Детето ми е много плахо и лесно ранимо.....

Подобно нещо изживях и аз с моята дъщеря /вече е почти на 7/. Като беше малка, все и обяснявах, че не е хубаво да си дърпа играчките, да ги дава на другите, да не се бие, а просто някой ако е враждебен да играе на друго място, защото е глупаво да се биеш по тази причина. В резултат на това, малката никога не се ядосваше ако някой и вземе нещо и съответно беше ужасно изумена като по площадките започнаха да я бият за това. Бях направила грешка донякъде. За съжаление, доста е страдала от това като по-малка. Но тогава нямах сегашния опит. Страхувах се да не стане от тези деца, за които ми е направо жал, радващи се само, ако са наранили някой, бутайки го от пързалката, дразнейко го или каквото и да било. В крайна сметка, с течение на времето, тя расте все пак и все повече разбира, започна да отстоява своето, но има още какво да се желае, в посока самоувереност. Радвам се, че детето ми е такова, сигурна съм, че от това, че носи такова добро сърце, в крайна сметка повече ще спечели - поне няма ненужен гняв в себе си. Сега с брат и /2г. 2м./ не съм толкова категорична, обяснявам кое е добро, кое не, но ако случи да се сдърпат с някое детенце, се намесвам ако тръгне моето да бие другото. Гушкам го и отиваме на друго място. Ако него го бият го оставям да отвръща, колкото и да ми е неприятно. За съжаление, разбиранията на родителите са мнооого различни и колкото и да е в разрез с моите, все пак по-добре да 'оцелява' от малък  .

Благодаря за отговорите, малко се успокоих, макар да не съм спряла да се притеснявам. Ще допиша след малко, че шефа напира нещо.

Моят син беше много неконфликтен и тих , с тази разлика , че не плачеше . Направо ми е ставало жал , като гледам , че примерно съм изнесла две торби играчки , дойдат други деца , измъкнат му ги от ръцете , а той само гледа ... 
Като стана на 2 години , започна да не си дава нещата . Не съм се намесвала , той сам реши така . Не взема обаче и чуждите .

Но и сега не реагира , ако някой го блъсне , просто стои и гледа 
И аз не знам каво ще излезе от цялата работа ...
Иначе не е кротко дете - тича много , катери се , говори много , просто не реагира ако друго дете му направи нещо ...

Определено това ми повлия обнадеждаващо. Благодаря много за отговорите на всички.
Бтв, много се радвам, че не само на моето дете майка му мисли, че е по-добре да си добър и че добротата не е отживелица.
Точно това ме дразни, детето ми е будно. Късно проговори, но навакса пропиляното в мълчание време доста бързо и изуми всички близки. Много му се играе, винаги търси внимание и зрител, а като се стресне в някоя ситуация, все едно става друг човек.
И накрая, anhesa, лоши хора има. Светът не е розов и изпълнен с доброта. И искам той да го знае. В крайна сметка на неговата възраст е лошо да бъдеш ухапан, човекът който ти причиниява подобно нещо е лош. На моята възраст лошите хора правят по-лоши неща,но ги има ..... Ще ги има винаги и навсякъде..... Предпочитам да го знае. И въобще не ме е еня, за майка му на лошото хлапе, защото тя беше на десетки метри от случката и даже не беше разбрала какво се е случило. А когато отидох да й кажа, отговорът беше:"Не е възможно, той ходи на ясла!". Попитах дали това е оправдание, че е ухапал или доказателство, че не хапе. Тя не отговори......Спрях да се разправям с нея, само защото детето ми имаше нужда от мен.

Mixture, тъжно ми стана като прочетох за твоето детенце.

Мога да ти кажа за моето, което от вашето положение за една седмица стигна до другата крайност и започна да бие децата. Поведението на детето в нашия случай не е отражение на определени действия в семейството. Просто си мисля че Мая мина в поредния период и от плахост и рев за всяка отнета играчка сега следва период на бой за всяка играчка.

И аз ще се хвана за думата "лошо" дете. Такива деца няма, особенно сред мъниците. Просто те се развиват, минават през различни периоди, откриват различни неща. Това че преди са удряли детето ми в никакъв случай не ми е дало повод да си помисля че детето е било лошо. Мислех си "Ето на, още едно детенце в пубертета" Надявам се сега майките да си мислят така и за моето дете, защото то в никакъв случай не е лошо 

Според мен твоето детенце просто е в период и един ден ще се промени 

Бяхме до скоро във вашето положение. Дъщеря ми е на 2г и 2м. Когато излизаме, аз с торбата играчки , за да има за децата и да остане евентуално за нея. С две чаши вода, щото все някое и я взима от ръцете  Никаква воля и отстояване на права от нейна страна. Децата си играят, тя гледа и само се усмихва от страни. Ставаше ми мъчно така, ама как да му обясниш... пък и какво.
Много е срамежлива, дори си крие очите, ако я заговори чужд човек. Ха се удари, ха е ревала поне половин час.

