ОКТОМВРИ е месец необикновен, ще отпразнуваме на Ива най-първия й ден рожден!

Тъй Мириндо, не казваш кой ти беше на гости! Срам те е, знам аз! Пууу! Аз бях! Аз бях! Аз бях! ха сега да ти се смеят хората, че имаш такива гости кат мен! Ама кекса беше трепач, както винаги, просто бях забравила. А Невена е толкова голяма... Детето не можа да заспи от вълнение покрай нас.  А аз бях без Иво и се повидяхме малко на спокойствие.  Сега чакам да ми го докарат детето. Ама е болен   И няма да почвам от утре работа. Добре че шефа е разбран и днес като му се обадих да му кажа, вика "нама проблеми, когато можеш ела"

Еееех майкииииии! Кат ви чета с по двете деца... Направо ви ожалих тука А пък Зори, дето викаш че Алекс е постоянно залепен за теб... Ми че то аз не помня от кога не съм ходила то тоалетната без Ивовата компания и там бивам просветявана къде ми е точно пишката и ми се обяснява любезно, че в момента пишкам... И така.

А за кърменето - ние не се кърмим. Той сам се кърми. Основно през нощта суче, ама аз си спя. Той се разпорежда там с мойте цици. Важното е, че много държи всички цици да са извън сутиена ми докато суче. И го водя аз в поликлиниката и той като почва да ми вика, че иска да цока. И аз давам, кво да правя. Сядам пред кабинета (а то навалица) и той сяда в мен с лице към мен, изважда ми всичките цици навън и почва да суче от едната и да държи другата. и а съм се опитала да се поприкрия с яке или нещо, а е ревнал до небето. По едно време се появи една какичка, която караше колело из поликлиниката (което сега чак ми се струва странно) и той седи и я зяпа и не суче, а майка му си седи по цици... Кво му пука на детето. То и на мен вече не ми пука, де. Но рядко се случва извън къщи да суче. Това е за кърменето. Знам че на повечето от вас ще ви се стори странно и да не казвам какво още, това че го кърмя, ама нали ме знаете... Част съм от кърмаческата секта (уф, написах секста.... хахахаах) от сума ти време.

Айде оставям ви на неделната вечер!
Целувки

Така, така, издаде ти нещата. Ми аз нарочно не писах, пък ти сега - за хубавия ми кекс да разправяш. Ей сега като се юрнат всички да искат да ми идват на гости, и аз все на печката ще си стоя 
Не че ще ми е неприятно, де, адресът ми го има на първа станица, както и телефоните... 
На който му се прияде кекс - да заповяда 

Здравейте, мацки!
Не съм писала от цяла вечност!
Благодаря за поздравите за РД на Самуил!
Честити 2 годинки на всички мъници, които съм пропуснала!   
Няма да ги изброявам поименно, че поста ще стане мноооого дълъг!
На днешните рожденичета Ели, Дари, Симона, Ивои Алекс пожелавам да са здрави и послушни!
че този детски пубертет може да ни побърка!  При нас лудницата е пълна - Сами е своенравен и доста се глези. Понякога от лиготиите му ми писва 
Честита дъжеричка, Зори! Да е здрава и с късмет! И баткото да не ревнува толкова и да притеснява мама!   
Във връзка с пожеланието на Джулката - за сестричка - почнахме да работим по въпроса. Ама нещо напоследък не можем нещо да мелим с благоверния, и ако не ме притискат годинките съм на път да се откажа засега от друго дете...
Затова и не пиша, щот ми е скапано настроението...
ПП. Бях на среща на класа преди няколко вечери и почти всички мацки са с 1 или 2 развода  или връзки. 2-3 мацки даже казаха, че си живеят като братчета и сестричета.  Всяка се оплаква от съпружеството. Ние жените ли много искаме, или мъжете тотално се хрумнаха   

Eй, Волтажче, я да се стягаш, не съм свикнала да те "виждам" така. Няма идеални хора. Аз квато бях станала, не знам моя мъж толкова ли е идеален, че успя да ме изтърпи. Ама сега си пия хапчетата и по-се ядвам. И Вал е много глезена, баба й прекара повечко време с нея и ефектът е налице. Надявам се в яслата да я излекуват. Много плачем там, направо сърцето ми се къса....
Миринда, искам и аз кекс, ама сте ми много далече, та мисля до Ади да скоча другата седмица

