Цветнокожите деца в България

Не, не мисля, че децата са го чули от родителите си. По-скоро вината на родителите е, че не са обяснили на децата си, че има различни раси и представителите им се различават помежду си.
Спомням си, когато синът ми видя за първи път мулатче на улицата. Директно ме попита това дете защо е толкова мръсно. Добре, че бяхме далеч и детето не чу. 
Тогава му обясних за какво става въпрос. Първоначално беше много учуден, че има и такива хора, но после явно прие думите ми, защото след това не се е впечатлявал при подобни срещи.
Но, да си призная, аз самата едва се удържам, когато срещнем такова детенце да не го зяпам непрекъснато. Много са ми сладки! 
А през лятото каква негърка видях, малеее... Най-дългите крака, които съм виждала наживо!  Страхотно тяло, като статуетка беше направо!

Мдаммм,"черната раса" се слави с красивите си мъжки и женски тела!

Аз също не мисля ,че децата реагират така заради родителите си От началото на седмицата работя с деца по на 3 години.Знаете ли какъв беше първият въпрос в първия ми час?"ти защо си черна?"
Първото ,което ми дойде на ум беше,че съм била на море Така цял час слушах как детето не е било на море и т.н На следващия ден пак имах час със същите деца и този път въпросът ми беше зададен от друго дете, на същата възраст.Реших да пообясня леко Питах ги дали не са виждали и други тъмни хора(т.е. аз знаех ,че не са.То в наше село съм си само аз )После им казах ,че има доста различни хора по света.Попитах ги дори ,дали им пречи цветът на кожата ми.Та така приключихме!

Ню-Ти все пак си бяла,нали!Могат да се изкоментират доста злостни изказвания.През твоя поглед нещата стоят друго яче.На мен лично са ме наричали"маймунооо",което за дете на 10 години примерно не е приятно.Други пословични обиди са :негро,църна,въглен,печка,брикет....Еми не е приятно!Да споменем ,че доста често това се казва с вик и крясък Да не говорим за погледите,моял.Те са просто убиец
А ти ако отидеш в Африка съм сигурна ,че няма да получиш и един коментар по повод цвета на кожата си.
Аз също гледам ,когато някой ми хареса,но го правя с усмивка.Така ми идва.А в очите на повечето хора тук се чете едва ли не ужас!
Тъй като аз съм доооста мургава,се очакваше детето също да е тъмно!Нещеш ли ,то е чисто бяло!Ха познайте колко глави са искали ,а и са се навирали  в количката му не,за да видят бебето вътре,а за да видят цвета му!Това за мен е обидно!

Наистина често пъти децата реагират по този начин, не защото са чули нещо от родителите си. Просто се сблъскват с нещо различно и коментират по свой детски си начин  Обаче, ако и след този първи сблъсък родителите не разясняват нищо на децата си, тогава идва проблема и се стига до обидите.

Моята дъщеря се сблъска за първи път с чернокож човек като беше на 4 годинки. Мъжът беше колега на баща и. Моята в първия момент се уплаши ужасно. Никога не сме я плашили с черни хора . Ама е на - уплаши се. Може би е трябвало по- рано да и разясним за различните раси , ама кой да се сети  А и може би, ако не го беше видяла на живо, нямаше толкова добре да ни разбере. След първоначалния си страх и нашите обяснения стана първа приятелка с Габи Кабеда 

Обидите, които са наранявали Цвети за съжаление и аз съм ги чувала отправени към детенцето, за което писах. Явно родителите на децата отправящи тези обиди, не са си дали зора да им обяснят за физическото различие между хората и как то не трябва да има значение във взаимоотношенията.

Аз съм прясна прясна по темата. Днес преди обед дъщеря ми си игра за първи път с едно негърче. Тя е още малка, но повече се впечатли от топката на другото дете, а не от цвета на кожата му.  Не съм чула коментари от другите майки наоколо, но пък нямаше и други деца освен моето, които да си играят с негърчето.
Не знам, може би все още възприемаме негрите и мулатите за нещо екзотично и  по-скоро затова хората се обръщат след тях, а не защото ги мразят.  По мои наблюдения българите са много повече расисти спрямо циганите, отколкото към чернокожите.

споделям това мнение. Мисля, че расизмът е нещо много неприятно, "меко казано". Много ми се иска макар и бавно обществото ни да се промени и да стане по-хуманно.

