Възпитание,култури,ценности

Не знам ... Моите сякаш не са по-различни от децата тук. При нас има доста чужденци от кои ли на части на света, и техните деца не ми изглеждат по-различни. Кои са българските признаци, според които едно дете би трябвало да се отличава?

Какво имаш предвид?Кои черти са хубави или лоши?
Не мисля,че това зависи толкова от националността, колкото от личната култура.
Това дете от Сърбия-ти какви очаквания имаш от него само затова,че е от Сърбия?
Мен така преди години едни съседи ме питаха възмутено как може да съм рускиня и изобщо да не пия алкохол?
Ами- не го намирам за задължително да можеш да пееш само,защото си италианец или да си падаш по групов секс,ако си швед.

П.С.Един пример от днес- на курса по английски една рускиня през цялото време ми говореше само на английски след като приключихме,като ми обясни,че и било по-лесно.Все едно с теб да си говорим на холандски,защото го знаем по-добре от българския.Смешна история.

Кое е смешно за рускинята не разбрах? Ти знаеш ли руски? Аз го разбирам, но да говоря на руски съм далеч, далеч...Виж ако си свободно говоряща тогава не знам защо рускинята ти е казала така.
И кои са типично българските черти които да изпъкнат?Ами искам да го науча да иаде домати и краставици и сирене За кои сръбски черти имаш предвид?Балканските ли? Наистина не мога да определя-българите не сме толкова затворено общество че чак да ни изпъкната някакви черти

не мисля 4е основните ценности се разли4ават в разли4ните страни,децата ми са живели и 2те страни и са еднакво добре приети и тук и там,общо взето бг самосъзнание надделява у тях-същото съм забелязала и у другите деца от смесени бракове тук
какво бих искала да вземат от тук ли-уважението към по възрастните/независимо дали са родни ни или не/
тук алкохолизма
и дрогата не са широко разпространени,въпреки 4е алкохол се продава свободно и дано останат дале4 от тях

Да се включа и аз. Мисля,че разбрах какво имаш предвид Kalinka! Разлика между дете израстнало в България и израстнало в друга страна има. Ще дам пример с мой близък,който е роден в България,но по-голямата част от живота му е минала в "другата" страна (няма да уточнявам коя). Разсъжденията му, начина по който се държи и изразява са изцяло повлияни от чуждата страна. Като уточнение ще добавя,че и двамата родитела са българи. Така,че мисля,че не може да се повлияе твърде на това явление.
Предполагам,че авторката е искала да каже,че балканците сме някак си по-шумни, по-агресивни и като ,че ли малко по-непредсказуеми. Това ще да е от темперамента     Аз лично бих искала детето ми да вземе положителните черти и от двете култури ( проницателния ум на българите и добрия тон на финландците)

ако това е критерият за българщина, моите деца са си определено българчета - една нашата къща оглася квартала .

мисля, че каквото и да правим, колкото и да се стараем да посеем у децата си нашата култура, тукашната среда има по-силно влияние. и нищо лошо няма в това - в края на краищата кой иска детето му да се чуства аутсайдер?

Калинче, нещо все на възвишени теми те избива напоследък
но са и интересни
аз моето синче се опитвам да го възпитавам точно да е по-отворено към света, но съм и строга все пак
но при таткото се наблюдават леки останки от манталитета на човек от малкия град, добре че го няма много много в къщи
иначе моите усилия са насочени към това да създам мъж, а не принцеса, както са повечето (99%) от БГ мъжете
с баща му много време потроших докато го направя човек

а за аутсайдер - засега имаме леки проблеми, но не защото синът е агресивен, а защото е на по-високо интелигентно ниво от от някои от съучениците си и особено по математика е доста напред от тях - завиждат много
завиждат и че ходи на кръжок по самолетостроене и само му говорят глупости колко било тъпо и т.н. -  а тези кръжоци са безплатни към общината и са могли и сами да се запишат по интернет

смятам, че проблеми има винаги, независимо къде си

моят имаше проблемточно с агресивни и невъзпитани деца в БГ

Ама какви са тия национални черти? Аз го разбирам като възпитание като това, което ние навремето сме получили в България и не намираме в страните, където сме.
 Ами то всъщност... като си културен се разбира навсякъде. Искам щерка ми да е добра по характер, с добри маниери и финна с околните, да уважава другите, да е трудолюбива, да е ученолюбива след време. Това национални черти на хората от коя страна са?
 Може би по-големите от нас тук, във форума живеем с някои митове от социализма, че сме все по- от другите нации на запад. Е, останало ни е много от ония времена- например дисциплината и амбициозността, волята за образование, но и при някои и онова " учи, да не работиш после"( демек да наняш на някое бюрце в офисче) и други неща от криворазбраната цивилизация.

