Браво Uri, разсмя ме... на съд 
- Публикувана: 25 септ. 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2011, 19:16 ч.
Домашно насилие
Много теми се изписаха и много момичета събраха смелост да се оплачат тук, за проявено домашно насилие спрямо тях и/или децата им. Предлагам да направим тази тема и да съберем повече инфо по случая.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Форми на домашно насилие
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.
Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.
ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.
Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Форми на домашно насилие
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.
Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.
ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.
Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.
Eй това горното за психологичното насилие мн. ми хареса и напрво смятам да ползвам текста в една жалба..., пиша го тука че ще е кофти да напиша в документа от къде съм го пейснала...
Страхотна си, толкова съжалявам, че форума го нямаше преди време. Аз съм самотна майка, въпреки че вече не знам по закон какво означава това. Бащата на детето ми ме биеше системно, извадих си две медицински, викнах полиция, която обаче не искаше аз да пиша жалба???после разбрах колко важно е било. Наех адвокатка, а тя ми обясни, че с тези две медицински нищо не мога да направя и така осъдих бащата само на издръжка свиждания два уикенда в месеца плюс 30 дена лятото. След повече от година и половина резултатът е, че днес той твърди, че никога не ме е докосвал, че аз съм луда и вероятно имам нужда от специализирана помощ, защото никога не ме е бил, а медицинските са, защото първия път съм се била спънала и паднала, а втория път той бил принуден да ми удари шамар, защото се уплашил, че съм изпаднала в истеричен шок. Не искам да разказвам колко е унизително това, защото ме биеше системно пред детето, но нямах свидетели. Успях да искарам само две медицински, които ми струваха по 25 лв., защото той се научи да ме бие без да оставя видими следи. Сега той плаща 80лв. и онази история остана като срамна, защото аз не съм била добре и съм си измисляла. Дочух, че се оплаквал, че аз го бия и той в името на доброто на детето ни напуснал. Той през всичкото това време е имал любовници и то без да крие, но дъщеря ми е на 4 и половина и за съжаление той я води при всяка нова любовница. Помолих го да не го прави, а той ми каза, че има право, където си иска да я води и ме обвини, че ревнувам. Проблемът е, че той ги сменя през 2 месеца, а дъщеря ми не просто се запознава с тях, а заедно ходят на планина, живее у тях и имитират семейство, но нали разбирате за 2 месеца до следващата. Как мога да противодействам на това. Мога ли да променя съдебното решение, тъй като ми се вижда много 30 дена лятото да не е при мен, а в решението не е споменато кога са тези 30 дена и той я взима в най-хубавото време. След последните 30 дена не преувеличавам, но детето ми беше много изплашено, че аз съм я изоставила.
gushter, попитай адвокатите, дали може да заведеш дело за ограничаване на родителските права. 30 дни са много, може да ги намалиш наполовина. Има възможности. Консултирай се. Съчувствам ти и се надявам да не попадам в това положение след 2-3 год., че и " бащата" на моето съкровище е много разкрепостен и похотлив.
ЗДРАВЕЙТЕ, САМОТНИ МАМИ!
От скоро и аз се присъединих към вашия отбор, но го направих с голямо облекчение и непоколебима вяра, че това е може би най-правилното решение през целия ми живот. Темата за домашното насилие е стара колкото света и чудно защо, въпреки че живеем в 21 век, единици са жените, които се решават да потърсят правата си и защита от Закона. Да, аз съм една от вас, която за краткия си семеен живот "се наслади" на екстрата "домашно насилие"... но не за дълго! Осъдих го - бащата на 10-месечната ми дъщеря...
Сега се развеждам, ЕСТЕСТВЕНО!!! 
Истината е, че това решение колкото и непосилно и трудно да изглежда на пръв поглед, всъщност е изключително важно, както за вас мили майки, така и за децата ви, които винаги по един или друг начин стават жертви на семейните проблеми - а това никоя от нас няма право да го причинява на крехката и им детска психика! Дори и само заради това си заслужава да се замислите, да потърсите юридическа по помощ и да направите първата крачка! Желая успех!
От скоро и аз се присъединих към вашия отбор, но го направих с голямо облекчение и непоколебима вяра, че това е може би най-правилното решение през целия ми живот. Темата за домашното насилие е стара колкото света и чудно защо, въпреки че живеем в 21 век, единици са жените, които се решават да потърсят правата си и защита от Закона. Да, аз съм една от вас, която за краткия си семеен живот "се наслади" на екстрата "домашно насилие"... но не за дълго! Осъдих го - бащата на 10-месечната ми дъщеря...
