за носталгията по майчинството

# 15 1 окт. 2007, 12:36 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не. Изкарах 6 год. в майчинство и ми писна от еднообразие и безпаричие.
Освен това съм много обсебваща майка... гадно ми като се разделям с децата всяка сутрин, но съзнавам, че се налага- те израстват и имат все по-малка нужда от мен и все по-голяма нужда от самостоятелност. Направо ме обзема паника като си помисля, че ще дойде време, в което няма да знам в кой момент къде са Crazy

# 16 1 окт. 2007, 13:42 ч.

Мнения: 3 929

Моят син е на 1,11г. и вече 3-та седмица е на ясла. А аз трябва да започна работа следващата седмица. Докато бях в майчинство, работодателите ми бяха така добри да ме оставят да работя от къщи и ми плащаха цялата заплата. Но трябваше при навършването на детето ми на 2 год да се върна. такава е уговорката ни. Като гледам детето как не иска да ходи на ясла, ми идва да остана да го гледам още 1 година, но ще изгубя работата си. Определено ще ми е мъчно за онези моменти с малкия, докато си бяхме двамата. Но най ми е терсене за яслата. Просто, докато не спре сутрин да плаче и да тръгне на ясла с желание, няма да се успокоя. Още съм вкъщи, но нямам желание за нищо. Върша си ежедневните задължения, опитвайки се да се разсейвам, докато дойде време да го взема от ясла.
Иначе много обичам работата си, обичам да я върша. Взимам сравнително добри пари, но детето си е дете и едва ли има нещо, което да замени липсата му.

# 17 1 окт. 2007, 13:55 ч.

Smolyan
Мнения: 1 400

ООО да, с носталгия си спомням за майчинството, за моментите, когато малкия човек само спеше и сучеше Simple Smile

. Имах късмета да се запозная със страхотна компания майки и с тях минаваше половината от деня ми. Липсва ми да се излежавам сутрин с малкото ми съкровище, да се шлая, да се разхождам с него и т. н. Нямам търпение пак да съм бременна и да мина през всичко това още веднъж Simple Smile

# 18 1 окт. 2007, 14:29 ч.

Мнения: 630

При мен се наложи да се върна на работа много рано, Мия нямаше още и 7 месеца -по финансови причини. За съжаление аз такова майчинство, за какъвто романтичен аспект говориш, нямах щастието да имам. Докато бях вкъщи, се наложи да водим бебка по много прегледи и изследвания, така че практически не съм имала спокойно и безметежно майчинство. Тя е прекарала повече време по прегледи и процедури, отколкото по разходки. От тази гледна точка връщането ми на работа беше и един вид откъсване от един кошмарен период. И сега всеки един миг с нея е безценен и го изживявам като подарък. Сигурно винаги ще имам чувството, че ми беше отнета радостта от дълго чаканото бебе, и възможността да се насладим и двете на един период, който никога вече няма да имаме, но такава е реалността. Все пак майчинството е за цял живот, а не за 1 или 2 години. Старая се да й дам най-доброто във всеки момент, в който съм с нея. Засега като че ли успявам, защото тя е усмихнато и щастливо дете. Надявам се и занапред да е така.

# 19 1 окт. 2007, 14:57 ч.

София
Мнения: 676

Това са едни от хубавите моменти на една жена Hug

. Миналата година, Алексчо тръгна на ясла (1г.5м.) и аз щях да се връщам на работа. Само, че се разболя и решихме да си продължа майчинството. Така до 2г. си го гледах. След това се върнах на работата и го гледахме с отпуски. Скоро ще започне ясла, за което мисля, че е времето. Той също има нужда от смяна на обстановката Peace

# 20 1 окт. 2007, 16:48 ч.

Мнения: 4 621

Цитат на: biboshka в сб, 29 сеп 2007, 00:13

До края на 10-месец стоях вкъщи и бях започнала леко да изпсихясвам. Откакто се върнах в обществото, определено си възвърнах самочувствието.

И при мен се получи така. Доволна съм, но понякога си мисля с носталгия за времето, когато се гледахме двете Heart Eyes

# 21 1 окт. 2007, 16:59 ч.

Мнения: 753

Да липсва ми, оставих го на баба му на 11 1/2, липсва ми страшно много, чувствам се виновна даже

Причина:

Причина: