Домашно насилие

Здравейте, момичета Пуснах тема в ДИС, но мисля че е точно за този подфорум Ето я и нея:
Здравейте, мили момичета. Пиша с треперещи ръце и насълзени очи- не мога да ви опиша кошмара, в който се набутах и безизходицата си. Преди няколко месеца бях пуснала тема за това, че хванах мъжа ми в изневяра по следите вкъщи. Бях бременна в 7-ми месец, събрах му багажа и той се изнесе от вкъщи. След това той се обаждаше да пита за дъщеря ни- тя е на 2,8 г. Горе-долу запазвахме добрия тон- идваше да я вижда за малко. Аз исках развод, но реших да изчакам да родя и тогава. И така - родих преди 3 месеца втората ни дъщеричка, но за съжаление се оказа че има заболяване, което наложи операция още в първите й дни. Ще се наложи още една след няколко месеца. Сега състоянието й налага по-особени грижи и често посещаване на лекари и хирурзи
Междъвременно, покрай всички тези тревоги, търчане по болници и лекари, започнахме да се виждаме често с мъжа ми, да се чуваме, да идва вкъщи. Покрай тревогите остана на заден план гнева и болката ми от постъпката му- детето беше по-важно и намирах опора в него- аз съм сама в София( роднините ми не живеят тук), на квартира- и нямам на кого друг да разчитам. Мъжа ми беше много загрижен за малката, за проблемите й, за това дали и как се справям с двете деца- носеше лекарства, пазаруваше др. неща. Неусетно го допуснах да стане малко или много част от живота ни отново и той се възползва явно от това и преди няколко дни ме попита дали искам да опитаме да живеем отново заедно и да му дам втори шанс- обещавал че няма да ме нарани повече никога и т.н. И аз патката взех че му повярвах, че е искрен и се съгласих- казах му, че няма да забравя никога как ме е предал, но заради децата ще му дам втори шанс.Донесе си багажа и уж всичко започна нормално- дори правихме секс няколко пъти, макар да си мислех че няма да мога да го докосна отново, И така до снощната ми кошмарна нощ. Малкатами дъщеря вчера повърна няколко пъти и доста плачеше, което е нетипично за нея, защото е много кротка, и аз се обадих на мъжа ми да му кажа. После звъннах да се консултирам с педиатърката й, Към 21.00 ч изведнъж той се прибра от работа (трябваше да пътува извън Сф и не го очаквах) и започна да разпитва притеснено какво й имало, защо плачела и т.н.Започна да ме обвинява, че съм я прехранила, че нещо съм направила , за да плаче. Аз се ядосах и му казах, че откакто се е родила аз се грижа за нея и не е той човека, който ще ме обвинява, т.к. го е нямало до сега и аз сама съм се грижила за нея. Той започна да ме кара да я храня, за да не плаче, а аз отказах, т,к бях я хранила малко преди това, а и знаех че не плаче от глад- имаше разстройство, коремчето й беше подуто. Тогава той побесня, явно заради това че не изпълнявам казаното, и се нахвърли отгоре ми, а аз я държах през това време. Започна да ме скубе силно за косата, да ме удря с юмруци отзад по главата, захапа ме поръката и лицето- абе ужас ви казвам- мислех че ще ме убие. Другата ми дъщеря се разплака и изплаши- казах му да не го прави пред нея, а той каза че не го интересувало- щял да ни избие всички и после да се самоубие. Започна да троши рамките със снимки от секцията и се разлетяха навсякъде стъкла, извади албумите със снимки от сватбата и ги накъса на парченца. През цялото време говореше как щяла съм да видя аз от сега нататък той какъв е, щял да ме съсипе, да ми сроши врата, краката. До като говореше пак се самонавиваше и скачаше да ме удря. В един момент си взе пистолета и го опра в главата ми и вика- ей сега ще те убия- ти не разбра ли че тази нощ няма да останеш жива. Наистина си помислих че ще стане така- беше обезумял, погледа му не беше на нормален човек, а аз само си мислех как дъщеря ми ще види всичко и какво ще стане с тях. Дори й каза "Искаш ли да останеш сираче и да те пратим в дом, защото ще убия майка ти"  Изведнъж тя започна да плаче истерично и явно това малко го отрзви и се спря, взе я и започна да я утешава нещо, а аз стоях и не смеех да направя нищо. След малко ме накара да измета стъклата и боклуците от земята и каза "Ще легна на дивана да спя"  Аз изчистих и легнах с дъщеря ми на леглото- не че можах да мигна.  Сутринта започна да ми говори все едно нищо не е станало, но по тона ми разбра че за мен нещата вече са различни. Пак се ядоса, започна да ме обвинява че аз съм го предизвикала, че аз съм си виновна и аха пак да започне да ме удря. Попита ме дали искам да си изнесе багажа и повече да съм забравела за него- нито децата щели да го интерсуват, нито пари да давал и т.н. Повярвайте ми- исках да му кажа че не искам да го видя никога повече, но бях сигурна че кажа ли го и може наистина да ме убие- видях погледа му, свитите юмруци и замълчах от страх. Той настояваше да му кажа дали да си тръгне и аз му казах "не"- макара да исках повече от всичкчо друго да кажа "да''. Казах го от страх не толкова за себе си, а за децата- какво ще стане с тях, ако мен ме няма с такъв баща? И сега стоя със свит стомах и буца в гърлото- цялата глава ме боли от ударите, но повече ме боли от това, че направих тази ужасна грешка да допусна този човек отново в живота си. Ще кажете "бягай", но къде, след като той няма да ме остави така лесно - не мога да отида при родителите си, защото не искам да идва и да тормози и тях; нямам възможност да търся нова квартира за сега; мислех да се обадя в полицията, но знам че няма да има ефект- най-много още повече да се озлоби; и ограничителна заповед няма да го спре.
Не мога да повярвам че това се случва с мен, че това е човека, за който се омъжих преди 3 г. и с който правехме планове за деца и с който трябваше след 2-3 месеца да се нанесем в наше жилище. Най-лошото е че сега той си мисли, че ще му простя и това, щом не съм му казала да си тръгне, Как да му кажа, че съм замълчала от стах за живота си и този на децата ми. Преди малко ми каза, че съжалявал и никога повече нямало да ми посегне- само се подсмихнах, защото знам че това е поредната му лъжа и съм сигурна че това рано или късно ще се повтори. Но дори и да не се повтори, аз вече мразя този човек и не бих го допуснала в сърцето си- дори днес си пожелах да умре, за да свърши този аз, защото наистина не виждам изход от ситуацията
Благодаря, че ме изслушахте 
 
