И с двете се разбираме,нито те ми се месят нито аз.
- Публикувана: 27 септ. 2007, 02:31 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2009, 13:05 ч.
Какви са отношенията със зълвата ?
Не живеем със зълвата, а с моето семейство. Обаче зълвата живее в наш апартамент, който ползваме само лятото, или когато искаме да избягаме да сме сами. Сега няма къде да избягаме. Да не говорим, че ми използва козметиката, която е в апартамента, без да пита и всичко друго. Зълвата живееше в чужбина, имаше и сериозен приятел от 5 години, преди това има и един развод, обаче за мой " късмет " реши да се раздели с приятеля си и да се прибира да живее в България точно след като родих тази година. Съпругът си го е зарязала след като се разболял тежко, а последния си приятел също го заряза в много тежък момент от живота му. Не е тинейджърка, на 34 години е, но се държи като тинейджърка. Винаги е била дебела, но в последната година свали 30 килограма и реши че приятеля и не е достоен за нея и трябва да си търси някой стегнат пич. Аз винаги съм била слаба, но напълнях преди бремеността 10 кг, с бремеността още. Сега си върнах килограмите отпреди бремеността, но искам да сваля и останалите излишни. А тя страшно я е яд, че аз преди това бях слаба и винаги изглеждах перфектно и сега само ми говори, че това ми е предела на възстановяване, не мога да си върна предишната форма, защото съм била раждала жена вече. Сега сме на едни и същи килограми двете и тя изтръпва от факта аз да не съм пак по слаба от нея. Освен това по принцип зъллвата не е от моя град и сега се натресе да живее тук и няма познати и се мъкне навсякъде с нас, все едно че ни е второ дете. И преди ме дразнеше, но като беше на разстояние и я виждах 2 пъти годишно е друго. Сега обаче е нетърпима. Не се меси в моите отношения с мъжа ми толкова, колкото се меси покрай детето, и оттам лека - полека и на нас. Само дава съвети и предложения като дърта свекърва, влиза в стаята като реве бебето без да почука. А в първите месеци, изпадаше в истерия като се разреве малкия или като го къпем, от страх да не му направим нещо, направо ми идваше да и забия един шамар и да я сваля на земята, защото колкото аз бях спокойна и се справях сама с малко бебче, тя ми вдигаше нервите. Да не говорим че е маниачка на маркови дрехи и накупува такива на бебето отпреди раждането, и тъй като той бързо наддаваше, почти не ги носи и тя се сърди и само ми натяква колко скъпи били. Аз и обяснявам, че хич не ми пука, че детето ми носи всякакви дрехи -включително от други деца. Много пъти съм говорила със съпруга си, като сме двамата се разбираме, но в следващия момент тя като измисли нещо ново и пак започват проблеми. От друга страна той винаги я защитава поради факта, че аз нямам братя и сестри и не съм разбирала тези отношения. Наистина не мога да разбирам нещо, което не съм преживяла, но ми писна вече 6 месеца да се самообвинявам, че само аз бъркам някъде, че аз съм кривата и т.н. Всичко това ми се отразява страхотно психически и физически и здравети ми се влоши. Да не говорим, че зълвата е абсолютна клюкарка и всичко, което кажа на нея, тя го предава на брат си, но понякога изопачено. Същата е като майка си, пълно копие и все едно че имам 2 свекърви. Освен това иска да развива бизнес с брат си и тогава ще е свързана в нас във всяко отношение.
Първия път, когато се запознахме мислех че е много готина, разбирахме се чудесно, докато не си замина и разбрах че всичко е коладила на мъжа ми и то изопачено. Оттогава гледам на нея по друг начин.
И върха беше, когато баща и се разболя смъртоносно и тя продължи да си стои в чужбина и не се прибра, въпреки че знаеше че повече няма да го види.
Според мен единственото решение е да и намеря мъж, но ако ставаше така лесно...
Към мнението на *SV* - права си в случката която разказваш, но при нас не е така. Аз не и поверявам никакви задължения, защото още кърмя бебето и си го гледам напълно сама, а и тя хем иска да го гледа, но хем я е гнус като повърне и не може да му сменя памперса като се наака, повдига и се и отива в банята. Голяма е лигла. Казва че обожава малкия, но все иска да го оставим на мъжа ми и да ходим по магазините двете. Тя мисли само за развлечения, дрешки и обувки, и гаджета. Другото , което много ме дразни е че през повечето време говори не бебето на чужд език. Това страшно ме дразни, защото той си е българче, трябва да слуша българска реч, само на 6 месеца е, в момента си запомня името.
