- Публикувана: 26 септ. 2007, 23:06 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 15:36 ч.
Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...
Не обичам миналото,не че не съм била щастлива. просто-минало, защо да живея с него? Хората, с които съм била в миналото - някои са си отишли от живота ми,значи е нямало общо помежду ни, което да ни държи заедно. Най-хубавите спомени са с тези, които и сега са в живота ми. Бъдещето- понякога се страхувам какво ще ми поднесе. Опитвам се да го умилостивя, да направя това,което зависи от мен,за да ми е по-удобно в него. Застраховала съм живота си, инвестирам в децата си-с добро отношение и любов. Те са моето бъдеще, колкото и помпозно да звучи. Съпруга ми е с мен от 22 г. Той е и миналото, и настоящето, и бъдещето,надявам се. 
Живея тук и сега. Оценявам всеки ден, радвам му се и рядко се обръщам назад. Настоящето е моето време.
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
Рядко надниквам в миналото. Хуабвите неща съм ги запазила и мога спокойно да се връщам по същите места (като Ханибал Лектър съм , без кулинарните му пристрастия, де).
За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
, без кулинарните му пристрастия, де). За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
И аз така.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
и аз, макар, че хем ми е добре там, хем е пагубно за мен и за околните...
Не знам къде е истината?
Много рядко се връщам назад.Само, ако специално ме провокират-някоя тема тук или децата ми,примерно.Мога спокойно да казвам за нещата:"Минало!" - и без "грам багаж" от това да си гледам спокойно настоящето."Сега" е любимата ми част от живота 
.Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"? 
Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
.Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"? Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
Зависи от настроението ...
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
в настоящия момент съм нагазила яко в настоящия момент
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...