Вече не си позволявам да си губя разсъдъка по някого. Твърде много отговорности имам за да хукна след някого както правех едно време.
- Публикувана: 8 окт. 2007, 10:09 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2007, 01:19 ч.
Позволявате ли на сляпата любов да ви води?...
Аз съм емоционален човек. Но мн. зависи от ситуацията.
Ако усещам духовна близост от отсрещната страна и ако знам, че тя ще се зарадва на един мой СМС(ползвам примера), с който не му казвам нищо важно, а го изпращам просто ей така, за да покажа, че държа на него, да правя го.
Но иначе не.
Колкото и да обичам обаче, оставям и малко разум. Не мога постоянно да напомням за себе си чрез обаждания и съобщения. Това понякога води към края.
Ако усещам духовна близост от отсрещната страна и ако знам, че тя ще се зарадва на един мой СМС(ползвам примера), с който не му казвам нищо важно, а го изпращам просто ей така, за да покажа, че държа на него, да правя го.
Но иначе не.
Колкото и да обичам обаче, оставям и малко разум. Не мога постоянно да напомням за себе си чрез обаждания и съобщения. Това понякога води към края.
"Купи хляб, бира, пържоли"
е съвременното "Обичам те".
е съвременното "Обичам те".
Емоционална, но и разумна...
Много, много, много отдавна позволявах, а сега съжалявам, че съм позволила да ме води? Сега вече няма сляпа любов, има "направи ли салатата", "слагай чашките, идвам". Няма целувки, няма "обичам те". Момичета внимавйте, какво правите, после да не си чукате главите, отваряйте си очите на четири (така казваше мойта майка), не бъдете слепи!
различно. когато харесвам някой му го казвам директно, изкарвам акъла на хората, но за мен това е начина. последният път взех телефона на шефа на съседния офис от счетоводителката им под предтекст, че е за работа 
, и му праснах як смс - не съжалявам изобщо, заформи се ценно познанство с прекрасен човек.
или директно казвам - "много си хубав", когато някой е хубав, не се чудя как да му намекна.
не мога да мълча като ми допадне някой, и това е.
, и му праснах як смс - не съжалявам изобщо, заформи се ценно познанство с прекрасен човек. или директно казвам - "много си хубав", когато някой е хубав, не се чудя как да му намекна.
не мога да мълча като ми допадне някой, и това е.
"Купи хляб, бира, пържоли"
е съвременното "Обичам те".
е съвременното "Обичам те".
Когато сме разделени, пращам смс-и от типа :
" Сутрин не ям, мисля за теб...
на обяд не ям, пак мисля за теб...
нощем не спя, защото умираааам от глад!"
Не се водя от сляпата любов за мен е майтап, но знам, че на него ще му стане мило и весело, ако прочете подобно обяснение и го правя.
Май влагам повече разум, за съжаление
Аз съм човек, който постоянно се води от емоциите си. Което отчитам като най-големия си недостатък. Много рядко мисля, преди да кажа или направя нещо. Непрекъснато се водя от импулсите си и поради това има толкова много неща в живота ми, които съм ги започнала и така и не съм ги довършила (просто защото ми е дошъл някакъв друг импулс).
Колкото до любовта - там съм още по-трагичен случай. Впускам се през глава, без въобще да се замислям. Поемам глупави и неоправдани рискове, само за още една допълнителна минута (или ден,или седмица) със съответния човек, който ме е вълнувал. Изпитвам нужда непрекъснато да мисля за човека, когото обичам, да измислям изненади, романтични жестове, дори да страдам заради него и сама да се вкарвам във всевъзможни филми
. Което, м/удругото, е доста уморително и често самотно занимание. В смисъл, че отсрещната страна все не е толкова инициативна или все не разбира правилно моите импулси 
Способна съм да пратя 20 смс-а на ден, просто за да кажа "липсваш ми", "обичам те","мисля за теб" и т.н. От известно време се опитвам сама да се озаптявам, защото осъзнавам, че има опасност да стана досадна и да остана криворазбрана. Но си признавам, че ми е трудно. А и не ми харесва така. Защото подтискам емоции,мисли...Но трябва да се правят компромиси в крайна сметка.
Колкото до любовта - там съм още по-трагичен случай. Впускам се през глава, без въобще да се замислям. Поемам глупави и неоправдани рискове, само за още една допълнителна минута (или ден,или седмица) със съответния човек, който ме е вълнувал. Изпитвам нужда непрекъснато да мисля за човека, когото обичам, да измислям изненади, романтични жестове, дори да страдам заради него и сама да се вкарвам във всевъзможни филми
. Което, м/удругото, е доста уморително и често самотно занимание. В смисъл, че отсрещната страна все не е толкова инициативна или все не разбира правилно моите импулси Способна съм да пратя 20 смс-а на ден, просто за да кажа "липсваш ми", "обичам те","мисля за теб" и т.н. От известно време се опитвам сама да се озаптявам, защото осъзнавам, че има опасност да стана досадна и да остана криворазбрана. Но си признавам, че ми е трудно. А и не ми харесва така. Защото подтискам емоции,мисли...Но трябва да се правят компромиси в крайна сметка.
Препоръчани теми