята не им е съвсем от вътре, ама как да им е, нали за това се живее по пет гонидни по ЮФта ... сега остава да обвиним, всеки дето не си се изказва по професията ... ама това ще убие гражданската съвест, не се ли сещате?!
така се прави право, първо с общи приказки, после с примери от ежедневието .... докато изкристализира принципрото решение, което би следвало да отразява масовото разбиране за морал и ценности в дадената ситуация, защото правото все пак следва обществените отношения (съгласете се, така си е, освен в данъчното право ). 'Щото правото е надстроечна дисциплина ... (помните ли, мацки, от къде е това или сте много млади )
Така, че когато ги съветвате професионално, по-работещо е не да нападате, а да обясните ... и да предложите алтернатива, ако тяхната "непрофесионална" идея не работи за целта.
А нали не отричате, че целта си заслужава, дори да мразите масовките и работата про-боно (що тогава да давате и без друго юрид. съвети, не се хабете и за негативните). И още нещо, майтап да става, това е форум и е обясним афекта, ама така се гонят клиенти

2. Принципно мненията на донна2 са верни. С изключение на това, че това, че институтът на непълното осиновяване не е създаден специално за масовия случай на житейски отношения при онаследяване, въпреки че това е множеството от случаи, в които намира приложение. И все тая за какво точно е създаден (да не разводняваме), но той си съществува като норма и може да обслужи и други житейски казуси Мислете извън кутията! (CSI, Gil Grissom ) И пак и дамите са прави, като споделят тревогите си за евентуални проблеми, които са видели в практиката. Но с коментара се засяга вече личен избор, пък той си е личен и всеки си прави сметката, стига законът да ти оставя място за това, де - защото за децата, вписани в регистъра на потенциалните осиновяеми, няма избор - само пълно осиновяване. Не е тема на обсъждане личният избор на Мата, нали?

3.  В тази тема, а също и в "гражданската инициатива ... ", където са представени по точки исканията/предложенията за развитие в политиките/правната уредба по темата осиновяване, непълното осиновяване се разглежда като по-къс път към срещата осиновител-нежелано дете. Подходете творчески - това ли е средството да се скъси този път, така че да се постигне целта - по-къс или никакъв престой в институция за децата (защото, пак да преговорим азбучната вече истина, това е много лошо за децата там и за бъдещето им!). Ако не е - как да го скъсим при наличната правна уредба? Кое в нея да подобрим (ама не, че е лоша, не е лоша, доста по-принципна е от предишната), така че да има положителен ефект? Кое не зависи от правна уредба, а от обществени нагласи, респ. от  държавни и обществени начинания в посока промяната им, и какво може да се направи (стига да е по силите на юрист, де, това второто), за да се стигне пак до тази цел? И аз си имам лично мнение, че пътят не е чрез повсеместно непълно осиновяване, а чрез друго, ама ми се струва, че е доста либерално за днешните схващания и не би се възприело като че ли ...
Тези хора тук са извървяли не лек път да анализират и пречупят през призмата на собствения си житейски опит, този на много околни и необходимата доза абстракция с оглед обществото, статуквото и да дадат предложения за напредък. Ами професионализирайте идеите им, помогнете им с това, в което сте силни!

4. Не забравяйте, че акцентът са децата - не нечии лични амбиции ... прави, грешни, всички тук ги боли за децата ... не за лични комплекси или нужда от себеизява ... Ако може да сте полезни, всички биха ви посрещнали с отворени обятия

5. И не мога да се въздържа, въпреки че не му е мястото тук, а и всъщност е в помощ на оставяните деца, ами не, не е съвършена тази уредба, щом има празнини и оставя вратички - нали знаете колко неофициални "пълни" осиновявания има. Слава богу, децата не влизат в институция, ама от това, че хора печелят на гърба на децата и на болката на бъдещите осиновители е гадно, при това са безконтролни, дано всъщност децата да печелят от това!

Вие тук не заслужавате юрист да ви обяснява каквото и да е.
Първо защото не приемате друго мнение ,второ заради такива с интелектуален багаж като матакосмата дето щяла кво беше там да тегли една...
Може би лично на нея да не и хареса ,че написах че при тоя  вид осиновяване няма тайна на осиновяването ,а защо няма може би на вс. ви е ясно. Едни родителски права не бива да блазнят когото и да е било при тоя вид осиновяване И НАЙ-ВАЖНОТО ,което не го написах преди време по определени причини ,но стигнах до извода ,че е важно е факта ,че това осиновяване се прекратява винаги със смъртта на осиновителите цитирам:чл.65 ал.2 СК-При осиновяване по чл. 62/НЕПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ/ , ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.

Знаете ли какво можете да случи с едно такова осиновяване извън случаите които в по-горните постове написах ....умират осиновителите ,детето се връща при рожденните рлодители , те опоскват цялото му наследство и го изпращат отново в дом.

Този вид осиновяване е за предпочитане между близки хора ,това не е лично само мое мнение ,а на маса хора от гилдията ,защото крие много опасности за случая за който искате да го приложите-дете зарязано в дом ,но което има родители ..................

Що се отнася до масовката няма да вземам становище защото то е мн. различно от на хората ,които пишат там ,а на мен вече ми писна да се занимавам с хора ,които от всичко разбират ,демек специалисти по всичко

благодаря, меримароон, именно за това ставаше дума. тъй като съм доста емоционална, явно се налага трети човек да каже какво точно е поантата на въпросите ми. ясно ми е, че непълното осиновяване е последна мярка. я
сно ми е че е доста рисковано, за да бъде приложено като клише. на всички също е ясно, че само хора със здрави нерви и много малко страх биха могли да го практикуват.
моят частен случай не е приложим масово, тъй като е наистина частен. детето ми произхожда от средностатистическо семейство, биологична майка българка, личният контакт почти винаги е бил добър, а и аз имам и сили и нерви и много време да се боря, ако има неясноти. и не на последно място материалните възможности. става дума за това, доколко непълното осиновяване е алтернатива на това, детето да остане в дом за неопределен период от време. защото, както знаем, приемни семейства засега практически почти няма. интересуват ме плюсовете и минусите общо и то юридически подплатени. нещо от сорта на.........осиновителите могат да бъдат изнудвани поради неяснота по следните точки....за да може да се предложат конкретни мерки примерно пред министерството, коментирани от юристи, а не от мен, човек лаик
просто искам да разберете, че дори и на 10 деца да се помогне по този начин е нещо.

една поправка в закона не знам дали е нужна. той си е много добър, проблема е по-скоро в прилагането  и тълкуването му. личен опит в подобни ситуации за съжаление почти няма. моят не е много меродавен, защото отново повтарям-е частен случай и за съжаление единичен.

другати алтернативи засега няма. по тази причина трябва да изясним поне тази. и то за да може тя да е от полза на децата, доколкото е възможно.

има в момента конкретен случай, при който едно подобно осиновяване би било приложимо. предполагам, че в цяла българия има поне още стотина подобни, ерго, ще е от полза, ако се намерят достатъчно безстрашни осиновители. нещо, което не е приложено на практика е непознато и може само на теория да се проучи.
 
и отново повтарям, че не става дума за частния случай, а доколко би могло подобно осиновяване да се ползва като крайна мярка, преди да оставим детето да виси с години в дом. процедурата по пълното осиновяване си е също много добра, но фактите говорят сами по себе си. в домовете има десет хиляди деца. в момента. сега.
това, което за момента е изяснено с помоща на юристи е следното. дете в институция, с неуредени документи, без съществуваща декларация за съгласие за пълно осиновяване и без изглед за скорошно получаване на такава подлежи на непълно осиновяване.
така че, моля за компетентни и лишени от емоции мнения на юристи. нека не разводняваме темата, по простата причина, че в крайна сметка потърпевши ще са децата, очакващи някого.........нека не им отнемаме този последен шанс, колкото и имагинерен да е той, с лека ръка, поради лични емоции.

сега ви оставям, защото отивам при малчовците в дом номер седем на куклен театър.

 Донна е на сто процента права.

Мисля като нея. Казах преди време, че нейното мнение е професионално за разлика от "бозите", които разни претендиращи да са колеги, пишат тук.


Моля те, Донна, извини се на Мата за емоционалните коментари, юридическите са си ОК.


И на мен не ми вярват като пиша, оставят се да ги мамят комерсиалноориентирани индивиди, които са склонни да злоупотребяват с желанието на човек да стане майка.


Не искам да съм конкретна за да не помогна на непочтени хора, но истината е, че осиновяването като процес и съдебното решение за него хипотетично могат да бъдат засегнати от всички познати пороци за този вид актове  със съответните последици от това.

А исканите от вас промени към по-рязко отнемане на права при явно неподготвените социални са нож с две остриета - неграмотно започнати и проведени дела са бомба със закъснител. Съдът не е длъжен да ги напътства.

Имахме тука едно дело, което се крепеше на 3 косъма. Изписаха се тонове за "безсърдечна" съдийка, а за социалните, започнали нещо, за което нямат елементарна  представа какво изисква от тях, и рискуващи три съдби на никого не му хрумна да помисли.  Вместо да си проучат и съобразят нещата и да си почнат осигурени с доказателствени искания отначало, социалните  създадоха агония, почва за изнудване и пр. бисери.

 А за онова ос-не, дето не е нито местно, нито международно - не посмях да коментирам, само се усмихнах.
Хубаво, че Донна пише, че мен ме е страх да не звуча безсърдечно и лошо и не бих го казала така ясно.

Моля те, Донна, постни едно извинение за емоционалните ти и насочени към Мата забележки,  Мата е много свястна мама и заради юридическата прецизност  да не я нараняваме.

Имам питане към юристите.Знам че се мъчим да решим нещата глобално, но питам за конкретен сучай, сигурна съм ,че не е единичен.

Възможно ли е законът да дава приоритет на осиновяване (независимо какво), ако жена ражда и зарязва детето си в болницата, като ясно показва, че е нежелано, а в същото време друга родилка иска да го осинови (веднага може да го кърми и т.н. ) Да се отчете, това най-вече , като добро за детето и да се остави време за проучването, съдебното дело, но да не се отделя от кандидат-осиновителката и да не попада в "дом".
Всъщност възможна ли е промяна на закона в тази посока?

Ще изместя темата малко, извинявай Мата, но ми се ще да подкрепя това.
Не съм описвала тази подробност от нашето дело до сега, но след като спазихме всички процедури за призоваване на бащата и излезе на време поканата в Държавен вестник, всичко беше пред провал, понеже... социалните намериха бащата на Исак. Ако не беше толкова тъжен факта, че го намериха с почти тригодишно закъснение, щеше да бъде смешно.
Та значи, социалните намериха бащата и му взеха декларация - съгласие да бъде осиновено детето ..... (в декларацията не беше вписано името на детето). Не само я взеха, но и я внесоха в съда - нещо напълно ненужно на този вече толкова късен етап от делото. Съдът, естествено, не я прие понеже не е оформена като хората, а най-вече понеже липсва името на детето. Все пак съдийката се е свързала със социалните ден преди делото и бащата беше така добър да дойде. В противен случай ви е ясно, че на това дело отново нямаше да ни дадат Исак.
И до ден днешен не ми е ясно, защо бащата беше намерен 3 години по-късно, след като явно не е било такъв проблем .
Ще напомня само, че нашият случай не беше най-трагичния - имаше дело за осиновяване, на което съдийката открила, че БМ има законен съпруг, от който няма представено съгласие - майтап, но за нас, а какво им е било на осиновителите...

По сега дайстващото законодателство не може ,по отменентото осиновяването ставаше къде по лесно и можеше.
То освен да станете приемно семейство ,но и там сте кауза пердута щото не става за 2-3 дена а за месеци ........няма ти обяснявам процедурата ,че ще те заболи главата от формалности.

Да разбирам ли , че по сега действащото законодателство за този случй е възможно  непълното осиновяване, разбира се ако двете жени имат някакъв контакт...А ако нямат кой може да им го осигури?

Възможно е при условията за които е писано по-горе. Майката да не е подписала вече декларация ,че е съгласна детето да е осиновено  и да не е лишена от род. права и детето да не е вписано в регистъра за пълно осиновяваване. Така че ,ако условията са на лице говорете с майката може и да е съгласна .

Благодаря, за информацията.
Всъщност, аз исках да осиновя детето, което жена един ден след мен беше родила и избягала. Това беше по времето на старото законодателство, а аз нямах идея как да се свържа с майката, нито знаех за непълното осиновяване. Тя не беше подписвала още нищо, издириха я по-късно. Така и не видях детето, нито можах да го кърмя...
Щеше ми се сега да помогнем на подобни случаи.
Но и тази тема е от полза на тези които се интересуват и четат сега.

Действие на осиновяването. Видове осиновяване

Обща постановка.
До 1961 г. всички нормативни актове са уреждали осиновяване от типа на непълното по настоящем осиновяване. През 1961 г. след изменението на ЗЛС пълното осиновяване се налага като единствена възможност, като се преуреждат в тази насока и всички заварени случаи. През 1968 г. СК въвежда паралелно съществуване на двата вида осиновяване – пълно и непълно, като дава възможност в определен период заварените пълни осиновявания да се превърнат в непълни. По настоящем двата вида осиновяване действат паралелно. Различните видове осиновяване имат различни правни последици.
Пълно осиновяване.
1.   Понятие. Целта на пълното осиновяване е максимално доближаване на положението на осиновеното дете с родното дете – чл. 61(1) СК. Между осиновен и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват отношения като между роднини по произход.
2.   Последици.
1)   Бащиното и фамилното име се променят – чл. 18(1), ЗГС. Собственото име не подлежи на промяна, но може да се промени.
2)   Съставя се нов акт за раждане, в който осиновителите се посочват като родители – чл. 61(2) СК. Първоначалният акт за раждане се съхранява, но престава да бъде публичен, пази се за случаи на прекратяване на осиновяването.
3)   За осиновителя възниква цялата съвкупност от родителски права и задължения /виж въпроса за родителски права и задължения/ . Може да бъде ограничаван или лишаван от родителски права в определени случаи, ако на спазва задълженията си. Поражда се задължение за издръжка по отношение на лицето.
4)   Прекратяват се връзките с родителите на осиновеното дете – чл. 61(1) СК.
5)   Възникват наследствени права по отношение на осиновителя и неговите роднини.
6)   Прекратяват се наследствените права по отношение на роднините на осиновения.
7)   Пречки за брак – осиновителното родство е пречка за брак поради родство, чл. 13(2), т.3 СК.

-   пречките за брак по чл. 13(2), т.1 и 2 СК /между роднини по права линия, между братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително/ се запазват. При опасност от нарушаване на тази разпоредба може да се наруши тайната на осиновяването.
-   рождените родители могат да искат прекратяване на осиновяването при предпоставките на чл.65 СК;
-   възможно е да има случай на пълно осиновяване, но на истинските въпреки това се дава възможност за оспорване на презумпцията за бащинство в рамките на сроковете по чл. 33 СК;
-   при причиняване на вреди от непозволено увреждане – ако детето почине вследствие на такива действия, извършени от трето лице. Поначало право на обезщетение имат родители, деца. Ако осиновено дете почине, рождените родители имат ли право на обезщетение? Според съдебната практика искът е допустим.
Непълно осиновяване.
1.   Понятие – чл. 62 СК. Правна връзка се създава само между осиновения и неговите низходящи от една страна, и осиновителя от друга, но не и с неговите роднини. Правата и задълженията между осиновен и неговите низходящи с роднините по произход се запазват.
2.   Последици.
1)   Бащиното и фамилното име се запазват. Могат да се променят със съгласие на осиновителя и със съгласие на детето, ако е навършило 14 г.
2)   Акт за раждане – прави се забележка за извършеното осиновяване. Чл. 78, ЗГР – когато се издават преписи и удостоверения от акта за раждане като родители се записват и родителите по произход, и родителите по осиновяване.
3)   Родителски права и задължения – чл. 62 СК, осиновяването се извършва с цел осиновителят да полага грижи. Затова се предвижда, че родителските права и задължения принадлежат на осиновителя. Кой дължи издръжка? Роднините на осиновителя не дължат издръжка. Ако осиновителят не може да издържа детето, тогава издръжка се дължи от родителите и роднините по произход.
4)   Наследствени права – детето наследява и в двете посоки, но не наследява роднините на осиновителя. В случай на смърт на детето наследява само осиновителя.
5)   Пречки за брак – по отношение на рождените родители и роднините по произход пречките за брак се запазват. По линия на осиновяването съществува пречка за брак само с осиновителя, защото само с него детето има правна връзка.
Кога се извършва пълно и кога непълно осиновяване.
1.   Задължително пълно осиновяване.
1)   Когато родителите са неизвестни.
2)   Когато е дадено предварително съгласие за осиновяване от родителите по произход.
3)   Ако детето е оставено в обществено заведение за отглеждане – чл. 57(2) СК
4)   Когато лицата, посочени в чл. 54(1) СК, дадат съгласие за това – съдът не може да постанови непълно осиновяване.
2.   Право на избор – в останалите случаи. Лицата, които дават съгласието си, имат право на избор, но следва да са единодушни. При разногласия за вида на осиновяването, осиновяване не се извършва.


 Прекратяване на осиновяването

I.   При непълно осиновяване – чл. 65(2) СК.
Смъртта на единствения или двамата осиновители при непълното осиновяване прекратява осиновяването автоматично. Всички правни последици се връщат в изходна позиция с едно изключение. Законът приема, че осиновеният наследява осиновителя.
В закона липсва правна уредба на последиците при смърт на осиновеното дете – би следвало да са същите. Според Станева по тълкувателен път може да се стигне и до друго решение, защото е възможно осиновеният да е оставил низходящи. Тогава между осиновителя и низходящите на осиновения съществуват отношения между осиновител и внуци. В такъв случай със смъртта на осиновения отношението не става безсубектно и не е необходимо да се прекрати. При пълно осиновяване в тази хипотеза не настъпва прекратяване по логиката, че има и други субекти, извън основния субект. Същото може да намери приложение и при напълно осиновяване.
II.   Пълно осиновяване – чл. 65(1) СК. При смърт на единствения или двамата осиновители пълното осиновяване не се прекратява автоматично. Прекратяване може да се иска по исков ред, пред съда. Право на предявяване на този иск имат осиновения, неговите рождени родители, настойник/попечител – които са назначени след смъртта на осиновителите, прокурорът. Съдът следва да постанови решение съобразно интересите на осиновения.
III.   Чл. 64(1), т. 3 – визира хипотеза, при която от съществено значение е крайният резултат – дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията осиновител-осиновен.
Връзката между осиновител и осиновен е изпразнена от съдържание. Причините за този краен резултат могат да бъдат всякакви. Техният анализ обосновава крайния резултат.
1.   Разграничение между тежко провинение и останалите възможни причини: Тежкото провинение представлява противоправно, виновно поведение, което съществено нарушава изискванията за нормални отношения. Преценява се с оглед на всеки конкретен случай. Престъплението и деликтът представляват тежко провинение, но и всяко друго поведение, което отговаря на тези характеристики. От значение е авторът на деянието, но не и към кого е насочено то. Приема се, че малолетни лица не могат да извършат подобно деяние, защото тогава то ще се обяснява с оглед на полученото от осиновителя възпитание. При тежко провинение право на иск има невиновната страна.
2.   Други обстоятелства – невиновни прояви или състояния на една от страните /малолетното дете/; обективни състояния, често са свързани със здравословното състояние на детето; прояви на трети лица; развод на родителите – не сам по себе си, а с оглед на конкретния случай. Искът може да се предяви от всяка от страните – осиновен или осиновител. Ако е засегнат обществен интерес, иск може да предяви и прокурор – чл. 64(3) СК. Такова засягане е налице винаги, когато страдат интересите на детето.
IV.   Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие – чл. 64(1), т. 2 СК. Прекратяването по взаимно съгласие се извършва от съда. Съдебното решение се основава единствено на общата воля. Законът изисква за да е съгласието валидно, страните да бъдат дееспособни. Прекратяването по този начин следователно е възможно след навършване на пълнолетие от детето. Подава се обща молба до съда да прекрати осиновяването по взаимно съгласие. Това производство е охранително – съдът не решава някакъв спор.
V.   Прекратяване на осиновяването в случаи на унищожаемост – чл. 64(1), т. 1 СК.
Както и при брака, унищожаването на осиновяването има действие само за в бъдеще. Чл. 64(1), т. 1 СК изброява като основания за унищожаемост на осиновяването текстове, свързани с предпоставки за извършване на осиновяване. Нарушението на тези разпоредби води до наличие на порок на осиновяването. Прави впечатление, че в тази разпоредба липсват някои от текстовете, които уреждат предпоставките на осиновяването. Защо това е така?
1.   Не е основание за унищожаемост чл. 50 – ако осиновяващият не е дееспособен или е лишен от родителски права, осиновяването ще бъде нищожно.
2.   Липсата на съгласие на съпруга на осиновяван или осиновяващ – чл. 54(1), т.3 СК, не е основание за унищожаемост, защото тяхното съгласие не е решаващо, те не са страна.
3.   Чл. 55 – невзимането на мненията на посочените в разпоредбата лица не опорочава осиновяването.
4.   Формата за даване на съгласие и мнение – чл. 56 СК. Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда. Останалите лица имат няколко възможности – лично; с писмено заявление с нотариално заверен подпис; чрез изрично упълномощено лице. Законът не посочва последици от неспазването на тази форма за даване на съгласието. Осиновяването няма да е нищожно поради липсата на форма на съгласието, защото само съгласието е нищожно. От своя страна обаче самата липса на съгласие е основание за унищожаемост по силата на чл. 64(1), т. 1 СК.
5.   Посочена е ал. 2 на чл. 57, но не е посочена ал. 1. Според Станева ако има нарушение на ал. 1 или ал. 2 – т.е. не са били налице предпоставките на осиновяване без съгласието на родителя, тогава няма съгласие по чл. 54, следователно осиновяването е унищожаемо по силата на чл. 64(1), т. 1 СК. Чл. 57(2) СК е изрично посочена заради последното изречение на този текст – взимането на съгласие от управителя на заведението
6.   Срокове за предявяване на унищожаемостта.
1)   Искове за унищожаване, когато липсва съгласие от някое лице се подават само от лицето, чието съгласие липсва. Правото на иск следва да се упражни в срок от 1 г., който тече за родителите и осиновителите от момента на узнаване, а за осиновения – от навършване на пълнолетие.
2)   В останалите случаи искове за унищожаване могат да предявят всички заинтересувани лица. В тези хипотези срок не е предвиден. Как следва да се определи този срок? Възможни са следните подходи:
-   общ давностен срок;
-   общ срок за унищожаване на сделките;
-   законът не е поставил срок, за да не ограничава това атакуване във времето. Станева застъпва тази теза, защото срок е посочен при липсата на съгласие. Освен това, ако се прави аналогия с другите случаи на унищожаемост в Семейното право – т.е. с брака, при него също не се посочва срок за упражняване на правото на иск за унищожаване.
7.   Отпадане на пороците не е възможно – т.е. осиновяването не може да се заздрави.
VI.   Последици от прекратяване на осиновяването.
1.   Прекратените връзки се възстановяват, нововъзникналите връзки се прекратяват.
2.   Името на детето следва да се промени.
3.   Акт за раждане – в новия акт се посочва, че осиновяването е прекратено. Изважда се първоначалния акт за раждане.
4.   Последиците настъпват за в бъдеще.Осиновяването се зачита във времето – чл. 67 СК.

благодаря много. това е, което е нужно като информация. от юрист. мерси за професионалния постинг 

Аз съм от масовката и не съм си позволявала до сега да израз грубо отношение към някои изразил мнение по тема. Винаги съм излагала своето мнение. не че ми е ден за заядане, но ... Донна2, много неприятно впечатление ми направи твоето отношение към Мата. Още по-грозно ми се стори изявлението ти към масовката Гражданска инициатива. Питам се защо си тук? Тук ние не плащаме. използваме съвсем безплатно болката на другите, за да облекчим своята. Разказваме болките си, за да помогнем на някой, които би имал нужда от това.
Изобщо не съм по темата. Но и дете зад граница "изкарах", само със съгласието на един родител, без да съм му родител. Пълно, непълно - децата не бива да страдат, независимо от юридическите постановки и въпреки тях. Мата е дала шанс на едно дете, Мата е дала любов на нейното дете, Мата се бори за щастието му и си плаща за това. Свалям й шапка!

нека не задълбаваме. квото било, било. минало е. аз имам добрата черта бързо да забравям, тоест да не ми тежи. лесно паля метлата, но и лесно я приземявам. просто е въпрос на мотивация. честно казано днес, като бях в дом номер седем ми дойдоха съвсем други мисли. имам си там една голяма слабост, едно цигане, което прилича на маймунка. кукленият театър беше започнал вече, децата седяха гушнати в каките, които бяха дошли. та моят муни, като ме видя и протегна ръчички и каза. ей я ТАЯ, пак дойде.... и веднага ми се хрърли на врата. та след такова нещо честно казано съм пречистена. вярно, че е малко, което давам на това дете, оставено в дом. но е по-добре от нищо. и аз не съм по масовките, едно време бягях от манифестациите. индивидуалист съм до мосъка на костите си. но когато се отнася до тези деца, просто съм говотова на много, дори и да е страшно, опасно и непрепоръчително. защото мисля, че мисленето на обществото може да се възпитава и променя. и че дори да сме много добри професионалисти, понякога трябва да оставим и малката искра на милозливостта да размъти съзнанието ни и да се опитаме да излвечем най-доброто и от недотам добри неща. с цената на компромиси и човеколюбие и вяра в хората и в доброто в тях.
в това вярвам аз, в това ще науча и моето дете да вярва. пък да става каквото ще.

Виж сега случая на мата не ме интересува ,тая жена е супер груба и нетактична ,пази боже щом ще тегли по една  на околните ,няма що блазе им  .
Изразих мнение по отношение на осиновяване тя се държа отвратително щяла да ми тегли една ,ама да тегли на себе си и на семейството си .Да и се извиня ли НИКОГА, тя сама да си помисли върху поведението.Я прочетете постовете какво пиша аз и какво пише тя. След това което е написала за мен това  е отврат  .Преправих поста си за де не ставам крайна като нея.
А за масовката да няма какво да правя там не обичам такива неща , тъй като те са на съвсем друга плоскост ,но вие просто няма да го разберете и току виж се намерила някоя друга мата да дрънка глупости,по-големи от на мата . Но ще ви напиша само едно изречение ,а го разбирайте както си искате -добра социална политика може да си позволи само една добре икономически развита държава .
Я сега да чуя какво по точно ти направи  лошо впечетление-цитирай Да не би аз да съм обиждала......мата започна с това ,че съм била открила топлата вода и разни други...... толко  пошласт  не бях срещала!

А къде аз ще участвам не е твоя работа ,що за щуротия  да ми даваш ленински наставления къде аз да се включвам боже опази

Bebitor , мила/и

не съм и няма да сипозволя да пиша това, което постваш, защото съм от този отбор - на осакатените и на болезненодолавящите нещата.
Няма спор, че си прав.
НО

Може да съм страхлива, но твоите точно думи ги превеждам като за аудиторията - казах в предни постинги, че от всякакви пороци може да са засегнати актовете и процеса с произтичащите от това последици.
Който разбира - би разбрал, който не разбира - не би се шашнал !!!!!!

Ама на хора притеснени и наранявани, които надали правят разлика между унищожаемост и нищожност, а като им пишеш за част от възможностите, че са неограничени и със срок - хептем ги лишаваш от малкото спокойствие,  което жадуват.

Тук четат неограничен брой хора. 
Струва ли си на едни отрудени и минали през какво ли не докато имат дете и искрени към детето си, хорица от дълбоката провинци, да им пратиш някоя фуста, вдъхновена от писанията ти тука, да им трови живота с намеци и инициирани проверки на документи, които отдавна събират прах някъде и дано да си го събират до края. Или да ги вкараш в тежки мисли, струва ли си ?

"Фустата" трудно ще докара нещата докрай, познавам повече био-мами отколкото всички тука, липсва им целенасоченост, последователност, яснота и пр., ама да отрови живота на някого - много ги бива.
Какъв е шансът родителите  да имат свестен адвокат - малък.
Какъв е шансът животът им да бъде спокоен - малък.

Децата имат нужда от щастливи и удовлетворени родители, а после от дрехи, гардеробче и т.н. Дай да не ги шашкаме хората, те са достатъчно преживели, вервай ми.


Не всяка информация е за всички аудитории, като майка и като нещастно детенце ти го казвам.
Ако всеки имаше до себе си грамотен и порядъчен адвокат - ОК, веднага би си провел разговори и би бил спокоен.
А при "миш-маша"  в образованието и в главите на на социалните ..., къде е вината на осиновителите - никъде.


Тези мисли  (да не се стигне до порочни актове) са ми в главата всеки път като чета как се броят дните и как се мисли, че само времето е единствения проблем.
Най-важно е да имате читави актове, мили осиновители, поне от правна гледна точка. А иначе - да сте здрави и спокойни е най-важното.

Тайничко се надявам, при порок в актовете, държавата "да разтвори чадър" над въпросните осиновители, ако отношенията с детето са здрави, и да замаже проблема, ако не е много раздухан. В крайна сметка гафът няма да е на осиновителите. Имаше подобен случай с няколко брака преди време, даваха случая по ТВ.

Бебитор, Донна2,
Може да изглежда мекушаво написаното от мен и сигурно е така.

Ама освен колега съм и майка и дете и свободна няма да стана, поне в този живот.
Затова да си мерим приказките според аудиторията.

При завършена процедура и детето у дома, макар и порочна, имат ли шанс осиновителите без рискове да санират нещата, ако въобще подлежат на саниране ? - отговорите са болезнени и колегите ги знаят.


За мен първата заповед като при лекарите е: Да не вредим.
А после е заповедта да помагаме.

 

Donna2, позволи ми една отметка: за каква масовка говориш като до момента в инициативите са се се включили десетина души на кръст, а физически в някакви последователни действия половината на тези. Чакай да направя рекапитулация - за територията на цяла България - има, няма толкова: 10-12 души!
Това не е масовка...
Не се засягай, но всъщност твоята позиция е част от масовката - тази, която предпочита да се държи настрана и да не взима отношение. Във всеки случай, досега не сме си позволили да даваме класификация на същата.
За професионалната информация съм ти благодарна!

Бебитор, благодаря за информацията!

Дона, не се заяждам, ама като не те интересува какво правиш - гимнастика за ума и езика ли? Неправилното място за тези упражнения си избрала.
Ако влети отново модератор с метлата, това няма да е за пръв път в твоите постове - не ми е ясно защо избра за поле за изява точно този подфорум.
Моето дете като пипне веднъж печката, не повтаря  

Miraetta, безкрайно сте права... Всъщност, просто се опитвам да помогна и да убедя майките да не осиновяват непълно дете от дом. Защото родител, изоставил детето си, наистина е способен на всичко, за да удовлетвори собствените си нужди. Мъчно ми е за дечицата, които са там, затова с цялата си съвест се застъпвам за варианта пълно осиновяване! Те се нуждаят от стабилни правоотношения и истински родители, топлина и грижи, всички сме на това мнение по въпроса.
Когато бях в родилния дом, станах свидетелка на една ситуация.
Жена от малцинствен произход искаше да остави детето си в дом за 6 мес. Акушерката направо я отряза, че не може. Или да го оставя за осиновяване и да подпише всички документи за това, или въобще да не го оставя! И, казано честно, тази практика ми хареса. За съжаление го няма законово уредено

Мамите няма да ми прочетат даже постинга, готова съм да с обзаложа.

Мерси, Бебитор.

Много търсих начини осиновителите да имат мехнизъм за контрол върху социалните за конкретния случай, но надеждите са малки.

Загуби баса още преди минути, Мираетке... 

Сега, щом държите, нека си извадим ризите на показ - не чак кирливи, ама леко захабените.

Ние, тези от "масовката" също си имаме нашите позиции и често разпалено дискутираме. Хайде Мата да ви каже, колко пъти в седмицата се хващаме за косите, добре че не сме една срещу друга, а сме във виртуала, но не правим сеир от това.
В опитите си да стигнем с нашите непрофесионални мозъци до някакви истини, истини, които биха работили в услуга на децата, не на осиновителите, така сме се изнервили, че оня ден се карахме един час, докато разберем, че говорим за едно и също...

Не обиждайте интелигентността ни като ни поставяте в някаква категория.
По-скоро дайте факти щом имате повече опит покрай професиите си.
Разкажете, дайте ни някаква позиция, какъв е смисъла да се нахвърляме и доказваме кой прав, кой крив, кой ще разбере, кой не...

Убедена съм, че аз пък знам някои неща, които вие не знаете, мама Галя други, Мата други, к. димитрова... всеки един от нас има знания, които могат да бъдат от полза. Нека тези различия бъдат повод за дискусия, не за скандали!

Защото, честно казано - мен мълчанието, фалша и непукизма на държавните институции не ме отчайва, но тези сценки от хората, които са на страната на децата - да!

  Дар За Мен,

Е от това по-ясно какво може да бъде:

При завършена процедура и детето у дома, макар и порочна, имат ли шанс осиновителите без рискове да санират нещата, ако въобще подлежат на саниране ? - отговорите са болезнени и колегите ги знаят.


За мен първата заповед като при лекарите е: Да не вредим.
А после е заповедта да помагаме.   

То оголено "до кокал" съм го казала.

Добре де, нека ви попитам нещо, така както би ви попитала всяка нормална жена, което не е на "ти" с материята.

Периодично посещавам разни специализирани институции за деца. Всички деца са невероятни и се радват да ги гушкам и да се закачам. Гледам да не се привързвам, макар това да е невъзможно.
С времето аз тайно в съзнанието си имам любимци, същото... се случва и с тях, обаче.
Едно дете си ме избира, ама наистина. Усещам, че е различно, другите искат просто да ги гушна, моите обятия са миг за нещо жадувано и непознато. ТО обаче е различно. ТО примира в ръцете ми, утихва и ме гледа с такава нежност... чувствам, че ме избира, сякаш ми казва не просто "вземи ме", а "искам те"...

Вече няколко месеца избягвам да отида там. Страх ме е.

Това дете е на около 3 години. Не знам защо още е там, но да предположим, че няма подписана декларация.

