Възпитание,култури,ценности

rumyna.stoykova,

нещо не разбрах....
 

Искам да науча децата си да не са безразлични към чуждото нещастие;да не са саможиви-да обичат и търсят контакти с други хора;да са добри,но не наивни;да са оправни,че като гледам света с какви темпове се променя;когато решат да правят нещо-да влагат душа и сърце,иначе хич и да не почват;да не се страхуват да кажат мнението си,независимо от последствията;да уважават хората за това което са постигнали,а не за това каква кола карат или какви дрехи носят;да са винаги благодарни за това което имат и да имат търпение да постигнат това което искат;да са отговорни за постъпките си,да не се скатават когато загазят;никога да не правят или искат нещо "на всяка цена".......друг е въпроса дали ще успея 

Предполагам кой на какво ще си научи децата до голяма степен зависи от това, каква е неговата ( на родителя) собствена ценностна система. Децата ( и родителите) са различни индивиди, едва ли има обща схема за " научаване" на ценности и за възпитание, още повече, че ценностите на възпитателите също са доста различни и доброто и приемливото за един може да не е такова за друг.
Аз се надявам децата ми да станат стойностни хора и да бъдат възприемани като такива от останалите хора, независимо от тяхната собствена ценностна система.
Аз също съм на мнение, че възпитанието започва още от утробата и едно дете се " моделира" не само с целенасочено възпитание, но чрез общуване дори. Надявам се някой ден да се обърна назад и да видя, че съм постигнала, това, което съм искала във възпитанието на децата си, но още повече се надявам, те да се обърнат назад и да оценят ( и благодарят ) това, което съм им дала, а не да се стараят да всячески да се разграничат от начините ми на възпитание. Това всъщност е и теста на времето, дали си или не си успял в това начинание...

Това примерно:
http://www.wordshark.co.uk/numbershark-overview.html
Не са просто игрички, а са много професионално направени. Аз купих Wordshark, пробвахме го и съм много доволна.

На въпроса:

От българска страна ми се ще да прихванат щедрост и гостоприемство, от английска (на таткото, де) най-различни, свързани с обществения живот и гражданското общество, за правата на хората и уважението към тях, и това, че правилата не са за балъците, а за да може хората да живеят по-добре заедно.
Също и всички други хубави неща, споменати по-горе от други майки, и важащи за всяка страна и всеки народ. 

Предпочитам да не се различава от съучениците си.

ombudsman,
интересна теза имаш за връзката език - начин на мислене. Замислих се.

По-точно не бих могла да го кажа, та се присъединявам към мисълта!

Kalinka-според мен причината е,че тук не е нужно да си много умен и образован на всяка цена,за да живееш добре.И хората не си дават много зор,защото не мислят да издържат децата си до гроб.Напротив-правят всичко възможно да имат собствен живот преди,след и по време на отглеждане на децата.Все пак, не е същото-да стоиш до късно,за да проверяваш домашните на детето си и да го подпитваш по някой предмет какво е научило,или да го пратиш на следучилищна грижа,за да имаш време за езда два пъти седмично.
Имам една много хубава книга с примери,казва се "Защо сме различни".От нея разбрах наистина откъде идва тази невероятна амбиция на българските  майки децата им да са успели,образовани,отличници,най-добрите от добрите.Ние сме много родови.Мислим не за индивида, а за общността.Ако детето се изучи,няма да се налага родителите да го мислят,да го издържат,да се безпокоят какво ще стане с него,когато те умрат.А и на родата ще може да помага (или поне така се предполага,като родата не са само сестри и братя, а и братовчеди от всякое коляно).Тук дори първи братовчеди не се познават понякога,не си липсват,нямат нужда един от друг,съответно не разчитат един на друг.Всеки се спасява както успее и ако някой печели достатъчно добре,за да почива два пъти годишно на КАрибските острови и Швейцарските Алпи,няма никакви ангажименти към братята и сестрите си,които живеят на помощи или родители,които са в старчески дом и не са виждали последните 7-8 години.
Аз мога да ти дам един много прост пример.Учителката ми по холандски ни обясни,че ако имаме някакви въпроси или искаме среща с нея, трябва да я потърсим чрез администрацията и да си запишем час за разговор, но не можем да и се обаждаме вкъщи,защото ще нарушим личния и живот.Аз го приемам за нормално-в крайна сметка не е нужно децата  и мъжа и да живеят с проблемите от работата и.Майка ми също е учителка.Телефонът у дома всяка вечер звънеше до никое време-кой бил болен, кой имал двойки и ще повтаря класа,кой избягал от час...родители и деца непрекъснато се обаждаха.Знаех без да искам колко му е трудно на Пенчо да ги научи тез химични знаци,нищо,че майка му убеждаваше мойта колко е умен,пише стихове, на китара свири....Сега,ако се замисля-не бих имала нищо притив тези ненужни емоции да съм си ги спестила.