 
 

Здрасти, Сиска. Да разбираме ли, че си добре. Виждам, че днес си прехвърлила темата. Пиши.

Хей жени я с замислете кое е по важно за вас - но спокойно знам трудно е но ще си дадете сметка на каква малка крачка сте били от истинската стъпка винаги има начин и решение на проблема.Знам трудно е но до кога ще търпите униженията ........ и с какво сте  заслужили така да се отнасят със децата ви.

Имам въпрос: Къде се вади медицинско?

Мислех си, че това става във всяка поликлиника или болница, но някъде прочетох, че за да има тежест в съда трябва да е издадено от лекар-съдебна медицина.

Това така ли е? И ако е така - къде в Сф има такива лекари? Пробвах с Гугъл, но никакви адреси и телефони не отрих.
Нека ако може някой да обясни малко по-подробно.

Благодаря.

Здравейте,
за медицинското: съгласно закона срещу домашно насилие - ВСЕКИ лекар е длъжен да издаде такова - не зависимо дали е съдебн или друг. Най-вероятно повечето лекари не го знаят изобщо това - за това по-добре вие им го кажете и изискайте.
УСПЕХ!

и от мен подкрепа за всички минали по този път,не се предавайте борете се!!!

Здравейте, бих помолил за съвет от Вас. Момче, на 23 години, имам хубава работа. Имам и проблем в семейството. Баща ми от 15 години тероризира семейството, първоначално икономически, отскоро и физически (майка ми). Имам по - голям брат, на 27 г. Живеем в малък град, заедно с родителите на баща ми и съпругата на брат ми. През определени периоди от годината баща ми е неадекватен, прилича на луд. Отскоро започна да се държи ужасно с майка ми, вини я за всичко. Предполагам, че наистина има психически проблеми. Постоянно отрича, какво и да е направил. Чашата преля, след като видях сутринта майка си в кръв, след жесток побой, преди баща ми да отиде на работа. Поисках да извикам Полиция и лекар, но ме спря, защото всички в града ще говорят и обсъждат. Бихте ли ми помогнали със съвет?