По логиката на закона, аз мога ли да се опитам чрез дирекцията, съответно съда, да достигна до родителите и да направя опит да получа съгласие за непълно осиновяване (дали е препоръчително, го оставяме настрана).
За пълно и дума не може да става, защото това би означавало да прескоча целия закон за закрила на детето и всъщност, освен че няма кой да ме подкрепи в това, бих била в нарушение.

Тоест, кажете ми на прост език - единствения начин да осиновя ТОВА дете е непълното осиновяване (ако има съгласие, разбира се) или дори и този вариант е абсурден в настоящата ситуация?

Как мога да поема грижата за ТОВА дете?

Мираета, или още болестта ми е във вихъра си, или просто не разбирам какво ми казваш в "санирания" пост.

така..........я да внеса яснота, че стана мазало.
дона, никъде не виждам да съм те обидила грубо и лично. твърдението ми, че имаш някакви познания по право ли те обиди. ми не е ли така.
е, оказа се че си юрист, не съм знаела, то не ти пише в профила. мен би ме поласкало например, че някой ми казва че имам  познания в професията ми.
другото, за тегленето на една. ами в моето семейство целият израз е.......тегля една обида и си обирам крушите............
това, че ти, от твоя гледна точка довършваш мое изречение не е коректно.
ако в твоя дом тази част от изречението има друго продължение ти казвам как е в моя.
другото, което е съществено, че никъде не съм писала да ти тегля една, а да тегля една.
така че, ти, като юрист с опит, какъвто разбрахме че си, би трябвало да усещаш разликите. аз например не съм си редактирала мненията и ги прочетох наново и видях, че груби и обидни думи срямо теб не съм употребила. виж, ако ти, като юрист ги виждаш-дай да ги видим и ние. а и друго ме наведе на мисълта, че си по скоро любител-юрист. объркването на термините, които всеки стажант би трябвало да е научил. в случая цитирам.........А сега със здраве няма да се занимавам по -вече с теб...щото скоро се занимавах с една като тебе дето се беше хванала за главата ,биомайката развали осиновяването за жалост. и просто вметнах, като лаик, че термина не е разваляне, а прекратяване. аз например работя с интубирани пациенти и подобна грешка би била еквивалентна на това да объркам катетър с анус претер.
за това, как ти си писала, нямам забележки. каквото си мислила, писала си. и тъй като явно си останала с впечатлението, че знаеш и какво мисля аз като пиша, направих това уточнение. а и за да спестя на аудиторията ровене назад в темата.
аз прекратявам с изясняването на личните си отношения тук. и предлагам да се върнем към темата, за да има някаква полза от нея, а не да си чешем езиците.

първи конкретен въпрос.

може ли да се трансформира непълно в пълно осиновяване. ако да-защо. ако не, пак защо.

По първия въпрос -Не и за да не разочаровам някого обърнах и съдебната практика и литературата -демек аз да не би да не съм в час ,защо не ли ,защото законът не дава такава правна възможност. Избираш си начина на осиновяване , при непълното осиновяване целта е ...е писах я по-горе ква е , не се губи биологичната връзка с родителите ,тия родители не биха дали съгласие ,ако се би загубила биологичната връзка ,а и закона не дава правна възможност да се избегне ,чрез заобикаляне по тоя начин императивната уредба на двата вида осиноване и по -ковкретно на пълното осиновяване инък то би се обезмислило .

Коментирах възможността или невъзможността да се заздрави засегнат от пороци акт. Това е саниране.

благодаря. с какъв довод съдът би отхвърлил или не би допуснал такъв иск. с по-долу изложените в отговора доводи ли или има нещо друго.
отговора, който аз получих от юрист, като за лаик беше следния. един подобен иск няма предмет. тоест, подобна трансформация не може да бъде направена защото може да се приравни на това, родител да поиска да осинови собственото си дете, което естествено е безпредметно. от друга страна юристи от министерството са казали че подобен иск няма да бъде удоволетворен за да не се създава прецендет за заобикаляне на закона. същия отговор чух и от мастита столична юристка. склонна съм да вярвам, а и ми се струва много по-логичен отговора с това, че подобен иск няма предмет.

следващите въпроси са повечко. и те засягат плюсовете и минусите при непълното осиновяване. плюсовете са ясни. да почнем с минусите и с прословутото изнудване. мираета ще ме убие, но за мен е важно заради другите деца.
това за прекратяването със смъртта на осиновителите е вече ясно и логично, след като никой от биологичното семейство на осиновителите не е роднина на детето по закон, превантивната мярка да не се доберат биологичните роднини до наследството на детето е то да не наследи нищо. от собствен опит мисля, че прехвърлянето на имотите на мои близки е най-удачният вариант. докато детето стане на 18. предпоставката са естествено перфектни отношения с тях. ако недай си боже се гътна утре, моето дете няма да наследи нищо. всичко е вече собственост на майка ми.
може би в тази насока закона би търпял поправка или по точно някаква клауза, ако детето има наследство от осиновителите то да не може да бъде ползвано от биологичните му роднини. разсъжденията са ми чисто лаишки. но трябва да мислим за повече случаи.

какви са други евентуални методи за изнудване. тайна на осиновяването няма, това е ясно. рискът някой ден биологичната майка да спи на черджето и да тормози детето го има. но мисля в този случай има начини това да бъде спряно. не говоря за саморазправа, а за законови начини, след като е в ущърб на детето и това бъде доказано.
естествено, че най-доброто за детето е да има социален контакт със своето биологично семейство. на това съм привърженик. но хората се променят и случаят може да наложи този контакт да бъде српян за доброто на детето, приемаме например че биологичната майка е наркоманка или се разболава от шизофрения или детето да има психически пробеми от срещите с биологичното семейство. или да кажем най-прозаично биологичното семейство започва да изнудва осиновителите. би трябвало да има някакви мерки.
това са ми питанките.  целта е този вид осиновяване да стане по-ясен за хората и те да могат да взимат решението си на базата на информацията.

благодаря много още веднъж дона,  и се надявам и завбъдеще да закопаем томахавката на войната, защото тя никому не носи нищо добро.

Първо нормите касаещи осиновяването са императивни /задължителни/ ,няма правна норма ,която да дава такава правна възможност /да се трансформира  непълно в пълно осиновяване/ , с две думи делото няма предмет . За никакв прецедент не може да става дума ,защото вс. едно осиновяване си има фактически състав ,факстическия състав на пълното осиновяване е мн. по тежък от тоя на непълното . Как ще трансформираш непълното в пълно ,когато не е изпълнен фактическия състав на пълното-отговора е никак. Едно такова съдебно решение ще е НИЩОЖНО и никой съд няма да си позволи да го направи ,господ да им е на помощ при една проверка от инспектората .

Питаш ме какво ще стане ако биородителите упорстват да се виждат с детето и то постоянно ,ако са хора на място може да се разберете и няма да е зле да се запази някакв социален контакт ,но ако става въпрос за детет от дом и родителите ви изнудват и аз не зная как да ви помогна ,има да пишете жалби до прокурора и да искате да ги предупредят с протокол да не ви притесняват и така ...Какви са начините на изнудване ли ,боже ами това може да го реши само чове който реши да изнудва ,мисля си че такива хора няма да им пука особенно за децата им , а ще се интересуват от някой други материални фактори .../лично мнение /.Е ако детето не желая да се вижда с биологията  това е друга тема ,никой не може да го накара на сила и сигурно и биородителите биха се отказали просто номера няма да мине в тоя случай.
Не вярвам някой да реши да поправя текста на непълното осиновяване ,тъй като неговото предназначение е с цел да се уредят близки роднински отношения и то най-вече по отношение на  наследяване.

Момичета, като юрист ще ви кажа, че правната логика е по-различна от житейската – за съжаление. И в моята глава се въртят само черни сценарий какво биха могли да направят биологичните на осиновителите или на детето.
Днес прочетох темата и си направих труда да погледна част от съдебната практика по непълното осиновяване. Повечето съдебни решения са свързани точно с въпроси на наследяването, или с осиновяване от роднини.
Донна е обяснила защо не може непълното да се трансформира в пълно - съгласна съм с нея.
За сега само с това мога да се включа, но ще продължа да се ровя.

ясно. костелив орех е непълното, ма нейсе. в крайна сметка всичко опира до хора. и осиновителите и биологичните родители. законите имат наистина друга логика, но се прилагат върху хора и там всеки случай е индивидуален. естествено, че малко хора биха се съгласили на непълно осиновяване. въпроса е обаче какви законни права имат биологичните родители. теоритично  и при пълното осиноваване биологичните родители могат да изнудват. изнудването си е престъпление винаги. оставам с впечатлението, че тъй като този вид осиновяване почти не се практикува, наименованието му е подвеждащо. непълно. демек осиновил си детето отчасти. поне така го тълкуват по разни служби. в крайна сметка моят извод е следният. детето има две майки и двама бащи, но единствените родители са осиновителите.
от друга страна, ако трябва да задълбаваме, майка е само биологичната, а жената осиновителка е родителка.
  тенкю на юристите.