  Културите са многопластови.
Но онова,което не искам да попива е онзи манталитет на съревнование,не ценностния-заради самия себе си,а какво ще си помислят хората..според техните критерии.
Надеждата ми е да бъде успешен човек-добър,способен и толерантен.

споделям това мнение. не се смятам за носител на кой знае какви национални 4ерти. вярвам в някакви обЩо4овеШки ценности и в тях се стремя да възпитавам децата си.
даже амбицията за много у4ене я нямам, колкото могат и колкото искат да у4ат, не смятам висШето образование за задължително, нито за критерии за успех.

Страшно си права,за съжаление....

ralivd,
Да, правилно си ме разбрала.

Според мен всеки народ ( или народи живеещи в една област, примерно на Балканите) има дори и едно нещо, което е типично за него ( не означава да е лошо). Или възпитават децата си по даден начин ( не става дума за кой е правилният).
Когато имам в класа си деца на мароканци или турци, то много често по начина им на комуникация с мен или околните виждам културата, в която растат в къщи ( дори и това да е да не възприемат лесно думата на жена учителка ).  

стига бе, и аз се замислих за купона и за масата, ама после се сетих, 4е тия 4ерти не са български. тук в Северна Италия са залупени в това отноШение, ама в други области (и без да са прекалено на Юг), хората си пият и си купонясват както и по_добре от нас.  

как Ще го нау4иШ да държи на пиене? ами ако не ра4и да пие 4овека?  

а последното, дет съм ти го под4ертала, много се надявам, 4е нямаШ намерение да бъдеШ типи4на бг мъжка майка, 4е то4но напоследък такива неЩа 4ух, 4е директно им споделих на 2 приятелки искрената си надежда дъЩерите ми да нямат ниЩо обЩо с подобни лекета като техните син4ета.  

моля те за пример, 4е май неЩо съм заспала, ама не се сеЩам за ниЩо типи4но. нали не е за традиции темата?

Сещам се за прословутото ни гостоприемство, имаш нямаш какво да ядеш - щом дойде гост, вадиш всичко налично и отрупваш масата. Та това бих се опитала да приуча моите момци, като доведат мадама в къщи, да предложат и нещо за стомаха, освен за душата.
Другото - уважение към възрастните, не заради самата възраст, а заради житейския опит, който имат в повече. И да отстъпват място на бременни и малки деца (тук това определено не съм го забелязала)

Може! Дори си мисля че е типично за южните страни, аз сравнявах тукашното с това, което познавам.

а, това е абсолЮтно и моето мнение

(притесни ме, ей )


да бе да

тия възрастни дет трябва да си продадат апартаментите, вместо да се оплакват от ниски пенсии ли?

за гостоприемството, аз сигурно хептен съм се из4ан4ила, ама предпо4итам гостите да не ми идват импровизирано кога им хрумне, та да трябва да се мъ4а да правя от ниЩо ниЩо, когато да ре4ем, искам само да се изтегна върху дивана.
освен това, мисля 4е въпроса с "имаШ нямаШ какво да ядеШ" по4ти не стои пред пове4ето от нас... така беШе по соц. време. когато в края на месеца в хладилника оставаха сирене каШкавал и евентуално, някои друг кремвирШ

За мен е по-важно детето да знае от какъв произход е и да не се срамува от това, да знае къде се намира България, да разбира и евентуално говори и чете на езика, да общува с българските роднини и да ходи там.... но  какви черти ще приеме от едната или от другата страна май никой не може да предвиди.

Иде реч за това, младежите вместо да минат като тайфун покрай някоя кретаща баба, могат да я заобиколят с повече дистанция примерно. И обратното на опашката на касата при видима напреднала бременност или с ревящо дете, вместо да ме избутат да се прежалят и отстъпят място (тук визирам и млади и стари; мен ме отнесе един тукашен дядо, а преди няколко дни майка с ревящо бебе беше напъдена да си чака реда на опашката, вместо да я оставят да мине с 2те бутилки) Спестява излишен стрес и харчи минимално време!

Калинка, ти имаш богат опит в това отношение  Определено има национални черти, по-силно или слабо изразени при различните индивиди.
Факт е, че самата аз съм се променила, от както не живея в БГ и е нормално това да е повлияло на възпитателните ми методи и цели. Определено синът ми е смесица от две култури, българската и тукашната, с превес на втората. Тук трудно могат да различат, че е чужденец, докато в България, не само заради езика, но и самото му поведение, понякога се виждат странни на българите.
Иначе аз, като амбициозна българска майка, наблягам много на извънкласните занимания и обучение. По това определено се отличава от съучениците си. Самото дете усеща тази разлика и когато му писне от моята амбициозност ми напомня, че не е необходимо да става гений 

Мери,
разсмя ме с последното.....

