2 деца - 1 банан

Взе ми думите от устата.
С такива родители възпитанието е изгубена кауза.

Решение няма. Има липса на възпитание при родителите на "бебето" 

Изобщо не го мисли, проблема не е ваш. Мъжът ти е постъпил точно както и според мен трябва. Тъкмо са имали време да си поговорят двамата сами за споделянето, егоизма ...
Виж, роднините ви имат проблем, ама са големи хора, да се оправят 

Това си е чиста форма липса на възпитание и родителксо присъствие както авторитет пред детето!

Предполагам щях да съм много по-възмутена но имам същите ситуации тук и направо беснея понякога ама се чудя как по дяволите да ообясня на майката, но тя като не вдява.....
Само ще ви спомена последното нещо което чух от нея и не издържах и и казах че детето и не е бебе а голям човек (разбирате какво имам в предвид).
Детето се връща от детска градина. Майката подава сокче в кутийка, детето посяга само да сложи сламката, кайката веднага се впуска да продупчи кутийката и с огромно очудване установява, че детето можело само. Когато ми разказваше това беше възхитена от дъщеря си как била толкова умна и сама си продупчвала кутийката (детето е на 3 и половина!!!!) Следва от нейна страна : "ах маме, ама ти си ми много умничка, леле, как сама успя, ама ти си ми съкровище, бебето ми е пораснало..."

По същия начин се подхожда и за играчки. Когато нейното дете иска нещо (дори и да е чуждо) следват скандали (буквално) как така няма да му се даде: " ама тя е малка, тя е още бебе, тя не разбира!!!"
Моите деца също са деца и е нормално да не искат да си дават играчките по някога, но не, те били големи и трябвало да дават на бебето а когато нейното дете не иска да си даде играчката: "оставете я, тя е малка, не разбира, не я разплаквайте..."

Мдаааа, всичко е до родителите и възпитанието. Моите деца на 3 г. сами си правеха сандвичи (елементарни и предварително нарязани продукти). Детето на тази жена е на 3 и половина и все още е с бутилка за мляко и си суче всеки ден  , още не се храни само.... 

Когато децата се третират по този начин се научават всичко да им се поднася на тепсия и всеки да се съобразява изцяло и само с тях което е в тяхна вреда след време.  Възпитание! Родители! Среда!

Случката определено е неприятна. Но още по-неприятен е тонът,  и цялостното звучене на поста ти. Явно имаш някакъв проблем с родителите, а прехвърляш отношението си и към детето. Съжалявам, но звучи УЖАСНО грозно.

Едва ли ще напиша нещо по-различно - вината е на родителите, това е стандартен етап от развитието на децата, както и много други подобни.
Аз бих взела банана и или има за всички, или се дели по равно или никой не яде. Толкоз.
Също не толерирам поведение "думата му е закон". На никой в семейството думата не е закон - всички отстъпват и се съобразяват с другите, няма значение дали е бащата или майката или детето.  Случвало ми се е да процедирам с Ния така - не си дава играчката, взимам я и никой не си играе с нея, даже се случи на рождения и ден, искаше да покаже новите си играчки на децата, но не им ги даваше да ги пипат. Е, разрева се, но не мога да я оставя и да се правя на ударена, с времето това поведение ще се влоши.
Това си има и лоши страни де........на морето едно момиченце я удари, тя се разрева и дойде много учудена как така може да прави такива неща детето, като не е хубаво. Стана ми мъчно, че не се е защитила, но тя не посяга, защото знае, че е лошо. И се обяснявахме, че детето е бебе, невъзпитано и т.н

Аз също не съм съгласна, че дете на 3 год. е бебе!
Моят син след десетина дни ще навърши 3 и въобще не гледам на него като на бебе. Доста е самостоятелен и разбира какво му се говори, дори може да поспори и да се пазари... Отдавна му е обеснено, че когато е с други деца храната и играчките се делят, независимо дали му харесва или не. Така че според мен си е до родителите и до начина им на възпитание. Въпреки, че относно възрастта съм забелязала други майки с по-големи деца често да казват "остави му камиончето, той е още бебе.." а съм сигурна, че техните деца на тази възраст не са ги наричали бебета.

 В тзи ситуация,ако някоя от моите щерки се държи така,по-скоро тя ще остане без банан.