  Лятото  на морския бряг надвечер се случи моето дете да играе с 2-годишно мулатче.Захласнах се по това дете-едни чудни черни очи с дълги мигли.Детето бе с баба си и дядо си.Заговорих се с тях /бяхме само ние и те на брега/за обичайните неща покрай децата.Лични в-си ,естествено, не съм задавала. Моята дъщеря/тогава на 2 и половина г./прие детето от раз,не се е чудила,не ми е задавала в-си нито по време на играта ,нито след това.Но аз все пак я попитах дали е забелязала,че кожата на детето е била тъмна и че очичките му са били черни.Дъщеря ми каза,че е видяла това.Подчертах,че детето е красиво и тя се съгласи.Явно за нея всичко си беше в реда на нещата,успокоих се.

Аз израснах с приятелка мулатка-Моника Бабикер,и не съм забелязала различно отношение към нея.Даже напротив това и помагаше и като гледам продължава да и помага.

Не, не мисля, че децата са го чули от родителите си. По-скоро вината на родителите е, че не са обяснили на децата си, че има различни раси и представителите им се различават помежду си.
Спомням си, когато синът ми видя за първи път мулатче на улицата. Директно ме попита това дете защо е толкова мръсно. Добре, че бяхме далеч и детето не чу. 

Същото ,само дето дъщеря ми е на 1г.и 8мес и каза:"Пууу,бате цапкан!"и аз не можах да измисля какво да й обясня.

Ивка-Явно имаме общи познати !Да,в света на шоу-бизнеса,ако си красива цветнокожа ти е само плюс(както и ако си търсиш работа-зависи и от работата де)!Ние обсъждаме реакциите на така нареченото простолюдие(без засегнати от израза),мисля.На хората от блока,на тези от квартала,улицата ,училището.Съмнявам се, Моника да е срещала само положителни реакции Ако попиташ нея самата, ще видиш!

Аз имах малко проблеми дори с моя преподавателка от 5ти до 10ти клас.Е тази жена ,за 2 грешки ме беше питала ,дали вкъщи говорим на български
И все пак ,нека не сравняваме цветнокожите с роми .

Тогава когато ние растяхме бяха други времена.Сега хората не са толкова консервативни.Сигурно е имало разни хора,които са реагирали кофти,но повечето от нас,не са!През тези години за които говоря,хората реагираха лошо и на децата на разведени родители,обаче сега са доста по-толерантни и не мисля,че някой ще се впечатли от цвета на кожата.Или поне ми се иска да е така!

Ивка-Мился ,че е повече второто .Жалко ,но е факт!Преди 3 години ,по софийските улици съм била наплювана от гнусен кретен ,отиващ към футболен мач Е,незнам как не го беше жал Наплюването беше придружено с репликата"мръсна маймуно" .За каква толерантност говорим тук?Или аз съм нямала късмет просто?А намушканите чернокожи из софийските улици .То е ясно ,че винаги ще има и такива кретени,но мисля,че все още са в повече
Апропо,аз съм не само тъмнокожа,но и дете на разведени родители.Един малък ужас за обществото!
А едновремешните номера бяха побутване,пулене на очите,сръчкване...Да ,по-малко приказки,но и тези "мили" жестове ,че на предния фронт се движи невиждан обект ,бяха достатъчни,за да се почувстваш не на мястото си!

Ха, тя е кума на една колежка и приятелка.

Иначе и аз от детската градина съм била заедно с мулат. Никога не ми е и хрумвало да се държа по-различно с него.

Общо взето близките и познатите са по-толерантни.Аз също в детските си години ,не бих могла да кажа ,че съм била избягвана от децата,напротив.Но при хората по улицата (т.е. непознатите) е по-друго!Всъщност там е проблема мисля

Обидите могат да идват и от близки и познати. Това дете, за което писах, точно негови познати деца го обиждаха и не искаха да играят с него. Едното дори беше неговата собствена братовчедка. Явно искаше да подражава не приятелчетата си.

Оо,~Цвети~ това за което  говориш е наистина гнусно отношение.Не искам да вярвам,че има такива хора,но все си мисля,че някъде при тях е изпусната нишката на обяснение за добро и културно отношение.Радвам се ,че не съм ставала свидетел на такива инциденти,и искрено се надявам да не ти се случват повече такива неща.
Летисия няма ли как тогава родителите на това дете да поговорят с тези деца?Ох на мен май ми стана страшно.
Сега майка ми, ми разказа 1 случай от вчера-Та вървели майка и дете и майката се обърнала и казала на някакво момче което вървяло пред нея:-хайде бе,мангал-и детето и казало :-аз не съм мангал ,бе мамо!Та тук става въпрос че има някои деца които подражават на родителите си,както и този малкия може би някой ден ще се държи така.Аз лично съм била различна в друга държава,и съм чувала какви ли не реплики за българките,но точно такова грозно отношение не съм получавала.