Сега се развеждам, ЕСТЕСТВЕНО!!! Истината е, че това решение колкото и непосилно и трудно да изглежда на пръв поглед, всъщност е изключително важно, както за вас мили майки, така и за децата ви, които винаги по един или друг начин стават жертви на семейните проблеми - а това никоя от нас няма право да го причинява на крехката и им детска психика! Дори и само заради това си заслужава да се замислите, да потърсите юридическа по помощ и да направите първата крачка! Желая успех!
Много теми се изписаха и много момичета събраха смелост да се оплачат тук, за проявено домашно насилие спрямо тях и/или децата им. Предлагам да направим тази тема и да съберем повече инфо по случая.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Форми на домашно насилие
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.
Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.
ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.
Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Форми на домашно насилие
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.
СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.
Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.
ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.
Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.
Eй това горното за психологичното насилие мн. ми хареса и напрво смятам да ползвам текста в една жалба..., пиша го тука че ще е кофти да напиша в документа от къде съм го пейснала...
Това мн. бива помогна
------------------------------------------------------------------------------------------------
Привет! Не могада повярвам! Някой е пуснал вече тема, която аз обмислям напоследък!...
В разширеното ми семейство има системно насилие ( предимно психическо-вербално, което обаче на моменти ескалира във физическо) от десетилетия т.е от детството ми, но не съм го проумявала и не съм имала терминологията да назова процесите… И в крайна сметка, когато човек няма представа за друг модел на взаимоотношения няма как да си даде сметка за патологията…
Имам три годишно дете, което сама отглеждам и с него живееме на територията на това разширено семейство- т.е. освен териториално сме обвързани и през обща кръв…
Още по време на обсъждане и приемане на закона за дом. насилие се вълнувах от него и следях дебатите около него. Исках той да е работеща реалност…
След поредната насилническа екцесия исках да заявя наличието на агресия и насилие в семейството, но последиците от физическата разправа не бяха тъй драматични, че да бъдат отбелязани в медицинско. Парите за него пък все не бяха в наличност; раните от грубите думи пък са невидими… Видимия траен отпечатък върху тялото ми (психосоматика), вследствие на хроничното насилие е изключително трудно да бъде свързан с нещо невидимо и вършещо се при затворени семейни врати. Единствената индикация за това, че трайното ми видимо увреждане е резултат от дисфункционални семейни модели е липсата на органични причини за сериозния здравословен инцидент с менот преди години…
Реших да действам и да не отлагам действията си, когато дом. насилие все по-често започна да се възпроизвежда пред очите на детето ми, станало неволен свидетел на словестните унижения, дисквалификации и физически насилствени актове над майка му…
Подадох молба в районното РПУ. Реагираха бързо- на втория ден, но правомощията им са смехотворни за мен: привикаха насилниците да ги съмрят и посъветват(предупредят) да се въздържат от нови насилствени действия…
Действията на полицията само афектираха насилниците; те се коалираха срещу мен и избълваха нови насилствени дейности под формата на обвинения, че аз съм си виновна за всичко (като по учебник-виктимизация на жертвата) и заплахи, че аз съм болна (разбирай психично болна-защото само съм викала и плачела) и те ще ме праят на психиатър; чие ще сигнализират социалните да дойдат и вземат детето ми, защото: “Каква майка съм!...” и
Полицаите ми дадоха да разбера, че от тях толкова! Това са семейни работи и те ”не могат да се месят”; да си наема адвокат и да подсигуря свидетели!
Добра идея е информирането на приятели, но и пред тях ми е трудно да говоря за издевателствата над мен. Формулирах го като: “процеси, случващи се у дома, които ме карат да търся попечител на детето ми в случай, че с мен се случи нещо, което да причини внезапната ми смърт”…. Сериозно обмислям завещание с акцент кой да придобие настойническите права над детето ми в случай, че с мен се случи нещо невъзвратимо
8. Не се притеснявайте, за адвокатският хонорар, той ще Ви бъде присъден, като спечелите делото;
10. Ако насилието е системно, опитайте се да имате свидетели и то преки, а ако не можете още на следващия ден сепокажете и разкажете на близка приятелка какво и как се е случило, добре е тя да познава лицето (съпруг, баща и т.н.)
