През НОЕМВРИ с бебе на ръце,тати вкъщи ще ме заведе

Благодаря за подкрепата...сега като поразгледах и 23 седмица пак е вървяла обиколката назад...  с 5дни. Уф,не знам вече какво да мисля,че доктора всеки път не мери правилно,че е нормално да си върви назад,защото просто ще е с по-малка главичка или...че има проблем. Но май единственото,което мога да направя е да си седна на гъза,да не си мисля лоши работи и тва е.... Поне съм спокойна,че диаметъра винаги е в граници.Въпреки,че не мога да си го обясня - BPD-дияметъра отговаря,а HC-обиколката - не!   

Аз и аз днес понапазарувах некви работи - за мен 2чифта келотки  ,за беба някой по-смотани работи за родилното,щото мисля всичко да оставям там после - дарение за циганетата... Купих си прах за пране на Сано за да мога да изпера вече дрешоците и така...

За теста за бременност - аз имам поне 10-ина и единия даже ми е вече като ключодържател    навякъде с мен си го разнясям! Не сме чакали иначе много! Срещнахме се,влюбихме се и след няма и една година решихме че искаме бебе.После  започнахме да го правиме и за 2 месеца стана,въпреки,че нищо не сме следили    Това е то - пожар! На 10-тия месец от първата ни среща бебето беше факт! И до сега сме много щастливи от него

Мими - много голям бебока - ама щом и двамата сте големи... Нашата беба се очертава да е мъничка като цяло.Така викат докторите
Ох...аз да уча,че утре - на изпит 

При нас вторият път се получи само от един път на 15.02, когато имахме годишнина от годежа. През останалото време все бях болна с 40градуса  
А пък аз имам едно загубено бебче преди 7години и затова тези два пъти веднага изхвърлих положителните тестове.

Хе хе - Галакси 25, много яка темичка Аз пък януари полудях, че вече съм стара (февруари навършвах 26) и искам вече бебе и надувах на милото главата, че то няма да стане веднага, че хората чакат с години и че в крайна сметка ако не родя първото до 28-29, после ще ми е по трудно и хиляди други врели не кипели. Той започна да се замисля. После му казах че искам да съм млада майка, за да мога да съм приятелка на детето си, а не аз да съм на 60 то като стане на 25... Той ме попита само един път дали съм сигурна, че сега е момента, аз се избъзиках че няма по-хубав повод да загубя работата си (както и стана през април) и уж започнахме бебеправенето... И аз както му обяснявах, че няма да стане веднага, на втория месец без особено следене и разни такива неща, започна да ми се яде много и да ми се повръща прилично, да не знам какво ми се яде и да се изнервям за глупости...една вечер реших да си взема тест - и ха - той положителен. На сутринта повторих и бях супер щастлива Честно да си кажа - и през акъла не ми мина да запазя тестовете - ама че съм патка  ... После последваха 4 мъчителни седмици преди да отида на лекар. Като отидох, Доки констатира че съм в 6-та седмица

момичета, това за как трябва да раждаме и аз не мога да кажа щото не съм ражала никога... Аз съм решила ако мога да е нормално, заащото съм чувала че после по-бързо се възстановява организма, а и мен ме е сстрах от упойки и разни такива неща...Все пак за първи път в живота си ще влизам в болница (последния път като съм лежала в болица е било като съм се родила) и както се сещате имам страх от игли, ножове и т.н. При всички положения, ако някоя мама иам предписания или я е страх от нормално раждане, тя си има право да си избере секцио. Все си мисля, че е въпрос на личен (но и информиран) избор

Уф, айде да хода да работя, че нещо се отплеснах

Аз и първият път, и сега, бях сигурна, че съм бременна още преди теста. Просто го чувствах вътрешно. И какво - влязох и го направих. И го показах на мъжа ми, а той каза, че бил предчувствал. Хвърлих го веднага. По-интересното е, че в периода преди теста ме тресеше адска жажда за водка. И въпреки, че подозирах, че съм бременна, вечерта преди да направя тест, си пийнах водчица с кеф, ей така, за последно!

А ние дъъълго чакахме докато се решим че искаме дете - по-скоро аз де - чак след 12 години заедно. Когато се реших все пак де - не стана нито първия нито втория месец, след това мъжо замина на път и като се върна подновихме опитите. След като не стана първия месец, взех да се паникьосвам и реших да тръгвам по лекари и докато се наканя.... взе че ми закъсня. Викам си на акъла ще устискам колкото може по-дълго преди да си направя теста - така 10 дена, ама вече бях отпрала едни цици.... А мъжа ми страхлив - вика рано още - но аз беж до аптеката  и ...   а той още не вярваше, на следващия ден беж при лекаря и... така, чакам края на Ноември месец   А теста и аз си го пазя за спомен даже съм си го и нащракала.

