Как контролирате емоциите на децата си, когато излязат отвъд допустимите граници

Е и понякога се случва да "отнесе" някое шамарче, но само ако е прекалил невероятно много в лигавенето си. В останалите случаи правя като Пандора, в т.ч. му давам ясно да разбере, че номерата му не минават пред мама и е безмислено да упорства. Слава богу - вече ме разбира, но допреди година- година и половина нищо не помагаше - просто го изживя момента на упорство и отрицание. Деца! - какво да правиш, просто ги приемаш и толкова.

pandora и аз действам като теб
Това за банята обаче не ми е идвало на ум ще го пробвам

Не мога да контролирам емоциите му.
Не го сплашвам.
Когато мине някаква граница повишавам тон, а често и пошляпвам(което показва че понякога и собствените си емоции не мога да контролирам  ).Но не мисля,че и това е правилния подход.

Имаше скоро такава тема...http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=178655.0

Не плаша с никой. Казвам, че не може и обяснявам- ако мога защо.

Аз не мога да и контролирам емоциите,това е невъзможно.Оставям я да си поплаче,гушкам я,успокоявам я,понякога и се скарвам,но нямаме такива измислени герои ,с които да я плашим.Понякога ,докато спи ,се стряска от нещо-сиггурно е от нещо ,което исе е случило,но е нормално.

 Според мен единственият начин един човек да се научи да контролира емоциите си е първо да ги изживее, приеме и осмисли. Ако искаш дъщеря ти да се научи на това, ти самата приемай и валидизирай нейните емоции, покажи й, че неприемливи и страшни емоции няма, важното е поведението ни да е на ниво. Да приемаш емоциите й означава нещо такова - да не реагираш негативно на която и да е нейна емоция, а да оставаш спокойна, да назоваваш това, което смяташ, че изпитва и да я питаш така ли е, да назоваваш причината, пради кото смяташ, че тя е ядосана, да проявяваш съпричастност.Що се отнася до ситуациите, които излизат извън твоя контрол, мисля, че това е неизбожно отвреме-навреме, стига да не е много често. Извинявай, ако случайно звуча назидадетлно, опитах се да избягам от менторския тон на някои предишни послания, но не съм сигурна, че успях.

Не изяждайте жената, без да знаете кой кого и с какво плаши или е плашил.

Венециас, може би трябва да дадеш малко предистория, иначе ще останеш неразбрана, съответно няма да получиш съвет.

Аз още съм далече от овладяването на емоциите и на двамата.
Нещо, което е сработило първия път, обикновено не сработва втория, но то е щото мойте са хитреци.
Пробвала съм с игнор, със спокойствие, с повишаване на тон и някои недупеприятни работи, всяко нещо действа по веднъж.

Тя е почти на три (виж подмиса ми )
Наистина е добро дете (за сега), въпреки, че е скорпионка на квадрат( и по асцендент и по зодия).
Добра идея да посегна и надзърна към "Изкуството да бъдеш родител" Четях я настървено преди да имам дъщеря си! Не съм усетила кога съм се въвлекла в това- сама да откривам топлата вода!
Благодаря ти за споделения опит и насока!

Когато пищеше истерично и се тръшкаше я молех да го прави в стаята си...и я занасях там.
Купувам малки пакетчета бонбони и тя ги изяжда всичките /по 10-тина са май/ - не го считам за прекалено.
Когато я помоля да си прибере вещите, а тя каже "Няма" отговарям, че тогава ще ги прибера аз, но ще отидат в моята стая и ще станат мои. Не ги връщам на следващия ден...Магнитните букви й ги върнах след около месец /тогава се сетих/ и то не тайно, а явно.

Други въпроси? 

Такааа пак аз- понеже съм все още форумно злеориентираща се (изобщо) и все бързаща взех да отговарям директно! После детенце заспа и аз прочетох всичките Ви постери внимателно! Благодарна съм на всички включили се! В опита на повечето открих и част от моите похвати и експерименти за ненаказващо и дисквалифициращо детето родителствуване...
 
Понеже съм новопоявила се тук и нямам представа за стила и нрава на никой тук не искам да обобщавам и да се конфронтирам с когото и да е!... Но за една (надявам се полезна) обратна връзка към Вс ще сподяля част от моите размисли и усещания, провокирани от тона на постерите:

 По- полезни ми бяха ония родители, които споделяха с примери опита си!  Те ме караха да се чувствам една от Вас! Други ме караха да не им вярвам- как биха могли да са такива, каквито се представяха като стил на родителствуване , когато бяха нетолерантни, оценъчни и негативни към споделянето ми... и дори в тълкованията си го изкривяваха!... Може да е реакция на думата"контрол"? Може да е пак през взаимното ни непознаване!? Не забелязахте ли-това не е мечката, мечока, страшилище за сплашване, а меЧО- пухкав и най-любим, чието неудобрение или"санкциониращи" действия, показващи как(во) би било прието да се направи в конкретната ситуация... се възприемат като най-ясно послание, отправено от добър приятел.
Да, всяко дете е цяла вселена и богата палитра от изобретателност...