Честит рожден ден Ели!!!!да си ни жива и здрава. Все така хубава и добричка. Да радваш мама тати и кака!!!! Аля весел празник ви желая!!много много подаръци и емоции!!!чакаме снимка от красивата торта!
Честит рожден ден на Дари, Симона , Алекс и Иво!!!живи и здрави да сте
Манди портокалкова -радвам се да те видя, и теб и Ивчо.
Радвам се че с ученето си на 6 , както и че си намерила "твоета" си работа!!!Успех ти желая.
А най-много се радвам, че вече редовно ще се включваш щото съвсем ни беше зарязала тези месеци.. Но след последните ти весели и позитивни постинги - аз лично ти прощавам!
Волтажче -стегни се!!!Всички имаме такива моменти на дупки и чуденки... Просто си спомни хубавите мигове заедно. Страхотните преживявания и това че се обичате! И ще видиш че наистина това ти е мястото и дупката е временно явление , което можеш да преживееш!Успех от мен!
Миринда - аха...кексове разни....купони...това онова и си мълчиш! Колкото до кг - ние сме 15кг , верно че на височина главно сме се измъкнали. Все не вярват че детето е на 2 години. Все въпроси му задават като за дете на 4 години. Върви обяснявай после че то едва стъква изречение от по 2 думи! А най ме е яд като отидем примерно в магазин и се случва да му писне и да ревне и да ме гледат укорително щото "такова голямо дете, пък..." Ама здрави да сме.
Зори, Бини - вас ви оставих последни.
Знам че ви е много трудно. Знам чене всичко е така както сте си го представяли -  но те са бебчета и неможем да искаме от тях да мислят и действат като нас. Ще отмине ревнивият период, и периодът на пазене- само след годинка ще са си най-добрите приятелчета и ще играят заедно и ще правят бели заедно, и тогава циркът ще е пълен!!!Но сега просто се въоръжете с нерви, когато имате възможност да се почивате и оставяте поне едното детенце при баба - не се чудете. мисля че яслата е добро решение, въпреки че идва зима и болестите ще са на дневен ред. Там големите деца ще могат да се откъсват от вас и вие ще можете през деня да отиквате работата и да се отдавате на бебчетата. Там децата ще се научат да съжителстват и играят с други дечица и така бо бързо щще "приемат " бебчето в къщи!
И не на последно място - избягвайте да се ядосвате и осъждате детето - това няма да промени нещата - напротив. Позитивното мислене и подхождане с търпение  ще ви помогнат да преодолеете това! Успех ви желая и на двете!
Дринкаааа....вчера сте купонясвали.... искаме снимки!!!!!!
а от мен

Момичета, благодаря ви за окуражителните думи!
Само че при нас не става въпрос за моментно настроение, а за някакъв вид нетърпимост, която започна, откакто се роди Самуил.
Дотогава - аз на работа, той вкъщи почива, вечер насам-натам, всичко е ок.
Когато дойдоха отговорностите явно му дойде много, а пък и нагласата с неговата професия е да стои тук и да спи, почива и т.н. Откакто се е родил Сами само 2-3 пъти ми е казвал сутрин - остани да поспиш, аз ще стана. Още тогава първите месеци, когато безсънието е голямо - той до сутринта играе на РС, после цял ден спи - ставаше само да свали Самуил до количката /без асансьор сме/. Виждат ме познати "Къде е мъжа ти, на рейс ли?" "Почива си", какво да им кажа, все сама с количката. На разходки с нас - първата седмица ок, оттам насетне все е изморен, все не му се излиза, или пък излиза един вид по принуда, защото знае, че ще се сърдя. След сбирките с приятели и порядъчната почерпка, съвсем не мога да го вдигна. Ето, за онази среща, за коят ови споменах се прибрах към 3 ч сутринта и на сутринта вместо да ми каже да си почина, спа до 11, а като се върна към 17 пак беше много изморен и аз извеждах детето. Освен това страдам и от безсъние и не мога следобяд да спя - лягам уж изморена, ама от нерви не мога да си почина. 
Сега ходи на курс и уж там е много ангажиран, ама пак със 100 зора сутрин го вдигам в 10 ч и докато си изпие кафето и всички екстри, ние излизаме. Вечер пак е много изморен. В тези промеждуци рядко има желание да се занимава със Самуил... Беше започнал да му крещи.
С две думи - аз мисля, че той е егоист, той - че се интересувам само от себе си и детето.