Има едно нещо, което страшно мразя в холандците ( може и при други народи да го има ) и което се надявам моето дете да бъде поне в това отношение различно. Става въпрос за общуването в групички. Трябват ти железни нерви, за да проникнеш и да се внедриш.

Да,свободно говоря,пиша ,чета,превеждам от и на руски.Смешно намирам да избягваш да говориш родния си език.

Мойте извинения тогава-да смешно е и странно, но не забравяй че не всички знаем че ти знаеш перфектно руски  
Аз мога да кажасъщото за едни странни българи, които даже когато не могеха да говорят английски хич отказваха да говорят на български и като станаха граждани си смениха изцяло имената от до За мен това е трагично Но има и друг момент-има неща с които аз изобщо не съм се сблъсквала в БГ и не мога да обясня на български-защото нямаше такива думи и процеси тогава.

Чета вече няколко пъти мненията на пишещите по темата и съм меко казано озадачена от подобни изявления или Кой ако не вие-родителят ще формирате детето си като човек,това ли са приоритетите ви да направите детето адекватно на средата като го научите да пие и да купонясва?!Или вие не сте дорасли за родители или средата толкова ви е променила ценностната система, че коментар е абсолютно излишен.
Естествено е възпитаните хора навсякъде по света да проявяват уважение и толерантност към околните.Но според мен тук става въпрос за типично български черти и атмосфера,с които ние отрасналите в България сме възпитавани-на първо място отношението към образованието- поколения българи са създавали традицията на стремеж към знания и добро образовиние и респект към учителя.Образованието още от най-ранна възраст никога не е било забавачница и опит да "налееш" знания , докато междувременно детето си играе. Любознателност и широко отворени очи за всичко, което се случва около нас и по света, стемеж към богата обща култура, способност на чистосърдечно отношение и същевременно склонност към скептицизъм,емоционални,темпераментни,нищо лошо в това да се каже и шумни,изобретателни,находчиви и приспособими сме българите.Иначе и аз познавам дете, което за каквото и да го питаш ти казва , че не е cool или fun, но -въпрос на възпитание и родителски възгледи.

само не ми казвай, че и в Бг го няма това с групичките

аз мога да кажа какво казват тука за бг, които са минали преди мене, готини, професионали, сърде4ни и усмихнати винаги, услужливи! (сега аз да допълня от кухнята) готини, ако ги канят на гости; усмихнати ,да защото не знаеш откъде може да падне кяр; услужливи, ами другият път щ? има какво да поиска и той! това в рамките на ш?гата, с малко и истина, де! аз нещо не мога да се идентифицирам, май 4овешкото е по общото, има вси4ко навсякъде! едно само е по-малко е лицемерието(бг) от тука! право куме в о4и си е съвсем по бг!

Мислите ли че българските черти са се запазили от едно време до сега?  Ех, ако посетите българско училище в момента и видите в първи клас как децата си говорят от мобифоните по време на час. Това уважение ли е към учителя? И в градския транспорт вижте - кои вече става и отстъпва място на по-възрастните, на бременните или на майките с малки деца? А за прочутото гостоприемство - аз познавам доста български семейства стискащи си паричките /просто хората не са с високи доходи/ и не канещи гости, за неканени да наминат дори и дума не може да стане при тях.   /Това е малко обобщено, знам че има изключения /
Като говорим за български ценности - днешните български деца не се отглеждат както ние сме били отглеждани. А днешния български родител не е същия /много материални, социални и др. проблеми за го променили/ като нашите родители. Света, в който живеем сега е променен, времената са отминали. Само съзнанието на родителя и неговата възможност да комуникира с детето може да повлияе, както и средата в която живее детето. Любов към родината, целуване на знамето и други такива са отживелици, няма да го разберат децата, както и ние няма да ги разберем тях. Стремим се да ги учим български и да ги караме да обичат българското, ама това е само за да не загубят връзка с корените си, демек с нас и бабите. Мисля, че трябва в друга посока да гледаме - да се опитаме да възпитаме децата си спрямо нашите критерии, и да можем добрите черти от всички народи да вземем, а не да се мъчим да ги правим българчета. Нека знаят езици, нека са отворени за света и да виждат красивите неща. Да са
образовани, интелигентни, здравомислещи млади хора. Ако да си купонджия значи да носиш на пиене, да пушиш, и да танцуваш до сутринта, въпреки че си на работа на другия ден /а това е българската дефиниция, била съм на купони достатъчно/ , то ще съм повече от щастлива сина ми да не е купонджия, а да се забавлява с разходки сред природата, курсове по танци и други кръжоци и курсове, хобита, стоящи далеч от задимени заведения и лоши компании.
Лошото е,че нямаме гаранция какви ще станат децата. Само можем да полагаме усилия и да вярваме, че ще успеем да ги възпитаме по подходящ начин за да не се срамуват от произхода си, да знаят корените си и да станат достойни жители на този нов и развиващ се свят.  