Август месец бяхме на море. Нищо не се е случвало там, за да се промени малката. Не знам как стана и защо. Но като с вълшебна пръчка няма почти нищо общо с преди морето. Сега трудно може да и вземат децата играчка, шишето с вода или каквото и да е. Дори се притеснявам, че става  малко агресивна, ако някое дете реши да и се наложи. Ако и посегне някои , отвръща. Дори захапа едно дете за пръста, щото я изпреварило на пързалката  А преди това море никога не е посягала дори на шега!
Сега съм все нащрек да не удари/бутне друго дете, а преди обратното - да не я ударят/бутнат.

Та предполагам и при вас ще отмине "добричкия период".

Милото мишленце.Домъчня ми като изчетох историята.Не мога да дам никакъв компетентен съвет.Наистина хубаво би било и някой психолог да даде съвети как родителите да постъпват в тези ситуации.Също така е вярно,че децата се учат да общуват едно с друго минават през какви ли не етапи и периоди.Всяко едно детенце има характер,но знам също така че и родителите и средата в която растът са важни за оформянето на тяхното  поведение и реакции в дадена ситуация.Наскоро гледах едно филмче по ББС в което проследяваха няколко семейства с бебета.Някой от тях срамежливи,страхливи,ревящи.Други усмихнати и показващи увереност във всяка ситуация.Проследиха развитието на децата докато навършиха 12 год.и те запазиха тези си качества от бебета.После същият експеремент с няколко семейства маймуни с малки.Но този път размениха децата/нещо което не биха могли да сторят с хората/поставиха ги при други родители и след 6-7 месеца промяната беше пълна.Срамежливото маймунче стана много уверено.А безстрашното и игриво стана затворено,тихо и неспокойно.Установиха че до голяма степен това е зависило от родителите.От тогава много си мисля по тази тема.
Моето дете е на 1год.Винаги усмихнат и подхожда с добро настроение към всяко дете.Няколко пъти обаче се случи да не му дадат играчка,да го бутнат,ухапат.Спрях да го водя на тази площадка и след няколко седмици отивайки там да поиграе бях много изненадана,че самият той ухапа едно детенце,което показа интерес към играчката му.Не го водя  вече там,не се е повтарял случая.Когато го събирам с дечица играе,ако се усети застрашен започва да крещи срещу въпросното дете.И аз съм в чуденка кога как да постъпвам,кое е правилно като реакция и кое не.

Продължавам темата .... Иска ми се някой да ми даде координати на добър психолог във Варна или Русе, защото ми е по-0близо, до София ще ми е по-трудно. Мисля си, че ако Макс не преживее скоро тоталната промяна, както вашите деца искам да се свържа с някой, който да ме успокои или притесни още повече без значение. Трябва ми човек - специалист, с който да поговоря за това, който да може да ми даде съвет как аз да помагам на детето да е по-самоуверено и смело, без да стане побойник. Според мен, границата е много тънка и ме е страх.

Mixture, психиатър не мога да ти препоръчам, но искаш ли да ти пратя една книжка. Ще ти бъде много полезна  Дай емайл 

mixture@abv.bg

Пратих я

Ако не си я чела, ще ти помогне много. Май често не разбираме децата си или си мислим че те не могат много неща, а всъщност ги могат, ние просто не знам

Отивам в пощата да видя. Много благодаря. Все още има отзивчиви хора, като теб. Надявам се да ми се "наложи" да ти благодаря още много пъти, след като прочета книжката. Имам предвид, иска ми се да успее да ми помогне.

Аз я препрочитам за 4-5 път да ти кажа  При всеки нов проблем ходя и я чета и откривам нещо ново Сега я чета заради "побойничката" вкъщи, че нашия проблем е обратен на вашия ама не ми е лесно, да знаеш 

Вярвам ти, дори мисля че ти е по-трудно. Защото моите притеснения са по-скоро "на теория", а твоите  - "на практика"

Момичета, книжката можете да изтеглите оттук:

http://www.truden.com/download-file-915.html

"Изкуството да бъдеш родител", д-р Фицхю Додсън