Нещата от които разбирате че сте харесвани.

И аз си мислех че по погледа мога да разбера, ама не, докато не срещнах моя мъж!

Определено очите "говорят"

По погледа, по държанието /съпоставено към мен и към околните.../, по малките жестове, по това дали те докосва уж случайно и съвсем невинно...

Не разбирам, усещам го веднага.

Точно така мисля и аз.  Някои хора не мож ги  разбра какво искат и мислят. Давам пример с един приятел на мъжа ми, който и гледа, и говори така, сякаш ме харесва. Да, ама за мен си е чиста проба лигня неговото, т.е и да ме харесва наистина, не мога да го "усетя". Мисля, че доста мъже се държат така, и ако ни се иска да вярваме, че ни харесват, то така го и усещаме

Добре дee....обяснете ми като на малоумна...да,знам че понякога очите говорят,ама на този за когото става въпрос очите му нищо не казват,поне аз не забелязвам нищо в погледа.Да,заговаряме се за нйкакви формални неща,но предполагам че се държи с мен ,както със всички останали.И въпреки всичко има нещо,което ми оставя съмнение.Гадното е че с жена му сме много близки и ако е това което си мисля ще ми е мн.кофти да общувам с него.Кофти е някак си,представяте си положението.Чудя се дали не си въобразявам,или наистина има нещо такова.Ако е така смятам да избягвам срещите си с него,защото въпреки че аз нямам нищо на ум относно него не бих искала жената да се тормози.

Тези неща са невъзможни да се скрият.Просто понякога ние, жените си създаваме илюзии,че някой иска от/с/заради нас нещо,а после оставаме разочаровани.И доста често-наранени.

Да си харесван е много приятно усещане,особено,ако е взаимно.Любовта обаче е много по-различна.Понякога хората се влюбват точно в типове,които всъщност не харесват нито на външен вид, нито по характер.Но модела им на поведение ги призлича.Например жените,които се събират с мъже,които или все ги няма у дома, или ги бият,или изневеряват.....

Мисля си,че може никога да не споделиш какво чувстваш към някого.Но винаги ще си мислиш за този човек и тайно ще мечтаеш пътищата ви да се засекат.

Ами, в такъв случай просто си го разбрала...усетила...
Изключваме версията ти да го харесваш и да ти се струва /или по-скоро иска/, че е взаимно...

Е, щом имаш съмнение, вероятно по някакъв начин го показва....

Не знам Нати,при някакви други обстоятелства най-вероятно бих се почувствала поласкана.От това че някой си ме харесва.Но уверявам те че положението е мн.конфузно за мен.Тя е мн.приятна жена,удоволствие е да говорй с нея.Имат малко магазинче долепено почти до нашата къща.Удобно ми е да ходя там,заради бебето ,а не да обикалям с количката като луда.С нея често се засичаме на кафе,по приятен събеседник не съм имала с години.
И двамата работят във въпросното магазинче и са най-милите хора които познавам.Не сам с мен а по принцип с клиентите си.Това което може би ме кара да се съмнявам  е ,че всеки път когато ме обслужва той го намирам леко притеснен.Все забравя цените,забравя да ми вземе парите,или да ми даде рестото,събаря куп неща.Един път докато ставаше всичко това и от рафтовете се сипеха неща жена му му каза хилейки се"Абе какво става с теб днес,не си си доспал явно".А аз се почувствах ужасно виновна без дори да съм направила нещо.
Казах веднъж на мъжа си ама той нищо такова не бил забелязал.И в действителност като влизаме там двамата въпросния Г. е много по съсредоточен и по-малко припрян.Един единствен път ми каза нещо,което ми се стори по-странно,но пак ако се замисля може да спадне към нормалните неща,които някой казва ей така без повод.Отивахме на едно парти и се бях понаконтила доста.Влязох да взема цйгари и той ме попита как съм.Отговорих му добре,а той каза "Това разбира се е очевидно".
Май няма ходя вече таам,ей така превенция за всеки случай.

Винаги ги усещам. Но ако не ми харесва, че ме харесват се правя на ударена

Albertine
Точно по тази причина съм доста пестелива в илюзиите си и усещането,че някой има специално отношение към мен.Да не става така,че аз размятам коси и правя чупки в кръста пък то да се окаже,че човека си прави сметката за жената до мен .Погледи, намигания и тем подобни  за мен не са достатъчен повод да се замисля сериозно дали "има нещо"Да дойде директно и да ме покани да речем на среща..е това вече е по бих го приела като вариант,че се е угледал по мен.

Е какво,утре отивам,изтъпанчвам се и го питам"Абе,ти няма ли на една вечеря да ме поканиш,ко ме гледаш като джаба".

Albertine
Еее,виж при теб може да е различно.Човекът ще си изпотроши магазина от притеснение .
Аз си говорех за мен,че съм голям Тома Неверни в това отношение и че трябва да е  по-сериозен жест за да се замисля.