О, мила, у нас е същото, но ние имаме асансьор и не е слизал да ми помага за децата. Кой къде, аз все с децата. Той работи, все има някви срещи вечер докъм 9-9,30, като си дойде децата спят. Сърдих се, сърдих се и ми мина, то може да се сърдиш на човек, който разбира от дума. Положението малко се промени, когато разбра, че съм болна. Но...не беше за дълго. Ти поне си излизала и няколко пъти си спала сутрин, аз не съм имала и един такъв път. Скоро като излизахме с момичетата от форума, се разбрахме децата да ги гледа той, а майка ми да му помага. Е, познай....той й се обадил по телефона да разбере дали се справя и отишъл на разпивка, прибра се доста след мен....
А ти да си отслабвала напоследък?

ох....като ви чета и двете ...и ми става мъчно! Ама много мъчно...
Момичета поставяли ли се въпроса ребром - очи в очи!
Да се навикате , да си кажете всичко и да ви олекне???такава тежаст не се държи в душата. Хубаво е да споделите с близки...но това временно облекчава. Най добре е взаимно да си кажете всичко! И да видите в действетелност как стоят нещата - щото така вие си търпите - те кой знае какво мислят... и кръгът си остава затворен и непробиваем!

явно явлението е масово. аз му викам след родилна депресия, ама на бащата  и на мен хич не ми помага, ама ние бяхме на трети етаж без асансьор  и как се мъкнат 2 деца едновременно по стълбите си знам само аз. ние вече сме разделени, просто на мен ми писна. 

Джулка, говорили сме очи в очи, накрая се оказва, че аз съм виновна, а той сърдит по няколко дни .
Роси, съжалявам, че при вас са се развили така нещата. За мен това не е вариант, плюя го, ама без него не мога....

Здравейте, майчета! Аз нямам никакво време покрай работата и затова не пиша!!!Ама такъв е днешния живот-на педал, май всички сме така 

Първо да честитя на всички малки сладури, които пропуснах, спешъли ЧРД на Сами на Волтажче!!!!!!!!!!

Второ, мили момичета, аз се убедих, че май мъжете, които помагат са изключение, даже като се събрах с мъжа ми си бях с убеждението, че помощ не трябва да чакам. Малко-да, но в повечето случаи е уморен или каквото там, има работа и т.н., аз също все сама излизах с детето.  Но не съм очаквала друго. Понякога се караме затова, но няма смисъл май.
Волтажче, във Варна живеех с един мъж 3 години, той също пътуваше по корабите и като че ли ми говориш същите неща, които преживях и аз, с тази разлика, че нямахме дете и също , че опитвахме да имаме, а то не ставаше. Ако имахме незнам какво щях да направя, но си бях свободна без дете и се разделихме. И това, че бебето не ставаше също спомогна за раздялата. Но мисля, че трябва да сте търпеливи, ако се обичате и т.н. и да си поговорите много ясно очи в очи 

Роси, съжалявам, че сте се разделили с мъжа ти, но ти си знаеш най-добре и съм сигурна, че си взела правилно решение 

Манди, добре дошла пак при нас, Иво е супер сладур, а с кърменето ме кефиш, честно   

Ние иначе сме добре, Йони ходи на ясла, малко беше хремава, но сега е добре, ходихме на консултация 88см и 12.400кг.
Целувки на всички, че имам работа!!!!!!!!

ох...Роси - съжалявам за раздялата...знам че си преценила добре и ти желая късмет от тук нататък. Ти си смела жена и вярвам че всичко ще е наред!
Меги, никога не съм си представяла че ще имам мъж до себе си и той няма да ми помага. Просто не съм си го помисляла даже...но поста ти ме накара да се замисля, че вероятно си права и че наистина съм извадила луд късмет с моят мъж!
Във всеки случай момичета много ми се иска тези мъже да "пораснат" и да осмислят живота си покрай вас и дечицата ви, защото Вас ви познавам и знам че сте прекрасни и не заслужавате това!

