Колкото повече расте детето, толкова повече стават опасностите. Такива хреми и пъпчици - направо стават смешни. Радвай се на детето и не обръщай много внимание.
- Публикувана: 4 окт. 2007, 22:13 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2007, 11:38 ч.
Как преодолявате страха отностно децата ви?
Ох и аз съм от групата на страхуващите се и представящи си какви ли не ужасии.. Моите вече са големички, но още не съм преодоляла този страх. Опитвам се да не мисля лоши неща, но не става. Добре, че мъжа ми като ме види, че пак нещо съм "психясала" ми се кара и аз се опитвам да мисля за друго.
Няма лек за тая робота!!Много е гадно. Вместо да му се радваме , ние само се шашкаме и си мислим .Ами ако това , Ами ако онова. Направо да ти побелеят косите. Май това е най - трудното при това да си родител. Такива черни мисли ми минават понякога, че ме заболя ръката да 'чукам на дърво'. Но това е да обичаш и да си загрижен. Само дано не стана от ония майки дето не дават нищо на децата си от страх да не стане нещо 
Няма рецепта....и по- лошо ще става! 
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.
Няма рецепта....и по- лошо ще става!
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това?
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това?
Ами не го преодолявам. Притъпявам го, доколкото мога.
Няма рецепта....и по- лошо ще става!
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"