Търсете си правата. Аз водя такива дела и твърдя, че съдиите са доста добре настроени и то в полза на насиленият. Процедурата е бърза, насрочват делата всяка седмица и до месец-два излиза РЕШЕНИЕТО.
Чудех се дали има и ми беше нужна статистика относно ефективността на прилагане на закона. Намерих някои неща тук!...
Смятам да продължа борбата си срещу насилието у дома ми, но не съм много обнадеждена за резултатите… Ще следя дискусията тук! През моя постер нещата като е минават от теорията в практиката, където…
Наистина браво за сериозната и важна тема и добрите поместени материали в нея!
Много теми се изписаха и много момичета събраха смелост да се оплачат тук, за проявено домашно насилие спрямо тях и/или децата им. Предлагам да направим тази тема и да съберем повече инфо по случая.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
Привет! Не могада повярвам! Някой е пуснал вече тема, която аз обмислям напоследък!...
В разширеното ми семейство има системно насилие ( предимно психическо-вербално, което обаче на моменти ескалира във физическо) от десетилетия т.е от детството ми, но не съм го проумявала и не съм имала терминологията да назова процесите… И в крайна сметка, когато човек няма представа за друг модел на взаимоотношения няма как да си даде сметка за патологията…
Имам три годишно дете, което сама отглеждам и с него живееме на територията на това разширено семейство- т.е. освен териториално сме обвързани и през обща кръв…
Още по време на обсъждане и приемане на закона за дом. насилие се вълнувах от него и следях дебатите около него. Исках той да е работеща реалност…
След поредната насилническа екцесия исках да заявя наличието на агресия и насилие в семейството, но последиците от физическата разправа не бяха тъй драматични, че да бъдат отбелязани в медицинско. Парите за него пък все не бяха в наличност; раните от грубите думи пък са невидими… Видимия траен отпечатък върху тялото ми (психосоматика), вследствие на хроничното насилие е изключително трудно да бъде свързан с нещо невидимо и вършещо се при затворени семейни врати. Единствената индикация за това, че трайното ми видимо увреждане е резултат от дисфункционални семейни модели е липсата на органични причини за сериозния здравословен инцидент с менот преди години…
Реших да действам и да не отлагам действията си, когато дом. насилие все по-често започна да се възпроизвежда пред очите на детето ми, станало неволен свидетел на словестните унижения, дисквалификации и физически насилствени актове над майка му…
Подадох молба в районното РПУ. Реагираха бързо- на втория ден, но правомощията им са смехотворни за мен: привикаха насилниците да ги съмрят и посъветват(предупредят) да се въздържат от нови насилствени действия…
Действията на полицията само афектираха насилниците; те се коалираха срещу мен и избълваха нови насилствени дейности под формата на обвинения, че аз съм си виновна за всичко (като по учебник-виктимизация на жертвата) и заплахи, че аз съм болна (разбирай психично болна-защото само съм викала и плачела) и те ще ме праят на психиатър; чие ще сигнализират социалните да дойдат и вземат детето ми, защото: “Каква майка съм!...” и
....защото аз не съм била добре и съм си измисляла.
Полицаите ми дадоха да разбера, че от тях толкова! Това са семейни работи и те ”не могат да се месят”; да си наема адвокат и да подсигуря свидетели!
... проучвания и практиката показват, че наказателни дела по случаи на домашно насилие у нас са рядкост. Причината за това е, че действащото гражданско и наказателно законодателство не дава възможност за бърза и ефективна защита на жертвите на насилие. Съдилищата и прокурорите все още показват склонност да разглеждат малтретирането у дома по - скоро като семеен проблем, а не като престъпно деяние. В резултат на това полицията често проявява неохота да се намесва в случаите на домашно насилие, дори и когато жената потърси полицейска защита или помощ.
Добра идея е информирането на приятели, но и пред тях ми е трудно да говоря за издевателствата над мен. Формулирах го като: “процеси, случващи се у дома, които ме карат да търся попечител на детето ми в случай, че с мен се случи нещо, което да причини внезапната ми смърт”…. Сериозно обмислям завещание с акцент кой да придобие настойническите права над детето ми в случай, че с мен се случи нещо невъзвратимо
8. Не се притеснявайте, за адвокатският хонорар, той ще Ви бъде присъден, като спечелите делото;
10. Ако насилието е системно, опитайте се да имате свидетели и то преки, а ако не можете още на следващия ден сепокажете и разкажете на близка приятелка какво и как се е случило, добре е тя да познава лицето (съпруг, баща и т.н.)
