ХИПОКАМПАЛНА СКЛЕРОЗА

 Най-загадъчната част от нашия мозък е свързаната с обонянието. Ще се опитаме да обясним защо миризмата влияе толкова силно на нашето настроение и поведение, а в края на краищата и на здравето.

Всички сме свързани със света благодарение на сетивните си органи. Но не можем нищо да разберем за него, докато нашите очи, уши, кожа или други органи не предадат своите сигнали на мозъка. От него зависи как да постъпим в отговор на тези сигнали.
Мозъкът не е пасивен приемник на сигнали. Всеки от тях се обработва от него в определени отдели или зони – голяма и сложна дейност. Ето например нашите очи. Сами по себе си в действителност нищо не виждат. Как тогава получаваме зрителната информация?

Една част от спектъра на електромагнитните вълни, попадащи в очите, стимулират рецепторите на мозъка. Те са разположени на задната част на очната ретина. Тези рецептори предават информацията на една част от мозъка, която се нарича таламус. Често го назовават “врата в кората на главния мозък”.
По-нататък таламусът предава информацията в другите зони, където тя също преминава сложна обработка, докато не стигне до кората. Именно кората на главния мозък интерпретира зрителната информация като цвят и форма, светлина, текст и т.н. От това се създава изображение, което се запазва в нашата памет.

И най-удивителните неща, свързани с информацията, се предават на мозъка от органите на обонянието.

ОБОНЯНИЕТО Е “НАЙ-ЯКАТА” НИ СЕНЗОРНА СИСТЕМА
Нашето чувство за обоняние не съществува просто “за разкош”. И ние ще се убедим в това, след като се запознаем с някои подробности, свързани с обонятелната информация.

 Мозъчният център на обонянието е получил наименованието “обонятелна луковица”. Тя е характерна с това, че нейните клетки са способни да се възстановяват през целия човешки живот. Това значи, че обонятелният център на нашия мозък има по-особен статус от всички останали структури. Неговите неврони свободно се попълват дори по време на старостта, както например зъбите на акулите (на мястото на падналите израстват нови). Значи напълно логично е да се предположи, че нашата способност да различаваме различните аромати играе особено важна роля.

Обонятелната система на мозъка ни има много по-преки връзки с паметта и с емоциите, отколкото всички други сензорни системи. “Sens” значи чувство. Това е “най-старата” част от мозъка на всяко живо същество. Именно обонянието е помагало (и помага) и на хората, и на животните при търсенето на храна. То предпазва от опасности, помага да се открие сексуалният партньор. Точно миризмата може веднага да възкреси у човек някакви спомени, а тези спомени могат постоянно да влияят на поведението му.

МИРИСЪТ ТРУДНО СЕ ИЗРАЗЯВА С ДУМИ
Ако човешката памет е много тясно свързана с миризмите, то връзката между тях и думите е много слаба. Например миризмата на някои видове сирене често се сравнява с миризмата на развалени яйца. Понякога за обяснение на миризмата ние използваме думи, които описват други чувства: например “остра” миризма, “сладка” миризма.

Фактът обаче, че нашият речник е много оскъден по отношение на ароматите, не прави ролята на обонянието второстепенна.

По-скоро то е чисто и непосредствено чувство, което трудно се анализира и изразява с думи. Но от това то не става по-малко дълбоко и важно.

320ДА СИ ИЗБЕРЕМ… ФЕРОМОНИ!
Всички живи същества, включително и човекът, излъчват миризми. Те се наричат феромони. Това е едно летливо вещество, което влияе на сексуалното, родителското и социалното поведение. Някога се е смятало, че за хората миризмите не са така важни, както за животните. Но през ХХ век медиците открили малка дупчица в човешкия нос, близо до началото на ноздрите. По-рано те просто не я забелязвали. Оказало се, че точно това малко отверстие улавя феромоните, които влияят на много процеси в организма. Например отдавна е забелязано, че при жени, които дълго време живеят на едно и също място (например общежитие), се синхронизира менструалният цикъл (започва да се появява по едно и също време). Учените провели експерименти и потвърдили този факт. Те взели от определен брой жени пот от подмишниците, защото точно там става изхвърлянето на феромони и поднесли тази миризма на десетки други жени. След три месеца при всички тях менструалният цикъл съвпаднал.

Оказва се, че жените предпочитат миризмата на мъже, които нямат асиметрия в тялото или на лицето. Възможно е асиметрията да е признак на по-съществените недостатъци, които влияят на дълголетието, плодовитостта и здравето.

На група жени поднесли миризмата на мъжки спортни фланелки. Всички те предпочели миризмата на мъже без асиметрия в тялото. А какви са мъжете в това отношение? Всички те в хода на този експеримент предпочели миризмата на тези жени, които били в период на овулация. В този период способността на жената да зачене е най-голяма. Той е обикновено по средата между два цикъла.

АРОМАТИТЕ СА МНОГО ВАЖНИ ЗА СОБСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
Миризмите могат да ни предпазят от всякакви инциденти, дори трагедии, например от пожар. Понякога миризмата на някакъв продукт ни кара да не го ядем и така ни предпазва от отравяне. Всичко това показва, че миризмите са много важни за нашата безопасност. Щом обонянието осигурява безопасността и здравето ни, то наистина има особено представителство в мозъка. И това действително е така.