Искам детето ми да е здраво и да прекарваме колкото се може повече време заедно.Оттам нататък все ще намери начин да се докосне до това,което му е на сърцето.

Картинка,
аз не съм очаквала от родителите на детето нещо свързано с типичната нашата амбиция по отношение на ученето. Честно казано, нямах никакви очаквания, защото ако детето не беше ми казало, нямаше и да знам, че е от Сърбия. Някак си правя сравнение с детето на една моя приятелка, което също е отраснало тук, но много ясно има черти, които бих открила и в общуването с български момчета.
 Бях чела някъде, че ако сложиш в една стая хора от различни националности, то себеподобните се надушват и се познават. Явно съм очаквала да "надуша"балканска" душевност, но не се получи ( което не казвам, че е лошо. Просто ми стана интересно.)

Книгата,която имам предвид е "Защо сме различни?"-междукултурни различия в семейството,обществото и бизнеса -от Михаил Минков.Издадена е през 2002 година от Издателство "Класика и Стил"ООД.Авторът е икономист,работил в български и чужди фирми,сблъскал се с различен стил на работа и култуни различия.

Аз тъкмо свърших да чета "Пътища"" на Димитър Томов.И се замислям,че откакто живея в чужбина съм се променила-докато четях книгата много неща ми се сториха много български,което не означава лоши.

хм, и аз съм много озада4ена от мнението ти.
първо, верно ли смятаШ, 4е образованието, "Любознателност и широко отворени очи за всичко...." за типи4но български приоритет?
второ, за кой респект към у4ителя говориШ? имаШе една много интересна тема в клЮкарника за заплатите (и съответно, настояЩето отноШение към у4ителите, препоръ4вам един про4ит)
трето, какво озна4ава за теб "формирането като 4овек" (оставям настрана липсата на ирония, за да разбиреШ цитирания постинг за купоните). Щото за мен, възпитание и образование не вървят задължително под ръка.



аз пък то4но от тези мисли се мъ4а да се отърва 
те не могат да са съЩите като мен, не смятам амбицията за неЩо, което се възпитава (освен болната такава), а за неЩо, което се носи и, евентуално, култивира. не желая никой да носи комплекси, заЩото не се е реализирал според моите о4аквания.  моята роля е да насо4а и поддържам интересите на детето, не да превъплътя моите.

при това в момента, в Италия, и твърдението за по_високия стандарт на "образованите" е греШно, та и това отпада.

да не говоря колко години ми трябваха, за да си изтрия типи4но бг мнението, 4е образование=култура, ерудиция и тем подобни. познавам електротехници с невероятна култура и висШисти с гола_вода такава.
съЩото и за т.нар. "обЩа култура" : демек, от вси4ко по неЩо, ама ниЩо както трябва  . според моята обЩа култура, някой си няма такава, заЩото не е 4ел, да ре4ем, Пруст. според 4уждата такава, аз може да съм много проста, Щото не разбирам от физика, например. относително ми се струва.
това е до 4овек и интереси, не до образование.