В случая пак го омота,ама нищо .Майка ще е осиновителкаат ,родителските права минават върху нея. Биологичната връзка се запазва ....това си е някакъв хибрид.Обаче , на биородителите не са отнети род. права ,но те не ги упражняват . Биородителите в случая не отговарят за детето . Ей тука става манджата ,а става защото това осиновяване е останало от миналото ,то е преследвало съвсем други цели и наложено на нашето време става леко ....кофти. Изнудване трябва да го докажеш ,нещо което си е трудно. Но ,ако насреща си имаш хора ще се разбереш ,ако ли не СОРИ...
С две думи ,ако биомайката каже на детето по улицата аз съм ти майка не тя ...не виждам член по който да я подведеш под отговорност.Затова при такова осиновяване позициите трябва да са ясни от самото начало на страните. И се моли на среща си да имаш хора които да са разбрани ,не плаша никого и не жалая да ме разбират така ,сега може би ме разбрахте защо в случая не съм фен на тва осиновяване . А на тебе и на детето ти ви пожелавам много щастие и късмет в живота.

Момичета,
кажете ми на практика спазва ли се тайната при пълното осиновяване?
Може ли без много усилия да се научат имената на биолог.родители от детето, а биологичните да открият детето и осиновителите?

благодарско дона.
на мен отдавна ми стана ясно, че положението е тип-цапано дупе с тикви. естествено предпоставката е разбирателство. инак става много неприятно.
затова и тези осиновявания не са популярни. те са май само за смелчаци.
аз съм на принципа-ако нещо е ясно обаче не е чак толкова страшно. колкото до това, че биологичната майка един ден на улицата ще каже че е родила детето-това е съвсем нормално и приемливо. след като се навива човек на такова осиновяване, трябва да е наясно и с тази му част. лично аз проблем с това нямам и никога не съм имала. принципно съм против тайната на осиновяването и против всякякви тайни като цяло. имаш ли тайни, имаш ли какво да криеш-ставаш уязвим. става дума единствено за конкретно очертани граници. на правата и задълженията и то най вече в името на доброто на детето. отношенията между всички майки и бащи за божа работа и човешка най-вече. аз гледам на нещата от положителната им страна. и съм непоправим оптимист. приела съм, че имаме малко по-нестандартна фамилия и това никога не се е явявало проблем. да натяквам сега на детето че друга жена го е родила не е реално, тя е само на годинка и три месеца и е малко раничко. специално моята нагласа за нещата от самото начало беше, че един макар и не много чест, но постоянен контакт с биологинчата майка ще е от помощ за всички участници. детето ми има и големи брат и сестра и моето изрично желанние е алекс а ги познава от най-ранна възраст. когато нещо е даденост човек не прави трагедии от него, но естествено ситуацията е необичайна. всички съветват да нямаме контакт с биологичното семейство, аз съм на по-особено мнение. при такова осиновяване това не е идея-майка. въпроса е за вида на контакта, но това е индивидуално. като цяло контакта при този вид осиновявяне е по-скоро полезен, отколкото вреден.

по домовете има всякакви изоставени деца. в някои от случаите родителите имат странен морал, странни задръжки и странни доводи. да подпишат отказ и никога повече да не видят детето е неприемливо за тях и птредпочитат то да е в институция, но да не са се отказали от него. компромисният вариант на непълното осиновяване, който им гарантира родствена връз детето за някои от тях се оказва приемлив и така те са напълно удоволетворени. колкото по-регламентирано откъм техничеката част е едно подобно осиновяване, толкова по-големи са шансовете отношенията след това да бъдат точни и ясни. когато хората имат една обща цел-благополучието на едно дете и тя ги води, винаги намират общ език, рано или късно.

  Най подир сме на една позиция ,за което се радвам.
Желая ти много късмет   

И в тази връзка, да повторя въпроса си, че мина между капките:

Дете, което живее в институция, няма подписана декларация за съгласие за осиновяване и не е вписано в Регистъра,  може ли да бъде осиновено законно по процедурата за непълно осиновяване?

Здравейте!
Това е моят първи пост тук и се надявам да бъдете снизходителни!
Искам да изкажа мнението си по въпроса за непълното осиновяване.Според мен то е подходящо само при осиновяване от роднини или доведен/втори/ баща или майка.Видях,че се правят аналогии с отвореното осиновяване в Западна Европа и САЩ,но повярвайте ми-между непълното осиновяване и т.нар. Open adoption няма нищо общо.Имам специализация и известен стаж в САЩ,и знам,че целта на отвореното осиновяване не е да се запазят връзките между биологичните родители и децата,а да се намали чувството на вина в биологичните родители и да се даде възможност на децата да преодолеят най-големия проблем в тяхното израстване-да могат да си отговорят на въпроса :"Кой съм аз".В системата на отвореното осиновяване не се допуска запазване на връзките с роднини по низходяща линия на осиновения с редки изключения-когато биологичния родител е починал.В над 80 % от случаите на отворено осиновяване осиновителите само са задължени да информират биологичните родители за състоянието на детето,да изпращат снимки веднъж на 6 месеца или година...и с това контактите приключват.Социалните служби в САЩ са много внимателни по отношение на вмешателството на биологичните родители в живота на детето.Последният случай,по който работих,беше следният:Бездетно семейство се договаря с непълнолетна майка да осиновят детето и,като обещават неограничени контакти на биологичната майка с детето.Детето пораства,става прекрасна 14 годишна госпожица,и тогава започва най-страшния конфликт.Осиновителите са хора на около 50 години,биологичната майка е на 28...Осиновителите желаят детето да учи,да посещава курсове...биологичната майка иска да ходят на дискотеки и да пазаруват в бутици.Представете си какво би искал един тийнейджър-да заляга над учебниците или да си прекарва весело.Осиновителите реагират остро,казусът стига до съд,където съдията преценява,че е в интерес на детето и неговото бъдеще всякакви контакти с биологичната майка да бъдат прекратени.Биологичната майка нарушава съдебната заповед...и е въдворена "на топло" за три години.Детето от своя страна обвинява осиновителите си...и всичко това означава четири напълно разбити живота.

Между другото много интригуващо звучи:Създава се правна връзка/отношения на родство / само между осиновения и осиновителя... Това означава ли,че ако в едно семейство има три деца,едно от което е осиновено непълно,то другите две не са негови братя и сестри???Друг момент-трябва ли осиновителят да търпи инвазия на всичките биологични роднини на детето?
Според мен непълното осиновяване е нещо като приемни грижи,само че завоалирано с други думи.Затова смятам,че единственото му приложение е само при осиновяване между близки роднини или в семейства,където единят съпруг осиновява детето на другия.

детето е в роднински връзки с биологичните деца на осиновителя. не, никой не е длъжен да търпи инвазии от биологични роднини. има си начини да се спрат, ако са неприемливи за възпитанието на детето.

възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи-ерго, децата на осиновителя са всички негови деца и помежду си братя и сестри

Като изключим това, че gv70 явно не е детайлно запозната с непълното осиновяване в БГ, описананата американска практика като логика май е точно в подкрепа на това, за което апелира Мата да се използва формулата на непълното осиновяване.
Особено ми хареса това: "... целта на отвореното осиновяване не е да се запазят връзките между биологичните родители и децата,а да се намали чувството на вина в биологичните родители и да се даде възможност на децата да преодолеят най-големия проблем в тяхното израстване-да могат да си отговорят на въпроса :"Кой съм аз"."
Отделен е въпросът, че в Щатите явно е доста по-уреден въпросът за правата, процедурите, съответно има и съдебна защита, все в интерес на детето, докато тук - не.

С риск да предизвикам нови спорове,ще си позволя да цитирам два члена от СК:
Чл. 62. Извън случаите по предходния член осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения.
Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.
...или според мен/ а вероятно и според СК / детето на осиновителя,ако е осиновено при условията на непълно осиновяване, НЕ е брат или сестра на другите деца в семейството,както и никой не може да откаже контакти на роднините по произход на детето.

Ще си позволя да цитирам още един член от СК:
Прекратяване на осиновяването при смърт на осиновителя
 
Чл. 65. (1) При осиновяване по чл. 61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения.
(2) При осиновяване по чл. 62, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.

