Домашно насилие

Здравей Кан.
Мога само морална  подкрепа да ти дам. Надявам се, че Пела скоро ще прочете написаното от теб и ще ти даде най-добрите съвети като адвокат.
Не си написала припознал ли е детето.
По мое мнение няма да вариант да ти го вземе особено след като не сте женени. А за виждането, толкова малко дете няма да може и да го вижда-само в твое присъствие.
Мога само да те посъветвам не се връщай при него - първо заради детето, още е малко не разбира, използвай момента. И второ заради тебе, защото иначе един ден ще се питаш как го позволих това да се случи. Ти и сега сигурно си го задаваш този въпрос, но сега си в началото и имаш възможност да промениш нещата.
Важното е да разбереш-такива хора не се променят, а и искаш ли ти да живееш с човек, който ти посяга-това любов ли е?
Много  от мен и кураж.

Кан,незабавно си извади медицинско и се обърни към полицията.

Кан в твоето положение не бих се тревожила за законите, а за това да не остана с този мъж.
Има изключения, но ти трябва да мислиш позитивно, да се бориш и да не се страхуваш. Посъветвай се с няколко адвоката. Наистина ли мислиш, че мъжа ти ще иска да поеме грижите за малко дете-малко са тези мъже, които биха го направили и те не са от тези където си бият жените.
Ако искаше да ти го вземе щеше още в момента да го направи.
И моят все обясняваше колко го обича сина си, но го продаде за един апартамент. Остави му всичко, което иска, но си вземи детето. Ако те заплашва ти го заплаши, че ще го съдиш за апартамент ако има, или издръжка... Веднага се предават-такива гадове и майките си ще продадат според мен.
Май малко грубо прозвуча, но исках да ти кажа да не се страхуваш, всеки има слаба страна, ти просто помисли коя е тя.
Посъветвай се с адвокат, дори не един и освен да решиш сегашното си положение мисли и за бъдещето, кое и как да направиш.
Детето ти е малко и това е чудесно. Аз също напуснах БНД по това време и това за моя радост не се отрази на детето.
Стискам палци

Кан, не вярвай на нито едно от обещанията му! Всичко ще се повтаря до безкрайност, ако пак се върнеш. Бягай от него, не говори с него, помни, че си отделен индивид, независещ от него! Мисли за детето си!

Момичета не прочетох всичко, но искам да ви разкажа какво преживях аз и как почти никой от съответните органи не ми помогна, а трябваше да се спасявам сама.
След зверски побой от бившия ми съпруг, той ме закарва в болницата, тъй като аз съм вече неадекватна и казва на лекарите, че сме катастрофирали. При прегледа успявам да кажа на лекаря че съм пребита, моля ги да ми помогнат и да не ме оставят сама с него. Тъй като в тази болница обаче нямат скенер, а аз спешно се нуждая от такъв, ме пращат с него до Окръжна, като му казват да побърза. Той ме закарва до там и ме води до всички кабинети с инвалидната количка- аз се опитвам на всеки лекар да кажа да не ме оставят на саме с него , защото ме е страх. Настаняват ме. Казвам на неврохирурга, че искам полиция, нуждая се от закрила, той ми казва утре като съм по - добре да се обадя в полицията и те ще дойдат в болницата. Да но телефонът ми е в него. Една лекарка тогава ми помогна и го накара да ми даде телефона. На следващия ден провеждам разговори с няколко НПО-та вкл.и Анимус, които ми обясняват, че тъй като са коледните празници - те не работят!! Да се обадя след това.  Трябва да отида при тях /което аз не мога да направя защото той е плътно до мен извън болницата/ и че ако все пак се добера до тях - те ще ни приютят с детето за 2 седмици , а след това - прав ти път - спасявай се. От полицията не дойдоха с обяснението че трябва да подам жалбата там където се е случило.  С помощта на хитрост и приятели успявам скришно да се срещна с полицаи, за да подам жалба и молба за ограничителна заповед - да мога да си взема детето и дрехите и да се прибера при майка ми, която е на 300км. Обясняват ми че тази заповед ще му бъде връчена до 24часа - до тогава трябва да не показвам с нищо че планувам да се измъкна - той ме следи много зорко. Пак с хитрост успявам да го убедя да ни закара при майка за да поседя при нея за празниците. Това става след Нова година когато затвориха пътищата - не мога да опиша какво пътуване беше , какъв страх и ужас. Поради затварянето на пътищата той не може да си тръгне и остава при нас 3 дни, през които господата полицаи ми се обаждат че са ми загубили молбата за ограничителна заповед и не могат да му забранят да ме доближава, ако не подам такава отново. На него му излизам с обяснението че са ми се обадили от фирма за работа. Когато той си тръгна, тъй като е на работа, започва моето ходене по мъките в града на майка ми, за да търся закрила, тъй като знам , че той ще разбере какво съм направила и не знам какво ще ми направи тогава , а никой не го ограничава да се доближава до мен. В полицията ми обясняват, че ако подам такава молба от тук тя ще пристигне в полицията там след 1месец, а по друг начин не можело да се изпрати - трябвало да е с тяхната поща. Така че да съм отидела там да си я подам пак. Трябва да е лично, не може да е друг човек- и хайде чао девойче. Нали си представяте аз пребита , едва избягала как ще се върна там за да подам тази молба. В прокуратурата ми казаха че също не могат да ми помогнат, защото те се намесвали след събитието, т.е това че той ще дойде и може пак да ме пребие не им дава право да го спрат. Така че на мен не ми помогна нито полиция, нито прокуратура , нито НПО. Наскоро моя близка имаше скандал с мъжа си който я ударил - тя скришно ми се обади и помоли да извикам полиция защото не знае какво ще и направи той. Да не ви казвам колко увещания и молби за да отиде някой полицай - това било семеен скандал и те не можели да направят нищо - можели да отидат ако се нарушава обществения ред с викове например. Казвам - ама той може да я пребие , заплашва я. А дежурния ми казва - вие отидете и вижте какво положението и ако я бие св обадете. Абе ужас , спирам че пак се ядосвам на тъпите органи и липсата на закони за закрила.

Единственото, което Ви е трябвало е бил адвокат. Той щеше да свърши всичко и на него няма да му загубят молбата, защото знае как да я подаде с вх. №. Не са виновни инстанциите и служителите, а хората в БГ, които не се научиха на ред.
Аз като искам рокля, отивам на шивач, не сядам да си я шия сама, защото няма да стане- със сигурност. И сега се обърнете към адвокат. Запомнете му номера си в телефона и ако се случи нещо веднага му се обадете.
Ако не е изтекъл 1 месец може да го осъдите.

обърнах се към адвокат още тогава. Но както писах по спешност и тайно се срещмнах с полицията. Там ме увериха че това са всички необходими документи , които те ще задвижат. Ако съм знаела че ще загубят молбата мислите ли че няма да се презастраховам по някакъв начин. освен това ме увериха че тази молба трябва са се подаде лично, а не от някой друг. Какво може да направи адвокатката тогава? А и вие дали сте били в такъв ужас, за да знаете че е трудно в такава екстремна ситуация да обмислиш всичко и да си поискаш входящия номер на молбата. А съпруга си вече го осъдих. Аз като си поръчвам рокля при шивач разчитам че той е специалист и не е нужно да му казвам аз как да зашие ципа.

Имам над 10 такива спечелени дела. Слава на Господа, че клиентите ми имат доверие и ме слушат. Остават всичко в ръцете ми. Аз лично жалбите ги пускам до РП при познат прокурор, които знам че е съвестен и ще свърши работа. Няма закон в които да пише лично. До сега не са ме връщали никъде, когато се касае за ДОМАШНО НАСИЛИЕ. Предпочитам да е заведено в Прокуратура, така няма да го загубят, а ако го загубят ще отидат във Военно-окръжна прокуратура да обясняват полицаите.
Е продължавайте да им вярвате.
Знам как работят. Понякога им е лесно да хвърлят нещо в кофата, все пак са държавни служители. Вие не може да докажете, че сте им дали преписката и да им търсите отговорност. Но аз мога и го правя, за да накаже мързеливците и безхаберниците. Такива има много в БГ.

в момента съм в подобно положение,след 3 год реших да го напусна.аз се прибрах при маика ми,и решихме двамата да гледаме детето.на другия ден му звъня че отивам да го взема а той-ти дете няма да видиш.и от тогава вече близо седмица не ми дава детето.не мога да опиша как се тормозя от този факт и какво е да не си видиш детето толкожа време,даже и телефона не ми вдига за да питам как е.Подадох жалба в прокуратурата още на другия ден,но имам чувството че нищо пак няма да го стресне.утре ме викат в районното че да видим.говорих и с адвокатка (която не ми се стори много надеждна)и ми каза че имаме равни права.че нищо не мога да направя докато не тръгне дело за развод.просто вече нз какво да направя,немога повече да седя така имам чувството че не съм си виждала детето с месеци.тои сега е в год.отпуск и не го извежда никъде и го крие.през годините които сме заедно много пъти ми е посягал,но незнам дали ще мога по някакъв начин да го докажа.за в момента искам само детето ми да е при мен.Ще се срещна днес с по-компетентна адвокатка поне да може да ми тръгне делото а дотогава незнам как да го накарам да ми върне детето.даже и му се молих обаче тои-не.щом съм била решила да си тръгна да съм се спасявала,но без детето.едвам издържам вече.иде ми да го убия.ще съм много благодарна ако някои в моето положение отговори,друго е като има с кои да споделиш и да видиш че не си сама.мерси предварително.