Публикувана: 12 окт. 2007, 14:35 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2007, 14:24 ч.

Обичате ли самотата?

3 054
57
1

# 15 12 окт. 2007, 15:16 ч.

Мнения: 60

никога не съм я обичала.
имаше период от време, в който бях пристрастена към нея. бях в депресия и мазохистично се опиянявах колко съм сама. толкова ми беше гадно, че чак ми ставаше добре. шантава работа.
сега имам нужда от време на време да оставам сама. но не самотна.

# 16 12 окт. 2007, 15:25 ч.

Мнения: 463

Моя близка приятелка, един ден, в миг на откровение, ми споделя: "Знаеш ли, мечтая за такова семейство като вашето - голямо, задружно и шумно!" .
Аз й казвам :" То това, добре, ама много шумноооо, бе!"
Нооо, като се замисля, май е по-добре да е по-шумно наоколо!

# 17 12 окт. 2007, 15:26 ч.

Варна
Мнения: 672

О, не ! Наистина изперквам

# 18 12 окт. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 3 782

Цитат на: YaSSmine в пт, 12 окт 2007, 15:26

О, не ! Наистина изперквам

Защо?

# 19 12 окт. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 2 000

определено мразя самотата,даже се страхувам когато съм сама
обичам да има хора около мене- може би затова предпочитам почивката на море,а не на планина Mr. Green

# 20 12 окт. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 1 671

Мисля, че трябва да направим разграничение между това да си сам и това да си самотен.
Всеки има нужда да остава сам понякога - причините са споделени преди мен.
Но когато става въпрос за самота - като емоционално състояние, като психическа нагласа - тогава става въпрос за наистина сериозен избор.

Да, търсила съм самотата. В случаи, когато съм била наранена или пренебрегната.
Когато не съм била достатъчно уверена в себе си, или когато просто съм искала да спра за известно време.
И винаги съм я намирала - много е лесно човек да се поддаде на самосъжалението и да се затвори.
И да каже - никой не ми е нужен, нищо не ми трябва.
За мен самотата е мазохистично състояние, което обаче лекува. Защото когато закрещиш от самота, тогава си готов за нови срещи с хора и за нови контакти. Най-добрите ми приятелства са се случвали именно след такива периоди.

# 21 12 окт. 2007, 15:41 ч.

Мнения: 3 782

Моли Уизли, съгласна съм с теб. Дори щях да пиша тъкмо в този момент,но ето ти ме изпревари. Според мен тогава когато сам избираш правиш избора за самота няма нищо лошо. Все пак всеки има моменти, в които иска да чуе себе си.
Но дълго самотния човек според мен по-скоро плаши, отколкото предразполага към контакти.

# 22 12 окт. 2007, 15:47 ч.

Мнения: 698

Обичам я. А ако имам библиотека в самотата си - обожавам я. Grinning

# 23 12 окт. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 1 541

Плаши ме до смърт мисълта, че някога мога да остана съвсем сама (без да е мой изборът за това)! Аз съм ужасен интроверт, но имам нужда от близките си покрай мен почти непрекъснато. Дори и само за да ги виждам, без да си говорим, трябва да са при мен!
Аз съм от онези черногледи "шизофренеци", които непрекъснато се притесняват от най- лошото за скъпите на сърцето си хора и за това самотата е един от най- големите ми кошмари! Май имам нужда от лекарска помощ Rolling Eyes

# 24 12 окт. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 27 524

Не сме приятели. Ама хич. Страх ме е, да, но ако ми се наложи, предполагам, че ще се примиря някакси, знам ли... Най-добрата ми приятелка е обратното, даже би живяла сам-сама в някое село, както имаше една баба - сама останала в селото и си живее ooooh!

# 25 12 окт. 2007, 16:21 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: Вергилия в пт, 12 окт 2007, 14:39

о не, не обичам да съм сама и да ми е тихо, обичам да има хора около мен.

дори да си мълчим, и всеки да си чете вестника примерно, пак

Малееееее това все едно , че аз съм го писала . Shocked

И аз така може и да не си говорим постоянно , но да има хора около мене.Мразя да съм сама , въпреки че в много редки случаи правя така че да остана сама но за кратко много кратко време.

# 26 12 окт. 2007, 16:31 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Да си сама е едно, да си самотна друго.
Често обичам да съм сама, но се ужасявам от самотата.

# 27 12 окт. 2007, 16:43 ч.

Мнения: 84

Преди да се омъжа беше почнала да ми натежава.... докато живеех с мъжа ми си мечтаех за нея, като се разделихме не можех да й се нарадвам, сега пак май почва да понатежава... май е време за нов брак?! Wink

# 28 12 окт. 2007, 16:51 ч.

Пловдив
Мнения: 727

Аз съм едно дете, нямам братя и сестри, от малка съм свикнала често да оставам сама - тихо, спокойно, правя си каквото си искам, мисля си за каквото си искам и никой не ми пречи. Това е, обичам да съм сама...не по принуда естествено. Ако ми кажат "Няма да излизаш!" и ще си стоиш сама вкъщи, сигурно веднага ще ми се прииска да изляза и да се видя с някой.
Може би ще й се наситя, но определено трябва да мине доста време...а вкъщи имам една лепка, дето едва ли ще ме остави дори и за секунда сама. Confused

# 29 12 окт. 2007, 17:02 ч.

Мнения: 593

Цитат на: fam в пт, 12 окт 2007, 16:31

Да си сама е едно, да си самотна друго.
Често обичам да съм сама, но се ужасявам от самотата.

И при мене е така!

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: