Не става ли въпрос за същата Бранимира.....

Ако всяка една от нас се замисли над това, половината от нас имат доброто желание, а една четвърт го направи-няколко деца гарантирано ще израстнат като по-добри хора, от това което средата им предлага.

Колкото и да ми се иска да я разбера или оправдая,НЕ МОГА .Това бездушие нищо не може да го оправдае .

Добре де.....живее в дом,познават я много хора....Е как така отклоненията и се установиха чак сега,когато уби бебето си?И къде са хората,които са подозирали,че не е добре с главата и не са отделили дечицата?

Не мисля, че някой чака да свърши следствието, за да изрази възмущението си. Всички явно го показахме.
Ние не съветваме тези момичета да раждат просто ей така - те ни казват при свършен факт, че са бременни. Най-добра е идеята да се предпазват, носили сме и предпазни средства. Аборт никога обаче няма да препоръчаме (при все че много, много от тях правят аборти постоянно), такова решение всеки прави сам за себе си според убежденията си.
Случаят с Бранимира е случаен, единичен. Имаме толкова момичета от сираците, които съвестно си гледат децата, за пример. Преживели болката на изоставането, те полагат всички възможни грижи, за да дадат на децата си това, което те са нямали. Сега виждате случая с Бранимира, но има толкова много други момичета, които можем да ви покажем, които отглеждат съвестно децата си и на които сме помагали по същия начин, по който и на Бранимира.

Тя няма умствени отклонения - според психиатричната експертиза днес по новините казаха, че тя разбира всичко, което прави.
Много трудно е да се обясни живота й и целия й характер. Ако прочетете статията от 24 часа вчера, психоложката на Звеното Майка и бебе казва, че Бранимира не показва профил на човек, способен на подобно нещо.
Около нея имаше достатъчно хора, към които тя да се обърне. Какво я е накарало да направи това ужасно деяние (ако го е направила) можем само да гадаем.
Много ни е трудно да говорим всичко това в момента. Разберете, че много, ужасно много ни боли и всички сме в шок.

И непрестанно изразяваме възмущението си от бездушието и мудността на държавните институции, органи, директори и т.н..... Тепърва ще го правим все по-явно и явно.

Ух, като се сетя как в Берковица се срещнах с деца на по 10-12г с опит в половия живот - настръхвам..........

Вярвайте ми, когато Ицко беше бебе, много пъти сме казвали на Бранимира, че от нея зависи как ще расте това дете. Няколко пъти сме я заплашвали, че ако не се грижи за него социалните ще и го вземат. И тогава тя осъзнато декларираше, и аз определено го вярвам-тя го искаше, че няма да си остави детето. Обичаше го, опитваше се да се грижи за него. Не по-най добрия начин-ФАКТ. Но тогава имаше надежда.После......И сега.........Не я защитавам. Това, което стана е престъпление. Най-страшното за мен. Но има натрупване на обстоятелства, които обясняват нещата. И хора, които отблизо би трябвало да следят тези обстоятелства. Все пак е била настанена с бебка в соц.заведение, там има хора, психолози, соц.работници. Води се на отчет....
Можем да теоретизираме много. Въпросът е какво всяка от нас може да направи , освен да се възмущава. Което ме връща към постинга на Летящата.....

Простете, аз не съм много наясно, но какво става с първото детенце, то поне добре ли е?

добре е ,в един софийски дом е

работила съм в тази сфера и трябва да кажа,че хората, които се занимават с този проблемен контингент са наистина професионалисти.Но- работата е много тежка, често си безсилен, защото трябва да се спазат куп ограничения.Случва се така,че и да имаш най-голямо желание не можеш да помогнеш.От това се обезверяваш, бързо се похабяваш емоционално,по-скоро се затваряш,за да се съхраниш ти самия. Защото иначе ставаш и лягаш с техните проблеми,приемаш ги лично и не си професионалист, а поредната загрижена доброволка. Не искам да засегна майките,коио с чисто сърце са помагали и продължават да помагат.Но хората,които се занимават професионално са много често с вързани ръце и от двете злини са принудени да избират по-малката.В този случай-дали да оставят децата при майката, като се ангажират да е под тяхната опека или да минат през процедура за отнемане на родителски права. Което е бавен и труден процес.

Пиша- трия, пиша -пак трия.
Без да издавам присъди.
Аз лично не виждам как нормален човек може да причина такава болка/побой и т./ на едно невинно създание.
В същото време сякаш съм огорчена от живота, защото излиза ,че въпреки усилията на всичките ви, любовта ,желанието ви да помогнете, щедростта и всеотдайността, с която се раздавахте, и хъса и..., въпреки тава ,че толкова хора подаддохте ръка, всъщност тази девойка не е могла да бъде спасена и да заживее нормален живот.

Като майка я разбирам но не я оправдавам. И все пак имало е моменти на безсилие и при мен когато съм била на ръба. Благодаря на Бога за детето си но не мога да кажа че ние-майките, всичките имаме силата и жертвоготовността да сме идеални. Аз не съм. И и съчувствам за голямата трагедия и загуба. И всеки път когато ми идва да се скарам на дъщеря си или да я плесна си мисля за този случай.

Това е истина, но има факти, пред които не можеш да стоиш безучастен - например при насилие над дете. Мерките в България трябва да са по-бързи и по-драстични. Не може да чакаш някой да пребива децата си постоянно, за да му отнемеш накрая правата на родител, когато стане най-лошото.

Ще се повторя. Бранимира е единичен случай. Има толкова майки, на които помогнахме и те гледат добре децата си. В тази сфера винаги има число от хора, които не се справят. Просто такава е целевата група. Но е много важен един друг факт - ние помагаме не просто на майките, ние помагаме на бебетата, които те раждат. Искаме тези бебета да са здрави, нахранени и да имат най-важните неща. На Лъчезарка не успяхме да помогнем, но има още едно детенце, Ицко, което има шанс за малко по-добър живот. Дано да успеем да съдействаме за това. Това беше борбата ни досега. Въпреки всичко, с което се сблъскахме през последните 1-2 години.

А промяната по принцип трябва да започне още от домовете за бебета, когато започват техните вътрешни проблеми и се формират техните дефицити. Това е и нашата цел. Да се започнат истински реформи в отношението към децата и в системата, в която царят хаос, безобразие и хора, чийто място не е там.

Така е, това замисля всички ни. Особено през последните години, през които се нагледахме по телевизията на толкова насилие над деца. В България това е истински проблем и трябват радикални промени.

знаете ли в момента какво се случва с ицко и какво можем да направим за него?ако осъдят майка му, какво ще стане с него? дали ще го дадат за осиновяване или ще виси в някой дом, докато майка му излезе от затвора?