Работна тема писма

  • 27 383
  • 467
  •   1
Отговори
# 135
  • Русе
  • Мнения: 729
Ще ми отнеме много време а не разполагам с такова.А и всичко е толкова хаотично в главата ми връщайки се в годините назад, че не знам дали ще го напиша смислено.И накрая може да се постигне обратния ефект.

# 136
  • Русе
  • Мнения: 729
Моята принцеса се събуди  Grinning и трябва да отлитам.Ще мога да се включа чак след 22 часа и ще чакам новините от срещата днес във София.

# 137
  • Русе
  • Мнения: 729
Само да допълня че днес имахме среща четири майки, които сме с осиновени дечица.Разказах им за инициативата ни и ми обещаха с каквото могат да помагат, що се отнася за Русе.

# 138
  • космополитно
  • Мнения: 942
Това са вариантите, според това колко доброволци ще правят картичката ще се опитам да раздам всички текстове Simple Smile



Отгоре на картичката    „очите на нашите деца”

Отдолу с по-явен шрифт   „Докога да чакаме?”

*****
Вярвате ли че могат да се усмихват"

Или "Да им дадем усмивка"
*****
" Те чакат!"
*****
"Ние вече имаме дом. А другите?"



Аз винаги предпочитам разнообразието! Ако е въззможно нека картичките са пъстри-с различни послания!

# 139
  • Мнения: 883
Момичета, току-що се прибрах. След малко ще "притичам" до офиса да сканирам снимките (защото те са от периода, когато нямаше цифрови фотоапарати), надявам се да се справя и веднага ще ги постна с надеждата някоя от вас да ги изреже както прецени.
Писмото ми също е почти готово. Писах го на ръка по гари и летища и редовете са малко замазани от сълзи, та си мислех дали да не сканирам и него така както си е, ама нейсе, ще го набера по-късно тази вечер и до утре ще е готово. Още повече, че моите пораснали деца решиха да добавят по някой ред към моето писмо. Тези, които ги познават, знаят, че Борко е по-многословен и едва ли ще се задоволи с няколко думи, но Надя е вече готова с нейния текст и той е само от 2 реда: "Преди 13 години станах част от моето семейство. Бях на 2 месеца, не разбирах много, но сега знам достатъчно за децата от домовете. Аз можех да съм една от тях. Боли ме за несправедливата им съдба. Какво ще стане с тях? Те заслужават всичко, което имам и аз."

Тичам да оправям снимките.

# 140
  • Мнения: 677
Нищо никой не писа за края на писмото ни ,какъв да е?Мисля,че е хубаво да има един и същи текст за да разберат тези всички хора "отгоре",че сме единни и сме в постоянна връзка едни с други.Така си мисля.
Дефи ти пишеше за три писма,незнам дали отделно да пиша моята история или заедно с тази на Цецко.Повече съм за втория вариант.
За всички настоящи и бъдещи мами и деца Hug

# 141
  • Мнения: 1 843
Накратко:

Мисля, че е разумно да приложим в края на всяко писмо, нашите искания, които в сегашния си вид са неприемливи.
Поради това, ще ви помоля да задържите писмата си, докато получим компетентна помощ от юрист.
В момента имам връзка с такъв и в зависимост възможностите му, ще се опитам да влезем в десет дневния срок, но е възможно и да го удължим малко.

Освен това, както вече казах, ще добавим и всички привлечени към каузата организации, фондации и подобни, с текста: "С подкрепата на..." или "Подкрепени от..."

За момента е без значение дали ще влезем в синхрон с действията, дискутирани в клюкарника.

# 142
  • Мнения: 2 722
Видях, че сте копирали моите снимки от snimka.bg за което благодаря от сърце.
Ще чакам да видя насоките за исканията, а до тогава ще си мъча настинката и ще се боря за оцеляване.

# 143
  • Мнения: 1 843
Мамо Галя, докато лекуваш сополите и ако имаш време, кажи какво стана с БАОО. Някакъв отговор?

Сега се сетих - относно текстът на картичките, а и колажа - имайки предвид, че снимките, които Креми изпрати, на децата, които все още живеят в институцията, са почти толкова, колкото снимките на нашите деца, това означава, че следното "Ние имаме вече дом.", не би било достоверно.

За жалост, само нашите снимки са крайно недостатъчни.

Може да перифразираме: "Някои от нас вече имат дом. А останалите?" - или нещо подобно. Мислете, предлагайте.

"Преди 13 години станах част от моето семейство. Бях на 2 месеца, не разбирах много, но сега знам достатъчно за децата от домовете. Аз можех да съм една от тях. Боли ме за несправедливата им съдба. Какво ще стане с тях? Те заслужават всичко, което имам и аз."

