Излизане вечер по мъжки

За 10 год в които сме заедно никога не сме излизали поотделно. Става въпрос за вечер когато и двамата сме свободни. Или сме заедно с детето всички навън или в къщи. Не мога да си представя той да хукне с някой сам, нито обратното. И е така не защото си забраняваме а защото така ни харесва.
Мъжът ми категорично отказва поканите "по мъжки"  Преди 2-3 месеца едни колеги го канили много настоятелно да ходят на бар и клуб (без женки). Мъжът ми беше се ядосал много яко (чак и мен ме впечатли този път) и вика абе тия пичове нормални ли са, аз ще те зарежа с децата сама и да ходя на купон? АБСУРД!
Също така съм била свидетел на това докъде водят понякога честите излизания по мъжки и женски. Хората започват да развиват различни интереси, започват да си доскучават, с годините това може да доведе до лоши резултати. Мисълта ми е че ако още от първите години на брака се почне с думи като"...по ми харесва с приятели" или "скучно ми е да ми говорят за компютри"...и т.н. има сериозна вероятност след 10 г да е мноооого по-трагично.
Моите родители са били така, всеки нанякъде с неговата си банда. Разведоха се, стана им скучно заедно, не са същите...На сбирките с "приятели" които бяха всеки петък баща ми се забил с една мацка на 27 и заряза майка ми. Имам много, много примери...Също така съм забелязала че хората които не са достатъчно влюбени един в друг, пеят за "лично пространство". Те дори не разбират какво е да имат другото.
Искам да подчертая че става въпрос за вечерните излизания или съботно-неделните , тогава когато и двамата са свободни!

Аз по принцип съм против честите излизания. Един път на месец - два се преживяват. А пък това, че всичко е до човек - вярно е.

Аз не мога да пея, но имам нужда от такова пространство. И настина не съм влюбена в мъжа си - бях през първите 3-4 години, през последните 10 год. го обичам съзнателно. А какво е това другото ??

Аз съм влюбена в мъжа си и макар фалшиво пея за лично пространство.Това,че го обичам и имам очи само за него не означава,че не ми тежи понякога прекалената обвързаност.Такъв ми е характера-свободолюбив.

     

Синео4ка,
все едно е мой поста...
Предлагам ти да излезем двете заедно ..ще има за какво да си побъбрим..

Мами, според мен е трудно да се разбере човек като Синеочето..ЗАЩОТО просто има жени интравертни \как да се изразя \ на които НЕ им се излиза с приятелки, когато мъжа е вкъщи ..и предпочитат да са С НЕГО! ТОва прилича на обсебване, но не е. Просто е огромна привързаност, ..която както казвате не е на добре Аз лично съм против честите излизания по мъжки, защото ВЕЧЕ съм се парила в предишен живот и знам че не винаги са невинни и по детски  чисти...
Не си представям да седя вкъщи  и да чакам след полунощ мъжо да се прибере от купон..Сори, ама ...това меко казано ми е нахално..Както и не би ми било приятно той да се грижи за бебо и за домакинството цяла вечер..а аз спокойно да си маам гащи по кръчмите..

Слава Богу че не ми се случва..

ПП Абсолютно съм съгласна с МАМА Е

Това е интересно доколкото съм разбрала от други твои постове мъжът ти доста пътува. И когато си е за малко в къщи пак ли пееш фалшиво за лично пространство?
Ако отговора е да, няма да се изненадам хората се отчуждават, свикват да живеят свободно и сами.
Не предпочиташ ли да е до теб?
 

И ние не излизаме никъде така, всеки сам да си се шматка. Приятелите ни са общи още от времето, когато се сваляхме, а неща като "мъжко събиране" и "женски купон" си ги наживяхме още в общежитията. Сега сме заедно. Така го разбираме. И мисля, че в едно семейство така е редно - двамата да имат еднаква гледна точка относно самостоятелното излизане, защото иначе само се натрупват негативни емоции, което не води до нищо хубаво.  

Първо не съм имала теб в предвид Наблюденията ми са общи. Както казах имам голяма база от наблюдения, какво се крие зад честите излизания по "мъжки"...Ако някой го интересува мога да почна с конкретни примери!
И нито аз, нито мъжът ми сме някакви сдухльовци Купон си праим супер!!!
Така че аре споко

Ти добре ме следиш,ама нещо пак не си доразбрала.Пия фалшиво в буквалният смисъл-до ре ми,нали се сещаш?Темата не е Шанел и личното пространство,имаше конкретно зададен въпрос и ако си направиш труда да прочетеш по-горе даденият от мен пример ще ти стане ясно за какво лично пространство говоря.Ама пак няма да ти стане ясно,обзалагам се.Как си позволяваш да разсъждаваш върху моят брак,моите чувства и да даваш оценка на това колко сме се отчуждили?Как си позволяваш?Точно на теб ли ще седна да си отварям душата и да ти демонстрирам колко пълна се чувствам емоционално и физически?Отвращават ме хора като теб,дето си тикат носа в чуждото спално бельо.Но може би и ти по този начин запълваш някаква празнина.Хайде,простено ти е.

Той излиза сам. Аз също излизам сама.
Много съм привързана към него.. и ми е кофти понякога. Но се преживява. На него също му е гадно аз като изляза... усещам... но и той го преживява. Не винаги има на кой да оставим децата и да излезем заедно.
Този уикенд е неговия - ще ходи на лов, утре вечер заминава и ще се върне в неделя... Кофти ми е, защото ще съм сама с децата, но той ще се върне доволен:)

Първо скъпа ми дреме на шмайзера за теб, бракът ти и колко фалшиво пееш.
Второ ти се натика да коментираш моето мнение, така че трай си сега...нема да се давам без бой!
Трето земи се отпусни, не съм визирала теб, както казах коментирам общи положения.

Ясно е, че не си имала мен предвид. Няма как да е - не ме познаваш, нито знаеш как се забавлявам без мъжа си. Аз говоря за себе си, по-скоро ти обобщаваш. Примери има разни - и в двете посоки. И що реши, че някой ви мисли за "сдухльовци" - вие явно сте си паснали. Но синеочка и мъжа й - като че ли не в това отношение. Но и аз мисля, че човека е достоен за уважение с "искането на разрешение" да излезе и си го заслужава.
BTW - изключително съм спокойна.

Без бой?  Че аз за първи път срещам името ти тук и ако не беше визирала точно мен с долунаписаното ,щях просто да те подмина.

Не смея да твърдя, че е правилно, но и аз разсъждавам като Mama E