Иначе не съм доволна от някои тукашни методи на възпитание, както и не съм съгласна с някои български такива.

Искам да възпитам децата си в позитивизъм. Да гледат усмихнато на света, да се усмихват на хората. Така както баща им.
Омръзнало ми е черногледството и начумереността с които се сблъсквам в БГ.
Една усмивка не струва нищо, но стопля сърцето.
Искам се научат, че чашата е полупълна, а не полупразна.

Не до тази степен, както е тук. Ако започнеш някъде работа там, съм убедена, че много по-малко енергия ще изразходваш за начало на комуникация с колеги. Самите холандци отбелязват как в някои страни комуникацията с другите е много по-лесна. Тук основното е чантата на седалката, забит нос във вестника или гледащи през прозореца на превозното средство и с всичко с цел да няма разговор с непознат. Имаше даже наскоро изследване на тази тема.

Kalinka, разбирам донякъде какво имаш предвид с темата, но мисля, че е прекалено обобщаващо...  Как възпитават българите децата си? Почети във форума и ще видиш, че е съвсем индивидуално. И кои са българските национални черти и ценности? Аз лично не мисля в такива рамки, когато общувам с детето си (не обичам думата възпитавам). Осланям се на моите лични ценности, но се опитвам в същото време да не ги налагам на детето си.

Друг е въпросът, че социалният код е различен в различните държави (може би това имаш предвид?), но е някак сложно да предадеш на детето социалния код на една среда, в която то не живее, особено когато и ти самата си принудена да се съобразяваш с местния код, за да бъдеш разбрана.

Хм , точно това исках и аз да напиша ... При холандците също го няма . И още да не се изживява като прасе ( да се оригва и п*рди на масата , само щото ако не го направи ще го заболи стомаха    ) искам да го науча.

Колкото и да е странно, тук да се отстъпва място на бременна жена, или пък мъж да помогне кавалерски на жена (например като слиза от превозно средство и пр.) може да се приеме за обидно и затова не се прави.

офф топик: ти рускиня ли се?

Да , по-горе е писала , че говори , пише свободно .

Да.Наполовина.Баща ми е българин.

Искам да ви разкажа една случка на тема различни култури.
Преди 7 години за много кратко работих в Кувейтското посолство в София.Един ден трябваше да отида на прием, който беше организиран от кувеитците, но там имаше доста други дипломати.И както си говоря с един много интелигентен човек,който е учил в Хавард,поднасят ни една табла с ориз и някакви други неща върху него,които аз отказвам по простата причина,че не знам как мога да си взема без да имам нито вилица, нито лъжица, а и сме на крак.Човекът обаче ( не помня от коя страна беше, ама беше икономическо аташе) посяга към таблата, взима с пръсти малко ориз и се опитва да го пъхне....в мойта уста.Аз бях толкова шашната ,че се дръпнах и само дето не се развиках.А той ми обясни,че в неговата страна това е признак,че показваш много голямо уважение към този, когото искаш да нахраниш.Много ми беше трудно с толкова различна култура и не след дълго вече не работех там.Но най- много ми тежеше,че всъщност нямаше кой да ми обясни всички тези маниери, които за живеещите в средния Изток са признак на добро възпитание и гостоприемство, а за мен бяха голям шок.

На мен пък като студентка ми беше странно,когато поканя някого да пием чай и редовно ми отговаряха " Ама аз не съм болен".У дома чайника все беше "онлайн" и изобщо не съм го свързвала с болест.За нея пия ром.

По този повод и аз да изкажа шока ,в който изпаднах,когато видях един бангладешец-лекар да яде ориз с пръсти на един рожден ден.Шока ми обаче беше по-голям като видях и финландки женени за "тия черните" да посягат с ръка към ориза и те. Как може такава иначе възпитана нация да се подвежда по тъпите привичка на тези бангладешци (които между другото по всякакви параграфи са некултурни и първобитни).Извин*явам се за изразите,но явно си падам расистка,защото не ога да приема такова изпървично поведение.

Искам децата ми да са общителни. Бързото завързване на контакти, сърдечното общуване е безспорно предимство на българите спрямо общуването тук. Уча големия ми син да задава въпроси, да се интересува от другарчетата си, а не да е повърхностен и да го е страх да не се опари, ако общуването стане по-лично. Също така искам да имат здрави връзки помежду си и с роднините - баба, дядо, братовчеди, нищо че са далече.