Миризмите могат да оказват въздействие върху нашия мозък и поведение дори тогава, когато ние не го осъзнаваме. Неотдавна при сканиране на човешки мозък се установило, че той реагира на толкова малка концентрация на миризма, която не се усеща с органа на обонянието – носа. В случая човек не би осъзнал присъствието на миризма.

Изследванията показали, че дори при изключително малка, почти изчезваща концентрация на миризма, в мозъка започват да се активизират такива зони като малкия мозък, таламуса и обонятелната луковица. Това е още едно потвърждение за голямата роля на обонянието.

НАСТРОЕНИЕТО И ЗДРАВЕТО ЗАВИСЯТ ОТ ТЯХ
Учените вече са натрупали много статистически данни за това, как миризмите влияят върху поведението на човека. Ще посочим някои интересни примери.

Една жена станала неволен свидетел на внезапната смърт на мъж от сърдечен удар. Той бил напарфюмиран с много силен одеколон. След това винаги когато улавяла този аромат, жената се чувствала много зле, ставало й страшно и получавала хипертонична криза. Пристъпът изчезвал веднага щом изчезвал и източникът на миризмата.

Друга жена изведнъж ставала много зла и започвала да се заяжда с всички, ако усетела миризма на гумени ботуши. Всичко това се случвало, защото в действителност по-големият є брат ходел с такива ботуши и често є се присмивал и подигравал.

Трета жена много се мъчила и страдала от своя гневлив съпруг. Съвсем неочаквано обаче открила, че миризмата на мляко веднага го успокоява. Оказало се, че в ранно детство, когато семейството на мъжа живеело много бедно, миризмата на мляко била за момчето миризма на ситост и щастие. Откривайки това средство, всички в семейството – и децата, и жената, и самият мъж, станали много спокойни.

ЗА БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР И ОБОНЯНИЕТО
Защо децата и старците изпитват по-голяма трудност при усвояването на названията на миризмите и ароматите, отколкото младежите? Тази способност бавно се формира още в детските години, достига пика си в младостта и постепенно отслабва в старостта. Оказва се, че с възрастта и самата способност да се усеща миризма е по-слаба. Новите изследвания показали, че при старите хора с по-силна загуба на обоняние се отбелязва риск от болестта на Алцхаймер. Тази болест се нарича още старческо слабоумие.

Съвсем наскоро било открито, че възстановяването на невроните на мозъка става не само в обонятелната луковица, но и в една друга зона на мозъка, наречена хипокамп. При болестта на Алцхаймер се уврежда именно този център. Ако клетките на хипокампа престанат да се възстановяват, това води до тежкото заболяване. Интересното е, че тези два центъра (обонятелната луковица и хипокампът) са тясно свързани помежду си и си влияят един друг.

Може да се направи изводът, че рискът от болестта на Алцхаймер е толкова по-висок, колкото е по-силна загубата на обоняние. И това е още по-вероятно да се случи, ако човек не усеща, че губи обонянието си.

Получава се така, че нашето здраве и целият ни живот зависят от работата на мозъка. И колкото повече учените напредват в тази област, толкова повече нови загадки възникват. 

Ванче,браво на теб и аз се зачетох  и ми стана много интересно не съм и предполагала за тези неща.      

При моята дъщеря е много обострено обонянието,а от там и емоцийте!

TУК,можете да разгледате невроните мрежи в мозъка!

НЕВРОБИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ПАМЕТТА
лектор: Проф. Боряна Пирьова
дискутант: доц. д-р. Виолета Боянова

Паметовите функции обхващат разпознаване на сигналите от околния свят, тяхното
натрупване като паметови следи и извличането им, т. е. припомнянато на минал опит и
натрупано знание. Понятието “памет” покрива разнообразни ментални процеси. Всичко
това има приспособително значение, защото човек започва да живее в една позната среда.
Очевидно е значението на паметта за преживяването на живите същества. Човешката
памет произлиза от индивидуалния жизнен опит, но съдържа и много от натрупаната през
вековете културна памет на човечеството. Паметта пренася влиянията на миналото върху
настоящето, както в индивидуален, така и в обществен план.
Невробиологичните проблеми за паметта са свързани с механизмите на нервните
процеси и с тяхната мозъчна локализация. Паметта е конструктивен процес, за който има
значение не само протичащата в момента обработка на информация, но и емоциите и
нагласите създадени в личностовото израстване на индивида. Част от паметта е
несъзнавана - ние не осъзнаваме кои спомени складираме и кои - не и как ги
класифицираме. В този смисъл ние нямаме директен контрол върху паметта. Съдържание
от така наречения “Автобиографичен Аз” може да остане за дълго време потопено в
несъзнаваното, и въобще да не достигне до съзнанието. Може да се появи променено, или
може да изтика напред други факти, или емоционални състояния. Част от организацията
на паметта е несъзнавана. Светът на несъзнаваното има своите пътища в нервната
система и поддържа автобиографичната памет. Психоанализата е средство да се прониква
в несъзнаваното и да се попълват празнините на паметта, както по отношение на
Автобиографичния Аз, така и по отношение на създадените по-рано обектни отношения.
Паметовите функции обхващат декодиране на перцептивна информация,
нейното складирване и извличане. Паметта е елемент от интегративните функции на
мозъка, поради което при припомняне на някакво събитие се извикват свързаните с него
зрителни, слухови, обонятелни и др. усещания, както и съпътствалите го емоции. Когато
някакви паметови следи оживяват, се възпроизвежда временната и пространствена
характеристика на нервните процеси, протекли в миналото. Изразено чрез понятията на
психологията, паметта извиква някаква представа, мисъл, заучено движение или цялостен
поведенчески акт от миналия опит на индивида.
Видове памет
В зависимост от информационната форма и локализация в мозъчни структури,
според Moskovich (2003) паметта се разделя на:
1. Имплицитна. Към нея спада памет по механизма на несъзнаван перцептивен опит
- прайминг (priming) и процедурна памет за двигателни умения. Носи още
наименованието недекларативна памет.
2. Експлицитна. Съзнателно натрупване на:
- личен опит (епизодична), която включва пространство, място, време и образи
 
