ситуацията е следната: синът ми още е кърмаче; до преди появата на сестра си, спеше с нас (неговото легло беше долепено до нашето); много е привързан към мен, защото почти не сме се разделяли.
Около 3 седмици преди раждането на бебка, му направихме детската стая и го преместихме да спи там (баща му спи на легло до него) - в началото тръгна добре, той много си хареса стаята и се чувстваше голям и доволен.
Когато се роди бебка, той естествено беше малко объркан от новото положение, че не само той суче, но най-вече не прие добре, че малката госпожица спи в същата стая с мен, а той с баща си - в друга стая. Е, все пак, макар с увещания, заспиваше с татко си в стаята си.
Отскоро обаче, нещата се влошиха - сънува кошмари, буди се с плач и ме търси неутешимо, дори вече не иска/не може да заспи с татко си, иска мен и това е. Тази вечер ме просълзи, като през плач ми каза "не ме оставяй сам, мамо, моля те, липсваш ми" и не ме пускаше от прегръдките си, направо се беше вкопчил в мен и никакви увещания и обяснения не можеха да го успокоят! Тъкмо като го успокоя и разсея, само да намекна, че няма да спя до него, а в спалнята и пак се разридаваше!
Усещам, че много го боли; че преживява много труден период и явно ревнува много, макар да не го показва чрез агресия. Опитвам се да му отделям доста внимание, но все пак имам доста задължения покрай бебка, а и домакинството... затова прекарва доста време с татко си, който все се старае да му организира хубави преживявания (днес ходиха на куклен театър, например)... Но това явно не може да компенсира липсата, която изпитва и нуждата да е с непрестанно с мен.
Имате ли идеи как мога да помогна на сина си да превъзмогне това изпитание по-леко?
Как да подходя - по-твърдо относно кое може и кое не може да стане или пък по-меко и разбиращо (има опасност да ни се качи на главата, ако ни изманипулира)???
Ако сте имали подобен опит - при вас за колко време отшумяха нещата?
изобщо всичко по темата ме интересува живо. много ми е тежко, особено след тази вечер