Публикувана: 28 септ. 2007, 15:11 ч.
Последно мнение: 26 окт. 2007, 10:22 ч.

Въпрос към искащите второ ,трето...детенце

2 847
44
1

# 15 28 септ. 2007, 19:02 ч.

Мнения: 17

Здравейте,момичета! Няма нищо по-прекрасно и по-отговорно от това да си майка. Аз имам една чудесна дъщеря, която скоро ще навърши 17 години и от известно време опитваме за второ детенце, което,за съжаление, все още се бави. Така е, като толкова дълго умувахме дали сега или после, дали е най-удачният момент..... Но! Независимо от това ,че годинките ми вече не са особено малко Embarassed

,желанието ми да имам още едно дете изобщо не е намаляло,дори напротив,усещам се, че упорито се стремя към тази мечта. И ,мило бебче, колкото и да се бавиш, мама ще има ината и търпението да те изчака Hug

! Затова, не се отчайвайте и не допускайте разочарованието да ви превземе. Когато и да дойдат децата, те винаги са добре дошли! Стискайте палци и всичко ще си дойде на мястото!

# 16 28 септ. 2007, 19:03 ч.

Мнения: 7 716

Тъжно ми става и на мен понякога за момичетата от Проблемното, които си нямат нито едно детенце.
Чета, пиша и помагам там, като гледам да не си бутам щастието в очите им.
С времето все повече оценявам детето си, радвам се му се повече, като че ли го обичам все повече.
А иначе си ме боли, и то много и понякога се сривам.

# 17 28 септ. 2007, 19:23 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Глупости, какво по-хубаво от това да даряваш живот?!?

# 18 29 септ. 2007, 13:38 ч.

Мнения: 397

Не се чувствай съвестно. Това, че имаме по едно живо и здраво (което при мен преди 8 години стана на втория месец опити) дете не значи, че не искаме второ, трето и т.н. Стискам ти палци и желая от сърце да ти се сбъдне мечтата. Аз съм в ситуация, в която искам вече от 2 години да имам второ дете, но не става и сега съм тръгнала по пътечката да лекуваме вторичен стерилитет. Но с всеки ден желанието ми става по-голямо и даже ми се превръща във фикс идея. Понякога се отчайвам, но с мъжа ми сме решили да не се отказваме от борбата. Дори и да се наложи асистиран метод. Вярваме, че ще стане. Вярвай и ти !!! всички момичета, които са ти писали!
И аз пиша в проблемното и наистина стискам палци на всички момичета там, да успеят ( bouquet

защото сега и аз съм една оттях, макар и с мечта за второ дете)

# 19 29 септ. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 202

Не се чувствам никак гузна, че искам второ дете, даже напротив:смятам, че дъщеря ми ще бъде по-добре, ако има брат или сестра, а и самата тя откога ни говори, че си чака щъркела...Така, че идеята за още едно дете в никакъв случай не е егоистична, смятам, че с появата на още едно съкровище семейството ни ще е по-завършено някак:)
А е истина това, че откак опитвам безрезултатно тези месеци да забременея и чета статиите в "Проблемно", ясно си давам сметка каква щастливка съм всъщност, че вече съм майка
Не се терзай Рожбе-достойно за уважение е, че искаш да дадеш живот Peace

# 20 30 септ. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 819

Благодаря на всички,които подкрепят второ и трето...и аз съм пред тая дилема-как ще се грижа за второ,като първото ми ще е ощетено откъм внимание...

# 21 30 септ. 2007, 14:05 ч.

Мнения: 2 171

Цитат на: immortel в нд, 30 сеп 2007, 12:07

Аз пък изобщо не изпитвам вина спрямо сина си, че искам второ дете, защото знам че той ще расте много по-щастлив с братче или сестриче. Мисля че вниманието ще успея да го поделя помежду им. Толкова много майки са успели, едва ли ще съм единствената, която няма да се справи. За обичта също съм сигурна, че ще ги обичам поравно.
Единственото, което ме натъжава и ме кара да се чувствам някак "гузна" е, както написах, че знам, че има толкова много момичета, които си нямат нито едно бебенце и изминават много труден път за да постигнат мечтата си, пък аз вече съм постигнала това, към което те се стремят. Може и да е глупаво за някои, но и с първата си бременност се чувствах "виновна" пред колежката ми, която след 2 извънматочни бременности е загубила всякакъв шанс за дете. И досега се чувствам неловко да й разказвам за сина ми, въпреки че тя се интересува от него, разпитва ме, иска снимки. Предполагам, че проблема си е само в мойта глава Rolling Eyes

# 22 30 септ. 2007, 14:13 ч.

Мнения: 2 309

Определено съвестта ми взе да се прочиства Peace

Остава да запълня къщата с още деца...търпение Hug

ихиххихи.... Grinning

как прозвуча - "...да запълня..."