- познания за факти (декларативна, семантична).
Експлицитната може да се изрази с езикови средства и представлява креативен
процес на синтез, в който миналият опит има значение.
На когнитивно ниво разликите между некларативната и декларативна памет за
твърде големи. Те са различават и по локализация в мозъчни структури. В осъществяване
на процедурната памет се включват премоторната зона в челните дялове, части от
теменната кора, където става обработка на пространствена перцепция, базалните ганглии и
малкия мозък. Локализацията на епизодичната памет е в хипокампа, а на семантичната
памет – голямата асоциативна област обхващаща части от теменната, слепоочната и тилна
кора. Що се отнася обаче до клетъчните и молекулните механизми различия няма. Дори не
са установени разлики между механизмите на синаптична пластичност при еволюционно
различно развити организми, каквито са например представителите на безгръбначни и
гръбначни (Milner и сътр., 1998).
Видове памет. В зависимост от времевата характеристика на паметовите явления и
на механизмите, които лежат в основата им, съществуват следните видове памет:
1. Сетивна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка
продължителност от порядъка на няколко стотин милисекунди, се запазват чисто
сетивните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови
сигнали, но все пак за краткия интервал на сетивната памет могат да се извлекат някои
характерни признаци, напр., отличителните индивидуални белези на човешкото лице.
2. Краткосрочна памет. Краткосрочната памет е с ограничен обем. Тя включва
запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др. за период от няколко секунди
до една минута. Паметовите следи от краткосрочната памет се извикват много лесно, но
също така лесно се заместват от нова информация.
3. Дългосрочна памет. Дългосрочната памет има неограничен обем. Тя включва
натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от
време, напр. години. За извикването й могат да протекат няколко минути. Това
продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни
области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен образ на минали
събития.
В експерименталната психология се използва още понятието работна памет,
въведено от Baddeley (1986). Под това понятие се разбира лесно достъпната за различни
когнитивни процеси памет. Приема се, че тя обхваща образи и факти, които стоят в
основата на разсъжденията произтичащи от собствен опит и могат да повлияят
поведението при дадени обстоятелства. Работната памет създава баланс между текущата и
минала информация и се уврежда при лезии в префронталната кора.
Основните методите за изучаване на паметта са:
•
Клинични наблюдения и съпоставка на болестно променени паметови функции и
локализация на мозъчни увреждания.
•
Неврофизиологични методи за активност на невронни комплекси
 
•
Молекулярнобиологични методи за промени в структурата и функцията на
невроните и синапсите
•
Поведенчески изследвания за уточняване запаметяване на времеви характеристики,
пространствени взаимоотношения, модалност, езикови стимули, двигателни
отговори и др.
•
Когнитивни методи за взаимовръзката между перцепция, езикови функции,
съзнание (conscious awareness) и памет
•
Визуализиращи методи – позитрон емисионна томография (РЕТ) и функционален
магнитен резонанс (fMRI), чрез които се установява локализацията и времевата
характеристика на активиране на различни мозъчни структури по време на
паметови функции
•
Генетични методи за проучване значението на белтъчния синтез при
дълготрайната памет
•
Невронни модели основаващи се на взаимодействието между различни по
характеристика неврони
Невронни и молекулни механизми на паметта. От невробиологичните
механизми на паметта последователно ще бъдат представени известните понастоящем
явления. Накратко те се изразяват в промени в синаптична пластичност (фиг. 1).
Обучението и паметта възникват в резултат на дълготрайна потенциация в синаптичното
предаване. Това е свързано с промени, които засягат нервната активност на
пресинаптичното
окончание
и
предизвикват
вътреклетъчна
сигнализация
в
постсинаптичния неврон. Настъпва удължаване във времетраенето за отделяне на
медиатори. В биологичните основи на паметта стоят и промени в участващите в
синаптичното предаване белтъци, които насочват образуване на нови синапси
(синаптогенеза).
Дълготрайната потенциация (ДП) в синаптичното предаване като механизъм на
паметта. Описана е за първи път от Terje Lomo от университета в Осло през 1966 (Lomo,
1966). Състои се в увеличаване размера на синаптичния отговор при повторни стимулации
в неврони на хипокампа. ДП е зависима от наличието на NMDA- рецептори (N-methyl-D-
aspartate). Приема се, че механизмът на ДП е част от синаптичната пластичност, която стои
в основата на формирането на декларативната памет. За потвърждаване на това твърдение
е било необходимо наличието на тези явления да се докажат и в неокортекса, а не само в
хипокампа. И действително в корови неврони е било установено наличие на NMDA
рецептори със същите свойства (Bliss и Lomo, 1970).
Дълготрайната потенциация се съпътства от усилена белтъчна синтеза. Duffy и
сътр. (1981) натрупват значителен опит в изучаванията на белтъчната синтеза в мозъка на
златни рибки. Те показват, че в процес на обучение, радиоактивно белязана
аминокиселина валин се включва в специфични белтъци синтезирани в невроните на
хипокампа. В последствие тези белтъци се откриват в извънклетъчната та течност в
мозъчните области на хипокампа, за които се знае, че участват в паметта. Това че ДП се
съпътства от усилена белтъчна синтеза е доказано и на инкубирани мозъчни срези.
Мозъчните срези от предварително стимулирани опитни животни поемат значително по-
голямо количество аминокиселини от инкубационната си среда. Описаният по-горе усилен
белтъчен синтез се свързва със синаптичната пластичност и чрез факта, че размерът на
участващите в синапсите структури нарастват.
 