Всъщност това е доста докосващо.

Кажете, поне за колажа, ако не за картичката. Как виждате наред със снимките да вървят текстове като горния, но изразяващи различната съдба:
"Аз намерих домът си на 2 години", "Аз съм на 5 години и имам мама от една", "Аз чакам...", "И аз искам да наричам някого "мамо"" ... и т.н.

Последна редакция: нд, 30 сеп 2007, 22:45 от DarZaMen

# 144
  • София
  • Мнения: 9 517
Понеже и аз съм болна и малко не съм в час и може да съм изгубила връзката малко..., но ако някой каже какво ще искаме от БАОО и и аз ще им пиша, дали пък и да не пишем на тези, предложени от Venecias. Най-вероятно ще се повторя, ама аз все си мисля за едно писмо с искания от някоя организация и нашите писма, които също ги включват в подкрепа на него. В крайна сметка, ако не стане и ние можем да си направим писмото с исканията, понеже иначе едва ли някой ще ги прочете в нашите писма. Мда, определено ми липсва връзка с главния мозък  Embarassed

А ако добавим и искания, касаещи международните осиновявания може да получим още подкрепа - там има доста организации, които може да ни съдействат.

Забравих, на мен "Някои от нас вече имат дом. А останалите?"  под "Очите на нашите деца" за сега най-много ми харесва.

# 145
  • Мнения: 883
ДарЗаМен, сложих няколко снимки в албума в snimka.bg - в другия не можах да вляза. Качеството не е идеално, но това е най-доброто, което може да се получи при сканирането на нашите все пак по-стари снимки. Ако прецените, че стават - използвайте ги.

За надписа - мисля. че "Някои от нас вече имат дом. А останалите?" ми харесва.

# 146
  • Мнения: 883
Кажете ако мога с нещо да съм полезна докато съм тук, че вторник пак заминавам...

Срещахте ли се днес в София?

# 147
  • Мнения: 1 843
Понеже и аз съм болна и малко не съм в час и може да съм изгубила връзката малко..., но ако някой каже какво ще искаме от БАОО и и аз ще им пиша, дали пък и да не пишем на тези, предложени от Venecias. Най-вероятно ще се повторя, ама аз все си мисля за едно писмо с искания от някоя организация и нашите писма, които също ги включват в подкрепа на него. В крайна сметка, ако не стане и ние можем да си направим писмото с исканията, понеже иначе едва ли някой ще ги прочете в нашите писма. Мда, определено ми липсва връзка с главния мозък  Embarassed

А ако добавим и искания, касаещи международните осиновявания може да получим още подкрепа - там има доста организации, които може да ни съдействат.

Сега, поред...и наопаки.

1. Международните не може да ги закачаме. Най-малкото, защото занижените квоти са условие от ЕС!

2. Когато писмото ни с исканията ни е готово, ще го депозираме официално, но не бива да се застъпва с писмото и петицията, която тече в момента, инак ще си изиграем лоша услуга. Може да последва тези събития. Макар без официално писмо, не виждам проблем да завършваме писмата си така.
Аз не се и надявам (ама това вече го казвам за кой знае кой път) някой да седне да чете писмата ни. Поне не от първия път. Но...ако, случайно това стане...трябва да има логичен завършек.
Идеята на писмата е да дразним, да проявим нашето несъгласие, някаква позиция.
Разбира се, че няма да се получи само с това и не веднага. Нека едно по едно.

3. Някоя организация...не е речено, че ние не можем да бъдем такава. Сега, обаче нека видим с какво разполагаме. Не е много.

Дефи, срещнахме се. За момента тече организация.

# 148
  • София
  • Мнения: 9 517
Кажете, поне за колажа, ако не за картичката. Как виждате наред със снимките да вървят текстове като горния, но изразяващи различната съдба:
"Аз намерих домът си на 2 години", "Аз съм на 5 години и имам мама от една", "Аз чакам...", "И аз искам да наричам някого "мамо"" ... и т.н.
Cry Бръкна ми в душата направо с последното - ако искаш вярвай, но днес Исак обикаляше около децата и за първи път им обясняваше  "Аз си имам вече мама и тати. Няма да ги дам."

# 149
  • Мнения: 883
Кажете, поне за колажа, ако не за картичката. Как виждате наред със снимките да вървят текстове като горния, но изразяващи различната съдба:
"Аз намерих домът си на 2 години", "Аз съм на 5 години и имам мама от една", "Аз чакам...", "И аз искам да наричам някого "мамо"" ... и т.н.

Сега видях това. ДарЗаМен, мисля, че е страхотно!

Общи условия

Активация на акаунт