непълно осиновяване

Благодаря ти много.
Междувременно и аз го намерих. Има едни промени от юли 2007ма, които са меко казано интересни:

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 62 от 2007 г.) (1) Децата напускат дома с копие от личното им досие.

(2) Удостоверението за раждане, личната амбулаторна карта и имунизационният паспорт на детето се предават в оригинал.


Мисля да пробвам да изискам тези данни за Никола. Даже сега ще си напиша едно заявление. Не за да се заяждам, ами наистина си искам досието му, ще мога да му го дам един ден.

хм, Фуси, я дейсвай и кажи после как стоят нещата, щото и аз искам досиета. Второто не ми е толкова зорлийско, че вече знаех какви права имам и си ги търсех, ама първото...

Ама той въпроса ти съдържа отговора - казусите биха лишили всеки осиновител от елементарно спокойствие, че да има сили да си гледа детето. А как със сигурност ще установи и то с годни доказателстени  средства кое дете в какво положение е и колко време ще го изследва и по какъв механизъм ? Ти за това нямаш идея, а то е най-важното. Именно поради тези причини, които ти изброих, непълното не е начин да се помогне на децата от домовете.

Непълното не е скрепено със системата от норми за държавна принуда, както е с пълното, която гарантира на новите родители екзистенц -минимума спокойствие и сигурност.

'Белите петна" в неговата законова регламентация  не са случайни - законодателят се е отдръпнал от регламентиране, зашото е преценил, че родовите и семейни връзки и общият възходящ на био-майката и новата майка (или на бащите) ще са този механизъм, който по-успешно от държавата би имал средства за въздействие с цел регулирането на отношенията между възрастните.

Възходящи са майки, баби и т.н., и от мъжки род също, а  низходящи са деца внуци и т.н.

При положение, че правим НПО-то с цел да се постигнат положителни промени, мисля че това скрепяване с норми за държавна принуда, осигуряващо минимума спокойствие може да се пипне, или не съм права.
Нямам предвид днес или утре, а просто да се целим и в него.
Щото децата са там, бе хора, а там е гадно 

Моите идеи са да работите и внушавате идеите си и на органите на местно самоуправление, защото тези домове освен на централно подчинение, са зависими и от съответните общински съвети, а те не искат да си лишат от работни места със сигурна заплата, малките населени места с голяма безработица.

Мира, може да не искат, ама ще трябва. Това е положението. Леле колко ставам зла като се сетя за това дето го пишеш /не зла към тебе, а заради истинността на факта който си написала/

Аз много идеи имам, но те рядко се покриват с масовото виждане.

На масовото виждане му е все тая какво става по домовете. Масовото виждане ако е осиновило си трае, щото няма за какво да се напъва, а ако не е осиновило си трае щото      е и аз не знам защо. Сама за себе си го обяснявам с едно изречение "преклонена главица..." ама дано не съм права за това.

Моята теория е, че ако не е осиновило си трае, щото не ще и да знае, какво е по тези домове - като не знаеш, не можеш да се притесняваш.

Здравейте отново!
Темата ми е много интересна, въпреки,че нямам големи компетенции по българското право.Първият поставен казус-„Дете е осиновено от самотна майка при условията на непълно осиновяване.Малко по-късно се появява биологичния баща на детето и предявява претенции за бащинство” .не е случаен. В САЩ има два подобни случая-казусите „Бейби Ричард” и „Бейби Джесика”,където съдът отнема децата от осиновителите след години,само и единствено защото правото регламентира,че осиновяване може да настъпи само при отказ от родителски права и на ДВАМАТА родители.Това е причината днес в САЩ да има много деца,оставени да живеят в приемни семейства и сиропиталища,без шансове за осиновяване.Американците не искат да осиновяват деца без съгласието и на двамата родители.
Matakosmata-имаш моето пълно съгласие,че всички трябва да са концентрирани върху интересите на детето,но повярвай ми-опитът от моята практика ми показва,че това в повечето случаи не е така,и то не се правят целенасочени злонамерени грешки,а просто....така се получава.Всички сме хора и всички грешим в живота си.За справка-виж един от предишните ми постове.
Само че как-с пълни родителски права/тоест да вземе детето в свое владение/ или...???

100% съгласие.
И пак с извинение,ако нещо постнато от мен не е на мястото си.Не съм против пълното осиновяване,не съм против непълното осиновяване...просто искам да си изясня нещата в по-точни детайли.

gv70, специално за мен твоите постове са много ценни, предполагам и за другите.
за бащинството явно има дупка в закона, която би трябвало да се запълни. според едно тълкуване на закона за непълното осиновяване, мисля че беше в апис, се споменава, че биологичните родители не са длъжни, но могат да подпомагат детето, което е осиновено непълно. това май донякъде обяснява въпроса с издръжката. засега нямам достъп до апис, но ще намерим някой който го има.
би трябвало да се регламентира точно какви права получава евентуален новопоявил се баща. според мен добронамереност се доказва с времето, така че, може би някакви права би трябвало да се дават и след много дълъг период от време, макар че всеки случай е различен и това определено е нож с две остриета.

мен обаче ме интересува друго. значи ли, че ако за пълно осиновяване е дала съгласие само жената родила детето и един ден се появи биологичен баща, тъй като майката в момента на раждането не е била омъжена и следователно е вписан баща неисвестен, той би могъл да предяви претенции за бащинство. това в закона за пълното осиновяване предвидено ли е.

Матооо,

Стига конкретика, че ме вбесяваш. Иде ми за гушата да те хвана да спреш, ама като си те обичам и на кръчма ще те водя другата седмица за РД-то ми.

Ние тука алгоритми и буквари за "бащи", дето се е..ли и бегали или както му викам азЪ културно "постигали хармония"  с определена дама НЯМА да пишем. Но и от мъж до мъж има разлика, както и от ситуация до ситуация - също.

Както и не съветвам други колеги да пишат.

Като тръгне тоя "татко" да си оформя претенцията, да ме викнат мене. Про боно ще  му дам отпор при събирането на доказателствения материал още при първото дело (без ДНК и кръв к"во бащинство, кви пет лева..., а и кой съд ще те задължи да си даваш детето да го дупчат за кръв ...), па да видим колко години ще са му нужни докато се докопа да влязло в сила решение. И то само по първото дело. А следващите ?
Аз не че много ще се дърпам, само едни 15 годинки  докато детето стане на 18.
Годините са приблизително дадени. А и от мъж до мъж - разлика голяма.

Но, поставяте сериозни въпроси с доста казуистичен оттенък. Няма два еднакви случая, а пак повтарям, че първото задължение на хората от тези професии, които работят с най-скъпото за човека - здраве, идентичност, деца, семейство, е НЕ ВРЕДИ, после иде ПОМАГАЙ.

Това си е само мое мнение, де.
Матоооо, шЪ тЪ Убивам.
 

бий ме, ама ме обичай 
искам на суши да ме водиш........

толкова много жокери дадох с тоя пост, че мене ако не ме удушат от адвокатската колегия - пиши ме на сушито

ураааааа-и аз идвам на суши
Припознаване
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.


Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход
Оспорване на припознаването от трети лица
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.
Между другото сроковете са императивни!