Обаче, жена, която е родила!!! и не си потърсва детето, родното!!! Това немога да го проумея!
заставам до това
- Публикувана: 11 окт. 2007, 09:23 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2007, 22:41 ч.
Самотни татковци?
заставам до това
Мислех да не отговарям, но все пак ще го направя и дано ме разбереш.
Зададох въпроса не дали "бихте станали" а има ли около вас и как се справят, защото това са различни неща.
Нещата са различни, но зависи как гледаш на тези неща.
Дали не е необходимо, леко да уточним понятието самотен родител? Защото ако не си разбрала имам дете и съм почти разведен
Ами елементарно, очевидно с майката на детето ми не мога и не искам да живея, но това не означава, че не искам да живея да живея с детето си... Необходимо ли е да пояснявам защо "Няма как да стане"?
Кое не е истина? Че може, да си обичам детето? Че може, да искам да го отгледам САМ?
В крайна сметка всичко е до нагласата-ако тя жената освен, че работи, се грижи за дома и семейството, а мъжа само ходи на работа и изкарва пари-естествено е такъв баща да е по-малко справящ се като родител.
Това изобщо няма да го коментирам - това може би е твоя случай и твоята гледна точка, но все пак опитай да си предствавиш, че в този живот се прожектират и други филми...
И тук не съм съгласен, можеш да кажеш: "Моят мъж...", а не мъжете в България... или ти познаваш всички мъже в България?
Би ли пояснила, кое точно в това изказване те прави щастлива и доволна?
За това мислех да не отговарям...стана прекалено дълго и доста оф...извинявайте
Зададох въпроса не дали "бихте станали" а има ли около вас и как се справят, защото това са различни неща.
Нещата са различни, но зависи как гледаш на тези неща.
Аз не бих станала самотна родителка, но ето ме-факт. Не мога да проумея как някой ще иска да бъде самотен родител, честно.
Дали не е необходимо, леко да уточним понятието самотен родител? Защото ако не си разбрала имам дете и съм почти разведен
Какво значи "бих станал самотен баща, но няма как да стане"??
Ами елементарно, очевидно с майката на детето ми не мога и не искам да живея, но това не означава, че не искам да живея да живея с детето си... Необходимо ли е да пояснявам защо "Няма как да стане"?
Направо не е истина.
Кое не е истина? Че може, да си обичам детето? Че може, да искам да го отгледам САМ?
В крайна сметка всичко е до нагласата-ако тя жената освен, че работи, се грижи за дома и семейството, а мъжа само ходи на работа и изкарва пари-естествено е такъв баща да е по-малко справящ се като родител.
Това изобщо няма да го коментирам - това може би е твоя случай и твоята гледна точка, но все пак опитай да си предствавиш, че в този живот се прожектират и други филми...
НО е факт, че на мъжете като че ли един нюанс (меко казано) им е простено от обществото или поне в България да бъдат незаинтересовани родители-"мъжка му работа" се казва-тя майката ще се оправи.
И тук не съм съгласен, можеш да кажеш: "Моят мъж...", а не мъжете в България... или ти познаваш всички мъже в България?
За себе си бих казал, че: ДА БИХ СТАНАЛ САМОТЕН БАЩА, НО НЯМА КАК ДА СТАНЕ!!!
Ако някога въобще съм била щастлива и доволна, че съм жена, а не съм се родила мъж, то причината е именно това, което казваш!
Ако някога въобще съм била щастлива и доволна, че съм жена, а не съм се родила мъж, то причината е именно това, което казваш!
Би ли пояснила, кое точно в това изказване те прави щастлива и доволна?
За това мислех да не отговарям...стана прекалено дълго и доста оф...извинявайте
То не е само да възпитанието! Ако ревна или се размрънкам, това ще промени ли факта? Ако да - е ОК, готов съм да мрънкам и рева и повече от вас дори! Факта си е факт и е факт, за да се приема като такъв. Гушвате си се с фактчето и пътик - пътик - поне докато някоя душица е зависима от вас.
добре при туй. нормално просто. като другите.
така че проблем не виждам
просто си говорим тук..
Дани, извинявам се че се намесвам тук точно и знаеш защо. Не ми е работа да ти казвам аз ти как да възприемаш неща. Но все пак, тука има жени дето са много, много ама много наранени, самата аз съм била в тоя филм бая дълго време, даже не съм сигурна че въобще съм се пречистила, озлобени също така и ... някак още не могат да повярват че той, техният случай е единичен такъв и не е правило, не могат да приемат че shit happens /Траянке сори за плагиатството/... абе с една дума не се връзвай човек.