Ха сега де...ами не знам,не мисля че характера и възпитанието могат да се определят от това къде живэш.Ценностите също.Ето,напъвам се да измисля нещо,ама не ми идва на ум за в момента.Италианците тук не се раличават кой знае колко от другите,българите също.Или имаш или нямаш възпитание.Характеристиките на дадена нация все повече се размиват с тези на останалите народи.Давам си сметка че просто не мога да отговоря.

ok.naisitna bitieto opredelia suznanieto.Tova sa go kazali drevnite i vaji do den dnehen.As jivea v wien i na4ina mi na jivot opredeleno se promeni.

Ах забравих (то това си е отделна тема), ама искам децата ми да са амбициозни, ама много  , т.е. да изтискват максималното от себе си напук на тукашните приказки, че не всеки щял да стaне професор и важно било да правиш това, което ти харесва  . Смятам че няма такъв филм. Естествено, че човек започва да се занимава с нещо където има някакъв интерес или заложба. Но винаги идва момент, когато трудностите ти идват в повече и съответно, идва ти да захвърлиш всичко и ти се появява "друг интерес" и така до безкрай. Имаме познат вечния студент, на 35 още нищо не е завършил а смени не знам вече колко специалности.
От една страна амбициозните, т.е. волевите хора се развиват като личности, а от друга, също не маловажна, си осигуряват по-висок жизнен стандарт. Точно вчера си говорихме с един приятел от студентските години, руснак, израснал също в атмосферата "учение, учение и пак така" (Ленин ако не се лъжа, ама тук съм напълно съгласна с другаря  ). Като си помисля той и жена му какви усилия положиха да следват, тя вече имаше 2те деца, той защити, напъваха се за хубави работи, правят кариера. А голямата им дъщеря щяла да става визажистка  , щото освен make up "други интереси нямала". Вече 2г. се размотава, започна някакво у-ще и го заряза. Ей това ще ми е много болно ако го видя да става с децата ми.

Опитвах да намеря нещо, което да е типично за българската култура, възпитание и  ценности и като четях темата, дотук май открих едно - амбициозните майки!  

Ами да, сега като чета Меги,  а по-нагоре и Мери, признавам си, че и аз съм от тях. И аз искам децата ми да се интересуват от всичко, да опитат колкото е възможно повече неща и да не се търкалят пред телевизора, а да се занимават с неща, което ги развиват.

Особено ще се грижа у децата ми да липсва нуждата да плащат данък обществено мнение. "Какво ще кажат хората?" е припев на баба ми и майка ми и приятелките им. Задължително балконите трябва да са чисти, че "хората гледат", а какво е вкъщи - все едно.

Друго, на което особено държа, е липсата на евроцентризъм - че Европа е най най най, а всички други, които не правят като европейците или не знаят кое как в Европа са примитивни, тъпи, нецивилизовани и пр.

Е то е ясно, че е хубаво да изглеждаш спретнат, чист и т.н., но въпросът е да не е от зор "Какво ще кажат хората". По-скоро говоря за ограничението, което си поставяш от страх, че няма да се харесаш на околните.

Разбира се, че е до човек, но си има среди в България, в които хората се водят от този принцип. В малкия град например.

Hear Again, за българите ли е характерен според теб този Евроцентризъм, за който говориш

Хехе, не само.

Ай сега,българките най-амбициозните майки!
Не мисля че е вярно!
Тук липсата на амбиция в майките според мен се дължи на собствената им необразованост и тъпотия.Нали ги виждам...толкова години ходя да вземам племенницата от училище,оплакват се хората"Не ще да учи бэе,не ще и това е.Иска да играе"и детиту нали иска да играе,мама го оставя.Поне 50% от въпросните родители никога не са отваряли учебника на детето си да видят какво пише вътре,повечето не го правят защото са толкова неуки че и да го отворят не биха знаели как да се справят с мат'риала за 3 клас.Спомням си веднъж етърва ми,голямо мислене беше как да състави изречението "Котката беше на покрива"в минало свършено.Въртя сука,най накрая го написа съвсем грешно.Наложи се аз,чужденката ,която по това време карах втората си година в Италия да иа поправя.Как могат да са амбициозни родители ,които с голям зор са завършили едва 7-ми клас?!С хиляди оставания и повтаряния.На съседа дъщерята вече 2 година остава в един и същи клас,не мож са дипломира горката.Пък иначе я гледаш една оперена...
Нормално интелигентните италианци държат децата им да успяват и в училище и изобщо във всичко.Избират им добри училища,плащат частни уроци и школи.Амбициозни са толкова,колкото и българските родители(средно интелигентните,не неуките.Щото има и неуки бългаи на които не им пука че сина им вместо да учи станал заварчик на 16)