Търсете си правата. Аз водя такива дела и твърдя, че съдиите са доста добре настроени и то в полза на насиленият. Процедурата е бърза, насрочват делата всяка седмица и до месец-два излиза РЕШЕНИЕТО.
Чудех се дали има и ми беше нужна статистика относно ефективността на прилагане на закона. Намерих някои неща тук!...
Смятам да продължа борбата си срещу насилието у дома ми, но не съм много обнадеждена за резултатите… Ще следя дискусията тук! През моя постер нещата като е минават от теорията в практиката, където…
човек никога не е застрахован от това.
Наистина браво за сериозната и важна тема и добрите поместени материали в нея!
Смятам да продължа борбата си срещу насилието у дома ми, но не съм много обнадеждена за резултатите…
Трябва само да деиствате и да имате до себе си добър адвокат.
http://www.sexnature.org/component/option,com_fireboard/func,vie … /id,142/catid,13/
И тук още по темата.
Хареса ми за ЖЕНАТА-ВОЙН!
Точно такива трябва да сме жените.
И тук още по темата.
Хареса ми за ЖЕНАТА-ВОЙН!
Точно такива трябва да сме жените.
ЗАКОН за защита срещу домашното насилие
Обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно
насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната
отговорност на извършителя.
Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или
са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство
или които обитават едно жилище.
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от
домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се
обърне към съда за защита.
(2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за
живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до
полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 76 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на
вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на
извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки,
като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде
документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или
следи от насилие.
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок,
определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител
или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени
от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една
година.
(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за
превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на
пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на
лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал.
2 и 3 от Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят
съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват
програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
Глава втора
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по
настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд
по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е
потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и
извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния
кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за
защита при всяко положение на делото.
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;
2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по
права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна
съдебна защита.
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия
искането; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса
си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може
да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между
пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна
пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка
за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се
води на психиатричен отчет.
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на
домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в
деня на постъпването.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно
полицейско управление.
Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна
такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските
по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по
чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.
Раздел II
Разглеждане на делото
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва
открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и
преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника
задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на
полицейските органи или на кмета.
Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално
подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги
и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на
Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с
писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават
заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов
представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето,
което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за
защита.
Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за
защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 2.
(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен
срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с
препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата
страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения,
както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно
с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с
призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с
което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя
заповедта, съдът издава нова заповед.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и
непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава
заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или
искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до
районното полицейско управление.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат
мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция
"Социално подпомагане".
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни,
като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията
съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на
полицейските органи или на кмета.
Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповедта за защита или на отказа на съда.
Раздел III
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато
с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът
издава служебно изпълнителен лист.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието,
министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването,
министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок 6
месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и
защита от домашно насилие.
§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска
цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл.
5, ал. 1, т. 5 и 6.
§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално
подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на
пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите
на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от
1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г.,
бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр.
15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се създава изречение трето: "В случаите
на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на
пострадалото лице при поискване."
¤¤¤¤¤¤¤
Законът е приет от 39-то Народно събрание на 16 март 2005 г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно
насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната
отговорност на извършителя.
Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или
са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство
или които обитават едно жилище.
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от
домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се
обърне към съда за защита.
(2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за
живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до
полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 76 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на
вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на
извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки,
като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде
документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или
следи от насилие.
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок,
определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител
или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени
от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една
година.
(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за
превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на
пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на
лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал.
2 и 3 от Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят
съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват
програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
Глава втора
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по
настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд
по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е
потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и
извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния
кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за
защита при всяко положение на делото.
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;
2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по
права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна
съдебна защита.
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия
искането; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса
си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може
да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между
пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна
пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка
за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се
води на психиатричен отчет.
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на
домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в
деня на постъпването.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно
полицейско управление.
Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна
такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските
по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по
чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.
Раздел II
Разглеждане на делото
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва
открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и
преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника
задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на
полицейските органи или на кмета.
Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално
подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги
и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на
Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с
писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават
заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов
представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето,
което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за
защита.
Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за
защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 2.
(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен
срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с
препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата
страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения,
както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно
с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд.
(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с
призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с
което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя
заповедта, съдът издава нова заповед.
(5) Решението на окръжния съд е окончателно.
Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и
непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава
заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или
искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до
районното полицейско управление.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат
мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция
"Социално подпомагане".
(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни,
като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията
съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на
полицейските органи или на кмета.
Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповедта за защита или на отказа на съда.
Раздел III
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато
с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът
издава служебно изпълнителен лист.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието,
министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването,
министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок 6
месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и
защита от домашно насилие.
§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска
цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл.
5, ал. 1, т. 5 и 6.
§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално
подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на
пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите
на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от
1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г.,
бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр.
15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се създава изречение трето: "В случаите
на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на
пострадалото лице при поискване."
¤¤¤¤¤¤¤
Законът е приет от 39-то Народно събрание на 16 март 2005 г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Здравейте,
Чета темата защото съм вече на финала на поносимостта си към моя мъж. Женени сме от 6 години и през цялото това време ми се обяснява каква романизирана представа за живота имам от многото книги, които съм чела, колко съм глупава, как пред чужди хора щял да говори той, а аз да мълча, как не мога да смятам, как отношението ми към света, секса и прочия е сбъркано, напоследък (последните 6 месеца) нещата прерастнаха в ултиматуми със събиране на багажа и заплахи за развод: Ако отидеш с майка си на море, ще се разведа с тебе, ако не прекратиш отношенията с майка си, ще се разведа, защо по телефона се обърна към мен безименно... Постоянно ме гледа в ръцете какво правя и как, постоянно ме критикува, че не си гледам децата, че съм тръгнала на работа, защото не съм искала да ги гледам, а не защото парите не ни стига. Стига се до там, че ме държи отговорна защо баща ми не го бил питал как е и защо му е подарил евтин според него подарък за нова година. Да не говорим за това, че преди съм била "изкарвала 3 пъти по-малко пари" от него. Да не говори за псувните и тряскането на врати и хвърлянето на неща. Никога не ме е удрял. Всичко това е ставало на 4 очи или пред децата. КАК мога да докажа психическия тормоз? Вече психически не издържам и за мен няма друг изход освен развод. Само за инфо - имам висше образование, дом, на мениджърска позиция съм, с доста висок доход, но всичко това просто ми мачка самочувствието и ме кара да се съмнявам, мога ли да се оправя само с двете деца без него. Да не говорим колко много ми пречи на работа. Моля ви, как мога да докажа този тормоз и как да му се противопоставя, защото се оказа, че докато нямам развод, той не е длъжен да напусне дома ни, а той и не иска да го напусне.
Чета темата защото съм вече на финала на поносимостта си към моя мъж. Женени сме от 6 години и през цялото това време ми се обяснява каква романизирана представа за живота имам от многото книги, които съм чела, колко съм глупава, как пред чужди хора щял да говори той, а аз да мълча, как не мога да смятам, как отношението ми към света, секса и прочия е сбъркано, напоследък (последните 6 месеца) нещата прерастнаха в ултиматуми със събиране на багажа и заплахи за развод: Ако отидеш с майка си на море, ще се разведа с тебе, ако не прекратиш отношенията с майка си, ще се разведа, защо по телефона се обърна към мен безименно... Постоянно ме гледа в ръцете какво правя и как, постоянно ме критикува, че не си гледам децата, че съм тръгнала на работа, защото не съм искала да ги гледам, а не защото парите не ни стига. Стига се до там, че ме държи отговорна защо баща ми не го бил питал как е и защо му е подарил евтин според него подарък за нова година. Да не говорим за това, че преди съм била "изкарвала 3 пъти по-малко пари" от него. Да не говори за псувните и тряскането на врати и хвърлянето на неща. Никога не ме е удрял. Всичко това е ставало на 4 очи или пред децата. КАК мога да докажа психическия тормоз? Вече психически не издържам и за мен няма друг изход освен развод. Само за инфо - имам висше образование, дом, на мениджърска позиция съм, с доста висок доход, но всичко това просто ми мачка самочувствието и ме кара да се съмнявам, мога ли да се оправя само с двете деца без него. Да не говорим колко много ми пречи на работа. Моля ви, как мога да докажа този тормоз и как да му се противопоставя, защото се оказа, че докато нямам развод, той не е длъжен да напусне дома ни, а той и не иска да го напусне.