Ние сме говорили за това и той казва, че съм права, че не дава много в отглеждането на Самуил.
Всеки път си казваме - ще сме по-търпеливи. Особено аз бързо паля барута и както той казва не му давам възможност да се промени и да свиква с новата ситуация.
Просто самата му професия много го промени. А пък и мен. Всеки живее своя си живот и за 3-4 месеца се "принуждава" да живее с половинката. Само че нещата всеки път се променят.
Аз чакам 2-3 дена и като видя, че няма промяна набирам с пълна сила.   Аз самата много се занимавам със Самуил и очаквам, че и той ще е така.
Иначе е много добър, не обича конфликти и обикновено аз ги предизвиквам, помага ми в домакинството, щедър е, умен е. Има много плюсове.
Но към мен самата е с някаква нагласа, че едва ли не трябва да ми помага с детето по необходимост.
Като говорим той казва, че съм много всеотдайна майка и незнам може би ревнува ли, какво ли?!
Самата аз се държа хладно и резервирано с него. Ама ми писна за всичко да опъвам! Не ми тежи- разходката за мен е приятно занимание, също да се занимавам и със Самуил. Мога по всяко време да се обадя на майка ми да го вземе, за да си почина. Ама не ми е там проблема- за какво сме семейство.
Моите родители са много всеотдайни и не мога да го приема това неговото поведение...
Меги, ние също 2 години се борихме, за да имаме дете! Той е детишар и всички деца на приятели и родата го обожават. Ама не можем нещо да се разберем.

Тъжно... Това с мъжете. Ама да ви кажа, скоро се замислих... Не че ми е трудно да се оправям сама, но си мислех колко по-лесно щеше да е да има някой дет да погледа Иво поне да се изкъпя или да го изведе... То не че няма, майка ми и баща ми са тук, но не мога да ги ангажирам, неудобно ми е. И не че, ако бяхме заедно с баща му на Иво, той щеше да помага, но принципно така си мислих. Той не помагаше и първите 10 месеца, защо сега да го прави... Е, сега взима Иво всяка събота и неделя и то с преспиване, ама докато се стигне до тук колко време мина. Пък и той като го вземе го оставя или на майка си или на баща си, и той е там, но не се занимава с детето, защото знам, че баба му и дядо му се занимават с него и баща му остава на заден план. Иво спи при баба си с някакво мече, явно. Така ми казва като го питам.

Бе.. Аз съм станала една мъжемразка напоследък... Откакто съм сама де, преди не бях. Всички мъже съкс!  Има само един свестен около мен, ама той ми е брат пусто  Ама той пък човека е свестен за трима

Я малко се развеселете! Не увесвайте нос така, особено Волтажчето. Каквото и да се случи между теб и мъжа ти, винаги ще има добри страни. Ако пък си сама, без него, не е края на света, така или иначе него го няма в живота ти духом, а само тялом и то не през цялото време, а за няколко месеца годишно.

Я тука един … 5;ки!


П.П.: Забравих да ви кажа как се разболяхме изведнъж. Иво си дойде с 39 градуса температура и докато го оправя и намеря доктор и аз бях с температура... ужас някакъв! Мириндата... дано да не съм заразила Невена, че голямо целуване я целувах.

Ей ме на и мен. Скапана след толкоз празници.
На фона на не чак толкоз веселите неща дето ги бистрите, само да ви кажа че изкарахме страхотни празници и Пецата получи много и прекрасти подаръци.

Юлка тоз път ще се отчета със снимки. И да не се оплачеш че са много... ппадна ми фотоапарат, а нали ме знаеш каква съм папарачка...

http://picasaweb.google.com/adi.dimitrova

Тук са снимките и от детското парти и от вечерното с бабите.

Танчето... кекса го имаш веднагически. Когато решите чакам ви.

Роси съжалявам за раздялата ви. Ти си знаеш най-добре.
Момичета вярвам че всяка от нас трябва да прави най доброто за себе си и децата си дори това да означава да бъдем сами и да отгледаме децата си без мъж. То аз не говоря от собствен опит. Мойто мъж "пу-пу" активно участва в гледането на Пепи. Аз излизам, ходя и в командировки, а той го гледа. Имаме си трески за дялкане, но да не са му уруки... чудесен ми е. Оф то пък стана... виж моя мъж къв е готин. Не исках така да прозвучи. Мисълта ми е, че ако преценя че за мен и детето е по добре без него... сещате се. Но бих направила опит и бих се борила за семейството ми, ако виждам че мога да променя нещата. Та момичета хванете се в ръце и каквото сабя покаже. Аз ви пожелавам да намерите щастието в живота - където и да е то.

Повече няма да се разпищолвам, щото ще се появи оназ плодната дето не се беше мяркала 100 години и пак ще ме заяде нещо... че съм дърта и много философствам.

Хайде лека ви нощ и хубава седмица. Ако не се появя, да знаете че сигурно съм се гътнала от работа.