Благодаря за отговорите на всички дотук. Ако тръгна да разправям всички случки мога да изпиша 10 страници.
Първия път, когато се запознахме мислех че е много готина, разбирахме се чудесно, докато не си замина и разбрах че всичко е коладила на мъжа ми и то изопачено. Оттогава гледам на нея по друг начин.
И върха беше, когато баща и се разболя смъртоносно и тя продължи да си стои в чужбина и не се прибра, въпреки че знаеше че повече няма да го види.
Според мен единственото решение е да и намеря мъж, но ако ставаше така лесно...
Към мнението на *SV* - права си в случката която разказваш, но при нас не е така. Аз не и поверявам никакви задължения, защото още кърмя бебето и си го гледам напълно сама, а и тя хем иска да го гледа, но хем я е гнус като повърне и не може да му сменя памперса като се наака, повдига и се и отива в банята. Голяма е лигла. Казва че обожава малкия, но все иска да го оставим на мъжа ми и да ходим по магазините двете. Тя мисли само за развлечения, дрешки и обувки, и гаджета. Другото , което много ме дразни е че през повечето време говори не бебето на чужд език. Това страшно ме дразни, защото той си е българче, трябва да слуша българска реч, само на 6 месеца е, в момента си запомня името.
Благодаря за отговорите на всички дотук. Ако тръгна да разправям всички случки мога да изпиша 10 страници.
.
sisi7, опитай 3-4 седмици да живееш с позитивна нагласа към зълва си. Това, че обича детето ти, не противоречи на желанието й да излизате по женски. И аз обожавам сина си, но с охота го оставям при баща му или при бабите му и се вдигам за няколко дни, не за няколко часа. Вероятно все още искаш да си плътно до детето си и затова нейното предложение те наранява. Тогава й обясни, че все още си много привързана към детето и на този етап не ти се ходи по забавления или по магазини. Или излизайте заедно с бебето.
Не мисли и за килограмите. Вероятно показваш неудобството си или по-скоро притеснението си, че не можеш да ги свалиш все още и това провокира и нея да ти говори за килограми.
Спри да се състезаваш с нея. Защо е важно коя е по-слаба или по-дебела? Намерете си общо занимание или общи интереси. Оттам ще ви потръгнат отношенията (поне с моята зълва така счупихме леда). Ако не ти е приятно да ползва твоите неща, кажи й го - директно. Ако не ти е приятно да ти натяква колко скъпи дрехи е подарила, кажи й директно не "не ми пука колко са скъпи", а нещо от рода на "детските дрешки бързо умаляват, нормално е да остават неизносени и затова не виждам смисъл да се купуват толкова скъпи или ми е жал, че толкова пари са дадени за 2 пъти облечена блузка".
Не я укорявай и за предишните й връзки - това са много лични неща, в които ти нямаш право да се месиш, камо ли да я съдиш за решенията й. Така, както не искаш тя да определя колко добра майка си според твои конкретни действия спрямо детето (гледане, обличане, хранене, разходки, къпане и т.н.)
Дай на себе си възможност да опознаеш и положителните й черти. Пък тогава решавай и какви отношения да имате. Не твърдя, че тя е злато и ти си виновна. Но това, което си написала, изглежда много едностранчиво и предубедено.
Не мисли и за килограмите. Вероятно показваш неудобството си или по-скоро притеснението си, че не можеш да ги свалиш все още и това провокира и нея да ти говори за килограми.
Спри да се състезаваш с нея. Защо е важно коя е по-слаба или по-дебела? Намерете си общо занимание или общи интереси. Оттам ще ви потръгнат отношенията (поне с моята зълва така счупихме леда). Ако не ти е приятно да ползва твоите неща, кажи й го - директно. Ако не ти е приятно да ти натяква колко скъпи дрехи е подарила, кажи й директно не "не ми пука колко са скъпи", а нещо от рода на "детските дрешки бързо умаляват, нормално е да остават неизносени и затова не виждам смисъл да се купуват толкова скъпи или ми е жал, че толкова пари са дадени за 2 пъти облечена блузка".
Не я укорявай и за предишните й връзки - това са много лични неща, в които ти нямаш право да се месиш, камо ли да я съдиш за решенията й. Така, както не искаш тя да определя колко добра майка си според твои конкретни действия спрямо детето (гледане, обличане, хранене, разходки, къпане и т.н.)
Дай на себе си възможност да опознаеш и положителните й черти. Пък тогава решавай и какви отношения да имате. Не твърдя, че тя е злато и ти си виновна. Но това, което си написала, изглежда много едностранчиво и предубедено.