Здравейте,
Чета темата защото съм вече на финала на поносимостта си към моя мъж. Женени сме от 6 години и през цялото това време ми се обяснява каква романизирана представа за живота имам от многото книги, които съм чела, колко съм глупава, как пред чужди хора щял да говори той, а аз да мълча, как не мога да смятам, как отношението ми към света, секса и прочия е сбъркано, напоследък (последните 6 месеца) нещата прерастнаха в ултиматуми със събиране на багажа и заплахи за развод: Ако отидеш с майка си на море, ще се разведа с тебе, ако не прекратиш отношенията с майка си, ще се разведа, защо по телефона се обърна към мен безименно... Постоянно ме гледа в ръцете какво правя и как, постоянно ме критикува, че не си гледам децата, че съм тръгнала на работа, защото не съм искала да ги гледам, а не защото парите не ни стига. Стига се до там, че ме държи отговорна защо баща ми не го бил питал как е и защо му е подарил евтин според него подарък за нова година. Да не говорим за това, че преди съм била "изкарвала 3 пъти по-малко пари" от него. Да не говори за псувните и тряскането на врати и хвърлянето на неща. Никога не ме е удрял. Всичко това е ставало на 4 очи или пред децата. КАК мога да докажа психическия тормоз? Вече психически не издържам и за мен няма друг изход освен развод. Само за инфо - имам висше образование, дом, на мениджърска позиция съм, с доста висок доход, но всичко това просто ми мачка самочувствието и ме кара да се съмнявам, мога ли да се оправя само с двете деца без него. Да не говорим колко много ми пречи на работа. Моля ви, как мога да докажа този тормоз и как да му се противопоставя, защото се оказа, че докато нямам развод, той не е длъжен да напусне дома ни, а той и не иска да го напусне.
Чета темата защото съм вече на финала на поносимостта си към моя мъж. Женени сме от 6 години и през цялото това време ми се обяснява каква романизирана представа за живота имам от многото книги, които съм чела, колко съм глупава, как пред чужди хора щял да говори той, а аз да мълча, как не мога да смятам, как отношението ми към света, секса и прочия е сбъркано, напоследък (последните 6 месеца) нещата прерастнаха в ултиматуми със събиране на багажа и заплахи за развод: Ако отидеш с майка си на море, ще се разведа с тебе, ако не прекратиш отношенията с майка си, ще се разведа, защо по телефона се обърна към мен безименно... Постоянно ме гледа в ръцете какво правя и как, постоянно ме критикува, че не си гледам децата, че съм тръгнала на работа, защото не съм искала да ги гледам, а не защото парите не ни стига. Стига се до там, че ме държи отговорна защо баща ми не го бил питал как е и защо му е подарил евтин според него подарък за нова година. Да не говорим за това, че преди съм била "изкарвала 3 пъти по-малко пари" от него. Да не говори за псувните и тряскането на врати и хвърлянето на неща. Никога не ме е удрял. Всичко това е ставало на 4 очи или пред децата. КАК мога да докажа психическия тормоз? Вече психически не издържам и за мен няма друг изход освен развод. Само за инфо - имам висше образование, дом, на мениджърска позиция съм, с доста висок доход, но всичко това просто ми мачка самочувствието и ме кара да се съмнявам, мога ли да се оправя само с двете деца без него. Да не говорим колко много ми пречи на работа. Моля ви, как мога да докажа този тормоз и как да му се противопоставя, защото се оказа, че докато нямам развод, той не е длъжен да напусне дома ни, а той и не иска да го напусне.
Искрено ти съчувствам, надявам се че адвокатите от сайта ще ти помогнат.
И пред мен стои същият проблем, само че и с физическо насилие .Прекрасно те разбирам, но ти си взела правилното решение, имаш добър статус, че ще се справиш. Мисля че трябва да потърсиш добър адвокат ,там , където живееш и действай!
Аз изчаквам да видя дали моят мъж, ще се съгласи на развод по взаимно съгласие, в противен случай ще заведа дело за домашно насилие и иск за развод по негова вина.
Успех