Домашно насилие

Здравейте!Радвам се,че най-сетне ви открих,защото мисля,че имам нужда от помощ.Аз съм от тези жени,за които всички казват,че всичко им се отдава лесно и всичко им е наред.Но "такова животно няма",както се казва!Няма да ви разказвам колко много обичах съпруга и семейството ни,как преминах през какво ли не,за да имаме дом,семеен бизнес и наи-важното-две невероятни деца...Лошото дойде и у нас,когато осъзнах,че ние нямаме вече какво да си кажем,а той е забравил някои семейни и много скъпи за мен празници.Е,след 18 години заедно,сигурно си омръзнахме,не знам,но у дома взе да става непоносимо.Всеки от нас го знаеше и търсеше начини
да се измъкне от вкъщи-той на лов и риба,аз и малките на разходки...Да,ама зачестиха и намеците,че не изглеждам добре,а сащо и покупките на скъпи дрешки само за тате!Едва свързвахме двата края,трупахме заеми,носехме с децата дрехи 2-ра употреба,опитвайки се да харчим по-малко.Между нас с него нещата  не вървяха.Работех по цял ден,без почивка,без отпуски,а той все боледуваше и имаше нужда от почивка.Накрая,преди около 3 години,майка му се нанесе да живее наблизо и нещата съвсем се объркаха!Взе да му втълпява колко лоша жена,домакиня и майка съм и скандалите почнаха.Той взе да будува нощем или да спи в друга стая.Досещах се какво се случва,но си казвах,че светци по земята не ходят,пък и ние бяхме заедно от деца.Мислех си,че е криза,която скоро ще отмине,но търпението ми свърши,когато взе да ме подозира,ревнува,тормози със скандали.Хванах го "в крачка" и изхвърлих другата от колата ни една нощ,но и това не помогна.ПЪрвоначално коленичи и се молеше,но аз не можех да му простя толкова бързо,не намерих сили.Казах му,че искам развод и то веднага.Но не подадох молба,мислех за децата ни.Поисках да прехвърли на мое име фирмата,в която работех,а той има и още една,за да се чувствам равна на него и сигурна за децата си.Не го направи.Вместо това се заеха с родителите му да убеждават всички,че сам луда от ревност,че не сам добре психически.Забрани ми достъп до касата,а бях управител,макар,че се разписвах по ведомост на длъжност "магазинер".Четири месеца ме държа ,без стотинка заплата, да му работя,а накрая,след като го заплаших със съд,ми изплати по 167лв месечна заплата за това време!Разведохме се по споразумение,след тримесечен процес,съпътстван и от дело за домашно насилие,което спечелих.Пиша всичко това,за да стане ясно,че тихичко извървях целия  път,без да се сетя за вас.Изтърпях обидите,обвиненията,упреците,боя...безсънните нощи и терзанията,унижението,да не желае дори да разговаря с мен.Обясняваше ми колко много му е дала другата,как не можел да скъса така изведнъж с нея,каква невероятна жена била тя...Децата също видяха и чуха много повече,отколкото трябва за тяхната възраст.Разбрах,че правосъдие  няма,когато прекараха децата ми през всички кръгове на ада,само защото аз сам имала неблагоразумието да поискам по 150лв месечна издражка на дете!Синът ми е 13-годишен,а дъщеричката-9-годишна.Съдът определи 70лв за едното и 60лв за другото ни дете!Това беше през април тази година.Сега нещата стоят така:издръжки не се изплащат,живея с децата в семейното жилище,което е ипотекирано,а парите са употребени от него за фирмите му;карам 30 годишен "форд",купен ми от моите родители след развода ни,а той- джип,който купи още преди развода и изплаща.Аз имам фирма,на името на баща ми.Слава на Бога успявам някакси да гледам децата!Много ми помагат близки и приятели,а и самите мои дечица.Но баща им не ни оставя нито за един ден на спокойствие.Дали защото той вече не крие връзката си,или заради многото обиди, разпити,упреци,децата не желаят засега да го виждат.Не ги насилвам,а пък той не идва да ги търси.Понякога ходи в училище,друг път звъни вечер у дома и всеки път е едно и също-безкрайни разпити,речи,обиди към мен,заплахи...сълзи,клетви...Понякога ,за разнообразие, в двора ни крещи майка му-гони ни,защото къщата е присъдена за живеене на нас,но била на сина и,защото той изплащал ипотеката!Като съм почнала надалго и широко,нека кажа,че заемът е потребителски и гарантиран с дома ни,а не ипотечен.Аз сам съкредитоискател,което означава,че да,дължа тези пари солидарно с него по закон.Но пък по съвест аз не се чувствам длъжна,защото не съм употребила аз,нито децата ми, тези средства.Предложих на бившия си съпруг,чрез нотариус да закупи от мен моята 1/2идеална част от кащата ни,но ми постави условие да съм си изплатила моята половина от заема...Нямам пари,нито желание за това.Мисля да заведа делбено  дело,но това  не е,което ме притеснява!Синът ни е с невродермит,а малката спи лошо,става,говори нощем...А татенцето не спира тормоза!Допреди 2месеца се опитвах да разговарям с този човек,за да спестим на децата всичко това,но беше напразно-само унижения!Обещах си никога повече да не кажа нито дума на този,който ни причини всичко това!Изневярата съм му простила отдавна,но предателството не мога да простя.Та кажете ми сега,как да спася своето и на децата здраве и нерви?Има ли начин и сила,която да спре психо-атаките?На кого да покажа смс-ите,с които той се заканва и ме тормози нощем?Адвокатът ми ми обясни,че както си пиша жалби,така нищо и никого не променям,а напротив-става все по-зъл!Забравих да кажа:нарочи едно от момчетата,което работеше за нас, за мой любовник,изгони го,а аз го взех при мен и сега работим заедно.беше наи-добрият майстор и сега  работи много добре.И преди бяхме приятели с него,и сега сме такива.Благодарение на него успявам да свързвам двата края.Защото, въпреки висшето си образование,работим занаят,за който трябват здрави очи,а аз се оказах с "изплакани"и вече болни очи,след развода.Яростта и безсилието правят бащата на моите деца лабилен психически и неотдавна той се опита да прегази колегата на улицата!Има жалба в РПУ по случая,но това не променя нищо!Тормозът си е тормоз...дебнене,разпити,обиди,заплахи...плач,страх,унижения,интриги,подигравки...Децата се преварнаха в доброволни затворници,вече не излизат да играят с другите деца.На кого да кажа,че мен и дъщеря ми ни боли,когато дядо и я пресреща и и дава  два(2)лева-смачкани,скъсани,мръсни,а татко и я моли да отиде при него,за да и даде жълти стотинки(буквално!) и флаконът от стария си парфюм"Булгари",без тя да го е искала?!Не искам да унижават децата ми,не искам да ги боли!Не искам да се страхуват!Всичко си имат,само спокойствие не мога да им купя.ПОМОГНЕТЕ МИ,МОЛЯ!ИСКАМ ДА ВЪРНА УСМИВКИТЕ НИ,ИГРИТЕ,ПЕСНИТЕ... ИСКАМ ДА ВЪРНА СПОКОЙНИЯ СЪН НА ДЕТЕТО СИ.