Диана най-накрая стигнах до бабите с плетените терличета - и си купих ... 2 броя - едни памучни и едни вълнени. Тия дни трябва и аз да нащракам малко снимки и да покажа какво съм взела - ама то уви не е много. Най - вероятно чак след като излезна болничен ще пазаря основно. Оооо  и съм пуснала една поръчка в Ларедут тъкмо и тези неща ще пристигнат сле две седмици та ще има какво да показвам.  

А за раждането - аз може и да имам показания за секцио заради очите, но все още не съм си правила преглед за налягането на очните дъна. Иначе след щателно четене на мнения иподхвърляне от тук там на познати - най-вече свекъра дето е лекар и мам - мед. сестра при недоносени - че я по-добре секцио че то измъкнати раменца криви главички, по-лесно възстановяване и съм решила 98% Секцио. А сестра ми дето ще ражда следващата седмица пък е решила нормално, въпреки всичките излияния на родата.  

хехехеее,интересноооо  , аз пък как разбрах преди теста още, моето мило влиза в стаята с едни пуканки и яде ли яде,а аз ще повърна от гадна миризма:((( после 4естото уриниране и болките, ме навяха на мисълта,4е става нещо странно.При мен миризмите ми бяха голям проблем по4ти до 5 мес 

Ха, здравейте и от мен
Galaxy_25 - и нашият бебон стана от първия опит - благодаря на Господ, че се получи така... Решихме го и един вид на майтап и без грам да вярваме, че ще стане отведнъж се пробвахме. И то си стана. Казват, че децата сами си избират при кого да дойдат...и ние сме много щастливи, че бебчо си избра нас
    Тестовете, които си напрваих...ами пазя си ги всичките до един...и ще ги пазя до когато мога...даже първият фигурира в бебешкия дневник /аз нали си водя такъв - то не е точно дневник, а по-скоро дълго писмо до бебо, в което му разказвам всичко...не се смейте /...
ПростоАз - няма по-голям фен на Адидас от мен Цялата бременност си я изкарах удобно облечена, благодарение на тия дрешки...Само дето тука в България малко злоупотребяват с цените..да не кажа много. Тук в София, точно до нас има аутлет на Адидас и миналия ден ходих да си взема нови долнища, че моите вече са ми поумалели...Еми не ги е срам - 2 долнища 170лв А в Дубай като ходя /там имат огромен аутлет, направо невероятен/ за тия пари излизаш с 1 чанта с неща и то кое от кое по-хубави. В нормалните им магазини пак е по-евтино и имат пълните колекции на Миси Елиът и Стела Макартни...абе нямам думи просто
    За секциото - теми табу при нас май няма, а и не ми се ще да има. Все пак толкова много месеци прекарахме заедно момичета, и дай Боже още много да сме заедно. Споделяме и хубаво и лошо и вярвам, че на всяка една от нас и е било по-леко и по-хубаво в различни моменти...Няма по-хубаво нещо от това, да можем да си кажем менинето някъде и то да бъде чуто, но...нека е само до там. Вярвам, че никоя от нас не би натрапвала вижданията си на другите. Аз лично не бих го позволила за себе си.    Аз ще раждам СЕКЦИО !!! Първо - защото така искам от първия миг и това си мой проблем. На 24 години съм и тялото си е мое и ще дам да ми го режат защото така съм решила ,че е най-добре за мен и за бебето ми. Точка Второ - когато бебето вече беше факт и беше достатъчно голямо, за да е ясно как се развива и то и аз, стана ясно,че върви едро бебче, а аз си оставам все така малка. Мога и да се напъна за нормално, но в случая няма да е разумно, а знаете - рискът трябва да е премерен...И така стана ясно, че по-долрият вариант за детето ще е да се появи на тоя сват чрез секцио...   Получи се 2 в 1 - и от медицинска и от моя гледна точка...
   Едно ще кажа в заключение, че много се отплеснах и изписах 100 реда - който както си иска да ражда - мен това не ме касае и никога няма да тръгна да давам акъли или да държа сметка на някой - за мен е важно да сте живи и здрави и бебчовците ви да дойдат здрави на тоя сват, а как ще се появат...ваша си работа. Стискам палци и се моля за всяка от нас, както се казва..всичко в хубавия час да си дойде

О и аз си знаех преди тестовете, че съм бременна 
Първият път ми се прияде от прасовите на двора и мъжа ми щеше да...директно си ме попита, дали не съм бременна 
Вторият път познах по гърдите ми и това, че нямах апетит.
И двата теста ги правих в 4ч сутринта, и двата пъти милото беше меко казано изумен от среднощните новини Пъвият път не можа да повярва и трябваше да му показвам теста, да обяснявам, а втория ме попита дали бебето е от него  на бъзик , естествено, та аз вс ебях на легло и болна

Валенсия, честити ти покупки и с нетърпение чакам снимчиците

Привет отново, бърборани!

Завърнах се от мамешкото даскало, ама то много интересно и полезно било! Лекцията беше за масаж на бебето. Имаше толкова бременни Търновки и то явно ноемврийки, защо не пишат тук тез девойки, не знам...Имаше, обаче, и много мами дошли с бебоците си...а те плачат, пищят, скимтят...нормално, бебенца са, ама защо ги бяха заврели в това заведение тия жени като нито от лекцията разбраха нещо, че и на нас, бременните, пречеха... Раздадоха ни разни подаръчета, абе много съм доволна.