Сещам се за няколко възможни юридически казуса:
1.Дете е осиновено от самотна майка при условията на непълно осиновяване.Малко по-късно се появява биологичния баща на детето и предявява претенции за бащинство.Ще бъде ли допуснато от съда неговото бащинство,или детето ще остане да живее в непълна среда?Ще има ли задължението да плаща издръжка?Ще има ли право на визитации и родителско време през лятото?
2.Семейство със затруднения решава да даде детето си на друго семейство за непълно осиновяване .В последствие единят от осиновителите почива/да речем при инцидент или катастрофа например/ . Има ли възможност за биологическия родител да възстанови част от правата си?

e, осиновителят и неговите низходящи са осиновителят и неговите деца и внуци и правнуци и прапрапра.... с тях детето придобива родстена връзка като по прозиход. демек да речем аз съм осиновила гошко, а имам свои две биологични деца пенка и иван. те са мои низходящи роднини по прозиход. с осиновяването на гошко непълно той става също мое дете. гошко приодобива роднинство като по произход с мен и с пенка  иван. аз му ставам майка, тъй като съм осиновител, а пенка и иван му стават брат и сестра, тъй като са мои низходящи.
после да кажем осиновявам пълно донка и непълно таня. те също стават сестри на гошко. и раждам спиридон. спиридончо става брат на всички, гошко също е брат на всички. и всички са мои деца и мои низходящи по произход. осиновени или не, непълно или пълно.
и всички помежду си са братя и сестри.

Точно този вид спорове, подплътени с факти, позволяващи тълкувания са невероятно полезни за форума. А и с наличието на юридически мозъци, които могат да помогнат в тълкуването, спора е повече от конструктивен.
Продължавайте да спорите, в този дух, много ви моля. Така се ражда истината.

мама Галя е много права.

да се върнем на бабата и дядото на гошко, щото след осиновяването той въпреки всичко има само тах като баба и дядо, тоест биологичните.да кажем аз им отказвам контакт с гошко, тъй като те са алкохолици и когато го виждат го тормозят и стресират. бабата и дядото завеждат дело. те казват колко го обичат, аз казвам колко му вредят. вещото лице, детски психолог, потвърждава моето твърдение и изразява мнение, че контакта не е препоръчителен, защото бабата и дядото да речем бодат гошко с карфички, когато са пияни. в такъв момент не ми се вярва съдът да реши в полза на бабата и дядото.   

  практика никаква поне за момента не открих ,задавала съм си тия въпроси ,обаче ....виж първия случай е мн.и нтересен .Но бих го обсъдила само с колеги ,защото тука рискувам някой разбрал недоразбрал да се нахвърли и да развали и разводни всичко .

Дона, при обсъждането на казуси с непрофесионалисти като нас, съм съгласна че ще има разводняване. Но ако имаш възможност и желание да обсъдиш казусите с колеги и да ни напишеш отговора, помощта ти ще е безценна. Същото се отнася и за другите списващи във форума с юридическо образование или възможност да получат про боно мнението на юристи, подкрепено със законови разпоредби.
В крайна сметка отговаряйки си на такива въпроси може да разберем дали има някакъв шанс непълното осиновяване да даде възможност на децата с неуредено положение да излезнат от домовете и да получат топла семейна грижа. Обаче нито един кандидат осиновител не би се навил на непълно, ако не е наясно с отговорите на въпросите, които се поставят в темата.
В случая държа да подчертая че не става въпрос за дискутиране на уместността на непълното, само за отговори на конкретни казуси, които биха възникнали в резултат на непълно осиновяване.

от друга страна принципа на непълното осиновяване е почти като принципа на мечо пух. колкото повече, толкова повече.
самоцелно прекратяване на контактите с биологичното семейство от страна на осиновителите не е целта на мероприятието. нито е добре за детето, ако отношенията са добри, миролюбиви, лишени от всякакив низки страсти лично мое мнение е, че детето ще има само полза от едно толкова голямо семейство.
със приемане на непълното осиновяване като вариант и биологичните родители и осиновителите са били наясно какво представлява непълното осиновяване и какви отношения произтичат от него. и когато крайната цел е доброто на детето би трябвало всички да са наясно как да постъпват.
при условие, че отношенията по една или друга причина не са блестящи и от това започва да страда детето, смятам, че нашите съдебни органи са достатъчно компетентни и нелишени от човещина. и считам че в подобни случаи има и адекватни мерки за регулирането на всякакви проблеми.
просто този вид осиновяване не се практикува често, ерго, проблемите са непознати и когато възникнат всеки случай се решава като нещо ново. поради тази причина ще мине време, докато нещата се наместят, но аз съм много оптимистично настроена, тъй като считам, че хората узряват дори и у нас, колкото и бавно да е това, за една подобна стъпка като непълното осиновяване.


дона, нормално е във форум за осиновители повечето хора да не са юристи. темата не е за това кой е крив и кой прав, а за конструктивна помощ и изясняване на подробностите по нещо, по което има малка практика и по тази причина е неясно или подлежи на дискусия.

никой не отговори обаче на въпроса на ДАРЗАМЕН, а той е много важен. та ще ви моля да му обърнете внимание.
И в тази връзка, да повторя въпроса си, че мина между капките:

Дете, което живее в институция, няма подписана декларация за съгласие за осиновяване и не е вписано в Регистъра,  може ли да бъде осиновено законно по процедурата за непълно осиновяване?



а колкото до този въпрос

1.Дете е осиновено от самотна майка при условията на непълно осиновяване.Малко по-късно се появява биологичния баща на детето и предявява претенции за бащинство.Ще бъде ли допуснато от съда неговото бащинство,или детето ще остане да живее в непълна среда?Ще има ли задължението да плаща издръжка?Ще има ли право на визитации и родителско време през лятото?

моето мнение, от чисто човешка гледна точка е, че би трябвало това бащиснтво да бъде допуснато, при условие, че този човек е добронамерен.

 Алоу,  аз никой ли съм бря,

Отговорих веднагически на Дар на лични.

 Може, стига :

А)  детето да не е :

1. дете на неизвестни родители;

2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;

3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет.

и

Б)  да са налице останалите изисквания на закона.


Но проверката кое е налице и какво е детето е за всеки конкретен случай, няма два еднакви случая, както не е еднакъв и унифициран животът.
 

Да така е, обаче чисто практически не ми е ясно как ще се свържат желаещите да осиновят непълно лица с биологичните родители. Просто защото социалните служители едва ли ще съдействат за подобен контакт, поради липсата на процедура за това. Директорите на домовете пък при наличието най-малкото на  ЗЗЛД едва ли ще предоставят подобна информация.

Бях намерила някъде устройствен правилник за работата на ДМСГ - сега пак ще проверя

Аз го имам, не търси.

да ти го пусна на лични или тук ?

ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца
Издаден от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 49 от 16.06.2000 г., изм. и доп., бр. 93 от 19.10.2004 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 7/2000 г., стр. 309; кн. 11/2004 г., стр. 445
Библиотека закони - АПИС, т. 11, р. 2, № 600
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , наричани "домове".
Чл. 2. Домовете са юридически лица на бюджетна издръжка за специфични функции.
Чл. 3. Домовете осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Домовете осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на децата.
Глава втора

УСТРОЙСТВО

Чл. 5. Домовете се състоят от следните задължително обособени структурни единици:

1. жилищен блок;


2. медицински блок;


3. административно-стопански блок.

Чл. 6. (1) Жилищният блок е структурна единица, състояща се от:

1. спални помещения;


2. помещения за хранене;


3. помещения за игри и бодърстване на децата;


4. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) помещения за контакт на децата с родители, осиновяващи и близки хора.


(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В жилищния блок може да се обособява сектор за деца до 6 месеца, който включва спални помещения и помещения за кърмене на децата.


(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В зависимост от нуждите на дома в жилищния блок могат да се обособяват и други помещения.


(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В жилищния блок работят мултидисциплинарни екипи.

Чл. 7. (1) Всеки мултидисциплинарен екип се състои от:

1. постоянен екип за обгрижване на децата, състоящ се от две медицински сестри и една детегледачка;


2. лекар, психолог, рехабилитатор и педагог, като всеки от работещите в дома лекари, рехабилитатори и психолози работи с по 6 постоянни екипа, а всеки педагог - с по 3 постоянни екипа.


(2) В зависимост от нуждите на дома в мултидисциплинарния екип могат да бъдат включени и логопед, социален работник и други специалисти.

Чл. 8. (1) Мултидисциплинарният екип обслужва детската група в жилищния блок.

(2) Детската група е постоянно функционално звено за отглеждане, възпитание и обучение на децата, която се състои от 6 до 8 деца.


(3) В групата се интегрират деца в различна степен на физическо и психическо здраве.


(4) Групата се състои от деца на различна възраст.


(5) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Чл. 9. Медицинският блок е структурна единица, състояща се от отделения и сектори.
Чл. 10. (1) Отделението е диагностично-лечебно звено, ръководено от лекар с призната специалност "детски болести".

(2) В отделението работят медицински и немедицински специалисти и помощен персонал.


(3) Отделението осъществява дейността си въз основа на предоставения му стационар и медицинско оборудване.


(4) Броят и видът на отделенията, както и на леглата в тях се определят от директора според обема и конкретните нужди на ДМСГД.