Молекулни механизми на паметта. През 2000 година Нобеловата награда за
физиология и медицина се присъжда на трима невробиолози за заслугите им за разкриване
механизмите на пренасяне на сигнали в нервната система (“Signal transduction in the
nervous system”). Те са Arvid Carlson (Швеция) за значението на допамина като медиатор,
Paul Greenguard (САЩ) за механизма на действие на медиаторите и Erik Kandel (САЩ) за
пластичността на синапсите като механизъм на учене и памет.
Академичната лекция на Eрик Кандел пред Нобеловия комитет при получаване на
наградата през 2000 год. е представена в статията му публикувана в списание Science 2001
год. (Kandel, 2001). В нея са описани доказателствата за неговото обобщение, че:
Фосфорилиране на белтъчни структури в синапсите е в основата на
краткотрайната памет, а промените в синтезата на белтъци и последваща
промяна във формата и функцията на синапсите е в основата на дълготрайната
памет.
Първоначалните изследвания в тази област, започнали през 70-то години на
миналия век, са върху морския охлюв Aplysia. Тези резултати са намерили място в едно
основно ръководство по невронауки (Kandel и сътр. 1993). Морският охлюв представлява
един биологичен модел на организъм с много просто устроена нервна система. Изучава се
вродения рефлекс на съкращение на мускулите на хрилете. Повторни сетивни стимули към
хрилете, както и тези към опашката улесняват рефлекса за съкращение на мускулите в
хрилете (фиг. 2.). По-късно е представена точна схема на рефлекса за съкращение на
мускулите в хрилете, в която има реално участващи 24 сетивни и 6 двигателни неврона
(фиг. 3.). В тези конкретни неврони са изучени промените, които настъпват в процеса на
учене, т.е. механизмите на улесняване в синаптичното предаване, които са в основата на
паметта. Поставят се електроди за електическо дразнене на сетивните неврони и съответно
електроди за отвеждане на електрическа активност в двигателния нерв. Единично дразнене
предизвиква единично съкращение. Множествено дразнене – продължаващо във времето
съкращение, което ангажира всичките двигателни неврони. Стимулиране на опашката
активира междинни неврони улесняващи както сетивния, така и двигателния неврон.
Улесняващият неврон отделя медиатора серотонин (5-хидрокситриптамин), който води до
фосфорилиране на белтъци (вътреклетъчни ензими протеинкинази). Крайният ефект на
това улесняване е увеличено и удължено отделяне на медиатор към двигателния неврон
(фиг. 4.). При блокиране действието на медиатора серотонин се премахва описаното
улесняване. Това е в опростен вид молекулният модел на краткосрочната памет.
В механизмите на дългосрочната памет е въвлечено ядрото на клетката и се
реализира белтъчен синтез. В резултат на това се синтезира растежен фактор, който
стимулира образуване на нови синапси. Необходимостта от белтъчен синтез за паметовите
функции е доказано и при опити с мутантни мишки. Чрез рекомбинация в ДНК е
постигнато заместване на определен ген в хромозома на стволова ембрионална клетка с
предварително клониран в клетъчна култура ген. Отстраненият ген е за белтъка
протеинкиназа. При тези мутантни мишки не е било възможно да се създаде присъщото за
тези опитни животни пространствено ориентиране, т.е. липсвала е паметта за пространство
(фиг. 5.).
Молекулният модел на дългосрочната памет се резюмира в следните 4 етапа:
1. Действие на медиатора (в продължение на милисекунди)
 