На всеки е нужен някакъв времеви период, за да се 'излекува'. ... Но все пак, тука има жени дето са много, много ама много наранени, самата аз съм била в тоя филм бая дълго време, даже не съм сигурна че въобще съм се пречистила, озлобени също така и ... някак още не могат да повярват че той, техният случай е единичен такъв и не е правило, не могат да приемат че shit happens /Траянке сори за плагиатството/... абе с една дума не се връзвай човек.
На всеки е нужен някакъв времеви период, за да се 'излекува'. 
Не се връзвам
, просто се опитвам да обясня
За да не цитирам всичко на dannytg, ще се спра на няколко неща:
За мен самотен родител е този, който основно се грижи за детето, като това включва човекът, с когото детето прекарва вечерите си, нощите си, свободното си време, който е до него ежедневно, общо взето този върху когото основно лежат грижите за отглеждането на детето. Приемам, че самотен родител не би трябвало да е случая, в който бащата/майката се виждат с детето по тяхно желание, а не защото се налага от другия родител, поне два пъти седмично (или по договорка), който се интересува от детето си и който полага грижа за него, различна от само финансова. Т.е. доколкото схващам не би трябвало съпругата ти да попада в графата-самотен родител, а разделени родители, ако ти обичаш детето си не само теоретично, а и ....да не изброявам всичко писано по-горе...Не съм изчерпателна, но това е в груби линии.
И пак повтарям - за мен самотен родител е голяма отговорност, лежаща единствено върху теб, особено в случаите, когато детето е болно или градините стачкуват или на работа те задържат-това чисто практически примери, не коментирам възпитание, отношение към света и т.н. Да, и аз не мога да живея със съпруга си, но не искам да съм самотен родител, защото смятам, че за детето е добре до него да има майка и *баща* или обратното, било то и не роден, които да го обичат и да се обичат. Разбира се, ако искаш да си самотен родител, това е все пак твое желание.
Относно по-надолу каквото си писал няма да го коментирам, защото съм много далече от идеята темата да е бащи против майки или мъже против жени.
Споделих впечатления от това, което наистина виждам около себе си.
Темата за "самотните татковци", която пуснах, е напълно добронамерена, подканяща именно към споделяне, защото сме родители и имаме общи проблеми, сходни страхове т.н. Аз все пак смятам, че независимо от генна предразположеност и т.н. бащите могат да бъдат страхотни родители, било то самотни или не.
За мен самотен родител е този, който основно се грижи за детето, като това включва човекът, с когото детето прекарва вечерите си, нощите си, свободното си време, който е до него ежедневно, общо взето този върху когото основно лежат грижите за отглеждането на детето. Приемам, че самотен родител не би трябвало да е случая, в който бащата/майката се виждат с детето по тяхно желание, а не защото се налага от другия родител, поне два пъти седмично (или по договорка), който се интересува от детето си и който полага грижа за него, различна от само финансова. Т.е. доколкото схващам не би трябвало съпругата ти да попада в графата-самотен родител, а разделени родители, ако ти обичаш детето си не само теоретично, а и ....да не изброявам всичко писано по-горе...Не съм изчерпателна, но това е в груби линии.
И пак повтарям - за мен самотен родител е голяма отговорност, лежаща единствено върху теб, особено в случаите, когато детето е болно или градините стачкуват или на работа те задържат-това чисто практически примери, не коментирам възпитание, отношение към света и т.н. Да, и аз не мога да живея със съпруга си, но не искам да съм самотен родител, защото смятам, че за детето е добре до него да има майка и *баща* или обратното, било то и не роден, които да го обичат и да се обичат. Разбира се, ако искаш да си самотен родител, това е все пак твое желание.
Относно по-надолу каквото си писал няма да го коментирам, защото съм много далече от идеята темата да е бащи против майки или мъже против жени.
Споделих впечатления от това, което наистина виждам около себе си.
Темата за "самотните татковци", която пуснах, е напълно добронамерена, подканяща именно към споделяне, защото сме родители и имаме общи проблеми, сходни страхове т.н. Аз все пак смятам, че независимо от генна предразположеност и т.н. бащите могат да бъдат страхотни родители, било то самотни или не.
Това немога да го проумея! Ами ти си го носила 9 месеца вътре в себе си, усещала си го, родила си го, в случаи като моя, дори с риск за живота си и после... как би могла една майка да заспи като незнае как е днес детето й, добре ли е, болно ли е, здраво ли е, вечеряло ли е, заспало ли е... ей такива елементарни неща.
Опитах се веднъж да поговоря с бившия си за тези неща,като например как не го боли като не вижда децата си ,като не го прегръщат и не му се усмихват всеки ден,аз ако съм да съм умряла от мъка.казах му ,че ако на мен се беше случило някой да ми отнеме децата(той не ги е и искал де )Бих спала пред вратата на дома му за да ги виждам всяка сутрин за да знам че са добре и за да мога, чуя ли ги да плачат да съм до тях независимо от това ,че някой не ме допуска в къщата си.на което той ми отговори ,че не му пукало за тях.Има и такива и тях ние трябва цял живот да ги наричаме истински бащи,защото ни направили деца!!!!
Опитах се веднъж да поговоря с бившия си за тези неща,като например как не го боли като не вижда децата си ,като не го прегръщат и не му се усмихват всеки ден,аз ако съм да съм умряла от мъка.казах му ,че ако на мен се беше случило някой да ми отнеме децата(той не ги е и искал де )Бих спала пред вратата на дома му за да ги виждам всяка сутрин за да знам че са добре и за да мога, чуя ли ги да плачат да съм до тях независимо от това ,че някой не ме допуска в къщата си.на което той ми отговори ,че не му пукало за тях.Има и такива и тях ние трябва цял живот да ги наричаме истински бащи,защото ни направили деца!!!!
... и още веднъж - добре дошли на смелите татковци!
Аз преди време бях задала такъв въпрос в моята темичка за "Наказанието" - къде са татковците тука и защо сме предимно и най-вече само мами. Вярно е това, което тогава ми написа Стън - че мъжете имат голям проблем с общуването и изразяването на чувствата си, пък камо ли да виснат тук при нас да си мрънкаме. Та, добре дошли и от мен, татковци!
А на Иван само ще кажа, че...много ме притесни споменът му за ученическата му мечта - това, че не искаш жената, от която имаш дете.......не е добре!
Ама никак! Може би затова си зарязал и жена си, точно когато тя най-много е имала нужда от теб, а ти от нея явно не 
Имаш някаква травма от детството ли недоизлекувана, нещо друго ли травматично преживяно с жена, но.....не е нормално да искаш само детето. Питай някой специалист! Нашият БНД, с прискърбие ще споделя, имаше същата мечта и даже още по-грозно я разказваше (Боже, като се сетя сега си мисля, че горкото момче много спешно трябва да си лекува главата!
)Ами Траяна дълбоко си права мечтаех си го защото майка ми не е била на мястото си когато съм имал нужда от нея. А и защото доста рядко се среща истински силна жена. (мисля че не съм виждал такава), която да споделя мечтите на съпруга си и да му помага да ги сбъдне. Когато съм споделял мечтите си, са се ебавали с мен и са ги наричали детински и недорасли приказчици. Когато съм падал са ме оставяли (вместо да ми помогнат да се изправя).
Аз примерно си знам, че се оправям с децата, но смятам че не мога да им дам това което биха получили от майката. Това си ви е биологичната женска роля, да отговаряте за децата и огнището, мъжете ловуват и защитават територията.
Сори за отклонението.
...Все пак майката си е значително по-важна. Ролята на бащата е по скоро за като допълнение.
Да бе, това как го измисли?
Не знам защо, винаги съм си мислел, че са еднакво важни!
Ами Траяна дълбоко си права мечтаех си го защото майка ми не е била на мястото си когато съм имал нужда от нея. А и защото доста рядко се среща истински силна жена. (мисля че не съм виждал такава), която да споделя мечтите на съпруга си и да му помага да ги сбъдне. Когато съм споделял мечтите си, са се ебавали с мен и са ги наричали детински и недорасли приказчици. Когато съм падал са ме оставяли (вместо да ми помогнат да се изправя).
Извинявай, но нещо не разбирам, ти жена ли си търсиш или майка?
До Al Jankoni
Не съм съгласна с теб. Децата имат нужда и от майка, и от баща. Няма такова нещо, като допълваща рол,, тя става допълваща, ако самият родител я избере да е такава, няма значение дали е майката или бащата. В 21в. живеем, много жени градят кариери, няма ги по цели вечери. (познавам такива момичета, голяма част от колежките ми също.) Бащите съвсем спокойно се справят с домакински задължения, деца и т.н. Няма нищо срамно в това, въпрос на постигане на баланс в семейството, както и да не се мине "границата" ...