Малко по-добри от тези аъс свекърва ми.Т.е. малко,ама съвсем малко по-добри.Може би защото все пак е по-млада.Мрази ме,направо не може да ме гледа.Ама не е нещо лично.Тя мрази всичките жени в живота на брат си,няма жена родена за него.Ако можеше да избира сигурно щеше да го ожени за някоя нейна приятелка,но съм далеч от мисълта че с годините нямаше да и опротивэ и тя.Това което ги характеризира най-силно,нея и майка и е разяждащата ревност по отношение на съпруга ми.Веднъж излязох с нея на 8-ми март.Направо сглупих да се излъжа.Умрях от срам,вервайте 
!Нямаше мъж ,който след като се е загледал по мен да не отнесе някакъв коментар на висок глас от нея 
.Мъжа ми никога не го прави,а тя си позволява 
.
!Нямаше мъж ,който след като се е загледал по мен да не отнесе някакъв коментар на висок глас от нея .Мъжа ми никога не го прави,а тя си позволява .
Albertine, как се справяш ? От колко време си омъжена и как издържаш всичко това ?
SV, благодаря за мнението ти, права си в нещата, които пишеш, съгласна съм, опитвам се да " работя " върху себе си. Само за излизането не си ме разбрала, не че ми е неприятно, напротив, много ми се излиза ако има кой да гледа детето, просто исках да ти кажа че не и заявявам мои задължения, а и тя не иска - в такъв смисъл беше примера ми.
SV, благодаря за мнението ти, права си в нещата, които пишеш, съгласна съм, опитвам се да " работя " върху себе си. Само за излизането не си ме разбрала, не че ми е неприятно, напротив, много ми се излиза ако има кой да гледа детето, просто исках да ти кажа че не и заявявам мои задължения, а и тя не иска - в такъв смисъл беше примера ми.
Albertine, как се справяш ? От колко време си омъжена и как издържаш всичко това ?
SV, благодаря за мнението ти, права си в нещата, които пишеш, съгласна съм, опитвам се да " работя " върху себе си. Само за излизането не си ме разбрала, не че ми е неприятно, напротив, много ми се излиза ако има кой да гледа детето, просто исках да ти кажа че не и заявявам мои задължения, а и тя не иска - в такъв смисъл беше примера ми.
SV, благодаря за мнението ти, права си в нещата, които пишеш, съгласна съм, опитвам се да " работя " върху себе си. Само за излизането не си ме разбрала, не че ми е неприятно, напротив, много ми се излиза ако има кой да гледа детето, просто исках да ти кажа че не и заявявам мои задължения, а и тя не иска - в такъв смисъл беше примера ми.
Ми от няколко години сме женени,но от 7 живеем заедно,така че брой седем.
Как се справям...Ми понякога много се ядосвам,а понякога просто я глееедкам и и се чудя на пилешкия мозък.В началото ме беше яд,след това заключих че не е редно,ако беше малко по-умна и с малко по-добро възпитание не би реагирала така.Гледам на нея някак си мноого отгоре.Не само защото съм по вискока от нея.Отношението ми е повече от снизходително.
Ами просто такива липсват!Тя е много особен човек.В тях се ходи със покана.На гости не канят,а предпочитат те да идат ,за да не се набутат, като посрещат гости.Дъщеря ми се роди преди две години и половина и зълвата я е виждала само веднъж-беше на два месеца.Купиха си жилище в друг град,а ние още не знаем къде живеят.Не се обажда,не контактува почти с никого.На работа не ходи вече 13 години-маймуните работели,така казва на мъжа си.По цял ден стои вкъщи.Няма приятелки.Мноого странен човек.Ако и идеш на гости без покана,независимо от повода,просто не ти отваря вратата,така че всички роднини спряхме да рискуваме.В тях почти никой не стъпва.За нея всички са лоши,най-вече свекъра и свекървата,въпреки,че и тях не ги е виждала с години и нищо лошо не са и сторили.Преди много време дойде вкъщи на гости и видя един сервиз,който скоро ни бе подарени много го хареса ,а после каза:"дано да се счупи.Бях потресена.ИМахме тогава на гости една братовчедка и тя каза,че като съм излязла от саята,зълва ми ,отворила всички шкафове ,за да види какво има вътре.Мнтого любопитна личност.Мисля,че е излишно да давам още подробности за тая персона.Уникална е!
И моята е любопитна, иска да виси всичко и освен това много обича да ме копира. И не само мен.