...Би могло и да е 3. че децата имат свои фантазии и естествени страхове, които както и при големите могат 4. да се проявяват като режисирани от несъзнаваното им сънища...

 Мечо на сън може да е събирателен образ на ощетяващи те фигури от миналото ти, които са се опитвали да вземат единственото, което си притежавал ...


Галка спестих си предисторията, защото търсих обменен опит между родители за НАШИТЕ деца!
Не исках да въвеждам различие и да отключвам порой от сълзи...Майките са с чувствителни души!
Получих съвети и за първи път може би разбирам какво означава непонятния за мен форумен жаргон "запис"!
Така де -записах си отговорите в компютъра и от време на време ще си ги препрочитам! Благодарство!...
Галя ние си знаем, че децата ни са обичани и компиенсаторно обгрижвани заради ранните  им душевни травми. Може би заради това сме по плахи в дозирането  и изобщо прилагането на очертаващи границите правила! Имаме такива предупредителни лампички - заради ПРЕДИ не трябва да допускаме нови наранявания СЕГА! А и как бихме могли!...
 За неразбралите... Просто светът е пъстър и всеки си има своя предистория, която намира отражение в поведението му!

За сега не! Но щом изникнат ще се появя с тях и аз отново! 

Оставям емоциите да бъдат изразени без да ги осъждам и категоризирам... показвам, че емоциите и са разбрани... Но че въпреки това в даден момент нещо трябва да се направи така и така... като прочета темата пак ще се включа, че просто отговорих на въпроса.

Детето ти вече е голямо, моето 3 годишно дете ,  ме гледа с недоверие като му кажа, че мечо плаче, примерно и казва "Ама той е от плюш, не е истински    "
Явно е чувствителна на тема собственост, децата на тази възраст не обичат да си дават нещата, бонбоните са едно, топката друго. Играчките на детето са неговия свят. Това има то- мама, тате и играчки . истината е, че моя син не би реагирал така , обаче ...едва ли би плакал за играчка. Явно плашилището Мечо е наистина страшно същество. Изпратте го в гората и да се свършва, че може ли човек да спи спокойно, ако някаква мечка все следи да му вземе нещо .

И при нас има някакъв страх към Баба Меца,но не защото някога съм го плашила с нещо,просто един ден посочи към тъмния коридор и каза,че Баба Меца стои там и той се страхува да излезе преди да светна лампата.От яслата пък си донесе страх от Кумчо Вълчо,който щял да ги вземе"В БАНЯТА"! и наистина много се страхуваше,всеки път щом влизахме в банята аз му повтарях да каже на Кумчо Вълчо да бяга,че мама ей сега ще го хване  и да не плаши повече Митко,защото Митко вече не се страхува от него.Лека  полека тези страхове отминаха.
На тази възраст са толкова крехки и уязвими и все пак успяват да бъдат толкова инати,да правят безброй бели и да ни изкарват извън кожата,да ни докарват до безпомощно състояние...Винаги се стремя да се държа към него като към равен,но всеки път се убеждавам,че всъщност не винаги е правилно и изискванията ми трябва да отговарят на възрастта на моя Слънчо!

И моята дъщеря няма плашещи герои. Веднъж една съседка на вилата се опита да я плаши с Баба Яга, обаче Луси знае, че Баба Яга е мопа за миене на под, така че заплахата не свърши работа. Ноо, споменаването, че ще пие брашно моментално я възспира от вършенето на щуротии. Гадността от пиенето на брашно й остана от един стомашен вирус с канско разстройство, когато й се налагаше да пие бъркано брашно с вода. Та за сега се плашиме с брашното, и действа. Даже като направи беля, и завележи, че съм я видяла, се обръща и ми казва "Брашно не".

Иначе и тя говори на сън, коментира случки, смее се, разказва си разни неща, особено ако е имала по-емоционален ден.
Не се стремя да й контролирам емоциите, а и не мога да поставя граници на допустимостта, защото хората са различни.
Има изключително емоционални хора, има и хора, в които емоцията отскача като от камък.