Какво значи да подкрепя мечтите на мъжа до себе си? Аз подкрепям реални неща-планове, идеи, които може да се реализират, но не и самоцелни ..егоистични мечти. Нямам желанието да кажа на любимия-бягай, мило, обикаляй света и не се тревожи за нас, ще се справим или ....иди си купи онази черна лимузина, защото цял живот си мечтал за такава кола, няма значение, че всичките ни спестявания ще отидат за кола, че и кредит отгоре....
Ще подкрепя разумен човек до себе си, а колкото до това, че не са ти подавали ръка, когато си падал е частен случай. Аз съм подавала. На мен са ми подавали също. Мисля, че голяма част от момичетата пишещи във форума са силни жени, и не защото са го искали, а защото се налага. Понякога по корем се влачиш от умора, но нямаш избор.
Осъзнавам билогичната си роля, но нека не преекспонираме нещата, защото с тази твоя теза омаловажаваш ролята на мъжете като бащи.
Не съм съгласна с теб. Децата имат нужда и от майка, и от баща. Няма такова нещо, като допълваща рол,, тя става допълваща, ако самият родител я избере да е такава, няма значение дали е майката или бащата. В 21в. живеем, много жени градят кариери, няма ги по цели вечери. (познавам такива момичета, голяма част от колежките ми също.) Бащите съвсем спокойно се справят с домакински задължения, деца и т.н. Няма нищо срамно в това, въпрос на постигане на баланс в семейството, както и да не се мине "границата" ...
Какво значи да подкрепя мечтите на мъжа до себе си? Аз подкрепям реални неща-планове, идеи, които може да се реализират, но не и самоцелни ..егоистични мечти. Нямам желанието да кажа на любимия-бягай, мило, обикаляй света и не се тревожи за нас, ще се справим или ....иди си купи онази черна лимузина, защото цял живот си мечтал за такава кола, няма значение, че всичките ни спестявания ще отидат за кола, че и кредит отгоре....
Ще подкрепя разумен човек до себе си, а колкото до това, че не са ти подавали ръка, когато си падал е частен случай. Аз съм подавала. На мен са ми подавали също. Мисля, че голяма част от момичетата пишещи във форума са силни жени, и не защото са го искали, а защото се налага. Понякога по корем се влачиш от умора, но нямаш избор.
Осъзнавам билогичната си роля, но нека не преекспонираме нещата, защото с тази твоя теза омаловажаваш ролята на мъжете като бащи.
По принцип сте абсолютно прави, че са равностойни, когато са в семейство и се обичат, но когато се случи така, че пътищата им се разделят определено какъвто и да е бащата не може да даде на детето това което може да даде майката. Не казвам, че като се разделят само майката трябва да гледа детето ами, че е много по-разумно и по-добре за самото дете да остане с майка си и съгилищата са наясно с това.
Иначе до колкото мечтите, явно това е причината в глобален мащаб да има значително по голям процент "УСПЕЛИ" мъже, от колкото жени. Защото вие жените някак си не можете да гледате по-дълеч от чувствата си. За себе си знам, че до сега са ми са се изпълнили всички мечти (или ако не са се изпълнили докрай са започнали да се случват) на 80%. Баща ми също е така, той ме е научил така, първо мечтаеш и след това си създаваш стъпките, които да те отведат при мечтата ти. Баща ми е свтовно известен учен.
Иначе до колкото мечтите, явно това е причината в глобален мащаб да има значително по голям процент "УСПЕЛИ" мъже, от колкото жени. Защото вие жените някак си не можете да гледате по-дълеч от чувствата си. За себе си знам, че до сега са ми са се изпълнили всички мечти (или ако не са се изпълнили докрай са започнали да се случват) на 80%. Баща ми също е така, той ме е научил така, първо мечтаеш и след това си създаваш стъпките, които да те отведат при мечтата ти. Баща ми е свтовно известен учен.
По принцип сте абсолютно прави, че са равностойни, когато са в семейство и се обичат, но когато се случи така, че пътищата им се разделят определено какъвто и да е бащата не може да даде на детето това което може да даде майката. ...
Не се притеснявай... ще порастнеш
По принцип сте абсолютно прави, че са равностойни, когато са в семейство и се обичат, но когато се случи така, че пътищата им се разделят определено какъвто и да е бащата не може да даде на детето това което може да даде майката. ...
Не се притеснявай... ще порастнеш
Забележката, която си написал по-горе не мога да я приема от човек, който намира кусури във повечето от постове ми. За мен това се дължи на предрасъдици, а не мисля че има нещо по-незряло от предразсъдаци. Другия вариант е аз да съм супер тъп а за неверността на това твърдение имам предостатъчно доказателства.