Ами да, извратено си е - не става въпрос за такъв вид амбиции... а така да възпиташ въпросната дъщеря,  че тя да отиде да работи в чужбина, примерно, за да може да си плати образованието... и да иска да го направи

Мисля че на детето не трябва да му се натъртва ежедневно какво трябва да прави.Да му се пили от сутрин до вечер"Учи".Просто така трябва да се въведе в нещата,че да изпитва удоволствие,а не отврашение.Успелия родител е този,който успэ да изгради интерес,не който натрапва насила.Колко бой сме изяли от нашите с това учене аз и съучениците ми,наказания,лишения от еди к'во си и пак нищо.Въпроса е да възпиташ,не да тормозиш и да травмираш за цял живот.

Ми нещо такова, макар че така го завърташ - идеята ми е самото дете да има амбиции, но ако няма кой да му подскаже малко какво да прави, да го мотивира и стимулира...

А gioia, защо си мислиш, че детето се стресира  Или може би си права, да моят се стресира, защото вместо да играе на компютъра или да гледа CN, трябва да учи или да спортува  И да, аз искам децата ми да постигнат поне толкова, колкото ние, а най-добре, да е повече 
Колкото и да е странно, точно с помоща на манипулации от страна на родителите, се гради личността на нашите деца. Ти си този, който промива мозъка на детето от малко, какво е лошо и какво е добро, какви цели в живота да преследва и тн и тн. Никой не се ражда научен и взел решението, какво иска от този живот

Аз до ден днешен страдам от упреците на майка ми. Жертва на нейната амбиция съм. Жертва на НЕЙНИЯ план за МОЯ живот. И това, че не съм постигнала това, което тя искаше ми се набива в главата всеки Божи ден, при всеки удобен момент директно или по косвен път.
Никога няма да изисквам от детето ми да става доктор или да учи в университет например. Едно е да посъветваш, друго е да насилваш и да казваш кое е добро и кое лошо.
Не мечтая моето дете да стане астроном, лекар или адвокат, а искам само едно за нея : щастие. Може да си обикновен работник, но ако си доволен от живота и знаеш как да го цениш, си истински щастлив човек.

И само да добавя, че това както вие го наричате "да насърчава" и "насочва", благодарение на майка ми, която цял живот ей това си пее ( " аз само искам да те насоча" ) , аз развих комплекси, които ми пречат в работата, в ученето, в комуникацията. Аз съм като ампутирана, защото винаги когато пробвам нещо или се реша на важна стъпка, излизат наяве дългогодишните упреци, "съвети", критики, пак "съвети"...
Това не е от помощ на едно дете да бъде постоянно упреквано или насочвано.

mystic, за всяко дете си има подход 
Сега на твоето дете, ако плюе по другите деца, ти не му казваш сигурно нищо, защото не желаеш да го насочваш. Аз обаче казвам, не плюй, защото само невъзпитаните и лоши деца плюят, а ти не си такъв и с плюене само ще отблъснеш другарчетата си. Примерът е в кръга на майтапа, сигурна съм, че не правиш така  Това имах в предвид под насочване. Показвам кое е добро, кое лошо, градя ценностната му система, а ако един ден той реши, че ще е най-щастлив да не учи след 16 години, да се пише безработен и да чака социални помощи от държавата, това си е лично негов избор  Аз поне ще съм с чиста съвест, че съм се постарала да му дам най-доброто, на което съм способна, според моите разбирания и съм се опитала да му покажа и друга гледна точка в живота.
Накратко, не съм съгласна с мнението, че детето се оставя да прави каквото си иска. Това за мен граничи с анархията  но и не считам, че трябва да се насилва, тогава резултатите също са нулеви. Ето в момента насилвам моят най-накрая да запамети таблицата за умножение. Всеки ден го препитвам, уж я запомня и на следващият ден отново не знае  Ако някой ми даде идея, как да се преборя с този проблем, независимо дали метода ще е български или чуждестраннен, ще съм много благодарна!

Мери, ние говорим за различни неща. Ти говориш за възпитание. То е нужно на едно дете и е задължение на всеки родител. Аз говоря за манипулиране и командване, което много родители слагат във възпитанието. За тях да настояваш детето ти да получава само 6-ци в училище е като това да го научиш да не удря другите деца. За тях това е напълно в реда на нещата.
Ето на това исках да наблегна.