# 23 30 септ. 2007, 21:59 ч.

Бургас
Мнения: 3 158

Ох, Рожбе, трудна тема си подхванала Rolling Eyes

Когато се регистрирах тук, сложих лентичка с възрастта на сина си в подписа си. Постепенно започнах да се чувствам ужасно гузна, че повечето момичета се бореха за първа рожба, а аз съм изтипосала лентичката си като хвалба едва ли не и я махнах. В хода на борбата си за второ детенце се чувствах гузна и към сина си, че заплесната по графици, изследвания и доктори и обезкуражена от поредния неуспех, не му обръщах достатъчно внимание. Сега отново се чувствам гузна и все по-рядко пиша тук. Колкото и да не ми се иска да си призная, имам усещането, че сегашната ми лентичка ще нарани много хора, на които държа тук. Чувствам се гузна, че не пиша, а само чета, но се чувствам и гузна, когато пиша, защото имам лентичка. Мисля, че ще спра да се чувствам гузна, когато и последното момиче, което познавам от този и съседния подфоруми преминат в отчетни и тук останат само току що започващи с опитите момичета, на които да помагаме по пътя. Дано се случи скоро Praynig

# 24 30 септ. 2007, 22:29 ч.

Мнения: 2 751

Рожбе, няма нищо по-хубаво от това да искаш 2 или 3 деца.
Не трябва да изпитваш вина, нито да си гузна.
Това не е да поискаш нова кола и като я имаш и си угодиш, да поискаш още една.
Мисля, че жените, които искат да отгледат 2 или повече деца трябва да са горди.
При някои е трудно, при някои още по-трудно.
Моля се за всички тук, всеки ден Praynig

И аз понякога се чувствам гузна спрямо другите от форума, но не трябва... Tired

# 25 30 септ. 2007, 23:06 ч.

Мнения: 1 792

РОЖБЕЕ е недей тка ма душко.ми какво по хубаво от това че твоя първичен порив е да имаш деца а не да правиш кариери.радвай се че го желаеш защото има жени дето са осъкатени от това нещо неречено майчински чувства и инстингт а гледат пари кариери и положение.радвай се че искаш детенцето ти да си има дружка.защото ние родителите утре си отиваме а това дете нали трябва да има опора в живота.
а Голди на теб да кажа нещо-така няма да се разберем Crossing Arms

ние сме си станали близки и сме си треперели толкоз много че когато една от нас успее можем само да се радваме за нея и да треперим постоянно с нея.аз и преди да имам лентичката си пак мислех така.ама ми е гадно као зачезнете и не се вясвате.е тука от няколко седмици никви ви няма в чта ни ти,ни Рожба,ни Верича,ни Стела. Sad

еми ще ви бия калпазанки такива.мен ми е мъчно за вас пък

# 26 1 окт. 2007, 00:26 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: Астарта в нд, 30 сеп 2007, 14:05

Така мисля и аз.Дори нямам търпение да започваме с опитите,които спряхме заради здравословен пробпем.

# 27 1 окт. 2007, 08:34 ч.

Мнения: 1 224

Ох Рожбе, благодаря ти за тази тема! И на мен много ми олекна! Аз също пиша в проблемно и не съм си слагала лентички в подписа за да не натъжавам момичетата, макар моя син да е плод на инсеминация и да е един вид доказателство за това че стават чудеса. Но и на мен ми е съвестно...И всяка вечер си го гушкам и си викам защо не ми стига само той...Ама в мене има толкова любов, че ще го задуша ако е само той. И аз и баща му толкова го обичаме че ще му дотежи в един момент. То и това не е малко бреме - да си едничък на мама и тате!
Много успокояващо ми подейства една анкета в клиниката по стерилитет, която посещавам.На въпроса за кое поред дете опитвате имаше почти равен брой отговори за първо и второ, по-малко за трето, а имаше и няколко за четвърто и нагоре.Не сме само ние, Рожбе!!!! Heart Eyes

# 28 1 окт. 2007, 12:05 ч.

Мнения: 340

Рожбе, Голди и всички други, споделящи тази дилема, ето и моето отношение по темата - позната ми е заедно с всичките въпросителни, емоции и терзания. Обаче дали успяваме, дали бихме могли да надникнем в душите на самотните ни деца?!? Или сме се фиксирали само в своята перцепция на всичко - кой какво чувства... Аз говоря доста често със сина ми за бебе и веднъж в един разговор се отключиха негови отминали трудни емоции от времето, когато бил на 7 и му било мъчно, че е самичко дете. Той просто се сравнил с другите деца в класа и... Много, много тъжно се разплака, сякаш нещо му беше заседнало на гърлото като на голям човек. На мен и за самичките деца ми е много мъчно, освен за женичките, борещи се за първо. Не забравяйте, че детството формира личността за цял живот и травмите от него не са за подценяване. Нашите деца също страдат. Не знам кое е по-добре... Аз израстнах с много малка разлика с брат ми и той до 17-18г. НИКОГА не е показвал обич към мен, беше много надменен и ме възприемаше като някаква заплаха над егото му. Но за големите деца грижовността и голямата обич към малките е всъщност една изстрадана ранна мъдрост. Аз се чувствам по-гузна по тази причина спрямо детето ми.

Нека има повече щастливи хора на земята. Нека става по-често първото чудо, но към него задължително да идва поне още едно! Hug