Аз представлявам направо смешна картинка.Сама се усещам,обаче не мога да се овладея.Ръцете ми се потят,имам чувството,че всичко е забавено около мен,в първите часове като ме докосне,подскачам,направо се отлепям от земята.Кокетнича,въртя очи.Девственица ряпа да яде.Много странно.
- Публикувана: 11 окт. 2007, 22:56 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2007, 18:57 ч.
Копнеж по първа среща...
Първата нощ след раздялата....мммм, като за първи път....
Ммм, даже е по-хубаво от първи път - защото си познавате телата и усещанията...
А ако нямаше раздяла, нямаше да има и среща и вълнение от срещата...
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
Chanel, какво по-готино от това още да си влюбена в мъжа си?! Хич не е странно, хубаво е!
Не се заблуждавайте с тази романтика.Много е тежко.Особено последното изпращане за мен беше много тежко,незнам защо.Но ще вляза в ритъм.
О, не се заблуждавам... мечтая си само за някое трепетно изживяване или по-скоро си спомням разни такива, но разговорът залитна към дългите раздели и срещите след това. А на мен за друго ми беше въпросът.
Сега се сетих,че във Варна срещите обикновено се правеха под Козирката.Пиша го с главна буква,защото си е направо култов обект.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
Имат ли специално място в спомените ви?
Иска ли ви се да изживеете някоя отново
Иска ли ви се да изживеете някоя отново
О, имат.
О, да, много срещи и много пъти пак и пак, ама... вече едва ли... омъжила съм се по любов, обичам го, но така ми липсват пустите пеперуди
Те май с брака не са на Ти 
Сега се сетих,че във Варна срещите обикновено се правеха под Козирката.Пиша го с главна буква,защото си е направо култов обект.
Да,предимно там се срещах и аз с гаджетата си.
Моткам се из къщи,контя се и естествено закъснявам.Ама пак-еваш,еваш-нали е отишъл вече-ще чака.
Слизам от автобуса,минавам подлеза и на излизане такова запъхтяно дишане му удрях-видиш ли"Колко много съм бързала,но еди си какво е станало.."
Винаги нещо независещо от мен
Мммм и Севастопол е култово място . Колко пъти когато минавам от там виждам някой младеж да стърчи с цвете в ръка .
Хех , и мен са ме посрещали там така , ама кога беше .....
Препоръчани теми