2. Активиране на вътреклетъчния ензим протеинкиназа (в продължение на минути)
3. Въвличане на ядрото и генна транскрипция
4. Синтез на белтъци, които стабилизират синаптичното предаване
Тези нови данни за молекулните механизми на дългосрочната памет са поставили
по нов начин въпроса за “диалога между гените и синапсите” (Kandel и сътр. 2001).
Ученето и стимулираното формиране на паметови връзки може да модулира генетично
заложената информация за структуриране на невронните мрежи (фиг. 6.).
Локализация на паметовите функции. Едни от първите изследвания по този
въпрос, в началото на ХХ век, са с локализирани корови аблации на тренирани в лабиринт
плъхове. Оказало се е, че дефицитът в паметовите функции корелира с площта на лезията,
както в челните и теменни дялове, така и в първични сетивни области. Постепенно в
изпълнението на обучителната задача е настъпвало частично компенсиране на увредените
зрителни, мирисови или кинестезни перцепции. В резултат на това през 1949 се е
оформила концепцията на Donald Hebb за реактивиране на невронални кръгове
локализирани в областта на съответната модалност (cell assembly theory).
Паметта е локализирана в слепоочния дял. В 1957 Scoville и Br. Milner извършват
двустранно отстраняване на срединната част от слепоочния дял, в който се намира част от
хипокампа. Било е наблюдавана антероградна амнезия (загуба на памет за събития
протекли след операцията) и последващо трайно увреждане на паметта. Това се
потвърждава и в по-късни наблюдения върху хора с локализирани лезии в същия дял
(Milner, 1972).
Наблюдения от електрически дразнения на будни пациенти. На пациенти
подложени на неврохирургични интервенции с цел лечение на епилепсия, при будно
състояние под локална анестезия, са били прилагани множество локални електрически
стимулации. Това е било извършвано с цел да се локализира епилептогенното огнище и
след това да се направи съответна лечебна аблация. Тези стимулации в областта на
двигателната корова зона са предизвиквали съкращения на отделни скелетни мускули,
стимулации в сетивни области - съответни сетивни усещания, докато дразнения в областта
на слепоочния дял са извиквали цялостни спомени за преживяни събития (Penfield, 1958).
Паметта има много широко анатомично представителство и не може да бъде
локализирана в определена мозъчна област. И все пак критично значение има срединната
част на челно-слепоочния дял, където се намира хипокампът и таламусът на междинния
мозък (фиг. 7.). Това са структури, в които протичат процесите на преработка на сетивна
информация, т.е. паметта в етапа на декодиране. Локализациите на паметовите функции
отразяват обучителния опит. Когато е сетивен – първичните и вторични сетивни полета,
когато е двигателен - първичните и вторични двигателни полета и базалните ганглии, в
случаите когато е мотивационен - лимбичната кора и свързаната с възнаграждение
амигдала. За декларативната памет е характерно свързването на активация на коровите
асоциативни полета въз основа на сетивна информация с хипокампа и отново връщане към
корови полета участващи в езиковите функции. За процедурната памет значение имат
структурите регулиращи движенията - системата кора, базални ганглии и малък мозък.
Критичната роля на хипокампа се проявява по следния начин.
 
• Хипокампът е област за запазването и възпроизвеждането на епизодичната памет.
Невроните в хипокампа се характеризират с явлението дълготрайна потенциация и
със своята мултимодалност, т.е възможност да интегрират сетивната информация
от полетата, които са мономодални и обработват отделни признаци на сетивните
стимули.
•
Кръвоснабдяването е от крайни артерии. Липсата на колатерално кръвоснабдяване
прави тази мозъчна структура особено чувствителна към увреждания от намалено
кръвоснабдяване, или хипоксия. В литературата са познати множество случаи на
загуба на фиксационната памет след малки по размер увреждания на хипокампа.
Такъв е случаят "Давид" с хипокампален дефицит след прекаран вирусен
енцефалит (Damasio, 1999). Пациентът е показал пълна невъзможност да
разпознава лица и хора.
•
При болестта на Алцхаймер, която се характеризира с отпадане на паметовите
функции има морфологични промени в хипокампа.
Резултати от визуализиращи методи. Провеждани са многобройни опити с
визуализиращи методи, които са показали, че страничната повърхност на челната корова
област се активира в хода на задачи изпитващи работната памет за стимули с различна
модалност (Owen, 1997). Така например големината на активацията в десния префронтален
кортекс и двустранно в парахипокампалния предсказват кои зрителни образи ще бъдат
запомнени добре, слабо, или ще бъдат забравени. В изследвания на Brewer и сътр. (1998)
от показаните 96 сложни образа средно 25% се запомнят добре, 27% слабо и 48% се
забравят (фиг. 8 и 9.). При това данни от изследване на запаметяването почти напълно
съвпада със степента на мозъчната активност по време на показване на зрителните
стимули. От друга страна за дълготрайната памет се установява, че сетивните полета от
различните модалности поддържат неврални връзки, които може да се каже са основата на
създаваните мисловни образи (mental images).
Памет и емоции.
Емоциите имат улесняващо значение по отношение на
запаметяването, но по отношение на извличане на паметови следи, тяхната роля е твърде
противоречива. Емоциите спомагат за разпознаване на значимо явление и оценяване на
неговото положително или отрицателно значение. Положителните емоции по принцип
благоприятстват запаметяването, докато събития свързани с отрицателни емоции могат да се
запаметят с най-малки подробности, но могат и да попаднат в зона на пълна амнезия.
Анатомичната основа за взаимодействието между тези психически процеси е от една
страна близостта на амигдалата и хипокампа в лимбичната система и от друга страна
структури от челните дялове въвлечени, както в емоционалните преживявания, така и в
паметовите функции. В челните дялове са локализирани функции с енигматични
особености като напр. моралното чувство, чувството за афективна привързаност, чувството
за хумор, амбицията за постигане на определен успех и др. (Solms и Turnbull, 2002).
Сложният характер на емоциите с техния вегетативен, ендокринен и
скелетомоторен отговор, показва едновременното въвличане на лимбични структури и
структури от мозъчния ствол. Фактът, че емоциите се осъзнават, показва че в тях има
когнитивен елемент и следователно участват корови полета. В същото време обаче
наблюдения върху пациенти с увреден хипокамп и нарушени връзки с кората показват, че
те могат да дават отражение и на едно несъзнавано ниво. Със споменатия по-горе пациент
Давид е проведен следния експеримент. За определен период от време трима не познати за
него лица неколкократно му се представят като "добър приятел” “лош приятел” и
 