За мен тригодишното изобщо не е бебе, а е дете. Малко момченце или момиченце.
Точно в тази възраст те изпробват границите на родителите - доколко ще позволиш или забраниш нещо. Ако съм родител на това дете изобщо няма да го питам, а ще му кажа, че братовчедчето е на гости, приятелчето или там няма значение какво е и че има един банан, който ще се раздели на две, за да хапнат  и двете деца. Даже може да не го питам, докато си играят просто ще срежа банана на две и ще дам по едно парченце на всяко.
наистина безумна ситуация, малко се ядосах на родителите честно казано.

Едно три годишно човешко създание ,преминало кърмаческата възраст ,съвсем не е бебе ..
Ситуацията е доста неприятна и според мен проблема е в родителското отношение към детето ..как те го възпитават ..и как аджеба изграждат в него съзидателна представа за света ..
 Ако бях на мястото на родителите никога не бих си позволил да дам някаква храна само за моето дете предположение ,че  в къщата ми има друг малчуган ..Бих разделил на две равни части банана или бих отскочил до магазина да взема още ,така че да мога да дам на всички по равно. Не знам тези родители не са ли на ясно ,че на другото детенце също ще му се прияде ..
Какво бих направил аз в случая - първото ,което е не бих оставил другото дете да си яде банана пред моето..щях да го взема и да го разделя на 2 .След това бих отишъл до магазина и щях да купя килограм банани и да ги разделя с всички ..Не бих позволил в детето ми да се създават негативни чувства ...После може би щяхме да си поговорим с родителите на въпросното 3 годишно ..Както и бих си поприказвал с моето за много неща от ситуациите от живота .. Бих му разказал притчата за  "трите риби .." ..Бих му поговорил за ПРЕКРАСНОТО за споделянето ...за ЛЮБОВТА  към всяко едно нещо ..

Да, напълно съм съгласен ,че  този начин на възпитание (който дори не е възпитателен) е меко казано неправилен .. То ще се научи на своеволие.. и в крайна сметка каква личност ще се изгради в него, как ще бъде подготвено то за трудностите в живота ..
 Тази ситуация с банана е доста показателна за  много неща ..

Това все едно аз съм го писала,но за нашият почти 5 годишен племенник.Същото ... е!
И винаги съм си казвала "да се оправят майка му и баща му с него".Хващам си детето,отклонявам му вниманието с нещо друго,казвам му,че така не е хубаво и не се прави,а онова да си реве и тръшка колкото иска
Родителите му са с олимпийско спокойствие и крайна форма на непукизъм,но моят "скъпоценен" не дава и косъм да падне от главата на сестра му,та затова и аз не им се меша със съветите си

Ще използвам темата за едно мое питане - как постъпвате, когато двете ви деца (моите имат по-малко от 2 години разлика) не искат да разделят нещо тясно си? Примерно едното дете има шоколад по някакъв повод, а другото няма и т.н. или пък едното иска да играе с играчка на другото? Аз се опитвам да обясня да ги споделят, но не винаги имам успех и когато детето не иска да си отстъпи нещо негово, в крайна сметка признавам, че това е негово право и забавлявам/предлагам нещо друго на другото дете. Не ми е приятно, но пък и мисля, че в такъв момент е редно да се взима под внимание мнението им. Повечето пъти успявам да ги убедя, но все пак се случва и да не искат. Като чета темата се чудя няма ли и това да се приеме като прекалено либерално вместо просто да взема нещото и да го разделя?

Иначе по темата е ясно, избора е бил на родителите, те е трябвало да го разделят предварително или да попитат и двете деца искат ли и ако получат положителен отговор - делят. Аз поне така постъпвам. Но вече даден на детето поне според мен е неправилно да му се отнема, за да се раздели с друг на сила.

Родителите не са реагирало адекватно, детето просто е следвало като поведение това, което е видяло. В такива случаи повече не съм допускала общуване с такова дете, или съм ограничавала контактите на децата си.

Ароус, далеч от такива роднини. Не знаеш на какво могат да научат Янис. А братчеда е направо изтърван. Той ще им пийне сосеца като го хване пуберитета. Тежко им горко. Ако не си направят второ и то превъзпита баткото
Случвало ми се е. Двамата са много трудни характери и зависи от настроението, в което са. Малкия обикновено, ако е изморен, почва да се тръшка и не дава, ако ще и турско да стане. Няма оправия. Оставям го да се успокои, а през това време обикновено търся нещо друго, с което да удовлетворя мерака на каката.
Тя от своя страна понякога също може да бъде ужасно несговорчива и тогава по същия начин постъпвам с малкия - давам му на него нещо друго. Най-смешното е, че и каката иска от това нещо и зарязва подаръка.