mila ,ami probvala li si s ograni4itelnsa .zapoved,v foruma shte namerish mnogo izpisani temi za tova.az samata se borq za takava v momenta.takiva sa za galost majete ni ,kak sme gi turpqli tolkova.............

опитах да искам огран.заповед още при делото за побоя,което ви казах,че спечелих,но съдът даде само предупредителна такава!а мажът ми заведе контра-дело,твардейки,че аз сам го пребила всъщност!?!...само за сведение ще ви кажа,че съм с нормално телосложение и ръст 164см,а той е едър-около185см и е 110кг.не знам как бих могла да му сторя каквото и да било!сега,понеже звъни само и упражнява тормоза тънко и от разстояние,дори няма да мога да го докажа. адвокатът ми твърди,че е безсилен и трябва да се оправям сама,а аз не зная дали някоя организация не разполага със специалисти,подготвени именно в тази област.животът ни в този загубен градец е непоносим.децата ми са доброволни " затворници",защото не искат да слушат и виждат нищо повече...не знам какво да направя...ПОМОГНЕТЕ МИ,МОЛЯ!

опитах да искам огран.заповед още при делото за побоя,което ви казах,че спечелих,но съдът даде само предупредителна такава!а мажът ми заведе контра-дело,твардейки,че аз сам го пребила всъщност!?!...само за сведение ще ви кажа,че съм с нормално телосложение и ръст 164см,а той е едър-около185см и е 110кг.не знам как бих могла да му сторя каквото и да било!сега,понеже звъни само и упражнява тормоза тънко и от разстояние,дори няма да мога да го докажа. адвокатът ми твърди,че е безсилен и трябва да се оправям сама,а аз не зная дали някоя организация не разполага със специалисти,подготвени именно в тази област.животът ни в този загубен градец е непоносим.децата ми са доброволни " затворници",защото не искат да слушат и виждат нищо повече...не знам какво да направя...ПОМОГНЕТЕ МИ,МОЛЯ!