“неопределен”. След опита Давид не помни нищо от това представяне и не ги разпознава,
но на въпроса "кой ти е приятел?" без никакви колебания и без обяснения показва
“добрия”. Създадено е несъзнавано предпочитание и несъзнавано отбягване на "лошия",
въпреки че "лошият" е красива жена. Физическата красота не компенсира имплицитно
възприетите негативни емоции от представените взаимоотношения (Tranel и Damasio,
1995). В този случай са запазени вътрешни образи и невербални послания отнасящи се до
отношенията между организма и обекта. Няма логични разсъждения и няма думи - има
емоционални образи за нещата и усещането за тяхната лична принадлежност.
Забравяне, изтласкване и детска амнезия. Първият познат неврофизиологичен
механизъм за забравянето е в синаптичната пластичност – възможността, от една страна да
се образуват нови синапси и от друга страна, да се загубват други връзки. Пластичността е
активност-зависима и ако даден неврален път не се поддържа, неговите връзки се губят.
Принципът “използвай синапсите, или ги загубваш” е валиден за цял живот.
Съществуват съзнавана и несъзнавана паметови системи. Какво се запомня и какво
не се запомня, зависи от използваната паметова система.
Активиране на спомени не е идентично със съзнателно запомняне.
Детската амнезия (липса на епизодична памет) за първите две години от живота е за
период, когато хипокампът още не функционира. Твърдения за спомени преди навършване
на 18 до 24-месечна възраст е много възможно да са резултат на реконструиране от разкази
и снимки. За същия период обаче има процедурна и семантична памет - децата научават
много неща за предметите в света.
“На човешката природа е присъщо да превръща неприятното в погрешно...паметта
не желае да си спомни неща свързани с изпитано неудоволствие” (Фройд, издание от
1990). Принципът на удоволствието е главната цел на душевния апарат и преминаването
към принципа на реалността е най-трудният преход в развитието на Аза. Ние не
осъзнаваме кои спомени складираме и кои - не и как ги класифицираме, включително и с
оглед на тяхното значение. Ние не осъзнаваме напълно механизмите на паметта, въпреки
че факторите спомагащи за запаметяване са добре проучени. Както беше отбелязано по-
горе емоциите имат определена роля за паметта и връзките на лимбичната кора и таламуса
с асоциативните зони от висок порядък в темпоралните и челните дялове са добре известни
и в голяма степен са изучени.
Според Damasio (1999) съдържание от Автобиографичния Аз може да остане за
дълго време потопено в несъзнаваното, или въобще да не достигне до съзнанието. Може да
се появи променено, или може да изтика напред други факти, или емоционални състояния.
За дадения момент извлечените по този механизъм спомени остават необясними за
съзнанието поради липсата на явна връзка със събитията в настоящия момент.
Възможен физиологичен механизъм за емоциогенна амнезия.
Хипокампът е структура с многократно повече рецептори за глюкокортикоидите -
хормоните на стреса. Глюкокортикоидите са хормони секретирани от кората на
надбъбречните жлези, които поддържат състоянието на висока активност при състояния на
стрес. Това е тяхното нормално адаптивно значение. При екстремна секреция обаче, те
имат вредни ефекти върху нервната система, като нарушават процесите на учене и памет.
 
