RadostinaHZ не си го слагай на душата.
Е, то вече мина каквото беше.
Освен ако не реша да раждам още някой ден...
- Публикувана: 7 окт. 2007, 23:11 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2007, 23:53 ч.
при деца с малка разлика: голямото се чувства изоставено
Е, то вече мина каквото беше.
Освен ако не реша да раждам още някой ден...
Malejna, извинявай, че ти го казвам, но излиза, че ти почти не си склонна да промениш ситуацията, в която сте поставили баткото. Не може изведнъж да промениш ежедневието му толкова много и да очакваш той да го приеме, без да се травмира. Наистина е важно да се опиташ, доколкото е възможно, да му осигуриш живота, който е имал преди раждането на бебка, и по-плавен преход към новата ситуация. Не забравяй, че освен всичко останало, от това доколко ще успееш, зависят и отношенията, които ще се изградят между двете ти деца.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Malejna, извинявай, че ти го казвам, но излиза, че ти почти не си склонна да промениш ситуацията, в която сте поставили баткото. Не може изведнъж да промениш ежедневието му толкова много и да очакваш той да го приеме, без да се травмира. Наистина е важно да се опиташ, доколкото е възможно, да му осигуриш живота, който е имал преди раждането на бебка, и по-плавен преход към новата ситуация. Не забравяй, че освен всичко останало, от това доколко ще успееш, зависят и отношенията, които ще се изградят между двете ти деца.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Нормално е, че да се чувстваш разкъсана: истината е, че когато децата са с такава малка разлика, е невъзможно да дадеш на второто дете вниманието, което е имало първото. Тъжно, но факт. Затова пък второто дете има доста други привилегии, които компенсират, напр. по-уверени родители, компанията и примера на по-голямото дете и т.н.
Още веднъж успех и не подценявай проблема
.
..ако може пространствено бих отделила и 2те деца от нас-у дома е така и не съм имала проблем изобщо
..каквото важи за 1,важи и за 2рия,без значение кой е бебе и кой не
.. 2та в една стая ми изглежда добра опция ако няма дост,място,ще се будят,ще има малко забава 1 седмица и ще мине..и да,може да се става и да се кърми
..борят и погледи и целувки,разбира се ,и аз да съм-и аз ще броя
..децата искат различна доза,вид,качество и пр на вниманието,затова и не мисля че 2то лишава по някакъв начин 1то
..никога не съм излизала с "ти си голяма",това е абсурдна конструкция за дете на няма 2 години,всеки си е за всеки и толкоз..
..каквото важи за 1,важи и за 2рия,без значение кой е бебе и кой не
.. 2та в една стая ми изглежда добра опция ако няма дост,място,ще се будят,ще има малко забава 1 седмица и ще мине..и да,може да се става и да се кърми
..борят и погледи и целувки,разбира се ,и аз да съм-и аз ще броя
..децата искат различна доза,вид,качество и пр на вниманието,затова и не мисля че 2то лишава по някакъв начин 1то
..никога не съм излизала с "ти си голяма",това е абсурдна конструкция за дете на няма 2 години,всеки си е за всеки и толкоз..
Да ви кажа, ние проблеми със стаите нямахме, вероятно защото в началото разполагахе само с една стая за спане. 
И така си спяхме всички. Може и това да е допринесло за спокойствието на децата. Те така или иначе бяха постоянно заедно - и денем и нощем. После, като станаха на по 4 сами започнаха да си приказват за своя стая и искаха да се отделят от нас. И получиха това, което искаха - отделна стая.
И така си спяхме всички. Може и това да е допринесло за спокойствието на децата. Те така или иначе бяха постоянно заедно - и денем и нощем. После, като станаха на по 4 сами започнаха да си приказват за своя стая и искаха да се отделят от нас. И получиха това, което искаха - отделна стая.