Албертин - и ние сме от 7 години с мъжа ми, но както писах досега тя не беше тук и нещата минаваха спокойно. Знаех си, че като се прибере в България ще стане така, от години го мисля, но се надявах да се омъжи там или тук и нещо да се промени. Мисля че просто и липсва добро възпитание на зълва ми, макар да се опитва да се представя едва ли не за принцеса. В чужбина напоследък работеше за богаташи, харесваха и къщата, дрехите, всичко и сега се опитва да живее като тях, да поддържа техния стандарт, въпреки че е безработна в момента. Купува си само маркови дрехи, разбирай с цена 150 - 200 лв всяка, такива обувки, чанти. Вече не е достойна да спи на обикновени чаршафи, които се намират в нашия апартамент, а спим на Пиер Карден, които сега си купихме. И сега като се върна, аз бях изчистила нашия апратамент, където живее, а тя ми каза че още за следващия ден е поръчала фирма да дойде да почисти. Все едно че ние докато живяхме там, сме били толкова мръсни, че аз не съм изчистила и стерилизирала нашет присъствие. Да не говорим, че в чужбина е чистачка, продавачка на дюнери и камериерка, и няма образование, но тук се изживява като принцеса.
Иска да си купи кола - брат и е длъжен да и намери, дори ако ще да ходи да и докара колата от Германия ! Как го разбирате ?
Незнам дали защото не можа да дойде на сватбата ни, или защото няма добро възпитание, но още не може да проумее че ние сме семейство, че сега центърът на живота на брат и сме аз и детето. А тя му е семейство разбира се, но е голям , самостоятелен човек и трябва да си гледа в своята " паница ". И тук да вместя, че когато аз се запознах с него преди 7 години, той въобще не беше близък със сестра си, рядко се чуваха, тя живееше навън. Но след като мъжът ми видя отношенията в моето семейство ( макар че нямам братя и сестри ) и лека полека взе по - често да се обажда и на сестра си и на родителите си. Фактически покрай мен, той се сближи с тях и аз се радвах, харесваше ми че той така се промени, но не и зълвата да ми се качва на главата и да прави така че той да избира между нас двете и все да избира нея.
Албертин - и ние сме от 7 години с мъжа ми, но както писах досега тя не беше тук и нещата минаваха спокойно. Знаех си, че като се прибере в България ще стане така, от години го мисля, но се надявах да се омъжи там или тук и нещо да се промени. Мисля че просто и липсва добро възпитание на зълва ми, макар да се опитва да се представя едва ли не за принцеса. В чужбина напоследък работеше за богаташи, харесваха и къщата, дрехите, всичко и сега се опитва да живее като тях, да поддържа техния стандарт, въпреки че е безработна в момента. Купува си само маркови дрехи, разбирай с цена 150 - 200 лв всяка, такива обувки, чанти. Вече не е достойна да спи на обикновени чаршафи, които се намират в нашия апартамент, а спим на Пиер Карден, които сега си купихме. И сега като се върна, аз бях изчистила нашия апратамент, където живее, а тя ми каза че още за следващия ден е поръчала фирма да дойде да почисти. Все едно че ние докато живяхме там, сме били толкова мръсни, че аз не съм изчистила и стерилизирала нашет присъствие. Да не говорим, че в чужбина е чистачка, продавачка на дюнери и камериерка, и няма образование, но тук се изживява като принцеса.
Иска да си купи кола - брат и е длъжен да и намери, дори ако ще да ходи да и докара колата от Германия ! Как го разбирате ?
Незнам дали защото не можа да дойде на сватбата ни, или защото няма добро възпитание, но още не може да проумее че ние сме семейство, че сега центърът на живота на брат и сме аз и детето. А тя му е семейство разбира се, но е голям , самостоятелен човек и трябва да си гледа в своята " паница ". И тук да вместя, че когато аз се запознах с него преди 7 години, той въобще не беше близък със сестра си, рядко се чуваха, тя живееше навън. Но след като мъжът ми видя отношенията в моето семейство ( макар че нямам братя и сестри ) и лека полека взе по - често да се обажда и на сестра си и на родителите си. Фактически покрай мен, той се сближи с тях и аз се радвах, харесваше ми че той така се промени, но не и зълвата да ми се качва на главата и да прави така че той да избира между нас двете и все да избира нея.
Сис,знаеш ли какво си мисля ,когато те чета?Ти се дразниш от тази жена като цяло,а не би трябвало да е така.В смисъл опитай се да се дразниш от нея само за нещата които пряко те засягат.Ако на нея и харесва лукса,не се дразни.Защо си го слагаш на сърцето.И моята има един куп кусури,но докато живэ отделно не се тормозя от начина и на живот.Не ме ли закача,да прави каквото ще,ко ще и на полилея да се покатери.
