Снощи открих случайно този форум и съм много щастлива! Искам на кратко да разкажа за мен и ако може някой да ми даде съвет, ще съм много благодарна! Аз съм на 33 години, имам щастлив брак и една прекрасна дъщеричка на 4 и половина години. В началото на тази година решихме да станем четирима и за моя голяма изненада още на първия месец успяхме. Бях толкова щастлива... Но... щастието ми беше кратко. В средата на третия месец се оказа, че бебето няма сърдечна дейност и докторката каза, че е категорична - трябваше да го махнем. Има съмнения за някаква болест или синдром, не съм сигурна как го нарече (бях толкова объркана). Било заболяване на плацентата и се нарича "мола". След месец ще правя втори изследвания, за да видим, дали наистина става въпрос за здравословен проблем или е нещо "нормално". Вече минаха близо 12 дни откакто приключи всичко. Преди операцията ужасно се страхувах. След известно време се чувствах добре сравнително, гледах хубавото време, гледах дъщеря си и се успокоявах, че имам нея. Но страхът ми започна да се връща със страхотна сила. Най-лошото е, че няма с кой да споделя. В къщи се държа така, сякаш нищо ми няма (сама се изненадвам от себе си!), а всъщност само аз си знам какво ми е. Не искам да притеснявам хората, които най-много обичам. Мъжът ми достатъчно се притесни когато му казах и преживявяше всичко заедно с мен. Опитваше се да ми внуши, че нищо толкова не се е случило, купуваше ми подаръци и ми угаждаше, само и само да не мисля за това. Утре дори отиваме на почивка само двамата. Но това само ме кара да се чувствам още по- зле. Все си мисля, че не заслужавам да се държи така добре с мен. С маика ми също не мога да поговоря ( нали знаете, че майките винаги се притесняват повече отколкото е необходимо!).И се чувствам като някакъв клоун, който не слиза от сцената. Няма къде да си поплача, и на кого да кажа как всъщност се чувствам?! Сърцето ми се разкъсва . Дори сега пишейки немога да спра сълзите си. А те така напъват, че понякога не виждам клавиатурата! Сигурно изглеждам ужасно смешно