После ходих да си подновя болничния и ми се скапа цялото настроение...защото един от Търновските гинеколози, който просто трябваше да ми подпише болничния така ми се развика, псува, абе ужасна история   ...а после се оказа, че вика на грешния човек (взел ме за пациентка на някаква лекарка, с която явно не се обичат...) Та, чук-чук всичко да е наред - на 20 ноември - багажчето и в Плевен.

А пък по въпроса как стана беба...и ние с милото сме си ученическа любов, живеем заедно от 4 години и от юни 2006 решихме сериозно да си правим бебче, но аз имах доста проблеми, поликистоза, хормони не в граница, една неуспешна стимулация на яйчниците... по едно време към ноември, декември бая се бях сдухала, че няма да стане, а когато януари за пореден път пролкатина ми беше над нормата вече наистина бях на ръба на отчаянието....добре, че имам такъв мъж до себе си, толкова много ми помагаше и ме окуражаваше...и на 3 март доки ми каза, че имам чудесен фоликул  ,за първи път реално засичахме овулация и ....яко секс   и...резултата шава в корема ми И аз си пазя 4те теста.
Ох, малко дълго и отегчително стана, ама нейсе  

Хм..интересно изказване Незнам кое точно навява на мисълта за "бойно поле",ама хубаво,както висчки казват тук сме свободни да си изказваме мненията.Ако има засегнати от мое изказване да ме извиняват,но стоя зад думите си 100%.

А,и още нещо - по миролюбива тема откакто съм във форума не съм чела,честно ви казвам

Здравейте,

Ох, уж за малко излязох пък каква обиколка направих...капарирах за РД на каката, купих и подарък кукла Пепеляшка  , взех памперси за вкъщи и за болницата и хилки за тенис на маса   - тва последното незнам как така ми дойде
Гледам пишете за това как сте разбрали че сте бременни. Аз лично бях направо шокирана - не че не съм искала бебе, но имах спонтанен аборт 3 месеца преди това и трябваше да се пазим 6 месеца. И уж се пазихме...и на 1 март една жена ми каза - нека баба марта ти донесе това, което искаш. Аз си взех партакешите от офиса, минах през една аптека и се прибрах вкъщи. Направих теста и - 2 черти. Аз рев, незнам какво да правя - да се радвам ли, да се притеснявам ли - незнаех дали не е опасно като са минали 3, а не 6 месеца. Мъжът ми се прибра след 10 мин и ме гледа рева - аз дори не мога да му кажа какво става, подавам му теста и той един щастлив - ами честито Веднага ме изюрка да се обадя на лекаря ми, звъннах му аз и на следващата сутрин отидох да ме види - успокои ме човека, нямало нищо страшно, всичко било нормално и трябвало сега повече да се пазя. Обаче аз съм отишла с торбата с изненадите - как така ще се пазя - ми аз съм планирала обиколка на Египет - самолетни билети съм взела, резервирала съм хотелите и двамата с мъжо заминаваме след 10 дни Та на всичко отгоре и през Италия трябва да се отбием - щото така съм направила програмата. /Това пътуване мислехме да го направим преди да почнем да бебеправим/ След като лекаря разбра, че с мен на глава не се излиза ми изписа папаверин и магнезии преди по време и след полетите да пия и каза там да не се юркам много. Та така - и до Египет бяхме и много хубаво изкарахме...обаче как забременях - и аз незнам  

Ееее, най-после  моят ник да се свърти и в една миролюбива тема, че напоследък нещо няма угодия по форумите...

За първи път заподозрях, че съм бременна, когато в 10 вечерта отворих кутия с шоколадови бонбони - изобщо не обичам и опитвам само когато ме черпят, при това ако наистина няма начин да откажа, без да се обидят. Мъжът ми също се изуми и след седмица тестът беше .  Иначе първоначално щях да бъда при септемврийките, но не успях да опазя бебчовците. Добре, че не трябваше да чакаме и скоро след това забременях отново. Първият ми термин щеше да е на рожденния ден на чичото на мъжа ми, а сега е почти на моя

А пък за секцио/естествено раждане - наистина по - миролюбиво дискутиране не съм виждала в бг мама. Аз повдигнах въпроса тази сутрин, питайки Galaxy, аз често си ви питам и разпитвам (горката ПростоАЗ, изкъсо я следя мацката, 100 пъти съм я питала вече  ) Правя го само защото аз имам колебания, в никакъв случай няма да седна да ви размахвам пръст и да ви съдя (опазил ме Бог, какво разбирам аз??), а и не мисля, че някой тук го прави. От толкова четене и дискутиране и разпитване аз имам само един извод - готови рецепти няма. Всяко секцио и всяко естествено раждане е строго индивидуално и уникално. Така, че, тук можем само да си споделим и...толкова.

Апелирам предварително, щото след това ще е късно!