Тъпо ли е ако аз предложа брак?

  • 8 058
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 417
Я направо му кажи, че вече ти е предложил брак друг  Flutter

# 16
  • Мнения: 2 161
Не слушай Шушонита!Това не е добър съвет.Може да ти каже:Ами добре!

# 17
  • София
  • Мнения: 3 407
Не искам да те обиждам, но въпросът е тъп.
Да, тъпо е. При всички положения е тъпо.
Ако си толкова алтернативна, живейте без брак, а ако просто искаш да се видиш булка, влез в булченски магазин и прекарай един ден в мерене на рокли.
Може би има страшно много жени, които са завели съпрузите си пред олтара, поели са изцяло инициативата и ако пожелаеш, разбира се можеш да станеш една от тях.
Но за мен това категорично обезмисля цялата красота на това събитие. Аз, лично никога не бих сгащила мъжа си с предложение за брак.

# 18
  • Мнения: 3 334
Вместо да се чудиш какво да правиш най добре е да си поговориш с него да му обясниш че според теб е дошъл момента да предприемете по-сериозна крачка. 
За мен това с падането на колене е отживелица. Недей да робуваш на тази  мечта. Не всички мъже са романтични. 

подкрепям мнението Peace

# 19
  • Мнения: 4 555
Цитат
Но за мен това категорично обезмисля цялата красота на това събитие. Аз, лично никога не бих сгащила мъжа си с предложение за брак.
Аз пък го сгащих моя. Е, не беше с падане на колене, защото не сме изобщо по този тип романтика, но пък вече живеехме заедно цели 8 години и в един момент ми дойде музата да сме официално семейство. На него много му допадна идеята и така Simple Smile
Не че преди това бяхме по-малко семейни, но някак си ни дойде желание точно за тази стъпка.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 407
О, аз изобщо не говоря за романтика.
Моят мъж е на последно място романтичен в онзи смисъл на думата, в който под листенца от рози, пада на колене и със сълзи в очите ми предлага брак.
Говоря за нещо съвсем друго, а не за лигави сцени, които биха ме разсмели по-скоро, отколкото да имат потресающ ефект.
Но това са много лични усещания и аз говоря единствено за себе си.

# 21
  • Мнения: 4 555
Ние като заживяхме заедно с моя мъж бяхме още тийнейджъри и изобщо не е ставало дума за брак, просто бяхме хлапета. Самата идея да съм "госпожа" ми беше някак стряскаща, все пак бях малка. И се чувствах много малка за това.
После с времето постепено станахме семейство - винаги съм казвала, че това не е нещо, което може да се случи за един ден. То си е процес.
Един ден на вратата ме срещна една много възрастна съседка (на 83) и първо се засили да ме нарече "момиче", после "булка", а накрая директно ме попита каква съм точно. Казах "момиче"!
Много интересна случка беше това за мен, защото едва няколко години по-късно осъзнах, че вече съм станала "булка" в точно този смисъл и е време да направим крачката.

# 22
  • Мнения: 750
Тъпо е,да!

# 23
  • Мнения: 126
Вместо да се чудиш какво да правиш най добре е да си поговориш с него да му обясниш че според теб е дошъл момента да предприемете по-сериозна крачка. 
За мен това с падането на колене е отживелица. Недей да робуваш на тази  мечта. Не всички мъже са романтични. 
Подкрепям Peace Аз горе-долу така направих.Имаше спонтанни разговори за това как ще продължи нашата връзка и отдавна бяхме решили,че искаме да се оженим.1г и 6м по-късно си получих пръстена,а след още толкова се оженихме Grinning
Но не мисля,че е тъпо ти да му предложиш даже съм ЗА Peace Къде пише,че мъжът е този който трябва да предложи брак  newsm78 А и приятелят ти може да иска да направи тази стъпка,но просто да не се осмелява-от страх,че ще му откажеш,от притеснение или нещо друго.
Един откровен разговор за вашето бъдеще  също ще свърши работа - така хем ще знаеш дали иска сватба,хем ще запазиш правото той да те изненада  романтично, с пръстен...така както ти си го представяш.
Каквото и да решиш успех  bouquet

# 24
  • Мнения: 6 167
е какво има в това да кажеш какъв е плана.  Laughing
аз така направих и не сбърках. е, нямаше диманти и романтики, но пък това дава повод за натякване до златната сватба  Mr. Green

# 25
  • Мнения: 2 336
При нас като че ли нещата бяха просто ясни. Сега сме гаджета, ама след период от време ще се женим. Като забременях нещата се ускориха и така. До ден днешен съжалявам, че съм пропуснала моментът с искането на ръката.
Така че ти си решаваш, ама пък ако е толкова страхлив някой все пак трябва да направи тази крачка.

# 26
  • Мнения: 4 156
Аз съм за откровения разговор и поемането на инициативата от мъжа. Ние имахме няколко такива и в един момент ме изненада като ми поиска ръката с падане на колене.
А 7 години по-късно той помни само как се е решил да ми поиска ръка. Така и аз и той сме щастливи. Инициативата си беше негова.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
И при нас като при Карина, живеехме заедно - семейство си бяхме. Дори бяхме обсъждали какво мислим за брак. Но понеже и двамата ни устройваше така не подписвахме. В един момент ми стана важно да сключим брак и го "заклещих". Ми така де той да не е врачка, че да знае, че съм си променила мнението и вече искам да се женя.
Пък и казват, че в 21 век така било модерно.

# 28
  • Мнения: 1 761
Кажи му,че за теб е важно да се омъжиш и да имаш деца и семейство.Ако наистина този мъж иска да свърже живота си с теб-сам ще ти предложи,ако знае,че едва ли ще му откажеш.
Ако той не е сигурен,че иска точно теб и ти му предложиш да се ожените,рискуваш да се чувстваш ужасно след това,няма да споменавам защо....явно си много романтична, а той не е.
Успех! Hug

# 29
  • Мнения: 685
Защо пък да е тъпо? Традицията не е това което беше. А и може той да ти върне жеста, така де да му дойде решителността.   Peace

Общи условия

Активация на акаунт