M_e_р_и, като стана въпрос за насилие, тъкмо  се сетих как на времето един учител ми вкара в главата таблицата за умножение. Спомням си го и до днес - беше ужасен, стар, грозен, направо смърдеше на гробище, застава до теб и те пита, "колко прави 2 по 3" примерно, и ако не отговориш правилно - шляп по бузата! Ако пак не отговориш правилно - шляп по другата. Не много силно, но достатъчно и много гадно ми ставаше. Отвратителен метод, ама на, и до днес  я знам таблицата.
Това не значи, че бих приложила същия метод и на моите деца  

M_e_р_и, a опитвали ли сте нещо от този род:

http://www.teacherandtherockbots.com/songs_multiplication.html?

Искам да възпитам децата си според моята ценностна система, казвам моята - за мен като мен самата, а не като  на българка. Искам да ги възпитам да са Човеци, да знаят какво искат от Живота и как да го постигнат - т.е. ще им предложа всякакви възможности да опознаят себе си, талантите и способностите и да могат да избират накъде да поемат. Дали ще са амбициозни или ще се оставят на течението, зависи от тях самите.
Моята задача е аз да ги следвам по пътя, когато се налага да им го показвам и насочвам, но никога да ги бутам нанякъде, където аз съм решила.
Дали това ще са типично български ценности, времето ще покаже.
Все пак си мисля, че отглеждам и възпитавам граждани на света, а не конкретно българи или германци.

С моята работа много въпросителни си задавам, но преди 2 седмици имах проблем с един от класовете. Говорих с един координатор, който ме наведе на дълбок размисъл. Оказа се, че реагирам и поставям граници по някакъв начин, точно както моето семейство ( системата ) в България го е правила, когато съм била дете.
  Така и се замислих дали майките тук наистина са незаинтересовани или оставят децата си просто да се развиват с тяхно темпо и начин.
 Честно казано аз все още търся златната среда.

rumyna.stoykova,

нещо не разбрах....
 

Искам да науча децата си да не са безразлични към чуждото нещастие;да не са саможиви-да обичат и търсят контакти с други хора;да са добри,но не наивни;да са оправни,че като гледам света с какви темпове се променя;когато решат да правят нещо-да влагат душа и сърце,иначе хич и да не почват;да не се страхуват да кажат мнението си,независимо от последствията;да уважават хората за това което са постигнали,а не за това каква кола карат или какви дрехи носят;да са винаги благодарни за това което имат и да имат търпение да постигнат това което искат;да са отговорни за постъпките си,да не се скатават когато загазят;никога да не правят или искат нещо "на всяка цена".......друг е въпроса дали ще успея 

Предполагам кой на какво ще си научи децата до голяма степен зависи от това, каква е неговата ( на родителя) собствена ценностна система. Децата ( и родителите) са различни индивиди, едва ли има обща схема за " научаване" на ценности и за възпитание, още повече, че ценностите на възпитателите също са доста различни и доброто и приемливото за един може да не е такова за друг.
Аз се надявам децата ми да станат стойностни хора и да бъдат възприемани като такива от останалите хора, независимо от тяхната собствена ценностна система.
Аз също съм на мнение, че възпитанието започва още от утробата и едно дете се " моделира" не само с целенасочено възпитание, но чрез общуване дори. Надявам се някой ден да се обърна назад и да видя, че съм постигнала, това, което съм искала във възпитанието на децата си, но още повече се надявам, те да се обърнат назад и да оценят ( и благодарят ) това, което съм им дала, а не да се стараят да всячески да се разграничат от начините ми на възпитание. Това всъщност е и теста на времето, дали си или не си успял в това начинание...

Това примерно:
http://www.wordshark.co.uk/numbershark-overview.html
Не са просто игрички, а са много професионално направени. Аз купих Wordshark, пробвахме го и съм много доволна.

На въпроса:

От българска страна ми се ще да прихванат щедрост и гостоприемство, от английска (на таткото, де) най-различни, свързани с обществения живот и гражданското общество, за правата на хората и уважението към тях, и това, че правилата не са за балъците, а за да може хората да живеят по-добре заедно.
Също и всички други хубави неща, споменати по-горе от други майки, и важащи за всяка страна и всеки народ. 

Предпочитам да не се различава от съучениците си.

ombudsman,
интересна теза имаш за връзката език - начин на мислене. Замислих се.

По-точно не бих могла да го кажа, та се присъединявам към мисълта!