 Може да изглежда прекалено радикално,но...защо не се преместиш в друг град?

Не съм адвокат, но ще те посъветвам- намери си друг адвокат и не спирай да подаваш жалби в полицията. Така ще можеш да докажеш тормоза, на който сте подложени. В този форум има тема за въпроси  към адвокати,пиши на Пела, тя никога не отказва съвет, а винаги отговаря точно и е изключително компетентна.

Благодаря ти,мила,Менина!Аз също не съм адвокат,но се досещам,че ме мотаят,а тормозът продължава.Вчера отведох децата в отдела за закрила на детето,защото искаха да разкажат за всичко това на някого,с надеждата,че някой ще ни помогне.За сажаление таткото беше ни изпреварил-ходил,плакал,говорил,убеждавал...Служителките ме посрещнаха предубедени и сигурни,че ограничавам децата да се виждат с него.Надявам се разговорът с моите съкровища да ги е накарал да мислят иначе!Но за всеки случай днес подадох и жалба в РПУ,в която подробно описах всичко.Бях и при адвоката си.Той ми обеща утре да започнем работа по делото за делба на общото ни имущество.Дано!Стискай ми палци!

Аурелия, свива ми се сърцето като чета.  Мисля, че делбите за имотите ви карат да прибягвате до неприятните срещи с него и с майка му. Но въпреки, че сте разведени, ти си оставаш съкредитоискател и съдлъжник.  Всъщност вие изплащате нещо друго, а не къщата ви ли? Защото ти казваш, че тя е присъдена на вас, а после пишеш, че от средствата от кредита не се ползваш нито ти, нито децата ти. Не мога да разбера тогава, защо му предлагаш да купи твоята половина от къщата. Т.е. ти му прехвърляш дела си, а от там и дела си по кредита ли? Щом е присъдена на вас за живеене, тогава какво има той? Нали той се ползва с парите за фирмите си и е редно той да го изплаща. Каква връзка има къщата на кого е.  Тя е средство за получаване на пари от кредит, а не, че като плащаш ипотека, че я притежаваш цялата.  Желая ти скоро да се отървеш от тормоза и проблемите и да заживеете спокойно. Отидете да живеете при вашите.
 

Скъпа Светла,Първо благодаря за интереса,съчувствието и съветите!Къщата е купена с кредит,които е изплатен напълно.А след това той изтегли потребителски кредит,който гарантира с дома ни!Сега къщата е присъдена за ползване до евентуална делба на нас с децата.Аз реших да продам своята 1/2 идеална част,защото не мога да изплащам 400лв месечно на банката,за да остана в къщата.От тези пари аз фактически дължа половината,но той твърди,че щом живея,трябва да си ги плащам!Отгоре на всичко редовно плаши малките,че той плаща и ще спре да го прави,за да вземе банката дома ни.Проверих...нищо не е внасял от април,т.е.-от развода ни!А по закон парво на него трябва да предложа сделка,защото жилището е практически неделимо.Той от своя страна ми върна "шамара"-извести всички нотариуси,че иска да купи имота от мен,за да не изповядат друга сделка с този имот!После ми постави условие да си изплатя "моята" половина от дълга...А във фирмите ни имам дял,но от повече от година оттам аз наистина нищо не ползвам,нито децата ни.Сложно и объркано е положението ми в момента.Не е хубаво да се изнеса,защото излиза,че при лично мое жилище, съм на квартира с децата,което ме прави "лоша маика"!Той има илюзии,че ще отнеме децата ми и дебне...Изобщо...няма мърдане!Колкото повече някой от нас прави нещо,толкова по-зле става за всички ни!Трябва да се похваля обаче,че вече ми се привеждат издръжките за децата-от съдия-изпълнителя естествено!Започвам делбено дело.Стискайте палци и се молете за нас!

Ако кредитът е за бизнес, и се откажеш от участието си, редно е той да го изплаща.

Изневярата ще е в твоя полза.

Наистина нямаш сметка да се изнесеш, защото после трудно ще се върнеш.

Не е добре, че не сте плащали от април вноски по кредита - има опасност банката да заведе дело срещу вас и да иска обещетение.

