Възпитание,култури,ценности

само не ми казвай, че и в Бг го няма това с групичките

аз мога да кажа какво казват тука за бг, които са минали преди мене, готини, професионали, сърде4ни и усмихнати винаги, услужливи! (сега аз да допълня от кухнята) готини, ако ги канят на гости; усмихнати ,да защото не знаеш откъде може да падне кяр; услужливи, ами другият път щ? има какво да поиска и той! това в рамките на ш?гата, с малко и истина, де! аз нещо не мога да се идентифицирам, май 4овешкото е по общото, има вси4ко навсякъде! едно само е по-малко е лицемерието(бг) от тука! право куме в о4и си е съвсем по бг!

Мислите ли че българските черти са се запазили от едно време до сега?  Ех, ако посетите българско училище в момента и видите в първи клас как децата си говорят от мобифоните по време на час. Това уважение ли е към учителя? И в градския транспорт вижте - кои вече става и отстъпва място на по-възрастните, на бременните или на майките с малки деца? А за прочутото гостоприемство - аз познавам доста български семейства стискащи си паричките /просто хората не са с високи доходи/ и не канещи гости, за неканени да наминат дори и дума не може да стане при тях.   /Това е малко обобщено, знам че има изключения /
Като говорим за български ценности - днешните български деца не се отглеждат както ние сме били отглеждани. А днешния български родител не е същия /много материални, социални и др. проблеми за го променили/ като нашите родители. Света, в който живеем сега е променен, времената са отминали. Само съзнанието на родителя и неговата възможност да комуникира с детето може да повлияе, както и средата в която живее детето. Любов към родината, целуване на знамето и други такива са отживелици, няма да го разберат децата, както и ние няма да ги разберем тях. Стремим се да ги учим български и да ги караме да обичат българското, ама това е само за да не загубят връзка с корените си, демек с нас и бабите. Мисля, че трябва в друга посока да гледаме - да се опитаме да възпитаме децата си спрямо нашите критерии, и да можем добрите черти от всички народи да вземем, а не да се мъчим да ги правим българчета. Нека знаят езици, нека са отворени за света и да виждат красивите неща. Да са
образовани, интелигентни, здравомислещи млади хора. Ако да си купонджия значи да носиш на пиене, да пушиш, и да танцуваш до сутринта, въпреки че си на работа на другия ден /а това е българската дефиниция, била съм на купони достатъчно/ , то ще съм повече от щастлива сина ми да не е купонджия, а да се забавлява с разходки сред природата, курсове по танци и други кръжоци и курсове, хобита, стоящи далеч от задимени заведения и лоши компании.
Лошото е,че нямаме гаранция какви ще станат децата. Само можем да полагаме усилия и да вярваме, че ще успеем да ги възпитаме по подходящ начин за да не се срамуват от произхода си, да знаят корените си и да станат достойни жители на този нов и развиващ се свят.  

Иначе не съм доволна от някои тукашни методи на възпитание, както и не съм съгласна с някои български такива.

Искам да възпитам децата си в позитивизъм. Да гледат усмихнато на света, да се усмихват на хората. Така както баща им.
Омръзнало ми е черногледството и начумереността с които се сблъсквам в БГ.
Една усмивка не струва нищо, но стопля сърцето.
Искам се научат, че чашата е полупълна, а не полупразна.

Не до тази степен, както е тук. Ако започнеш някъде работа там, съм убедена, че много по-малко енергия ще изразходваш за начало на комуникация с колеги. Самите холандци отбелязват как в някои страни комуникацията с другите е много по-лесна. Тук основното е чантата на седалката, забит нос във вестника или гледащи през прозореца на превозното средство и с всичко с цел да няма разговор с непознат. Имаше даже наскоро изследване на тази тема.

Kalinka, разбирам донякъде какво имаш предвид с темата, но мисля, че е прекалено обобщаващо...  Как възпитават българите децата си? Почети във форума и ще видиш, че е съвсем индивидуално. И кои са българските национални черти и ценности? Аз лично не мисля в такива рамки, когато общувам с детето си (не обичам думата възпитавам). Осланям се на моите лични ценности, но се опитвам в същото време да не ги налагам на детето си.

Друг е въпросът, че социалният код е различен в различните държави (може би това имаш предвид?), но е някак сложно да предадеш на детето социалния код на една среда, в която то не живее, особено когато и ти самата си принудена да се съобразяваш с местния код, за да бъдеш разбрана.

Хм , точно това исках и аз да напиша ... При холандците също го няма . И още да не се изживява като прасе ( да се оригва и п*рди на масата , само щото ако не го направи ще го заболи стомаха    ) искам да го науча.

Колкото и да е странно, тук да се отстъпва място на бременна жена, или пък мъж да помогне кавалерски на жена (например като слиза от превозно средство и пр.) може да се приеме за обидно и затова не се прави.

офф топик: ти рускиня ли се?

Да , по-горе е писала , че говори , пише свободно .

Да.Наполовина.Баща ми е българин.

Искам да ви разкажа една случка на тема различни култури.
Преди 7 години за много кратко работих в Кувейтското посолство в София.Един ден трябваше да отида на прием, който беше организиран от кувеитците, но там имаше доста други дипломати.И както си говоря с един много интелигентен човек,който е учил в Хавард,поднасят ни една табла с ориз и някакви други неща върху него,които аз отказвам по простата причина,че не знам как мога да си взема без да имам нито вилица, нито лъжица, а и сме на крак.Човекът обаче ( не помня от коя страна беше, ама беше икономическо аташе) посяга към таблата, взима с пръсти малко ориз и се опитва да го пъхне....в мойта уста.Аз бях толкова шашната ,че се дръпнах и само дето не се развиках.А той ми обясни,че в неговата страна това е признак,че показваш много голямо уважение към този, когото искаш да нахраниш.Много ми беше трудно с толкова различна култура и не след дълго вече не работех там.Но най- много ми тежеше,че всъщност нямаше кой да ми обясни всички тези маниери, които за живеещите в средния Изток са признак на добро възпитание и гостоприемство, а за мен бяха голям шок.

На мен пък като студентка ми беше странно,когато поканя някого да пием чай и редовно ми отговаряха " Ама аз не съм болен".У дома чайника все беше "онлайн" и изобщо не съм го свързвала с болест.За нея пия ром.

По този повод и аз да изкажа шока ,в който изпаднах,когато видях един бангладешец-лекар да яде ориз с пръсти на един рожден ден.Шока ми обаче беше по-голям като видях и финландки женени за "тия черните" да посягат с ръка към ориза и те. Как може такава иначе възпитана нация да се подвежда по тъпите привичка на тези бангладешци (които между другото по всякакви параграфи са некултурни и първобитни).Извин*явам се за изразите,но явно си падам расистка,защото не ога да приема такова изпървично поведение.

Искам децата ми да са общителни. Бързото завързване на контакти, сърдечното общуване е безспорно предимство на българите спрямо общуването тук. Уча големия ми син да задава въпроси, да се интересува от другарчетата си, а не да е повърхностен и да го е страх да не се опари, ако общуването стане по-лично. Също така искам да имат здрави връзки помежду си и с роднините - баба, дядо, братовчеди, нищо че са далече.