Kalinka-според мен причината е,че тук не е нужно да си много умен и образован на всяка цена,за да живееш добре.И хората не си дават много зор,защото не мислят да издържат децата си до гроб.Напротив-правят всичко възможно да имат собствен живот преди,след и по време на отглеждане на децата.Все пак, не е същото-да стоиш до късно,за да проверяваш домашните на детето си и да го подпитваш по някой предмет какво е научило,или да го пратиш на следучилищна грижа,за да имаш време за езда два пъти седмично.
Имам една много хубава книга с примери,казва се "Защо сме различни".От нея разбрах наистина откъде идва тази невероятна амбиция на българските  майки децата им да са успели,образовани,отличници,най-добрите от добрите.Ние сме много родови.Мислим не за индивида, а за общността.Ако детето се изучи,няма да се налага родителите да го мислят,да го издържат,да се безпокоят какво ще стане с него,когато те умрат.А и на родата ще може да помага (или поне така се предполага,като родата не са само сестри и братя, а и братовчеди от всякое коляно).Тук дори първи братовчеди не се познават понякога,не си липсват,нямат нужда един от друг,съответно не разчитат един на друг.Всеки се спасява както успее и ако някой печели достатъчно добре,за да почива два пъти годишно на КАрибските острови и Швейцарските Алпи,няма никакви ангажименти към братята и сестрите си,които живеят на помощи или родители,които са в старчески дом и не са виждали последните 7-8 години.
Аз мога да ти дам един много прост пример.Учителката ми по холандски ни обясни,че ако имаме някакви въпроси или искаме среща с нея, трябва да я потърсим чрез администрацията и да си запишем час за разговор, но не можем да и се обаждаме вкъщи,защото ще нарушим личния и живот.Аз го приемам за нормално-в крайна сметка не е нужно децата  и мъжа и да живеят с проблемите от работата и.Майка ми също е учителка.Телефонът у дома всяка вечер звънеше до никое време-кой бил болен, кой имал двойки и ще повтаря класа,кой избягал от час...родители и деца непрекъснато се обаждаха.Знаех без да искам колко му е трудно на Пенчо да ги научи тез химични знаци,нищо,че майка му убеждаваше мойта колко е умен,пише стихове, на китара свири....Сега,ако се замисля-не бих имала нищо притив тези ненужни емоции да съм си ги спестила.

Искам детето ми да е здраво и да прекарваме колкото се може повече време заедно.Оттам нататък все ще намери начин да се докосне до това,което му е на сърцето.

Картинка,
аз не съм очаквала от родителите на детето нещо свързано с типичната нашата амбиция по отношение на ученето. Честно казано, нямах никакви очаквания, защото ако детето не беше ми казало, нямаше и да знам, че е от Сърбия. Някак си правя сравнение с детето на една моя приятелка, което също е отраснало тук, но много ясно има черти, които бих открила и в общуването с български момчета.
 Бях чела някъде, че ако сложиш в една стая хора от различни националности, то себеподобните се надушват и се познават. Явно съм очаквала да "надуша"балканска" душевност, но не се получи ( което не казвам, че е лошо. Просто ми стана интересно.)

Книгата,която имам предвид е "Защо сме различни?"-междукултурни различия в семейството,обществото и бизнеса -от Михаил Минков.Издадена е през 2002 година от Издателство "Класика и Стил"ООД.Авторът е икономист,работил в български и чужди фирми,сблъскал се с различен стил на работа и култуни различия.

Аз тъкмо свърших да чета "Пътища"" на Димитър Томов.И се замислям,че откакто живея в чужбина съм се променила-докато четях книгата много неща ми се сториха много български,което не означава лоши.

хм, и аз съм много озада4ена от мнението ти.
първо, верно ли смятаШ, 4е образованието, "Любознателност и широко отворени очи за всичко...." за типи4но български приоритет?
второ, за кой респект към у4ителя говориШ? имаШе една много интересна тема в клЮкарника за заплатите (и съответно, настояЩето отноШение към у4ителите, препоръ4вам един про4ит)
трето, какво озна4ава за теб "формирането като 4овек" (оставям настрана липсата на ирония, за да разбиреШ цитирания постинг за купоните). Щото за мен, възпитание и образование не вървят задължително под ръка.



аз пък то4но от тези мисли се мъ4а да се отърва 
те не могат да са съЩите като мен, не смятам амбицията за неЩо, което се възпитава (освен болната такава), а за неЩо, което се носи и, евентуално, култивира. не желая никой да носи комплекси, заЩото не се е реализирал според моите о4аквания.  моята роля е да насо4а и поддържам интересите на детето, не да превъплътя моите.

при това в момента, в Италия, и твърдението за по_високия стандарт на "образованите" е греШно, та и това отпада.

да не говоря колко години ми трябваха, за да си изтрия типи4но бг мнението, 4е образование=култура, ерудиция и тем подобни. познавам електротехници с невероятна култура и висШисти с гола_вода такава.
съЩото и за т.нар. "обЩа култура" : демек, от вси4ко по неЩо, ама ниЩо както трябва  . според моята обЩа култура, някой си няма такава, заЩото не е 4ел, да ре4ем, Пруст. според 4уждата такава, аз може да съм много проста, Щото не разбирам от физика, например. относително ми се струва.
това е до 4овек и интереси, не до образование.