Установени са и структурни промени в някои мозъчни области, от които на първо място е
хипокампът, където глюкокортикоидните рецептори са с голяма гъстота и при
хиперпродукция на глюкокортикоиди е възможно да настъпи хипокампална дисфункция.
Стресогенни стимули като война или детско сексуално насилие променят хипокампалната
паметова функция. При хора с Къшинг синдром (болестно увеличена глюкокортикоидна
секреция), както и при депресивно болни и при пациенти с посттравматичено стресово
разстройство, е установен намален обем на хипокампа (Sapolski, 2000, 2003)1.
.
Обсъжда се изключването на хипокампа да е възможният механизъм за изтласкване при
емоционална травма.
Значение на парадоксалната фаза на съня за консолидирането на паметовите
следи. Значението на парадоксалната фаза на съня за преминаване от краткосрочна към
дългосрочна памет е потвърдено посредством поведенчески и неврофизиологични методи.
Известно е например, че сънната депривация, подобно на блокирането на белтъчната
синтеза повлиява хипокамп-зависимата памет за пространствено разположение на обекти
(опити провеждани с водния басейн на Morris), или за създаване на условни рефлекси при
страхови стимули. Изследвания от последните години обаче дават на молекулно ниво
доказателства за такова взаимодействие (Graves и сътр., 2001). Установените промени в
невромедиаторните системи, които настъпват при смяната на сън/бодърстване допринасят
за механизмите с които сънят модулира невронните пътища на хипокамп-зависимата
памет. По време на парадоксалната фаза на съня - REM сънната фаза, са увеличава
ацетилхолиновата медиация в хипокампа. Блокиране на ацетилхолиновите рецептори със
скополамин нарушава обучение при пространствени задачи в басейна на Morris.
В заключение: независимо от безспорните постижения на невронауките в областта
на паметта, за настоящия век остават още много достижими и недостижими цели:
•
Използването на познанията на клетъчно ниво за лечение на заболявания
•
Намиране на пътя от съзнанието до паметта
•
Намиране на пътя от несъзнаваното до съзнателната интроспекция
•
....и намиране на още много други пътища....

Ето в още една страна в която се правят изследвания ,относно контролирането на човешката памет:

http://www.puls.bg/health/mind/news_3080.html

Тъй като инфото по темата е много оскъдно позволявам си да пускам други теми свързани с открития за мозъка!



Американски учени откриха кои участъци в мозъка отговарят за формирането на емоционалния интелект, съобщава New Scientist.

Изследването е на Националния институт по нервни разстройства и инсулти в  щата Мериленд, с ръководител Джордън Графман. Анализът е публикуван в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.

В изследването са включени 38 ветерани от войната във Виетнам с различни травми на мозъка. Те са подложени на специални тестове за определяне на нивото на емоционален интелект (EQ). Резултатите се сравняват с тестовете на 29 здрави души от контролната група.

Емоционалният интелект се разглежда по два параментра: стратегически и емпиричен. В първия случай се взима предвид индивидуалната способност да се оценява емоционалното състояние на другите хора и да се използва получената информация в израз на поведенческа реакции. Във втория – способността да се възприема емоционална информация и да се използва в процеса на мислене.

Според резултатите 17 ветерани с увреждания в дорсолатералната област на префронталната мозъчната кора показват на тестовете най-високи резултати при оценяването на емоционалното състояние на другите и поведенчески израз, но не могат да се използват тази информация в процеса на мислене. При 21 ветерана с травми на вентромедиалната област на префронталната мозъчна кора се наблюдават противоположни резултати.


На базата на получените данни учените правят извода, че дорсолатералната област на префонталната мозъчна кора отговаря за възприемането и интеграцията на емоционалната информация, а вентромедиалната – за разбирането и използването й. Учените правят заключението, че уврежданията в тези мозъчни области не влияят на способността на обучение.

Емоционалният интелект са способности, които отговарят за осъзнаването и разбирането на собственото емоционално състояние и емоциите на околните.
Съществуват няколко концепции за емоционалния интелект. Според една от първите публикации по темата на Питър Селовей, емоционалният интелект включва четири компонента: способност да се възприема или чувства емоция, способност собствените емоции да се насочват с помощта на разума в желана посока, способност да се разбира какво означава дадена емоция и способност да се управляват емоциите.
Разработени са и различни методи за количествена оценка на емоционалния интелект на базата на различните подходи към основното понятие.

Източник на статията: http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_3483.html

Учени  от Дюселдорфския университет  са провели проучване, резултатите от което показват че кратката дрямка,  в продължение само 5-6 минути може значително  да усили паметта и способността за концентрация.
Резултатите от проучването са публикувани в научното издание "New Scientist".
Автора на проучването,  д-р Олаф Лал и неговите колеги провели опитно проучване сред група студенти. Те накарали доброволците да запаметят известен брой думи и след един час са ги тествали.
През този час, едната част от доброволците са били държани будни, докато останалите са били оставени да поспят 5-6 минути. Учените установили, че тези които дремнали за малко, се представили значително по-добре на проведените тестове и били запомнили повече думи.
Според теориите на някои учени, формирането на спомените става във фазата на дълбокия сън, която нормално започва преди да са минали 20 минути след заспиването.
Получените резултати обаче показват, че дори краткия сън в рамките на 5-6 минути е способен да подобри паметта. Д-р Лал дори счита, че функционалните аспекти на съня се осъществяват в самото му начало.