Чл. 11. (1) В медицинския блок могат да бъдат разкрити сектор за физиотерапия и рехабилитация, сектор за минимум клинико-лабораторни изследвания и други медицински сектори.

(2) Разкриването на приемо-изолационен сектор е задължително.

Чл. 12. Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и обслужващи звена, които не участват пряко в осъществяването на основните дейности на ДМСГД.
Глава трета

ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Основни дейности

Чл. 13. (1) Домът осъществява следните дейности:

1. продължително медицинско наблюдение на деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми;


2. диагностициране, лечение и рехабилитация на деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми;


3. специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми:


а) отглеждане;


б) възпитание и обучение;


в) подготовка за интеграция в обществото чрез посещаване на масови детски заведения, интеграция в семейство, подготовка за осиновяване;


г) (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).


(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 медицинските и други специалисти в дома създават условия за прилагането на индивидуален подход, осигуряващ оптимално физическо и психическо развитие на децата.

Раздел II

Лечение на деца от домовете за медико-социални грижи за деца в други лечебни заведения

Чл. 14. (1) При единични случаи на остри инфекциозни заболявания децата се привеждат за лечение в инфекциозно или друго болнично отделение съобразно профила на заболяването.

(2) При епидемичен взрив лечението може да се извършва и в дома със съгласието на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ).


(3) При други заболявания извън тези по ал. 1 и 2 децата се лекуват в дома, с изключение на случаите, при които се изискват интензивни грижи и лечение или консултативна помощ, които ДМСГД не може да осигури.


(4) При необходимост от интензивни грижи и лечение или консултативна помощ в друго лечебно заведение децата се привеждат с медицинско направление, издадено от директора на дома, лекуващия или дежурния лекар или от лекаря, оказал помощ в съответния център за спешна медицинска помощ.

Раздел III

Осиновяване

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Дете, настанено в ДМСГД, може да бъде осиновено при условията и реда на Семейния кодекс и нормативните актове по неговото прилагане.

(2) На кандидат-осиновителите се осигуряват условия за контакт с детето и с мултидисциплинарния екип, който се грижи за него.


(3) Децата се предават на осиновителите след влизане в сила на съдебното решение за осиновяване, за което се уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане".

Раздел IV

Дневен център


(Загл. изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Домовете за медико-социални грижи за деца могат да откриват дневен център за деца с увреждания, отглеждани в семейна среда, които са с физически и/или психически увреждания и се нуждаят от ежедневна рехабилитация и физиотерапия.

(2) В дневния център се осъществяват следните дейности:


1. диагностика на соматично, психично, неврологично, интелектуално и речево развитие на децата;


2. изготвяне на индивидуални програми за комплексна медицинска и психопедагогическа рехабилитация;


3. изготвяне на програма за работа в домашни условия;


4. логопедични занимания;


5. провеждане на индивидуална и групова психотерапия;


6. рехабилитационни процедури;


7. обучение на родители за провеждане на рехабилитация в домашни условия за подпомагане на терапията;


8. обучение на кандидат-осиновители;


9. консултиране на родители на деца със специални нужди.


(3) Осъществяваната медицинска рехабилитация включва:


1. физикална терапия;


2. медикаментозно лечение;


3. сеанси по релационна психомоторика.


(4) Приемът на деца в дневния център се извършва по реда на чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето .

Глава четвърта

НАСТАНЯВАНЕ И НАПУСКАНЕ


(Загл. изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

Раздел I

Настаняване


(Загл. изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) В домовете се приемат деца от 0 до 3-годишна възраст.

(2) Настаняването на дете в ДМСГД се извършва с влязло в сила решение на районния съд, постановено по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето .


(3) Временно настаняване на дете в ДМСГД може да се извърши със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена по реда на чл. 27 от Закона за закрила на детето .


(4) Спешното настаняване на дете в ДМСГД се извършва по реда на чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето .


(5) Извън случаите по ал. 2, 3 и 4 в ДМСГД се приемат за лечение деца с ниско тегло поради недоносеност със съгласието на техните родители или настойници.


(6) При промяна на обстоятелствата, свързани с приемане на деца за лечение по реда на ал. 5, се прилага редът на настаняване по ал. 2.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Приемането на децата в дома става със заповед на директора и се отразява в книга за движение на децата (уч. форма № 124).

(2) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).


(3) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).


(4) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При настаняване на дете в дома по реда на чл. 17, ал. 2 и 3 се открива лично досие на детето, което съдържа:

1. информация за детето - име, настоящ адрес, единен граждански номер;


2. информация за родителите, настойниците/попечителите или за лицата, които полагат грижи за детето - име, единен граждански номер, настоящ адрес, телефон, данни за здравословното им състояние, изследване за СПИН и сифилис;


3. съдебно решение или заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на детето;


4. индивидуален план на детето и план за действие, предоставени от отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане;


5. медицински документи - лична амбулаторна карта, имунизационен паспорт, налични епикризи, изследвания на детето за патогенни чревни бактерии и чревни паразити с отрицателни резултати, изследвания за Васерман и СПИН на родителите, медицинска бележка за липса на контакт на детето с болен от остра заразна болест;


6. данни за специалните нужди на детето;


7. данни за специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;


8. данни за контакти на детето с родители, осиновяващи и близки хора;


9. други данни във връзка с престоя на детето в ДМСГД.

Раздел II

Напускане

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Настаняването в дома се прекратява по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето от районния съд или от дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 21. (1) Децата от ДМСГД се преместват в други домове за деца при навършване на 3-годишна възраст и съобразно здравословното им състояние, както следва:

1. здравите деца и децата с лека степен на физически и/или психически недостатъци и увреди - в домовете от системата на Министерството на образованието и науката (МОН);


2. децата със средна и тежка степен на физически недостатъци и увреди, както и децата с водещи психически недостатъци и увреди - в домовете от системата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).


(2) Изключения относно преместването на децата, навършили 3-годишна възраст, се допускат в случаите, при които:


1. е разкрита процедура за осиновяване;


2. детето е със средна или тежка степен на водещи физически увреди, освен когато родителите (настойникът) желаят да се извърши преместването.


(3) В случаите на ал. 2, т. 2 децата остават в ДМСГД най-късно до навършване на 7-годишна възраст, след което се преместват в домовете на МТСП.

Чл. 22. (1) Децата напускат дома със следните документи:

1. удостоверение за раждане на детето;


2. лична амбулаторна карта на детето;


3. имунизационен паспорт на детето;


4. копие от епикризата за здравословното състояние на детето;


5. копие от психологическата характеристика на детето.


(2) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).
Глава пета

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 24. (1) Управлението на дома се осъществява от директор, който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност и с придобита квалификация по здравен мениджмънт.

(2) Директорът на дома се назначава от министъра на здравеопазването след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда .


(3) Домът може да има заместник-директор, който е с висше образование по медицина, психология или икономика.

Чл. 25. Директорът:

1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на дома;


2. представлява дома пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица;


3. отговаря за целесъобразното и законосъобразното изразходване на бюджета на дома;


4. утвърждава постоянните и мултидисциплинарните екипи и определя ръководителите на последните;


5. отговаря за редовното изпълнение на имунизационния календар;


6. отговаря за изработването и осъществяването на индивидуалните планове за психомоторно развитие, обучение и перспектива на отглеждане на всяко дете;


7. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


8. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) осигурява при възможност ежедневно посещение в най-близката детска ясла или детска градина на децата от дома, навършили 2-годишна възраст и чието състояние позволява това;


9. осигурява провеждането на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение на децата от дома;


10. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


11. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


12. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


13. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


14. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.);


15. води книга за движението на децата (уч. форма 124);


16. отговаря за хигиенния и противоепидемичния режим;


17. утвърждава правилник за вътрешния ред на дома;


18. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) в случаите по чл. 53г от Семейния кодекс предприема необходимите действия за вписване на детето в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).
Чл. 27. (1) Директорът на дома е работодател на всички работещи в него.

(2) Структурата на дома и щатното разписание на длъжностите се утвърждават ежегодно от директора след съгласуване с министъра на здравеопазването.

Глава шеста

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 28. (1) Финансирането на ДМСГД се осъществява от:

1. републиканския бюджет;


2. съответния общински бюджет;


3. дарителска дейност на местни и чуждестранни физически и юридически лица;


4. други източници.


(2) Родителите (настойникът) на деца, приети в ДМСГД, заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.).

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Домовете за медико-социални грижи за деца се финансират до 31 декември 2000 г. от бюджетите, от които се е извършвало финансирането на домовете "Майка и дете" до 31 декември 1999 г.
§ 2. Правилникът се издава на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 20 за дейността на Дом "Майка и дете" (ДВ, бр. 92 от 1980 г.).