Колко е лесно да се каже!!!...Нокъде да избягам с две деца,за които нямам пълномощно от баща им?!Мисля,че в който и град в страната да идем,той ще ни открие...Но и не разбирам защо трябва да бягам?!Аз нищо никому не съм сторила...Нямам нищо против да се вижда с децата,та нали те са си и негови?!...Искам само да осъзнае,че съм не по-малко човек от него и имам право на свой личен живот,а така също и дечицата са свободни да избират съдбата си сами.Това е!Иначе ти благодаря за подкрепата и ако имаш идеи за мен-давай! С удоволствие ще те изслушам!

Моят случай е подобен.
Бащата на детето ми е психично болен, който отвреме-навреме откача и попребива някой - я мене, я майка ми, я неговата майка...
Мен ме би два пъти по време на бременността - вторият в деветия месец, два часа, с глава.
Сега иска да вижда детето.
Как да го махна от живота си?

Здравейте,

Преди време бях писала в една друга тема за тормоза, на който бях подложена вкъщи. Тогава още нямаше бой, а само обиди, че съм дебела, че съм луда, ако не отслабна ще ме зареже, все нещо не правех както трябва, все за нещо ми правеше забележки, държеше се обидно с мен пред близки и приятели. После започна да се държи все по-агресивно, да ме заплашва и накрая ми посегна. Детето ни беше на 7 месеца и плачеше зад мен на леглото докато той ме удряше. После ми обеща че няма да се повтори и аз се върнах при него. След няколко месеца ми изтичаше 9 месечния отпуск по майчинство и смятах да се върна на работа и да го напусна. Да ама не, ден преди да се върна на работа ми се обади директорът на фирмата да ми каже, че е по-добре да не се връщам, че не ми пазят мястото. Започнах да търся работа, ч той още от първия ден започна да ме тормози с въпроси дали съм си намерила. Аз която го издържах през всичките 6 години, в които бяхме заедно защото той почти през цялото време беше без работа, трябваше да се чувствам виновна, че съм останала без работа. От постоянния тормоз получих тревожно разтройство, при всеки скандал получавах сърцебиене, виеше ми се свят, вдигах кръвно. Започнах да се лекувам, но той ставаше все по-агресивен.
Започнах нова работа, но май тормоза вкъщи ме правеше неефективна на работа и не ме одобриха за нея. След 3 седмици ми изтича предизвестието от страна на работодателя и оставам пак без работа. Днес пак ме би, с шамари и юмруци, долу във входа пред очите на детето, което плачеше и пищеше. Удари ме с юмрук по ухото и оттогава ме боли непрекъснато. ако не бяха излезли съседите, не се знае как щеше да свърши всичко. Подадох жалба в полицията, извадих си медицинско и сега остава да подам документи за развод и да поискам ограничителна заповед. В момента съм у приятели, но не ми даде да взема детето, а то е само на година и два месеца и има нужда преди всичко от майка си. В момента той е у нас с детето и майка си. Смята тя да го гледа докато той ходи на работа, само че майка му не се грижи добре за детето. В продължение на две седмици го гледаха майка му и баща му и в резултат на което детето направи алергична реакция към нещо което са му дали (алергично е към храни, мухъл и прах). Майка му май страда от някаква старческа болест тъй като върши глупости; забравя да го нахрани, оставя го само без надзор в стаята или на дивана, забравя да му дава лекарствата, не се грижи добре за хигиената му (от една седмица е силно подсечена от недоизмиване). в петък се прибирам от работа, ч детето с червени очи, питам плакало ли е, тя да падна, питам къде се удари, тя ами не знам не видях. Преди две седмици докато стоеше с баща си в стаята паднало и си разбило устата. В момента сън не ме лови, не мога да спра да се притеснявам  как се грижат за детето като дори не знаят как да му готвят и какви храни може да яде в момента. Опитах се да му обясня как да му сготвят, а той ми се хилеше подигравателно. Мога ли да си взема детето без това да се води за отвличане? Може ли някой да ми даде координатите на някой адвокат в София към когото да се обърна в понеделник за помощ?

1. Виж какво, хората понякога бягат за да спасят себе си, а не защото са направили нещо нередно!
Ако си в друг град ще му е по-трудно да те тормози, освен ако и той не те последва. След време нещата ще утихнат и той дори няма да се сети за теб.

2.  Няма как да го осъзнае, не и докато оне е готов за това. Каквото и да направши не можеш да промениш нещата така че не си губи времето