Източник: http://www.puls.bg/health/relax/news_3717.html

Безспорно сънят е необходим не само за доброто ни здраве но и за поддържане на добро настроение и добра умствена активност.
Оказва се, че следобедната дрямка не само намалява стреса, предпазва сърцето но в същото време осигурява на мозъка необходимата почивка и значително подобрява способността за запаметяване и концентрация.
Според изследване, направено от американски учени, следобедната дрямка възстановява целият ни организъм но и значително повишава  неврокогнитивния капацитет.
Ръководителят на проучването - Матю Уокър, професор по психология,  обяснява, че следобедният сън възстановява баланса на нервната ни система и съня като цяло, улеснява концентрацията, подобрява паметта и бдителността.
Резултатите от изследването, с базират на данни събрани от 39 доброволци. Участниците в проучването бил разделени на две групи, като тези в едната трябвало да спят по 90 минути след обед, а в другата – не.
Преди обед всички доброволци били подложени на едни и същи тестове за когнитивните им способности. Получените резултати били сравнени с тези, от повторно провеждане на теста след сиестата.
Участниците, които бодърствали през целия ден, показали значително по-малки способности да запаметяват и възпроизвеждат информацията. За разлика от тях, доброволците, които спали през деня, били със завишени когнитивни способности.
Според учените от университета в Бъркли, Калифорния, получените резултати потвърждават хипотезата, че сънят е необходим за освобождаване на мозъка в краткосрочен план, за да се осигури място за нова информация.

Източник: http://www.puls.bg/health/relax/news_3754.html

Учени са установили, че активния социален живот и множеството контакти увеличават обема на някои зони в главния мозък, отговарящи за паметта, създаването на спомени и способността за обучение. Резултатите от изследвания, проведени с пчели и други видове насекоми, са публикувани в статия в изданието Proceedings of the Royal Society B.
Проведеното проучване се базира на хипотезата на Макиавели за човешката интелигентност, според която тя еволюира в резултат от несекващ индивидуален стремеж към постигане на по-голям социален и репродуктивен успех.
Според авторите на изследването, обемът на мозъка на пчелата-майка, например, е толкова по-голям, колкото по-многоброен е нейният рояк. Според тях, това е обяснение на т.нар "хипотеза за социалният мозък".
Един от авторите на изследването е главният сътрудник на Смитсъновия тропически изследователски институт, William Wcislo.
Wcislo обяснява, че за да докаже хипотезата си е провел редица лабораторни изследвания и наблюдения с рояци от пчелите
Megalopta genalis, обитаващи предимно тропическите климатични зони на панама.
Тези пчели били особено подходящи за провеждане на експеримента, тъй като водят изключително колективен начин на живот, а целия рояк се подчинява на една единствена пчела-майка. Освен нея, в колонията живеят още няколко пчели -дъщери, които са способни да дават поколение, но за разлика от нея не участват в социалните взаимоотношения на рояка.
Анализ на мозъка на тези пчели показва, че мозъкът на пчелите майки значително се различава не само от този на работничките, но и на другите женски, които не общуват с пчелното семейство. Най-значителни били разликите в т.нар. гъбовидно тяло, което се смята че изпълнява ключова роля за паметта и способностите за обучение.
"Показателно е, как толкова малка на пръв поглед разлика в общуването, каквато се наблюдава между пчелата майка и нейните дъщери, може да доведе до толкова значителни изменения в структурата и функцията на главният мозък“ - коментира Adam Smith, един от съавторите на статия.
Това е първото научно изследване, което сравнява развитието и функциите на мозъка при индивиди от един и същ вид, които обаче са поставени при различни социални условия.
Предишно подобно изследване е проведено с различни видове насекоми, което не е позволило на учените да определят къде свършват чисто анатомичните различия, и къде започват тези, дължащи се на социалното поведение.
Въпреки, че подобни изследвания са правени единствено с насекоми, авторите на проучването смятат, че резултатите важат с пълна сила и за хората. Те се аргументират с факта, че деца, които са отгледани в изолация, показват по-малка способност за запаметяване и обучение.

Попаднах на тази тема докато търсех материали за повишен кортизол.

Vanq 66, благодаря ти за текстовете, които си събрала и публикувала; някои от тях ще са ми от голяма полза. И аз като теб от около година и половина специализирам дистанционно из нета неврология по неволя. Интересувам се за дъщеря си, която е на 25 години, с друга диагноза е, но в началото на септември правихме някои изследвания и изскочи този кортизол. Бяхме на ендокринолог, препоръча да направим кортизол в 24-часова урина, но още не сме го направили. 
Ето още нещо оптимистично за възстановяването конкретно на хипокампа, макар че доколкото разбрах, при дъщеря ти е отпаднала диагнозата хипокампална склероза:
http://wicca.hit.bg/psychology/nevrogeneza.htm
Ще се радвам, ако мога да ти бъда полезна и аз с моите знания.
Сърдечни пожелания за здраве!
 

Имаме си намален хипокамп, но не е само в това проблема, а комплексен.
Вследствие увреждания в 3ри области на мозъка, трябва да се обясняваме по по прост начин за да го разбере и запомни  
А относно специализацията сме си недипломирани докита  

Предполагам, че вече си попадала на тази книга:
http://www.book.store.bg/p15175/dylgoletie-na-mozyka-kamyryn-sta … singh-khalsa.html
Макар че не отразява най-новите открития за мозъка и неговите функции, мисля, че е една много добра основа за всички, които се интересуват от тази материя.

Благдаря за книжката  
Жалкото е, че тук в Бг, хората все още нямат настройка за профилактика на организма, а времето, в което живем е топлкова изкуствено и стресиращо, че  

Днес на 10 октомври се отбелязва световния ден на психичното здраве  

Поздрав

Току що открих тази интересна Статия, която почти покрива, писаното в книжката, която е пуснала xelaa